ЖИВОТЪТ НИ - ПРОЧЕТЕН ВЕСТНИК
Скучно живеем, дами и господа!
В понеделник започваме реформите, във вторник ги отменяме, в сряда обясняваме, че не са отменени, в четвъртък получаваме картичка с изглед от Брюксел и отчитаме успехите, в петък - парламентарен контрол, в събота и неделя - интервюта и тенис.
Рано сутрин се нареждаме пред павилиончетата да си купим новия вестник и да прочетем какво ни се е случило и какво още има да ни се случва. Не знам дали се дължи на остаряването или на помъдряването, но напоследък опашките понамаляха, а тиражите на вестниците взеха да падат.
Това, което ни се случва, все повече заприличва на вече прочетен вестник, който с нищо не може да ни изненада.
Не ни пука вече, когато ни казват, че токът щял да поскъпне. Всички знаем, че наесен ще ни кажат, че парното ще поевтинее. Което е добре - защото и то поскъпна. Защото газът поевтиня. Което е голям успех.
У нас успехите винаги са повече!
Дреме ни за пенсионната възраст. Когато ни обясняват, че ще работим, докато можем да ходим, си поръчваме още по едно - ние си знаем, че това е само проба на перото - задават се пак избори, никой няма да вземе да се кара с кандидат-пенсионерите.
Не се радваме, когато ни казват, че излизаме от кризата. Защото вече сме свикнали да излизаме два пъти месечно, като при това се изхитряме да не влизаме пак в нея. Кризата е за нас роден дом - влизаме си и си излизаме когато си искаме и само си свиркаме. Не се впечатляваме и от криминалната хроника - знаем, че арестуваният по бели гащи заподозрян ще излезе от ареста на бял кон. Ако си няма кон - с бял джип. Не обръщаме внимание на клетвите, че ще се закриват болници. Надеждата е, че ако поплачем малко на рамото на здравната министърка, на нея ще є дожалее за нас и ще си ни остави болничката. Пък ние лекарствата ще си носим от аптеката. Не се изненадваме изобщо, когато ни казват, че митниците не си събират парите. Знаем, че на другия ден ще ни рекат, че са си преизпълнили плана. Което пък няма да попречи да им уволнят шефа - той що посяга на личния доктор на началството си!
Прозяваме се на корекциите на бюджета. Това също сме го гледали - най-добрите бюджети от началото на прехода насам винаги се преработват по средата на годината.
Тъпо живеем, дами и господа!
В понеделник започваме реформите, във вторник ги отменяме, в сряда обясняваме, че не са отменени, в четвъртък получаваме картичка с изглед от Брюксел и отчитаме успехите, в петък - парламентарен контрол, в събота и неделя - интервюта и тенис.
В тениса ни е надеждата - току премиерът вземе, че спечели двайсет-трийсет хиляди кебапчета и обещае да ни нахрани с тях.
Наесен ако може да се научи да превръща и водата във вино - вторият мандат му е в кърпа вързан!
Румен Белчев
