Имам нужда от мъжко мнение.

мъжете тук да кажат, но едва ли някой би повярвал на 100 %, сигурно частица съмнение винаги ще има...
Хубаво е да можеш да бъдеш щастлива и сама, без мъж, това ще ти помага много.
Искрено ти желая да се случи това, което искаш и да бъдеш с човека, който искаш

Бе ... да казваме, да казваме, колко да казваме 
С нея сме 

Не е лесна ситуацията. Аз бих била дръзка и бих говорила очи в очи с човека. И понеже съм болезнено откровенна бих казала всичко каквото мисля, пък да става каквото ще.

Имам близка приятелка в подобно положение. Искам да ти кажа, че мъжа на живота й я прие с бебето, скоро родено и до ден днешен си я обича и се грижи за нея. След няколко години тя му роди син. Мъжът и никога не е делял децата, живота им се нареди и живеят като пълноценно семейство. Според мене зависи не само от мъжа, а от това как ще приеме ситуацията.

Успех ти желая! И бъди себе си! Не се притеснявай да кажеш и да разкриеш душата си, всичко каквото чувстваш! И нека той да направи преценките си!

Предварително се извинявам за крайно негативното мнение, нямам за цел да те обидя или нараня.

Аз ако изпадна в такава ситуация НИКОГА не бих приел жена, която си направила бебе с друг, ама после се сетила колко много ме обича. Независимо от обстоятелствата. И аз в такава ситуация какъв да се явявам? Да храня децата на някой друг? Не, благодаря. Някои жени могат да сметнат мнението ми за просташко, шовинистко или грубо, обаче това е истината - 99% от мъжете ще ти кажат същото, ако са откровени.

Въобще не биха ме интересували медицински причини, време и разстояние и т.н. Като има време и разстояния, има и очакване, и вярност. Като има медицински причини, има и ин витро, и осиновяване. Любовта прощава, да. Обаче бракът се крепи не на първоначалното влюбване, а на съвместното щастие. Ако един мъж "прости" и го преглътне, а в него остане горчилка, то мислиш ли, че после той няма да се сеща за това през трудните моменти от брака ви, при караниците, при скандалите? Или ако после поради някакви причини (а такива могат да се измислят милион) по време на брака ви, той си хване любовница, а тя вземе, че забременее, ти ОК ли ще си с това? И ако не си - с какви очи ще го обвиняваш?

В никакъв случай не те обвинявам или съдя, не ме разбирай погрешно. Само твоят любим може да ти каже какво би направил и как би постъпил, така че говори с него, а не слушай форума. Но понеже искаше друго мнение, давам ти го - за мен бракът е нещо, което двама хора започват, за да останат заедно цял живот и е безсмислено да правиш такава крачка, ако още в началото у единия има (сериозна) горчилка. Горчивината може да се скрие сега, ама след години ще излезе с всичките си последствия. Здрава сграда върху пясъчни основи не се гради.

Е хубаво де, ама аз все се чудя какви са тия мъже, дето дори ги познавам, които отглеждат чужди деца? те по- малко мъже ли са? Жените нямат ли право на грешка?Как жена може да приеме детето на мъж от предишна връзка, а вие тук за лъвчетата и лъвовете говорите? Искам да се изкаже някой, дето гледа чуждо дете , да видим толкова ли е трудно

Да гледаш чуждо дете, което е РОДЕНО ПРЕДИ жената да се е запознала с теб, това е нещо съвсем приемливо за доста голяма част от мъжете.

Да гледаш обаче чуждо дете, което е ПРАВЕНО ПО ВРЕМЕТО, когато ти си доказвал обичта си към жената, която пък е доказвала други неща на съвсем различен мъж - това вече е нещо съвсем различно.

Не се правете, че не виждате разликата.

За мен разлика няма. Аз съм безумно ревнива към бившите си гаджета. Към настоящия партньор не, защото ако съм достатъчно добра знам, че каквото и да е направил аз съм тази която може да го върне при мен. Аз съм по- доброто. И както аз правя грешки и искам да ми ги прощават така мога да простя и неговата.

разликата я виждаме   - двата случая са коренно различни и всеки е за себе си. ако някой ги преплита, ще сгреши
затова и аз писах преди /точно, както и ти си казал/, че авторката не трябва да иска мнение от тук, а да говори с човека, за да са наясно и двамата със сегашната и евентуално с бъдещата ситуация  

   Благодаря за мненията ви , но ми прави впечталение , че все не обръщате внимание на 2 много важни неща ;1.той не ми е бил мъж, нито сериозна връзка дори - една лятна авантюра с човек от чужбина за 1мес.,по него време бях свободна и разделена с дългогод. ми вр. - по- малък от мен с 6год. , многократно още първото ни изизане му казах , че нямаме бъдеще -Защо все залитате сякаш съм изневерила на мъжа си. Де не говорим , че като се върнах към дългата си вр.когато и забременях , прекъснах всякакви отношения с въпросното момче , нито вдигах тел. нито съм го виждала 4мес.Той продължи да ме търси и да се бори .
   И 2 . какво хранене на какви чужди деца ???Аз имам хубава професия и дори без мъж мисля , че ще мога да се справя стига физически да мога да работя , а и с мъж - никога няма да стана жена домакиня , просто не съм такъв човек , пак ще държа да съм финансово независима. Освен това биолог. баща е достатъчно добре финансово осигурен и поне за това е отговорен ако и за всичко друго да е пълен аут. Защо един нов евентуален нов мъж в живота ми да се налага да храни т.нар. чуждо дете?
        Който ми казва , че за 1мес.може да прецени дали една любов е истинска и си струва и е готов за това да си сложи главата в торбата ....!
      Сега вече знам , но пък нещата стоят така!
    И още нещо важно - детето е случайност , последната вечер на края .На другия ден си тръгнах щастива и обекчена от този край , но след 3седм. направих тест и ето го резултата. Освен всичко друго си имах и репродуктивни проблеми.

    И ами добре тогава щом това е преобладаващото мъжко мнение долу горе ми е ясно какво да очаквам , не че съм имала кой знае каква надежда де . Жалкото е че така ще се разминем с любовта на живота си защото наистина за мен поне това не се среща всеки ден -флирт , авантюра , кротка обич , привързаност някаква може и да е често . Но това да си четете мислите и да се набирате едновременно в 4сутринта на разстояние хияди километри  без никаква уговорка и толкова още неща - НЕ.

Каквото, и както да става - едно си го набий в главата :
ДЕТЕТО ОСТАВА !
Всичко останало те вълнува толкова, поради точно една причина :

Не си го видяла още. ( детето ).

Като го видиш ( желая ти лека бременност и безаварийно раждане  ), и после се върнеш тук, в темата, ще видиш, че всичко ще изглежда по малко по-различен начин, независимо от развоя на събитията с гореспоменатия.

Testament имат една много готина песен която се казва "Practice what you preach". Aма е само песен...

      Ами драконе, въпрос на дни е да не казвам и по- силна дума . Вие като вече бащи и майки имате поглед над нещата . Ще видим .И поздравления за смелостта сам мъж да отглежда дете ,дори и с чужда помощ !

Абсолютно се разписвам с 4 ръце!!!
Никога не е същото!
Мислех да не пиша тук, че съм малко краен и напарен!
Но същевременно разбирам, повече отколкото показвам.

Ти все едно говориш за мене , преди време! Забременяването при жена /не момиченце/, рядко е случайност! Тя си си знае и овулациите и т.н.
Как па и при мене се случи, баш на края да забременее
НЕкой си от философите беше рекъл :" Съмнявай се - във всичко се съмнявай". Жалко, че не го послушах!
Няма жена на Света / освен 14-15 годишно момиче/ , дето да ме убеди, че е забременяла случайно!
В 90% от случаите, забременялата мама е искала да върже осеменителя! А кат не стане, подхожда към следващата алтернатива!
п.п: Не е насочено към теб, скъпа бъдеща мамо, а просто наблюдения!