Никакви романтични спомени, още по - малко пък тръпка може да предизвика среща с бивш. Щом е такъв, значи няма какво повече да го мисля. Но пък една бивша любов едва не стана причина да се пребия 
Видях го след 23 години и се препарирах направо. Не беше мръднал изобщо, все едно си е на 19, не повярвах на очите си 
Първата ми мисъл беше, че този сигурно е синът му, но веднага си спомних, че той се беше оженил към 35 - годишна възраст и имал дъщеря, която в момента, в който го видях, би трябвало да е на около 7-8 години. Още не мога да се начудя как е възможно човек да се запази до такава степен 
Докато го зяпах онемяла, се блъснах в едно дърво, в една паркирана кола и се спънах няколко пъти Много ми се ще да го срещна пак, за да видя как изглежда сега, но едва ли ще стане... 
Чисто любопитство, нищо повече 
Видях го след 23 години и се препарирах направо. Не беше мръднал изобщо, все едно си е на 19, не повярвах на очите си Първата ми мисъл беше, че този сигурно е синът му, но веднага си спомних, че той се беше оженил към 35 - годишна възраст и имал дъщеря, която в момента, в който го видях, би трябвало да е на около 7-8 години. Още не мога да се начудя как е възможно човек да се запази до такава степен Докато го зяпах онемяла, се блъснах в едно дърво, в една паркирана кола и се спънах няколко пъти Много ми се ще да го срещна пак, за да видя как изглежда сега, но едва ли ще стане... Чисто любопитство, нищо повече 
, кого да видя, като няма как да му звънна 
Не че са погрознели или разхубавили, просто не ги разпознах- голям срам, ама к`во сега... Те ме разпознаха, оказа се ,че няма какво да си кажем дори, след основните неща , как си , що си , кво си, после няма какво.
Много кофти го зарязах, та го разбирам да се държи така.
.Освен тях обаче съм имала няколко неангажиращи връзки. С тези хора си поддържам контакти,поздравяваме се по празници,рождени и имени дни.Основно общувам с тях във ФБ,де,но ако се срещнем на живо,ще ми е приятно,ще има какво да си кажем-но чисто приятелски!
не знам как бих реагирала.. 