Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

  • 919 931
  • 3 925
  •   1
Отговори
# 3 630
  • Мнения: 61
Христос воскреси на всички!Здраве най-вече и късмет.Знаете ли освен Фрезубин някакви други протеинови храни за болни?

# 3 631
  • Мнения: 61
Сега ми препоръчаха конопен протеин.Някакви мнения и наблюдения за него знаете ли?

# 3 632
  • Мнения: 11 883
Конопеният протеин е от т.нар. 'супер храни'. Мъжът ми го пие в смути със спанак преди тренировки. Казва, че румънският Canah hemp protein powder e с по-добър вкус от тези, които масово се продават в био магазини.
Майка (с рак на дебелото черво и разсейки в бял дроб) яде всеки ден червено цвекло или сок от него и черен бъз. 
Сигурно са ви казали да избягва сладко, освен плодове.

# 3 633
  • Мнения: 61
Тя сама не иска да кусва сладко,но и ибщо взето нищо не иска да яде,гади и се от всичко.Идеята ми е да я подсилвам с нещо и затова разпитвам за варианти на някакви протеини.Но пък незнам дали този конопен протеин няма да повлияе на изследванията и химито,което тепърва ще започва.

# 3 634
  • Мнения: 5 892
Химиотерапевта какво казва?

# 3 635
  • София
  • Мнения: 96
Здравейте,доста се порових в темата и не открих някой да е писал за миелом.Ще бъда благодарна за всичко което можете да споделите!

# 3 636
  • Мнения: 61
Химиотерапевта какво казва?
Не съм говорила с него.В четвъртък и казаха диагнозата и какво лечение предстои,а сега са почивни дни,но смятам другиден да звънна за по сигурно да го питам

# 3 637
  • Мнения: 89
Христос воскреси на всички!Здраве най-вече и късмет.Знаете ли освен Фрезубин някакви други протеинови храни за болни?
За майка ми купувам шейк със соев протеин от една определена марка, хранителна добавка с плод лициум и извлек от женско биле, абсорбент с, добавка с люцерна, ечемик и пшеница.

# 3 638
  • Мнения: 5 266
Днес гадът ми отне съпруга ми.
Пикочен мехур. Радикална цистектомия през април 2017. Лъчетерапия. Живя съвсем нормално, включително ходеше на работа, до миналият месец, когато го приеха в нефрология с бактерии в бъбреците. Изчистиха ги, но той се влошаваше. Пак го приеха със съмнение за бъбречна недостатъчност, но лечението не помогна и той се влошаваше все повече. Днес сутринта - скенер, който показа множество метастази в черния дроб до 33 мм. Консулт с няколко специалисти (без него) – никаква надежда за каквато и да е терапия. Нямаше нито асцит, нито жълтеница, нито чернодробните му ензими бяха повишени – само огромна слабост, висока температура, безапетитие и повръщане. Изписаха го. Четири часа след като се прибра вкъщи си отиде, а сутринта беше контактен, говорихме си, стана до тоалетна. Дойде ми малко внезапно.
Не му казахме какво е положението. Не знам дали се досети. Сигурно, да не е глупак.
Много ми е мъчно, но благодаря на Бог, че се смили над него и мъжът ми си отиде без болки и спокойно. Само гърбът го болеше, но то е нищо в сравнение с това, което можеше да бъде.
Бог да го прости.
А вие и близките ви бъдете много, много здрави. От сърце ви го пожелавам.

# 3 639
  • Мнения: X
Guess моите съболезнования. Мир на праха му.
На колко години беше?

# 3 640
  • Мнения: 5 892
Моите съболезнования Sad
Вече мина година и осем месеца,а аз не мога да погледна снимка с татко без да се разплача. Ужасно ми липсва, много го обичах

# 3 641
  • Мнения: 5 266
На 72 години беше. Ужасно е когато млади хора и деца страдат – умът ми не проумява защо трябва да се случва това, но загубата си е загуба независимо от възрастта.

# 3 642
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 725
Guess Who моите съболезнования Sad

Наистина се е спасил от много болка. Да почива в мир!

# 3 643
  • София
  • Мнения: 576
Мир на праха му! Загубата си е загуба.

# 3 644
  • Мнения: 337
Съболезнования за съпруга ти Guess Who. Да почива в мир.
И при нас нещата са тежки. Татко е с мозъчни метастази без установено първоначално огнище. Вече месец след диагнозата, само облекчаваме симтомите с дексаметазон. Той почти напълно се инвалидизира. Изцяло е зависим от чужда помощ, ходи все още до тоалетна, но с придружител. Съзнанието му е замъглено, казва че нищо не го боли. Не спирам да мисля, как можахме да пропуснем какво се случва с него?  Толкова години се грижим за майка ми след рак на мозъка, последвал инсулт, хидроцефалия, нов инсулт...че сякаш забравихме за татко. Но той беше толкова подвижен, адекватен, стегнат мъж с невероятно чувство за хумор. Той приведе майка през толкова трудности, беше такава опора на всички ни. Последно се оплакваше от продължителна хрема, обикаляхме по лекари, но овладяхме ситуацията, не беше нищо тревожно. И изведнъж започна леко да залита, водих го по невролози, поставиха диагноза световъртеж. Докато един ден изпадна в неадекватност и в спешното направиха скенер и ни казаха диагнозата. Отказаха ни каквото и да било лечение, каквато и да е надежда. Лежахме в палиативни и после ни изпратиха в къщи да чакаме неизбежното. И продължавам да се питам можех ли да усетя, да предвидя нещата. Той не беше нито свалил килограми, нито имаше каквито и да било оплаквания, правих му често кръвни изследвания, туморен маркер за простатата, белия му дроб е чист. Много въпроси имам, на които едва ли ще получа отговор. Сега у дома имам двама прекрасни 60 -годишни родители с памперси и инвалиди, които вместо да се радват на заслужен отдих и да са край внуците, чакат неизбежното. Има ли смисъл да казвам колко боли?

Последна редакция: чт, 12 апр 2018, 10:33 от galinanik

Общи условия

Активация на акаунт