Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

Такааа, четох, четох, много се смях, на много места виждам себе си, но миналата вечер и нощ сътворих пълното безумие - вечерта, малко след 22ч, малкия заспал, големия обаче не. Аз умряла от глад, решавам, че ще се наям първо и тогава ще се приспиваме и междувременно чакам прогнозата за времето, за да съм сигурна какво да му облека и обуя за градината. Почва прогнозата - звучи разумно в началото "след валежите днес....", пък то си валя. После обаче излиза една карта с единички на нея и валят снежинки от облачетата....аз в пълен стрес започвам да мисля какво ще облека на детето, мъжът ми започва да се тюхка, че не е сменил гумите на колата, въобще положението е зимно (за пояснение последната седмица градусите през деня са около 25). Преди да легнем, извадих зимното яке на детето. Последва нощ, в която дребния се будеше през половин-един час и докато си цока, аз си лежа и си мисля дали да извадя ботушите на баткото на сутринта, цъкам с език мислено и си викам "ей на, апокалипсиса дойде, времето съвсем откачи. на какво прилича това - на терасата висят летните дрехи и утре ще ги намеря замръзнали, доживяхме септември да вали сняг" и прочие такива щуротии. Към седем сутринта, станах, огледах хубаво навън - сняг няма, викам си, сигурно е адски студ, я да вляза в някой сайт да видя колко градуса е - еми беше си около 10 градуса, максимални 24-29. Кой да вземе да се сети, че на бтв-то нещо им се объркало, или пък да вземе да провери в нета още след прогнозата, а не на сутринта...Поне тази вечер се извиниха за грешката 

Като ви чета, чак ви завиждам. Такива неща ми се случваха преди да родя децата. Ех, младост, ех любовни трепети, ех!
Сега съм толкова организирана, че чак се мразя. И, ако случайно, ама съвсем случайно и неволно замъкна до училището на детето освен неговата раница, но и плика с боклука, то това е знак, че все още съм жива, че все още мога да мечтая, че все още нося млад дух, а нюансът на "Палет интензив калър крийм" по косата ми е просто ексцентрична прищявка, а не злобно напомняща за годините ми необходимост.

 Един ден бях тръгнала да прибирам дъщеря ми от тренировка с градския транспорт. В найлоново пликче носих един сок и бисквити,да и занеса,ако е ожадняла,защото на тренировките няма откъде да се купи. Вървейки към спирката видях,че рейсът идва, и се затичах да го хвана. Хубаво,но гонейки задминалия ме вече рейс,и заобикаляйки едни контейнери за боклук,аз съвсем по инерция и без да се замисля хвърлих на детето сока и бисквитите в боклука. Не знам откъде ми дойде този импулс,после много ме хвана яд   

От снощи - малката е леко хремава, баща й я е гушнал, взимам Стеримар, приближавам и чинно го пръскам в носа на мъжа ми. Чак детето се разсмя. Той изтърпя, к'во да прави.

хахаха, Ментоваааааа

ОХ това много ме развесели. Като се знам, че съм същата  Видя ли сопол, хващам Стеримара и пръскам де ми падне.

О да, определено открих себе си в много от мненията 

Не съм се смяла отдавна така... Чак малката недоумява на какво се кискам Стеримар още не съм пръскала, но пък съм пъхала биберон в устата на мъжО.

 

Пък аз веднъж у нас по повод нещо си мислех "жив и здрав да е...", което ми се изплъзна от устата вместо "ало", като позвъня телефонът.

Излизах няколко пъти по чехли; редовно проверявам по носа мъжО, дали не му е студено; бутам пазарската количка. И едно нещо мой патент, още преди да стана домакинА - винаги като приключа с гладенето си повтарям 3 пъти на глас - Изключена, изключена, изключена. Въпреки, че не съм оставяла ютията, това ми е някакъв страх, та не дай си боже да не си го повторя цял ден ме гложди нещо 

 Не съм сама!     Значи и други имат като моята фобия
 И аз повтарям на глас преди да изляза "затворено,затворено,затворено" и "изключено,изключено,изключено"
 Входната врата тествам двайсетина секунди дали  е добре затворена,като я побутвам,за да се убедя
 Ако не си направя тоя ритуал имам през цялото време чувството,че съм забравила нещо  

И аз тествам вратата, но взех да се притеснявам, че накрая ще я изкъртя.

изтрещяваме всички явно. 
И аз по няколко пъти заключвам колата с дистанционното, докато изляза от обхвата. 

      И на мен ми е минавала такава мисъл
 Боже,наистина изтрещяваме,добре поне че не съм само аз