Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване

 

Още се сетих - правя си среща с приятелка (с децата) в един зоопарк, само че тя отишла в един, аз в друг (на 30 мили един от друг)... за тая работа е 50/50 вината.

Друга приятелка ми иска чаша вода - аз й наливам два пръста и я подавам внимателно (как не й подложих ръчичка под муцунката, да не се олее).

Но пенелопа е права - и при мен всички тези неща започнаха да се проявяват като тръгнах на работа, по време на кратките ми майчинства, дори и да не знаех кой ден е и колко е часа, ми беше спокойно и добре.

Изтрещяването явно не е само признак на майчинството.
Няколко мои изцепки.

Съвсем прясно от днес - последните дни нещо гърлото ми прегракна и си загубих гласа, а от днес вече и носа ми се разтече, класика. Днес седим на работа с колежката, аз със слушалки, но не слушах нищо в момента. Кихам. При което тя казва: Естер... със замислена интонация, казваща разболяваш се явно, а аз вече подготвена за реплика "Наздраве", казвам ясно и отчетливо "Мерси".

От тазгодишното море преди няколко седмици. Имам си ключ за стаята, който си е навсякъде с мен. Но тъй като хотелът беше сравнително голям, освен през централния вход имаше странични стълби за по-пряк достъп. Но бяха отделени от коридора на хотела с врата, обикновена врата, прозрачна, която не се заключва. А аз всеки път като се прибирах отвън, като стигна до нея, мушкам ключа и се почва едно усилено въртене напред-назад и мъчене да отключа....Да споменавам ли, че хотелът беше пълен и в 99% от случаите имаше хора край мен, а аз тоз номер всеки път. Не знам как става, хем после си се чудя на акъла, хем до следващия път все едно нещо ми е изпило мозъка и грам не си спомням какво не трябва да правя.

Преди време, когато се ползваха често и основно домашните стационарни телефони, беше някаква такава съботна вечер, в която бях сама и съответно съм била по-малка, има няма 15 годишна и леля ми явно инструктирана да ме проверява ми звъни час по час. На поредното звънене, аз вече с ясната представа, че ще почне с ало и ще продължи с какво правиш, вдигайки телефона директно уверено казвам: - Нищо! Но в случая за всеобща почуда не беше тя  

В автобусите доста често сутрин понеже спя още ми се случва да тикам парите за билет в ръцете на съвсем нищонеподозиращи хора, които примерно са преминали покрай мен, обикновено самите те стискат пари за билетче, което ми е достатъчно явно да реша, че това е кондуктора и бутам. Спомням си веднъж бях много упорита и дори почнах да се ядосвам защо тоз отказва да ми вземе парите!

Пак така в автобуса, обикновено след като си купя билета от правилния човек, демек кондуктора, проявявам някаква форма на възпитание и казвам Мерси. Веднъж обаче бях с приятелка и тъкмо отиваме на спирката и моят автобус идва, аз се затичвам и тичайки се разделяме, тя ми провиква Чао, аз махам, запъхтяна се качвам в автобуса, от раз случвам на кондуктора, взимам билетчето и тоз път усмихнато му казвам Чао, вместо мерси.

а я си представи какво ще е като се одомакиниш 

Някои неща трябва да се сложат и в темата за Муните    (да не се засегне някой сега...)

Мойте изтрещяване започна когато тръгнах на работа. Синът ми нямаше 6 месеца. Така сутрин се срещаме с майка ми на автобуса и аз продължавам със същия автобус до гарата. Една сутрин се качвам в автобуса слизам на гарата и изведнъж се усещам, че въобще не съм погледнала дали майка ми е слезла от автобуса? Ами сега? Звъня в къщи. Слава богу беше слезла. Втори път, не съм чула часовника. Скачам, обличам се и бясна тичам към стоянката на такситата. Остави, че закъснявам, но трябва да дам и 7лв. за такси. На спирката няма такси и хора малко. Изведнъж се усещам, че днес е събота. Пак добре, че не отидох на работа и да прекося и портала. Това колко пъти съм си забравяла ключа на вратата, пък съм вземала и двата ключа от апартамента и ги оставя заключени.
Веднъж отивам на работа и усещам, че нещо ми е некомфортно на краката и едната ми обувка е по-ниска от другата и си мисля, пак ми падна капачката на обувката. Поглеждам си краката и установявам, че съм с два различни чифта обувки. Добре, че поне бяха еднакъв цвят.
Скорошното ми изтрещяване беше, че забравих да отида една събота на работа/отработваше се май 5 май/. Това да не мога да си спомня на нещо името или за какво съм тръгнала, то стана навик вече.

Скоро не ми се е случвало, но се сещам как веднъж тръгвам да слагам лигавник мъжа ми вместо на бебето и въобще не се усещам.
Дърпам, дърпам връзките да му го вържа и се ядосвам, че не ми стигат, а те не могат да обхванат врата му.
Едвам не удуших човека 

Ох,днешна случка.Дъщеря ми вечно бърза да излиза и докато аз още съм по гащи,тя вече си е награбила сандалите и е на вратата.Аз докато наливам вода и гледам все пак да не е врътнала печката или вкл. ютията,тя ми подвиква да не се туткам  Днес мрънкаше и точно коя играчка да вземе.Та като цяло излизането не ми е спокойно и днес обувам си обувките,тряскам вратата и ключа е останал отвътре,а вратата е с топка.В момента обаче съм си много щастлива,че съм си у дома.

Честито !
Хайде и една изцепка от периода непосредствено преди майчинството. Явно наистина е по-широкоспектърен този период
В далечната 1997 година, още като гаджета, мъжът ми ми дава един пейджър за да мога да му оставя съобщение. Аз що реших, че е радиостанция не знам и натискам някакво копче и започвам да нареждам: " Бихте ли предали на...., че......". Баба ви Кейт е на " ти " с технологиите още от младежките години

Поне нещо отгоре успя ли да си метнеш?

Хихи,мятам каквото видя на закачалката,че вече кифлата си отваря и асансьора и съвсем ще се чудя къде да я търся из малкия ни 17 етажен блок!Пък и няма да развращавам дядовците из квартала,въпреки,че те са преоритет на щерката. Тя на господа под 60год. не обръща внимание.

И аз изтрЕщех тотално,ама........
Пример от вчера - гушнала съм малката в ръцете си,нося си и портфейла ,и телефона.Виждам до мен каката и мъжлето и питам:
        -Ама къде е Маги,бе?-търся малката и не я виждам
Съответно мЪжо ме "застреля"с "голяма си кифла,бе жена"

А прибирането на портфейла в хладилника е коронният ми номер.

Щях да тръгна на разходка, но.... с празната количка  Понеже в началото всичко се случваше страшно машинално, повтарящи се действия без грам разсъждение. Та, приготвих се аз, количката и тя готова, отключих вратата, излязох в коридора и извиках асансьора. В количката изобщо не поглеждам. Отивам да заключвам вратата и чувам беба. Гледам в количката - няма я! Лееекичко я бях забравила на дивана в хола.

да не ви разправям какво стана посред лято,  когато  съм сложила   GSM-a си във фризера, а сладоледа при документите в дамската си чанта....

Запис

Това от преди няколко дни, излизаме с дъщерята на разходка носим и детска количка с бебе вътре че тя много обича да си я бута. Играе си тя известно време на вън обаче по едно време решаваме да си ходим и тръгваме към блока, заобикаляме спираме се при няколко комшии и се качваме при баба и, и там малко лафче и накрая се прибираме в къщи. То станало време да я къпем вкарвам я в банята и тя надава вой бебеее че се къпеше с него и аз викам чакай маме сега ще ти го донеса , да ама не забравила съм бебето на площадката а то вече 9,30 вечерта и минал час и нещо откакто сме се прибрали ама няма да ви казвам мъжа ми как се изстреля на вън. Добре че една услужлива бабка го пазеше още