По едно време редовно почнах да светвам лапмите посред бял ден. 
- Публикувана: 23 авг. 2010, 01:58 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2010, 14:35 ч.
Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване
......Собственика на колелото ми викаше "Ало ,момиче!" аз на ум си казвам "Хм,дърт коцкар,какво ми подвиква",а мъжът ми отстрани с количката и детето се забавлява.
Кой за какво си мисли!?
При мен признаците бяха няколко:
- пусната на "свободен ход" се спъвах и губех равновесие, защото бях свикнала да се опирам на дръжката на количката
- инстинктивно тръгвах да изкачвам заднешком стълбите пред асансьора, защото качвах количката с дърпане
- установих, че минавам по инерция по рампите за количка на всички подлези, независимо че съм в "градски отпуск", курдисана на токчета или хлъзгави подметки
- излизаме с мъжа ми, той се спира да говори с комшия, аз оглеждам платното в двете посоки, награбвам ги за ръцете и ги подкарвам безапелационно към пешеходната пътека:"Айде да пресичаме, докато няма коли, после ще си играете!". Коментар от съседа:"Как не ни метна под мишница!"..
И последната дивотия, прясна-прясна: като излизам сутрин с малката, по принцип гледам да забера и торбата с "дневния" боклук, обаче често забравям и после се тюхкам "Ех, пак забравих боклука!". На чавето явно му се е набило в главицата, защото, откакто преди месец-два започна да образува изречения, ме проконтролирва на вратата "Букука, мамо, букука!", чак тръгва да ми го носи. Явно толкова съм свикнала да разчитам на тази "помощ от приятел", че днес свалям племенника ми (1г.) пред входа, оглеждам се и се обръщам ядосано към него "Ти защо не ми напомни за боклука, а?!". Пък то, хайванчето, ми се дзвери учудено... защото още не говори...
- пусната на "свободен ход" се спъвах и губех равновесие, защото бях свикнала да се опирам на дръжката на количката
- инстинктивно тръгвах да изкачвам заднешком стълбите пред асансьора, защото качвах количката с дърпане
- установих, че минавам по инерция по рампите за количка на всички подлези, независимо че съм в "градски отпуск", курдисана на токчета или хлъзгави подметки
- излизаме с мъжа ми, той се спира да говори с комшия, аз оглеждам платното в двете посоки, награбвам ги за ръцете и ги подкарвам безапелационно към пешеходната пътека:"Айде да пресичаме, докато няма коли, после ще си играете!". Коментар от съседа:"Как не ни метна под мишница!"..
И последната дивотия, прясна-прясна: като излизам сутрин с малката, по принцип гледам да забера и торбата с "дневния" боклук, обаче често забравям и после се тюхкам "Ех, пак забравих боклука!". На чавето явно му се е набило в главицата, защото, откакто преди месец-два започна да образува изречения, ме проконтролирва на вратата "Букука, мамо, букука!", чак тръгва да ми го носи. Явно толкова съм свикнала да разчитам на тази "помощ от приятел", че днес свалям племенника ми (1г.) пред входа, оглеждам се и се обръщам ядосано към него "Ти защо не ми напомни за боклука, а?!". Пък то, хайванчето, ми се дзвери учудено... защото още не говори...
До като бях още в болницата, след кърмене сложих сина си в количката на друго бебе.
Ми аз съжалявам, не са ми се случвали такива неща (може би понеже съм лоша домакиня всъщност), но за сметка на това се сещам за дружно изтрещяване от страна на мъжа ми и моя милост.
Изнамерихме наскоро изключителна реликва - списък с въпроси към личната лекарка на дъщеря ми, датиращ от времето когато бебето е било на около 2-3 седмици.
Та значи започнала съм с поредица идиотски въпроси от типа колко пъти по колко време на ден трябва да спи бебето.
Някъде на около десетия малоумен въпрос очевидно бебето е ревнало, защото вече се мъдреше почеркът на мъжа ми със следното уникално съдържание:
Гърди мои? Кърма - гъста/рядка?
Изнамерихме наскоро изключителна реликва - списък с въпроси към личната лекарка на дъщеря ми, датиращ от времето когато бебето е било на около 2-3 седмици.
Та значи започнала съм с поредица идиотски въпроси от типа колко пъти по колко време на ден трябва да спи бебето.
Някъде на около десетия малоумен въпрос очевидно бебето е ревнало, защото вече се мъдреше почеркът на мъжа ми със следното уникално съдържание:
Гърди мои? Кърма - гъста/рядка?
Гърди мои?
А какво точно е трябвало да се пита лекарката?И аз имах такъв списък с въпроси, започваше с тъпи такива и завършваше с направо идиотски
къде ли е, дано да не съм го изхвърлила Дотук се разпознах в поне десетина от споменатите дивотии
Например загубата на равновесие при липса на количка и второ дете, щуращо се насам-натам - пълна безтегловност, няма кого да полюшвам, като чакам светофар и по кого да навиквам да не слиза на платното, а да ми даде ръка и да стои, ако може поне само в този момент до мен. Ооо, ако добавя и Неговите кризи ще ни трябват две теми, току виж се оказало, че са повече 
Пуснала съм вечерта водата в кухнята и чувам, че синът ми нещо ми казва. И след изключително " спокойният " ден, през който около 1000 пъти съм обяснявала защо нещо не може и не бива да се прави, веднагически решавам, че мрънка, защото не му се спи. И изревавам като стръвница: " Не ми спори, отивай в леглото ! ", а той: " Лека нощ ти казвам, ама както и да е....".
Преди години си спомням,как се дразнех на приятелките с деца,че като седнем някъде на кафенце и вместо да следят разговора,все се въртят и се оглеждат,все нещо забърсват,само прибират чашите навътре,че придържат с ръка маса/покривка/ прибора с подправките.....Е,сега го правя всичкото това...че и отгоре/дори и да съм без деца/,но поне гледам да не сядам с "неизтрещели" още/т.е. предпочитам да са на моя хал или минали вече през огъня/
Одомакинили сте се до изтрещяване, когато в заглавие на корица на списание "5 невероятни теста за да освежим връзката си", си мислите, че става въпрос за мн. число на думата "тесто" (от личен опит)
(от личен опит)Преди години си спомням,как се дразнех на приятелките с деца,че като седнем някъде на кафенце и вместо да следят разговора,все се въртят и се оглеждат,все нещо забърсват,само прибират чашите навътре,че придържат с ръка маса/покривка/ прибора с подправките.....Е,сега го правя всичкото това...че и отгоре/дори и да съм без деца/,но поне гледам да не сядам с "неизтрещели" още/т.е. предпочитам да са на моя хал или минали вече през огъня/
Имахме наскоро годишнина и с кумувете ходихме на ресторант - без деца. Докато сервитьора ми наливаше вино, с едната ръка държах здраво чашата, с другата (с разперени пръсти) приборите и покривката. Мъжът ми как не умря от конвулсии - не знам
Ох, сетих се за един откъс, в момента не мога да си спомня откъде: след години, прекарани в грижи за децата, една мадама присъства на хай-светска вечеря. Докато се наслаждава на интелектуален разговор със съседа си по маса, изведнъж улавя втренчения му поглед - по дългогодишен навик, съвсем механично е нарязала на малки парченца пържолата в неговата чиния.
Айде и аз:
Аз съм идвала на работа по кроксове, вместо обувки. На предната ми работа нямахме десктоп компютри, само собствени лаптопове, които мъкнехме насам-натам, най-вече и за да работим вечер - два пъти! съм се завличала до офиса без лаптоп. А карах около 40 мин, в едната посока.
С помпата имам един куп забравяности. Като почнем от забравяне на самата помпа (тя принципно си стои в офиса, но уикенда я разкарвах до нас за екстрени ситуации), минем през забравяне на кабели, та до бутилки за събиране (последното е най-лесно, все пак винаги имах пликчета). Тия са ми най-болезнените забравяния.
И сега ще грабна приза за най-добра майка - на стенния календар в нас гордо съм оградила датата 21 април за рожден ден на Дани (голямото), уча го да брои дните, колко му остават. Само че рожденият му ден е на 11 април.
Две извинения имам - термина ми беше за 21 април, а и мнооого обичам мъжа ми, неговия р.д. е на 21 (ама друг месец).
Аз съм идвала на работа по кроксове, вместо обувки. На предната ми работа нямахме десктоп компютри, само собствени лаптопове, които мъкнехме насам-натам, най-вече и за да работим вечер - два пъти! съм се завличала до офиса без лаптоп. А карах около 40 мин, в едната посока.
С помпата имам един куп забравяности. Като почнем от забравяне на самата помпа (тя принципно си стои в офиса, но уикенда я разкарвах до нас за екстрени ситуации), минем през забравяне на кабели, та до бутилки за събиране (последното е най-лесно, все пак винаги имах пликчета). Тия са ми най-болезнените забравяния.
...
Подсетиха ме по-горе. Отивам на педиатър и ме питат кога е родено детето? Давам отклонение от две години-истинска майка.
...
Подсетиха ме по-горе. Отивам на педиатър и ме питат кога е родено детето? Давам отклонение от две години
-истинска майка....
И сега ще грабна приза за най-добра майка - на стенния календар в нас гордо съм оградила датата 21 април за рожден ден на Дани (голямото), уча го да брои дните, колко му остават. Само че рожденият му ден е на 11 април.
Две извинения имам - термина ми беше за 21 април, а и мнооого обичам мъжа ми, неговия р.д. е на 21 (ама друг месец).