Много ми е смотано!!!Имам чувството, че потъвам...

С него все говорим и решаваме, ама нещата не се променят или по-точно променят се за известно време и после стават още по-зле. Ревността му е много голям проблем..Направо го докарва до лудост. И когато пийне малко, дори една две бири и става неузнаваем...Колко пъти все се разделяме, събираме, вече сме като циганите, няма такъв филм. Когато сме заедно само двамата всичко е ок, но когато излезем или когато пийне или когато е на път, защото това му е работата направо откача. Не мога да дишам. Говорили сме 100000000000 пъти и все обещава, че ще се промени, обаче Ц. Иначе не лош човек, хапката от устата да му вземеш няма да ти каже копче. Обаче, когато е ядосан или когато се филмира, че всеки, с когото излизам иска да ме е*е, такава злоба виждам в очите му, че направо се плааша. Чудя се откъде излиза тази злоба. Сякаш аз съм му виновна, че го няма. Уважавам работата му, но все пак той си я е избирал. Когато бяхме разделени преди два месеца, спях в другата стая и си подпирах вратата с една табуретка, защото почти всяка вечер се прибираше пиян и ме беше страх.
Нали си купихме жилище, уж да си оправим живота, да създадем нещо..Пък то става все по-зле..Опитвам се да вярвам, че може би има някакъв шанс да се оправят нещата, но.. Тя собствената му майка ме пита как го търпя и как съм търпяла толкова време.. Не знам дали е театър, но е факт, че ми е казвала, че на мое място би го зарязала.
На моменти си мисля, че някой ден, ако пак тръгнем да се разделяме, ще му прехвърля моя дял от жилището плюс моя дял от кредита и ще се оттърва безболезнено. Не ми трябва нищо. Толкова съм се борила за този апартамент, той беше на път, а накрая се обърна и ми каза, че ако не бил той, аз едва ли не щяла съм да съм на пътя Не мога да разбера защо всички около мен, които ме познават виждат за какво става дума, оценяват ме, а той, който ми е най-близък, майка ми, която ми е майка, никога не са ме оценили. Понякога съм си мислела, че го подтискам, защото съм по-оправна, по-силна, по-независима и все сама се оправям и може би не се чувства мъж до мен, но като му кажа, че искам той да е мъжа, а не аз, да ме защити поне веднъж, да вземе някакво решение, той се дърпа.
Не знам какво ще правя ...

vagabond, първо 
После, прочети последния пост на Лизбет, много е умен и съветите са много смислени.
Истината в такава ситуация е, че единствената правилна стратегия е да отнемеш оръжието на противника. В случая, да си наложиш на всички истерии на майка ти да отговаряш и реагираш сякаш са най-мили думи на загриженост. Разбираш ли, това моментално я лишава от силата и властта й над теб.
За мъжа ти няма да пиша, защото за мен там положението е кристално ясно, само че до решението трябва да стигнеш сама, не може някой да дойде и да ти каже. Ще търпиш, ще търпиш и накрая ще ти се избистри, ама толкова ясно, че после ще се чудиш как не си го виждала 

Бърди 
То отдавна ми е избистрено, но пусти му и мазохизъм мой  Когато бяхме разделени, в момент на слабост му се обадих..и..Беше ми толкова празно и черно, аз знаех, че той ще ми вдъхне кураж и ще ме успокои и пак се завъртя колелото...При други обстоятелства едва ли щях даже да се сетя за него..

Лошо, ако един мъж усеща, че е по-слаб от жена си. Да не съм пророк но...

Въртиш се в омагьосан кръг - мъж, майка и ти. На тях така им изнася, затова ти трябва да го прекъснеш. Знам, че е много лесно острани и никой не може да почувства горещината на твоя ад, но подай си ръка самичка. Заслужаваш да си помогнеш 

Знам, че си права, но не знам как да спра. Как да изляза?..Толкова трудно изглежда...А преди н еми е било трудно..

Колкото повече години минават ще става още по-трудно. Дори може да стане и невъзможно за теб да го направиш. Някои хора "свикват" така и целият им живот преминава по този начин. Накрая вече е много късно.

Ако можеш си изгради `някаква защитна стена` с/у нападките им, т.е. да ги пропускаш покрай ушите си без да `ги вземаш навътре`. Все едно `слушаш развалено радио`. Зная, че е трудно, но ако успееш, по-малко ще си товариш психиката, която по-нататък в живота ще ти трябва.
Въобще не си заслужава да хабиш енергията си, да обясняваш, че си права на някого, който не може или не иска да те разбере. Не си струва.

Тук се бяхме събрали доста момичета със сходен на твоя проблем. Може някой от дадените там съвети да са ти от полза. За съжаление темата е заключена...

Майка си не можеш да я промениш. Мъжът ти не те прави щастлива. Не можеш да се пречупиш и да спреш да им обръщаш внимание, не можеш да изградиш бариера, та да спрат да те нараняват. Ако нямаш деца - замини, махни се, почни наново на друго място. Майка ти, разбирам, ако теб те няма - има кой да се погрижи за нея. Ти в това състояние, в което си - не можеш да й помогнеш.

Наскоро гледах предаване за това, че хората, които се грижат за болни роднини, страдат емоционално и психически много повече от болните и в голям брой случаи се разболяват по-сериозно и умират преди болните роднини. Много странно ми се видя. Сега като те чета, започвам да разбирам.

Желая ти спокойствие и щастие. 

Благодаря ви за подкрепата и съветите   
Ммдам, най-вероятно ще се гътна преди нея..
Къде да замина, като всичко чака на мене? Идва ми да си оставя всичките телефони, всичките неща, да грабна едно малко сакче с дрехи и да изчезна...Но не мога да се махна от работа, а и къде ли да отида, като ще почнат да ме търсят банки-манки..Майка ми най-вероятно хептен ще истеряса и може да с егътне и познайте пак кой ще е виновен?! Всички знаят как ме тормози от години, обаче всички я защитават, а аз все не мога да разбера защо бе, защо?! Не ме интересува вече де, ама е факт, че не спира.
И ако се махна без никой да ме знае къде съм и с мъжа си ще имам проблеми. Той пък ще вземе да с ефилмира, че съм била с някой друг 
То, не че толкова има къде да отида, ама...Ще вземат да ме пуснат за издирване...Офффф ще стане някоя хептен сапунка..

Няма да бягаш, няма да се укриваш. Ти не си престъпник.Майка ти след 3 седмици ще си отиде/или се прави, че не я чуваш или излез някъде като и кажем, че и ти си човек и отиваш да се разтовариш/дори и да вика/. Опитай се да имаш по-малко контакти с нея. На съпруга ти мисля, че трябва да му поставиш ултиматум /да или не/.Няма от последното какво да те е страх. Ти си човек и живота е твой.За мен лично той е по-големия въпрос. Ако той застане зад теб, проблема с майка тище ти изглежда по-лек. Лошото е, че не виждам човек от най-близките ти хора зад теб.Тогава ще трябва да тръгнеш сама и последния да го изоставиш. Няма да можеш да носиш и двамата а и те са твърде тежки за теб/с чертите си/ и ще съсипеш само себе си без да помогнеш на тях.

Абе я дръпни един кредит, па ги направи гаранти мъжа ти и майка ти и замини на някъде. 

Хаххаха имам си вече Ляля, кредити да искаш 

Другите не живеят твоя живот, за да ти дреме какво ще кажат. Тоя филм и аз и един мой много близък го играхме, както и "Ама нали са роднини". И?
Имах същите като твоите мераци по едно време. Да замина някъде, в дън гори Тилиейски, в една къща, в стая без телевизор и радио дори, и със запас храна- да не виждам никой. Толкова не ми се гледаха хора.
Винаги ще бъдеш виновна на някого, без значение колко ти е близък или далечен. Въпросът не е в това дали имаш реална вина, а в това дали позволяваш изобщо да се опитват да ти вменяват такава.  Що ще бягаш? Я като толкова знаят да помагат, да ти изслушват мъките и теглилата и т.н. През всички тези години се научих да бъда Шматка- защото така е по-лесно и Онова злото- защото ме оставиха на мира.