Декемврийски бебешоци вече радват ни с подскоци! №9

Данили, добре си се завърнала от морето. Много готино коремче имаш вече и гледам добре си покъпала бебка.

Кимбърли, честит рожден ден на малката принцеса( малко на патерици ) Да е жива и здрава, много щастлива и все така усмихната, а декември да се сдобие с още една такава сладка и хубава сестричка като нея

Относно раждането АЗ ИСКАМ СЕКЦИО.  Но не съм много сигурна дали ще ме угрее. За момента всичко си ми е наред ( дано и за напред да е така ) и по медицински причини няма как да стане.  По желание също няма да стане най -вероятно, защото майка ми е гинеколог и е много против секциото по желание, а определено не мисля да действам зад гърба й. Първото ми раждане беше нормално, мина за около 5-6 часа, но определено не бих казала , че беше леко. Нямах уговорен екип, но пък за сметка на това се бяха събрали всички бивши колеги, с които майка ми едно време е работила и много се постараха хората.  Определено си бях за секцио, но стигнаха до това заключение чак след 4тия час и вече беше безсмислено. Незнам - не бих сравнила раждането с каквито и да било коремни болки и т.н. , всъщност не бих го сравнила с нищо. Да това че раждането се забравя бързо е така, но самото раждане, 5-10 мин в които бебето дефакто излиза, обаче самите контракции, които траят часове  аз лично и до момента си ги спомням много ясно. Много бавно получавах разкритие, което също беше много гадно. Беше ми се схванал целия крак и неможех да помръдна  на никъде и за капак не дават да се пие вода, а може би това беше единственото нещо за което мислех точно в този момент и имах чувството , че ще умра от жажда. За всички , които ги е страх от игли само да им кажа, че дори и целите да ги набодат с абокати и игли няма и да разберат, а пък и едва ли ще им пука. Аз лично имах гадно въстановяване и след разждането. От секциото може и да неможеш да станеш от леглото , но пък след моето раждане аз неможех да седна  на Д.....  около два месеца. НО все пак при всеки е индивидуално

Да ви попитам и най-вече софиянки къде мислите да раждате??? Аз лично  ще разждам във Втора градска, защото както вече споменах майка ми навремето там е работила и там има познати. Но ми е интересно кой накъде се е насочил.

 

ceci88 ,mama_Iva   . Добре покъпах коремчето, щото рядко ми се случваше да стига до плажа в  тези жеги

След всички ужасии, които чух от приятелки не ми се изпари все още желанието за естествено раждане. За сега съм се насочила към Окръжна болница. от доста време я разучавам и ми ена 2 крачки, ще ходя пеша до там 
mama_Iva честити ти мъж, сега виждам, че знете пола вече  , искаше момиче ама такъв ти е късмета 

За раждането аз ще съм в Шейново, живот и здраве.
Данили, то и на мен Окръжна болница ми е на 2, хайде на 5 крачки, през поляната та там  , ще дойда под прозореца да ти давам кураж  ако мога.

здравейте мили маминки аз да се похваля ние сме на морето и засега всичко е перфектно .

Относно раждането на мен ми е за първи път, но както се оказа нямам много избор и ще раждам секцио. Анастезията е спинална и за съжаление страничният ефект е главоболие, но ще се изтърпи важното е бебо да е добре.

Да ви се похваля направих първата покупка за бебока и съм много щастлива    .


Приятна вечер от мен.

Запис в новата темичка, да ни е честита! Благодаря на всички за пожеланията, изкарахме страхотно рождения ден!

Дани, добре завърнала се, виждам че добре си се плацикала.

Момичета, относно раждането, аз с първата бременност се бях настроила за нормално раждане, бях изчела всичко и отидох твърдо убедена да раждам така. Но нещата се стекоха по съвсем различен начин - наложи се спешно секцио с епидурална упойка. Всичко от което ме беше страх ми се случи, но пък за щастие всичко мина перфектно. Не усещах болка дори на следващия ден след раждането, слагаха ми през няколко часа, раздвижиха ме на 12-ия час тъй като родих вечерта, възстанових се много бързо и така. Всичко е строго индивидуално, не казвам че операцията не боли, напротив, но всичко се преживява и забравя щом гушкате едно сладко бебе.

здравейте на всички и добре завърнали се на плажуващите
аз днес бях на преглед при новия доктор всичко си е ок тежим 610 гр (дебелак) 
даде ми и направление за изследване на кръвта но тъй като аз закусах в 4:30 сутринта    реших че утре ще пусна изследванията
за ритниците усещам бебето почти постояно,  когато аз съм в почивка то е активно когато съм в движение си кротува
преди 2 вечери ме събуди в 5 с такъв силен шут че чак се наложи да си изместя в хола защото не спираше да рита и аз да се въртя  че щяхме да събудим таткото
днес доктора ми даде направление и за очен лекар и това ще свърша утре и ще знам със сигурност дали се налага секцио
за сега това е от мен отивам малко да си почина че не съм се прибрала цял ден

Данили мерси. Аз голяма драма направих  след като ми казаха ,че ще е мъж , ама ... съдба . Още ми е криво ама се свиква  ... някак А пък и тайно се надявам, че може да има грешка въпреки че докторката беше толкова категорична.

Аз много втрисащо съм написала за моето разждане, но не се тревожете. Мога да ви кажа как една моя приятелка с първото раждане първо лежа 10 дни в болница след това имаше най-кошмарното раждане от 20 часа за което съм чувала и втория път пак  искаше да роди нормално. Много й се чудих, но в крайна сметка водите и изтекоха в 10:30, докато се оправи в тях отидоха в болницата в 12:00 и тя роди преди 13:00ч. Има няма  контракции е имала 1 час и са били супер поносими. Така че .... най- вече мислете позитивно, а то каквото дойде.... живи и здрави да сме... всичко се преживява

Аз мисля да раждам в Шейново при Гагова. Там ходя и на ЖК
Дали да не си направим една анкета, та да се преброим, че като дойде моментът, да се разпознаем в родилните зали 

Относно раждането, мисля да раждам в Тина Киркова, че ми е най близо, а и моята докторка изражда там, освен във Вита. Мисля си ако има ден на отворините врати през октомври или ноември да отида да разгледам как е , ама има още многоооо време...

Как мога и аз да кача снимки във фейсбука..как да го намеря профила?

Привет-мривет и от мен в новата темичка!
Честито на всички с поводи за празници от последните дни и добре завърнали се от морето на плажувалите мами!
Ние сме добре. През деня имам много работа и тичане и почти не усещам бебка, затова пък като легна да си почивам вечер настава голяма веселба в корема ми  

За раждането - аз първият пър раждах нормално със спинална упойка. Много се надявам всичко да е наред и този път да мога да родя нормално. Усетих първите контракции към 1 ч. през нощта. Търпеше се, а аз имам много нисък праг на болката и преди да забременея не бях давала никога кръв от вената дори. Имам ужас от болници и от всякакви лекарски намеси. Беше ме страх еднакво и от нормалното раждане и от секциото, но се бях настроила адски позитивно и вярвах, че всичко ще бъде наред и ще родя лесно. Така се и случи. Чух се с лекарката ми към 8 ч. сутринта, а отидох в болницата към 10 ч. Бях си обещала, че ще направя всичко възможно да отида в болницата максимално късно и да си преживея на спокойствие вкъщи началото на раждането. Разбира се, следях времетраенето на контракциите си и интервала между тях. В болницата се озовах с 5-6 см разкритие. Приеха ме. Аз бях избрала да раждам във ВИП зала с присъствие на бащата и това на мен лично ужасно много ми помогна за да съм спокойна и всичко да е наред. За мен контракциите бяха като силен удар в кръста все едно някой се опитва да ми го счупи. Болезнени са си, няма какво да си кривя душата, но все си мисля, че щом аз ги издържах всеки ще може. Аз се разхождах и залата през цялото време между контракциите, а като започнеха се държах за таткото и той ме масажираше и прегръщаше. не успях да избегна системата с окситоцин въпреки че няколко пъти бях говорила с лекарката ми, че не я искам. Системата и спукването на водите ми бяха най-нерпиятната част от цялото ми раждане. Бях решила, че няма да искам упойка освен ако е нетърпимо. Но когато лекарката ме попита по средата на една контракция дали искам - веднага си поисках. Анестезиологът беше страхотен. Не че не усетих като ми я слагаше ама то тогава наистина не знаеш кое точно те боли и от кое по-напред да те е страх. Мога само да кажа, че след упойката раждането беше прекрасно преживяване. Нищо не усещах ама нищо. Говорех си с екипа и с таткото, целувахме се и беше страхотно. Като дойде момента лекарката и акушерката ме направляваха как да напъвам и бебето излезе с два-три напъна. Похвалиха ме, че съм напъвала много добре въпреки че нямах никакви усещание в долната половина на тялото си. Сложиха му упойката в 12 ч., в 13.45 родих. Направиха ми малка епизиотомия. Това е нещо, което всячески исках да избегна и обсъждах с лекарката си няколко пъти преди самото раждане, а и по време на него. Бях се готвила в последния месец с едно олио за масаж на перинеума и имах някаква вътрешна убеденост, че мога да родя без да ме цепнат те и без сама да се нацепя. лекарката ми обаче ми каза, че има подобна възможност, но тя е доста по-минимална от възможността да се нацепя ужасно при излизането на бебето и затова иска ако тя прецени да цепне малко и където прецени отколкото да има много тежки последствия. Доверих й се и в моя случай тя излезна права. В момента дори козметичката ми не може да се ориентира къде е епизиотомията ми, нямам почти никакъв белег. Нямах никакъв проблем със сядането веднага след раждането. Нямах ниакъв проблем от упойката, нито главоболие, нито каквото и да било друго неразположение, а анестезиологът идваше по два пъти на ден всеки ден докато бях в болницата да ме проверява.

Съжалявам за дългия пост. Предполагам, че на момичетата, които им е за първи път ще им бъде интересно. Поне аз помня как попивах всеки разказ за раждането.

Но истината е, че трябва да се внимава за предозиране с родилен фолклор. Всяко раждане е много индивидуално и няма значение как са родили майките ви или приятелките ви. Важното е да вярвате, че всичко ще бъде наред и да изберете начин, който ще ви направи максимално спокойни. Останалото е късмет.

А по какъвто и начин да родите това, което ще изпитате като прегърнете малкото същество е толкова приказно и неповторимо, че всичко друго губи значение  

Забравих само да кажа, че раждах в Тина Киркова и сега, въпреки че се следя и в Токуда, мисля пак да раждам в Тина Киркова.

ехееееее колко много сте писали връщам се да ви чета вчера си прекарахме много добре,но и много се изморих докато се изкача до паметника на Шипка отивам да ви дочета

Хареса ми разказа ти за раждането.. Искам да попитам какво е това олио за перинеума и какви са тези масажи? Може ли да ми дадеш повече информация..

Момичета gali3009 за съжаление вече няма да пише в нашата темичка,тъй като са намерили проблеми при бебенцето и се е наложило предизвикване на раждането понеже за аборт е много голямо

Добре че са го видели на време иначе е щяло да се мъчи душичката Нямам какво повече да кажа мого неприятна новина

ivka_007, олиото е на Веледа. Ето това: http://www.framar.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0-%D0%BC … -pid30013528.html
На опаковката е описано как се прави масажа. Аз следвах упътването.

Много съжалявам за случилото се с gali3009  Желая й кураж да се справи в този труден и много тъжен момент и сили да го превъзмогне и да погледне с надежда към следващата възможност да стане мама!