Ичетох до 9-та
Опитвах се да се допитам, сега си погледнах касовата бележка от първите покупки на балони - от май месец поне сме уточнили коя зала и за колко хора приблизително говорим. Няколко дни преди разправията в тяхно присъствие се обаждах по телефона да каня гости. С две думи - бяха на ясно и не е имало и намек дори, че не са съгласни.
Да опитам да разкажа пак историята, но на кратко - явно не съм ясна в подробната версия. След един як гаф от тяхна страна миналото лято, бяхме в доста охладнели отношения с родителите ми. На семейна сбирка те предложиха да правим кърщене на детето в техни ресторант. Разбрах го като жест на извинение и желание да се помирим. Положих услия да убедя мъжа ми да го приемем. Ако не бяха го поискали, през ум нямаше да ми мине да им натреса това празнеснтво. Но и за да бъда честна - надали щяхме да го направим тази година, по-скоро щяхме да останем на първоначалния план: да се върна на работа и да кръстим мъничето следващото лято.
therese, колкото повече се замислям, толкова повече се убеждавам, че те точно това искат моите родители да им се моля и да се унижавам - сложих си главата в торбата, оставих се да завися от тях (което за тяхна мъка не се е случвало от първите ми студентски години насам) и решиха, че сега им е паднало да ми покажат какви сме "некадърници" с мъжа ми.
Аз нещо се паникьосах и вече отмених поканите с някакви мъгляви обяснения 
Но точно това, което ме съветваш ще направим, но не сега.
Дара, права си, моя е грешката. И за финансовите отношения ще ми е обеца, но за емоционалните... Точно за това май всъщност е темата. Обидена съм и огорчена. Но особено ме обърква това, че всъщност не знам как да се държа с родителите си вече. Не мога да ги изтрия от живота си и от живота на децата си. Но и не мога да ги оставя да се държат така с нас.
(тук се сещам за още една случка - майка ми слага коледните подаръци за децата под елхата и ми казва: "Еди колко си струва тоя подарък, а детето даже няма да разбере, че е от нас. До кога ще го лъжете за Дядо Коледа?". Детето към дадения момент беше на 3 години
)
дими,73 Мира1919, k.a.l.i., 10 c's, благодаря за разбирането!
Паралелно тече и разговор за руснаци и кюфтаци, но не успявам да го проследя, извинете!
проблемът , според мен , е , че не си се допитала до баща ти преди да почнеш организацията ,
а все пак той иска да е човекът , който взема решенията ( или така му се иска ) ,
не бих разваляла кръщенето , щях да продължа да говоря с него , да го убеждавам ,
щом е твой баща , а не свекър ( в началото не разбрах ) , има шанс да се оправите , макар че може да ти извади душата , ама ще си запушиш ушите и това е ...
а все пак той иска да е човекът , който взема решенията ( или така му се иска ) ,
не бих разваляла кръщенето , щях да продължа да говоря с него , да го убеждавам ,
щом е твой баща , а не свекър ( в началото не разбрах ) , има шанс да се оправите , макар че може да ти извади душата , ама ще си запушиш ушите и това е ...
Да опитам да разкажа пак историята, но на кратко - явно не съм ясна в подробната версия. След един як гаф от тяхна страна миналото лято, бяхме в доста охладнели отношения с родителите ми. На семейна сбирка те предложиха да правим кърщене на детето в техни ресторант. Разбрах го като жест на извинение и желание да се помирим. Положих услия да убедя мъжа ми да го приемем. Ако не бяха го поискали, през ум нямаше да ми мине да им натреса това празнеснтво. Но и за да бъда честна - надали щяхме да го направим тази година, по-скоро щяхме да останем на първоначалния план: да се върна на работа и да кръстим мъничето следващото лято.
therese, колкото повече се замислям, толкова повече се убеждавам, че те точно това искат моите родители да им се моля и да се унижавам - сложих си главата в торбата, оставих се да завися от тях (което за тяхна мъка не се е случвало от първите ми студентски години насам) и решиха, че сега им е паднало да ми покажат какви сме "некадърници" с мъжа ми.
...
На въпроса,мисля че не е необходимо да отменяте събитието,ако сте разчитали финансово да ви е по леко,съжалявам ,ще трябва да го понесете.
Сменете мястото на събитието и църквата,наемете една кола за един ден и поканете родителите като гости,не като обслужващ персонал,може да ви създаде неудобства пренасочването,но поне ще сте доволни ,че сами сте си направили празника.
За разлика от теб аз съм си научила урока,не започвам нещо без да съм 100% сигурна,че времето не е променило намерението на родителите ми.
...
На въпроса,мисля че не е необходимо да отменяте събитието,ако сте разчитали финансово да ви е по леко,съжалявам ,ще трябва да го понесете.
Сменете мястото на събитието и църквата,наемете една кола за един ден и поканете родителите като гости,не като обслужващ персонал,може да ви създаде неудобства пренасочването,но поне ще сте доволни ,че сами сте си направили празника.
За разлика от теб аз съм си научила урока,не започвам нещо без да съм 100% сигурна,че времето не е променило намерението на родителите ми.
...
Но точно това, което ме съветваш ще направим, но не сега.Като оставим настрани мъдрите препоръки на някои потребители и се върнем на темата, на мен не ми е ясно едно: защо ще отменяте тържеството? Добре, родителите ти са отказали да предоставят заведението. Тогава просто променяте "терена" /все още имате време, доколкото разбрах остават ви около 20 дни/ и карате по план "А". Да, остава огорчението от промяната в позицията на твоите родители, но така като те чета /тази част със списъците и бензините/, явно не би следвало да сте учудени. В смисъл, то това не става изведнъж. Оставам с впечатлението, че отношенията между вас и твоите родители не са гладки, розови и мили. В този ред на мисли - защо си се оставила те да уговарят кумовете, защо не си се вслушала в съпруга си и защо изобщо си позволила да се стигне до това положение? И след като си се заела с организацията и разчиташ на тяхното дейно участие, ти не седна ли предварително да се разбереш с тях и за последния детайл, да се уточните напълно ясно относно задълженията и очакванията на всяка една от страните и чак тогава да застанеш на нисък старт?
Грешката си е изцяло твоя - не си уточнила всичко, не си обмислила всичко и не си преценила правилно. Но каквото и да е. Аз не бих отложила мероприятието. Бих променила църквата и ресторанта, бих уведомила родителите си любезно относно новите обстоятелства и бих ги поканила както и всеки редови гост. И това би ми било обица на ухото за оттук нататък какви би следвало да са отношенията ми с родителите - финансови и емоционални.
Грешката си е изцяло твоя - не си уточнила всичко, не си обмислила всичко и не си преценила правилно. Но каквото и да е. Аз не бих отложила мероприятието. Бих променила църквата и ресторанта, бих уведомила родителите си любезно относно новите обстоятелства и бих ги поканила както и всеки редови гост. И това би ми било обица на ухото за оттук нататък какви би следвало да са отношенията ми с родителите - финансови и емоционални.
(тук се сещам за още една случка - майка ми слага коледните подаръци за децата под елхата и ми казва: "Еди колко си струва тоя подарък, а детето даже няма да разбере, че е от нас. До кога ще го лъжете за Дядо Коледа?". Детето към дадения момент беше на 3 години
)дими,73 Мира1919, k.a.l.i., 10 c's, благодаря за разбирането!
Паралелно тече и разговор за руснаци и кюфтаци, но не успявам да го проследя, извинете!
Аз дори бях канена на баптисване на едно дете на жена с която се познавах само от 5 месеца. И бяха дошли роднините и от южната част на Уелс, че дори някакви от Шотлондия. А само да ви кажа за сватби какво става! И всичките дами пристигат с нещо в косата! Разбира се, има си изключения! Аз говоря за обикновените средностатистически британци. И като се има в предвит, че 17 години живея тук и съм обиколила даста острова съм се нагледала на какво ли не. Така че изобщо не ми е странно, че в БГ канят но 30 човека за кръщене. 
