За нас и влечението към алтернативното

"Ум, който е само логика, е като нож, който е само острие. Когато го използваш, обикновено се порязваш."

Рабиндранат Тагор

   Аз мисля, че не е задължително човек да търси УПОВАНИЕ както казваш .
   Интересувам се от алтернативното, първо от интерес и второ, защото традиционните религии не ми дават отговори на всички въпроси, който ме интересуват .
 
 

Ню Ейдж литературата е преди всичко комерсиална и има за цел да се продава добре.

Но не мога да не се съглася с думите на Луиз Хей /най-видната представителка на Ню Ейдж/, че: "Силата е в теб". Не извън теб и около теб, а в теб.
Не ме грабват обаче книгите й. Поне засега не ме впечатлява особено съдържанието им...

За хората, интересуващи се от подробния отговор на темата: книгата е Why People Believe Weird Things, от Майкъл Шърмър.

Едната възможност е наистина упованието- тоест когато смяташ, че нещо извън теб контролира нещата и се опитваш да се свържеш с него и да го умилостивиш. Някои системи от вярвания предлагат по-лесно умилостивяване на тези сили, отколкото други. Явно затова много хора предпочитат да не спазват трудните канони на една религия и да вземат каквото искат от "бюфета" на друга- например мъдри притчи от тибетския будизъм, но без трудните му практики като ходене с лягане на земята на всеки пет крачки.

Парадоксано, към нюейдж се насочват и хора, които смятат, че те контролират събитията- и използват нюейдж практиките, за да увеличат тази възможност за контрол, в която вярват. Така че- упованието не е единствената движеща сила; понякога това дори е самоувереност и чувство за успех в живота. За тези хора има достатъчно блазнеща егото "духовна" литература.


Луиз Хей много добре илюстрира втория тип потребител на нюейдж.

Има и трети случай, който обаче е доста рядък. Понякога човек, дори безбожник като мен, се нуждае от речников запас, за да си обясни някои феномени, някои усещания. Дори без вяра в свръхестествени сили, човек пак има усещане за трансцендентално- дори то да идва от материалните прояви на света. В този случай някои източни религии са полезни, ако искаме да изразим онова тънко усещане за абсурдизъм в света. Френското кино- също, но това е друга тема. Източните религии използват наблюдение, а не вяра- те наблюдават феномена на съзнанието, а за добро или за лошо, в тази наука единствената лаборатория е собствената ни глава. В крайна сметка с колкото и мозъчни скенери да разполагаме, някои от свойствата на съзнанието ще са познати само защото сме ги изживели лично. В този случай източните религии пак идват на помощ, като ни напомнят, че преживяното е в мозъка ни и е по-сложно да се каже какво е това реалност. За повече подробности: четете есетата на Сам Харис за науката за медитацията. Не, не е нюейдж и самопомощ.

Ще използвам постинга, за да споделя едно от любимите ми заключения. Представете си, че утре получите отговор за всичко- кой и как е създал вселената, какви същества, класове, ангели и подобни я населяват.

Дали това я прави по-малко абсурдна? Дали, дори изправени пред трона на бог, няма да се запитаме отново- но защо пък светът е такъв?

Нюейдж дава отговори, философията- въпроси, и то безкрайни, които дори и пред бог не могат да се спрат.

Затова не ми казвайте- имам си философия. Имаш си убеждения. Да правиш философия е да поставиш под въпрос тези убеждения.

О, срещат се и такива, които си имат не убеждения, а заблуждения, за оспорване на които, не дават и дума да се продума
Само да посмее някой да застане срещу тях, лошо му се пише и на онзи свят

Аз не търся никакво упование в традиционните религии, особено християнството, на което се очаква да се уповавам, тъй като съм родена в православна страна. Много въпроси задавам,  критично мислене имам и не успявам (опитвала съм) да го почувствам моя религия. Но и не търся 'алтернативни' такива. Всъщност какво значи алтернативни, традиционното не е първи опшън... май.
Самата аз израствам духовно много повече от някоя история белязана от хуманизъм, отколкото от някоя библейска история.
Така че моята  религия е хуманизма, алтруизма, принципите на червения кръст, това е в което вярвам.

"Алтернативното" е сервиране на готови "отговори", даване на формули, рецепти, трепети и "опознаване", та чак "осеняване".  Спестяване на любопитство, търпение, постоянство и труд.

Точно. Хората, които се занимават с алтернативни знания, окултното и други подобни, са най-страхуващите се да задават въпроси. Те искат отговори- това е така и точка.

Дълбоко в себе си, разбира се, усещат червея на съмнението и затова четат още и още, търсят поредния гуру- но от това празнината става още по-голяма. В края на краищата губят себе си, толкова са пълни с чужди "знания", "откровения" и "истини".

Дразнят ме. Зубрачи!

Аз пък това не го разбирам като възможност за контрол върху някого или нещо си там, а смисъла му е, че човек трябва да вярва и разчита изключително на себе си, а не на ближния си, хората около него и пр.

Ама кой казва, че амулетите и талисманите нямат сила? Имат и още как
Ако човек чака всичко на готово в живота, въпросните амулети не ще го измамят и подведат, ами така безмилостно ще го сложат на място, че накрая ще остане не само с празни ръце и очаквания, но и ако щете - с празна душа...
Тук вече не е смешно, а жалко и тъжно...

Значи Луиз Хей ни учи да не вярваме на ближния си? Наистина ли?

Щом го твърдиш ти, защо да не е самата истина

Може би се търсят отговори, които традиционните религии не могат да дадат. Това е първото нещо, което ми идва на ум.
Може би много хора не могат да се примирят, че смъртта е краят и няма нищо "отвъд".
Или се търсят обяснения защо ни се случват разни неща, и обяснението за кармата носи някакво успокоение и е начин да приемем трудностите, или несправедливостите, с които се сблъскваме.

Лично аз се интересувам от алтернативното, дотолкова доколкото е нещо ново и интересно. Не всичко което съм прочела отговоря на моето светоусещане, но има неща, които ме карат да се замисля. И това до известна степен ми е достатъчно.. засега.
В интерес на истината, най-много ми харесват книгите от поредицата "Диагностика на кармата" на Лазарев. Мога съвсем отговорно да кажа, че са ми помогнали в известна степен да си обясня някои неща...

Как да не изпитва човек влечение към алтернативното,при условие,че реалността е тежка.Малко ли болести нямат обяснение от медицинска гледна точка?Нормално е да се търсят всякакви варианти за справяне с проблемите,друг е въпроса,че вече твърде много се спекулира с всичко и всеки гледа как да изкара някой лев на гърба на отчаяно търсещият надежда човечец...
Злото дебне отвсякъде,има толкова много демони в човешки тела,но хайде нека не губим надеждата в доброто,защото доброто и злото винаги ще съществуват.И както беше казал един герой от разказ на Йовков "Боже,колко мъка има по този свят,Боже"...Защо светът е толкова жестоко устроен"...

За всичко е виновен стресът - хората откачат. Не че ги упреквам. Всеки да си намества чакрите както може