АВГУСТинската дружинка вече става на годинка!-тема № 21

Славена, дано нищо му няма на Валката и се е разминал само с уплахата.  Надявам се и свако ви да се оправи и просто да са сбъркали диагнозата в сливенската болница.

Сандра, не знам какъв съвет можем да ти дадем тук. Макар че сигурно не си го споделила, за да получиш съвети, а просто защото си имала нужда да кажеш на някого. Не се притеснявай предварително. Може пък довечера таткото много да се зарадва на новината и да ти избие всички останали идеи. Момичетата са прави, че разходите няма да са кой знае колко повече, поне докато е бебе. Повече пари се харчат за учениците, но дотогава имате много време. А и ако имаш кой да ти помага с Кати, все ще се справиш с бебето. Но в крайна сметка вие с таткото ще си вземете решението. Тук наистина ще получиш морална подкрепа, както и да се развият нещата. 

Шайн, и Кати редовно си удря главата в таблата, но не ползвам обиколници. То тя където и да я сложа да спи, все трябва главата да ие залепена за таблата на леглото.Имам чувството, че в противен случай не може да спи спокойно.
Ама тя и като не спи, от време на време сяда и започва да си удря главата назадя в стената, я в шкафа.Дебелоглаво магаренце си е тя.
Отивам да и пълня басейна и да прави тренировки за морето.
Благодаря ви...Точно от това имах нужда, простода споделя, че в момента и аз не знам как се чувствам.Ще видим довечера какво ще решим, какъвто и да е избора, дано да е за добро.

  Здравейте,момичета,
  Честити рожденни дни на всички бебешоци!Изгубих се за няколко дни,но правихме кръщенето на Никол.Беше на Клисурския манастри,с  преспиване.Никол се държа много прилично,бях се настроила,че цял ден ще реве.На самото й кръщене се разплака само,защото попа,незнайно защо,я потопи цялата във водата със памперса и главата. Милата така се стресна!Пускам ви и малко снимки.

 в църквата с мама и тати


  Иначе вечерта преди кръщенето ни изкара акъла.Оставях я на мъжа ми да я гледа за половин час,защото нищо не беше подготвено и щях да полудея! И той я оставил на земята и си гледа турския сериал.По едно време тя започва да се дави,но не както обикновенно.Стана ми ясно,че този път нещо не е наред.А тя милата,взела една цигара и дъвкала,дъвкала тютюна.Направо щях да припадна! Няма такъв ужас!!!Щяхме да ходим в Пирогов,но майка каза да изчакаме ако не повърне,нищо й няма.Успяхме да извадим почти целия тютюн от устата й.Беше кошмарно!Но след час си изпи млякото и заспа блажено.
  Бубичка,това което ви се е случило е ужасно!!!Искрено ти съчувствам!!!Няма да забравя чувството,когато преди няколко години ни ограбиха и видях апартамента. Няма такова гадно усещане!!!Как може да има хора ,които да се прехранват по този начин!!!
  Янче,за приспиването при нас е по АБСОЛЮТНО  същия начин.Ако я оставя сама и за секунда и щръква права в леглото.Много ми е смешна,но на десетата минута наистина много се изнервям.Накрая просто стоя до нея и като тръгне да се изправя я връщзм в изходна позиция.Така заспива доста бързо.
  За срещичката и аз не успях да дойда по същата причина като Хариела.Много ми е тежко с това паркиране и лутане.Ако искате другия път срещата може да е  в Южния,там поне има повече места за паркиране,а и мисля,че повече мамчета живеят в този район.
  За фонтанелата,и на Никол не се затворила.Нейната по принцип открай време е доста по-голяма отколкото трябва.Но последния път педито ме успокои,че не е толкова фатално,че е голяма,в крайна сметка трябвало да се затвори до 1,5 годинка,а дотогава има още доста време.
  Янче,супер за гостито.А на Анди много й отива кукуригу.
  А за раждането,аз и преди съм споделя,че и в най-смелите си мечти не съм си предствяла, толкова бързо и лесно раждане.Не че не ме е боляло и прочие,но се бях подготвила да е много по-ужасяващо.
  Та значи,бяхме с мъжо на кръчма,върнахме се и се наведох да сгъна масата за гладене и се чу едно „пук”.След 5 мин започнаха да ми изтичат водите,и аз първоначално помислих,че се напишквам.Викам на мъжо,че тръгваме за родилното.И той като изпадна в една паника,сега какво ще правим и т.н.Обадих се на майка и сестра ми,и тя като ревна по тел. Все едно ще ме колят.Викам си”Е*си,аз раждам а трябва всичките да ги успокоявам”. От къде такова спокойствие не знам. Отидохме в болницата ,обичайните процедури и ме оставиха в предродилна.Имах контракции през 5 мин.Едно момиче само дето не роди разкрачена пред очите ми,а как пищеше само.Викам: ако и мен това ме чака няма да оживея.И към 12 ч ме оставиха сама.Към 1,30 имах започнах да имам доста силни напъни,а край мен няма никой. Минава някаква жена и аз й казвам,че има напъни,а тя ми казва,че е невъзможно,защото съм дошла само преди 2 часа.Аз продължих да настоявам и тя склони да ми погледне разкритието.И направо щеше да падне:вика главичката се подава,виждам косичката,тичай към родилната маса,че ще родиш тук.Най-странното е,че конракциите до последно ми бяха през 3мин,т.е. така и не станаха на 1 мин.Родих за 10-15 мин с 3 напъна.Е,цепнаха ме,но и аз малко се поизложих с напъните,та ако не го бяха направили щях да имам доста разкъсвания.Нямаха време нито да ми сложат епидурална упойка,нито да дойде акушерката с която се бях уговорила.Най-гадното нещо бяха шефовете ,защото не ми сложиха никаква упойка,едно момиче което родила същата вечер само дето не се задушило от упойката.Нещо партидата не била в ред.А след 24 часа си ходех все едно не бях раждала, въпреки шефовете.Никой в болницата не можеше да повярва,че съм родила толкова скоро.Сигурна съм,че е заради Арниката (за което горещо благодаря на Захира).Тя го беше споемнала малко преди да родя.
Ох,стана доста дълго,колкото и да се постарах да е кратичко.
  Целучки на всички!!!

Славенче спокойно нищо му няма на малкият   И да те успокоя и Алекс зимата падна от количката обаче в снега и беше с две шапки.Само порева.Нищо му нямаше.То мойто дете все главата си бие като падне.

Алекс има страх от прахосмокачката.И аз като вас само ходя с нея след него да обирам трохите  

Александра да ти кажа за финансите то май повечето сме така.По трудното наистина идва после като порастнат децата.Дано да вземете най доброто решение за вас.А и помислете Кати ще помага  

И аз нещо не съм на кеф.Моя мъж все ме дразни  

Александра, дано направите най-правилния избор.  

Шайн, през Златоград минаваме, пътят е хубав, има само един участък, веднага след граничния пункт, около 7 км., който е доста тесен, но всички там шофират внимателно. В момента на места разширяват гърците пътя и има ремонтни работи, но като цяло е хубав.

Славена, важното е, че снимката е добре, Валката сигурно се е поизплашил, а ти сигурно повече и от него.

Коци все още няма зъби   Май малко бебета останаха беззъби. Днес следобяд ще правя пита за прохождането, да видим какво ще си избере. И той се страхува от шумящите уреди, даже го е страх от запален мотор.

Забравих да спомена, Кати по едно време имаше страх от прахосмукачката. Сегав началото я гледа едно шашаво шашаво, после тръгва да я гони и да дърпа кабела, че и  е интересен. Преди рождения и ден се смяхме с баща и, значи ние чистим, и за да не ми се пречка по краката и бях пуснала Бейби Айнщайн. Аз пускам прахосмукачката в хола и шума от нея пречи на Кати да чува гласа на филмчето.Като извади един глас туй дребно, като започна да крещи.Ама не да плаче, а крещи, да покаже, че и пречим.Спрях прахосмукачката, спря да крещи, пуснах я пак, тя пак почна да крещи. Та така, не реве, ама така и се кара че вдига шум

Привет мамита

Снощи имаше буря тук и ни спря нета, че чак днес на обяд го оправиха, сега почвам отзад напред

Александра-вярвам че ще вземете правилното решение с мъжа ти,ние от страни можем само да те подкрепим, защото всеки различно би реагирал на такава новина и ще даде различно мнение. Само исках да те питам дали е сигурно,ходи ли на лекар, понеже ми се върти нещо в главата че когато кърмиш и нещо хормоните ти се объркват и може да даде грешен резултат такъв тест .Пращам ти   иначе за финансовата част съм напълно съгласна с написаното от Шайн

Веси-Деско е голямо сладурче

Джули-с твоя мъж как щяхме да си допаднем за момента на раждането и той като мен да не изтърве филма ,щяхме да си догледкаме филма, да хапнем и....сигурно щях да родя у дома ,големи сте скици двамата .За бръмчащите уреди-Али се стряска от прахосмукачката и то напоследък маи свикна и с нея,преди заспиваше на сешоар така че от него не се шашка, от кухненския робот също не се страхува, но аз като трябва да пускам някое бръмчило и й говоря нещо от  сорта"виж мами, сега ще пасираме супичката, ще има бррррр" и бръмча с уста и тя така свикна и сега вече като го пусна и тя бръмчи и пляска

Шайн-Али също много се върти и си навира главата къде ли не, затова ползвам обиколници.Зимата слагах от тези дебелите, но тя тогава не се въртеше особено,но сега много се върти и съм сложила от тънките, за да има повече място в кошарата а същевременно да не се удря в таблите и решетката

Бубичка ние на 31-ви си тръгнахме, значи не сме се засекли все пак

Хари-много хитро това с молива ,само да стигнем до този момент и ще го пробвам

Янче-много хубава срещичка сте си направили със сватята,малките пък и големите сте големи сладури  .А бейби Айнщайн са едни детски филмчета,има за животните,за буквите,за числата,може и друг да има,но са много хубави за бебета, понеже по бавно се сменят картините,има песнички и малките много им се радват.Аз съм ги теглила от замунда или арена,вече не помня

Джема-много сте хубави с Ники

Абе не беше ли днес софийската среща,няма ли някоя снимка да покажете, да кажете как сте се забавлявали

Ееееее Джема страхотно семейство сте.Всичките изглеждате супер,а Никол е направо прелестна.Радвам се,че всичко е минало благополучно и вече е зад гърба ви Дишай спокойно

Здравейте на всички!   

Леле Джема, каква красота, какво изящество ... !!! И двете в черно и бяло ... Като две истински принцеси - малката и голямата принцеса ... Много сте красиви с Никол наистина! И снимката в църквата с тати ви е много хубава!     

Относно раждането, аз също се задуших от предозиране с упойката и не искам да си помисля какво можеше да стане. Приспаха ме веднага след като извадиха бебето, изчакваха до последно, за да не го упоят и него с пълната упойка. Имам невероятно ужасни спомени и затова не искам да говоря. Благодаря на Господ, че ме запази и ми позволи да се радвам на толкова дългочаканото ми малко сладко съкровище!  Но колкото и да не искам да си спомняма за лошия момент по време на раждането ми, в ушите ми кънтят думите на анестезиоложката: "Доц. ... , вадете бързо бебето, изпускаме жената!" Само Господ е бил с нас! А бях невероятно спокойна преди самото секцио и дори не съм си си помисляла, че нещо лошо може да ми се случи. После бързо се възстанових, даже учудващо бързо и не съм имала проблеми, но в мен си остана страха и ако имам следващо раждане незнам как ще го преодолея този момент с упойката...

Джули, Софи като по-малка се страхуваше от такива бръмчащи уреди, сега вече явно е свикнала.

Веси, имаш един невероятно сладък малък красавец!  А тази снимка с професионален апарат ли е правена?

Александра, стискам палци нещата да се развият в посоката, в която и двамата с мъжа ти желаете! 

Славенче, няма да му има нищо на Валката, много е важно, че веднага е изплакал и не е повръщал. Да го цункаш от нас със Софи. И дано свако ви се оправи, че много страшно ми звучи... 

Алекс, много вълнуващо ми стана.. хем прочетох, че може и да не го оставите... Имаш прегръдки от мен, каквото и да решите...

Ние много се замисляме за второ вече.. въпреки, че мина само година след секциото. Даже имаше няколко пъти, в които Слави се направи на ударен и нарочно не ме пази Сега обаче като ни тръшна финансовата криза се замислих как ли ще се справим. Няма да е невъзможно, но сигурно няма и съзнателно да започваме да работим за второ дете още. Едва ли ще трябват пари за много нови неща.. даже май нищо няма да трябва да докупуваме, ако родя до година. И все пак.. каквото Господ реши, ние да сме живи и здрави.

А за раждането.. моето приказно раждане ми дава сили да искам не още едно, ами още много деца.
Беше ме страх по време на бременността да не стане нещо с Преслава, но влезнах ли в деветия месец сякаш света стана розов и всичко около мен стана леко и пухкаво... Сякаш бях в облаци, усмихвах се на всички. Питаха ме кога ще раждам, а аз казвах "след 2 седмици..",  "другия вторник.." и подобни. Съседките се майтапеха, че говоря сякаш ще ида на пазар 
Отидох сутринта, попълнихме документите, полежах със система, дойдоха лекарите, анестезиолог, неонатолог... Сложиха ми упойката, все си повтарях, че няма да изреве веднага, трябва малко време, да я аспирират, да й помогнат.. Нъцки, чух я как хлъцна веднага щом докторката каза "вадя го.." Плака силно, най-красивия звук в живота ми.. Гледах как я мият и повиват. Анестезиолога набра Слави, за да говоря с него, държеше ми телефона и му казах "Имаме си дъщеричка.." от тук нататък неонатолога застана с нея до мен и говореше сякаш на двамата "Бебето е добре, видимо здраво, тежи 3120гр., дълго е 47см.."Шиеха ме, а аз вече си мърдах пръстите на краката, закараха ме реанимация, чаках с нетърпение да ми махнат пясъка от корема, защото ми тежеше.. тогава май ме боля силно за последно. След махането на пясъка вече всичко пак стана леко, пухкаво и розово.. същото като лицето на Преслава...
 Страхотен ден, прекрасен, слънчев, летен ден, който бих изживяла още десетки пъти!

Такааа, хелоу и от мен

днес си прекарахме просто прекрасно! Запознах се с 2 нови за мен мами - Мариелка и Поли Зо, които са точно каквито си ги представях - просто страхотни момичета!  

Славенче, съжалявам и за свекър ти и за Валката! Дано всичко е наред и с двамата! Представям си как се чувстваш заради падането и какво си преживяла и продължаваш да преживяваш!  

Александра,  всичко, което е трябвало да се каже в такъв момент момичетата са ти го казали. От мен ще кажа само едни ГОЛЯМО ЧЕСТИТО - все пак! Новината като цяло е прекрасна! Без да прозвучи агитационно ще си позволя да кажа, че искрено се надявам да си задържите бебчето и да му се радвате, макар и по-раничко от плануваното.    

Джема, страхотни сте!! Просто прелестни! И честито християнче!   Леле кофти случка с тютюна, ужас   Добре, че пак навреме сте я хванали!!!   Иначе да знаеш и ти и Лили , че паркингът на стадион Васил Левски ТОЧНО до мястото, където се срещаме в Борисовата е най-големият и то безплатен паркинг в центъра на София, да не кажа в цяла София! На мен лично ми е доста по-трудно понякога да намеря паркинг до Южния и макар той да ми е по-близко и по-удобно, и като парк, и като заведения, и като липса на чеки***и ако щеш   , и като като място за паркиране според мен Борисовата си е за предпочитане.   А вие като сте с кола направо ви се чудя какво толкова ви притеснява, питайте мъжете си къде е паркингът и съм 1000% убедена, че и вие го знаете. И май вече повече момичета се събират в Борисовата.   Но и в Южния някой да организира не ме бърка и там бих дошла.  

Жули, Анди се до ден днешен не се кефи на прахосмукачката, но поне вече не реве от нея или пък от сешоара. Сега реве от кухненския робот.  

Бубичка, ами каквото ви е на сърцето тогава и на вас пожелавам да се случи   Как така са те шиели, а вече си си мърдала краката?????   тотално ме уби!   Мен пък ме бяха явно предозирали, защото след раждането не си усещах краката общо около 8 часа и дори бях започнала сериоооозно да се притеснявам!  

Хариелка, милата, направо изтръпнах като те прочетох. Ти май досега това не си го споделяла! Страшно съм щастлива, че всичко се е разминало и е приключило благополучно! Силни прегръдки ти пращам заради гадния спомен, който няма как да нямаш!    

Аааа,Бубичка,направо и аз заисках пак да родя   Надявам се,че разказа ти е ободрил и Хариела.Хари,сега разбирам защо не искаше да пишеш за своето раждане.Важното е,че и двете сте добре и можете да се наслаждавате една на друга  

Александра,направо не знам какво да ти кажа.Една такава ситуация-докато не ти дойде на главата-е по-лесно да я коментираш.Момичетата са прави - и за разходите,и за възможността теста да греши,и за това,че ще те подкрепим както и да постъпиш   Избора ти е много,много труден - може да чуеш различните мнения на околните,но в крайна сметка важното е да си в мир със себе си  

Веси,аз съм за относно срещата.То май само Магаре още е от Бургас от редовно пишещите.И Рибката май се води Поморие/Бургас,ако не се лъжа   Много сладък тоя Деско,ама и мама си я бива със снимките  

Джема,много красиво семейство имаш! Не мога да си представя какво си изживяла със задавянето на Никол,важното е,че всичко се е разминало благополучно.

Славена, лоша случка с Валката,но най-важното е,че е добре.Стискам палци и за вашия роднина.  

gemma   съпругът ти да си купува пушката от сега,че с тази хубава жена го очаква още по-прекрасна дъщеря,да му мисли! Снимките са страхотни,защото вие сте страхотни и тримата, браво!

И аз най накрая да пиша като хората  .

Аз също прекарах супер на срещата, много са приятни всички момичета, с които се запознах и на живо днес. За децата пък няма смисъл, мисля да казвам какви са слънчица всичките. Бих повторила мероприятието  ! Да си кажа честно толкова отдавна пиша тук и такива неща си споделяме, че се чувствам много по "в свои води" отколкото с близките си и дългогодишни приятелки, тъй като не успявам да се чувам и виждам достатъчно често с тях. А Соня както беше кротка като агънце в парка, елате я вижте сега, хванала се е за краката ми и реве да се качи в мен. Емил пък сега ме агитира утре пак да ходим там и да наемем количка за "цял ден и цяла нощ"  .

Ние на морето изкарахме много добре, не успях да си почина, но децата и мъжа останаха много доволни от почивката. Емо особено, не излезе от водата през цялото време. Соня пък много си хареса камъчетата и фасовете на плажа  , само я дебнех да не изяде нещо от земята, имаше и едни котки в двора на вилата, и тях ходеше и им дърпаше ушите, мустаците и опашките. Там започна да казва мама, да пълзи и да се изправя сама. Замислих се по случай на тези нейни физически постижения, че се случиха като остана без всякакви "помагала" като проходилки, бънджита и подобни средства за развлечение  , а може и просто да му е дошло времето на детето, и аз не знам, но ми направи впечатление колко бързо се престраши като видя, че няма начин иначе.Но пък грам секунда нямам свободно влеме, все трябва да ходя след нея и очите на 4, да не се пребие някъде или да не изяде някоя гадория. Със съня нещо се разминава напоследък, ляга си късно, става рано, през деня я дремне час, два, я не, караконджул, от де намира сили не знам.

Леле Джема , направо сте за корица на списание!

Шайн, аз не слагам обиколници, въпреки, че Соня и тя доста си треска главата в таблите и решетките на леглото, но те нали се връзват за леглото с едни връвчици, мисля, че няма как да се овърти Белослава в тях.

Бубичка, не го бях прочела, ама Янчето ми каза, че са ви ограбили апартамента докато сте били на море и че са взели доста ценни (откъм спомени най вече) вещи. Много ти съчувствам, да им изсъхнат ръцете на тия дето са го направили, нищо че не е хубаво да се кълне, но тия си го заслужават, изроди!

Славенче  , целувки за Валката!

Александра, не искам никога да бъда изправяна пред избора дали да запазя детето си или не, но си мисля, че ако някога трябва аз да избирам, бих го оставила, защото съм сигурна, че в момента, в който го усетя да мърда, в нито един миг не бих съжалила за избора си, а махна ли го, сигурно цял живот ще съжалявам и ще си мисля какво щеше да е ако го бях оставила. Погледни сега Кати, мислиш ли че може да има причина на света заради която да се лишиш от нея! Извини ме, ако реагирам твърде емоционално, но...надявам се ще разбереш и моята гледна точка!

Сега да разкажа и за моето раждане: беше 19ти август и бяха минали 9 дни от термина ми. На 20ти сутринта трябваше да влизам в болницата за предизвикване на раждане. Сутринта на 19ти мина както всяка друга сутрин, но към обяд ми се стори че ме хваща рядко щастие , отивам до WCто, нищо, бутам, бутам, не ще, ми излизам щот ми мина . По едно време след малко повече от час пак същата работа, след час се потретва и аз вече се чудя какво ли става и й викам на майка, че май ще се разболявам щото имам проблеми със стомаха. Тя като чу кви са ми проблемите пощръкля и почна да си дудне как ще родя у нас и как тя ще получи инфаркт. Аз естествено я обявих за хипохондрик, то ако така лесно се раждаше...Ама привечер взе тия позиви доста регулярно през половин час да ми се случват и с леки болки вече, и аз реших че наистина са си контракции, а не стомашно разстройство. Качихме се в колата и хайде в родилното, и там се оказа, че наистина съм с контракции. Оставиха ме в родилна зала да ме наблюдават, стоях там някоко часа с контракцийки на 15 минути, но докторите казаха, че няма да раждам тази нощ, качиха ме в стационара, мъжа ми си го пратиха у нас на стенд бай . Цяла нощ бях с болки и не успях да мигна. Сутринта на 20ти спряха болките, контракциите, всичко и доктора на визитацията каза, че няма да ме предизвикват, понеже не съм спала и да си почина този ден и на другия ме почват. Така чак на 21 сутринта в 8 ми сложиха едно като свещечка с маркуч. В 10 вече бях с доста болезнени контракции, в 12 ми изтекоха водите, в 4 бях с пълно разкритие и от там се почна ад, от който почти нямам спомени, само как едвам успявах да дишам през контракциите, казваха ми още 15ина минути, на края си, а часа стана 6 и бебето изобщо не искаше да слиза, стоеше си високо. Тогава донесоха ехограф да видят какво сатава и се оказа че Соня е с брадичката напред, в смисъл с лицево предлежание и за това не може да се придвижи към таза. Преди това ми бяха сложили някакво обезболяващо от което уж трябваше да поспя 15ина минути, а родовия процес да си продължи, това с цел да си почина малко от контракциите, които бяха...не знам какво да кажа, представете си крайната фаза на раждането и после че продължава няколко часа, а не няколко напъна. Аз не можах да заспя за изненада на акушерката и за мое голямо съжаление. Сложиха ми втора доза по късно от това и тогава не заспахпак, само бях като тежко пияна . Накрая почнах да се моля за епидурална, но и това ми отказаха защото все си повтаряха, че до половин час най много ще съм родила. Е, в 7 вечерта не бях родила още и понеже искаха още да я чакат Соня да си наведе главата с челото напред, а аз вече бях много изтощена и се съгласиха на епидурална, щото според доктора така и така сигурно ще се наложи секцио. И така, сложиха упойката и казаха, че ще чакат до 9 часа и ако не излезе Соня, секцио. В 20:55 усетих по различно контракциите, като че всеки момент ще излезе бебето, викам на акушерката "готово, излиза", тя недоверчиво "да бе, излиза", поглежда и почва да вика "Лелееее излиза, викайте доктора" и в 21:36 Соня се роди ! Докато напъвах бях в седнало положение настрани, стоях настрани на таза си, с единия крак свит в коляното и във въздуха, така я видях как излизаше, виждах я докато главата и до корема беше вън, а останалата част още вътре , така седяхме и се гледахме около половин минута до следващата контракция когато излезе цялата. Това просто беше невероятна гледка, никога няма да забравя тази половин минута ! Като излезе цялата и проплака, преди това само си мърдаше ръчичките и се облизваше и си мърдаше устата .

Май стана доста дълго.

 Хеййй здравейте! страхотни снимки видях Джема   Веси както винаги, Бърби и вашите са сладурски   Шайн, много сте хубави,, Белослава има твоите очи   Магаренцеи аз я помня тази фото с плакатчето, даже ревах  тогава трябва в рамка да си я окачиш на стената.  

Благодаря ви на всички за милите пожелания!   Много се трогвам от мили жестове аз! Много е хубаво така като има кой да поздрави невинното ми същество, особено тук където сме се изолирали от всички..  :hug
Ох един ден ако не пиша, после ви изпускам края   А нали не пиша, преди всичко да прочета..Но този път имам още за дочитане.

Нашият празник мина добре, Еванджи все пак получи Уолкър за подарък от гостите, дето ние му се чудехме толкова. А за мен бе малко стресиращо, защото нали все искам всичко да е перфектно, а забравих за най–важното нещо в един момент, заета с многото приготовления. Като я видях как жално си стоеше сама като наказана, направо ми скъса сърцето.   Дори не спа изобщо, чак ве4ерта напълно изтощена вече, а после трябваше да я будя за тортата. Ама нали ми е за първи път.. За друг път ще знам, че е хубаво РД да стане: на обяд, в градина или в заведение ако има гости, а най–добре на деня сами в къщи, за да е обградена с цялото внимание на света, а друг ден да си празнуваме колкото искаме с други хора..  Че ми е съвестно сега да не се е чувствала пренебрегната. То е ясно че няма идея какво става, но е тъпо на този неин си ден, да не е щастлива.
Дори за снимки не остана време, чак когато гостите бяха тук се сетихме, а тя все тъжна изглежда,,, Та днес ѝ ударих една скромна фотосесийка, на която да е сама и по–весела, но пък батерията падна..по–късно ще ги кача и тях. Ето малко снимки от вчера..