Япония

Самурайка, и аз се записвам във фен клуба  
Мъжът ми пътува към Япония в последните 6 години - на мен тя ми е голяма страст, покрай неговите разкази се чувствам в някакъв свят на Алиса (дали огледален или на чудесата... ). Изпуснах едно пътуване, мислих, че ще имаме и друг шанс, но уви - командироват го без мен!
Последно се върна от там преди 2 дни и дори в момента хрупам японски снак  


Доколкото ми е известно, това е заради уважение към заобикалящите, един вид да не им пречиш говорейки по телефона, въпрос на възпитание, на приети порядки... 

Ето малко и от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=HgYc_WTP2yQ
http://www.youtube.com/watch?v=svSJQzqPlBk
http://www.youtube.com/watch?v=zAqCAN7aBxo
действието се развива в Токио  

Забелязах, че там колите се движат като в Англия с лява дирекция... или бъркам?

Тц, не бъркаш И там са "наобратно", както и в Австралия, Монголия, ЮАР. Къде още, не се сещам

Самурайка, казваш, че си пийват, ама какво пият , саке ли? То е доста слабо, доста сакета ще трябва да обърнеш, че да го почувстваш

Индия и Ямайка (живяла съм там), въобще бившите Английски колонии карат "наобратно"
Япония ме изненада.

Това с докосванията никак не важи за Китай, там се блъскат буквално. Нямам идея дали се здрависват, ама такава блъсканица и ръганица като там май никъде по света няма. Лично пространство за тях не съществува /може би има в най-най- висшите прослойки/. Ако решат да се снимат с някой буквално го вхащат, където успеят - за рамо, за ръка - и го дърпат да спре за да му обяснят с мимики, че искат да се снимат. Младите, който поназнайват английски са по-дискретни, де.

Да си повторя въпроса за разпродажбите - Има ли ги там? И пазарят ли си при покупките?
Какво най-често се взима от Япония за сувенир?

Иха . А аз за коли питам   И мен ме изненада   " Ум-глава : море - шамандура " _{и У нея патки плават}   Дето има една приказка  

По какви причини китайците се вдъхновяват за такива изневиделица снимки ?   Харесват си някой чужденец или критериите са други ?  


Добре дошли на новите фенове    
Гледах клиповете - едно тяхно пресичане е равно на наш мини митинг 

 Китайците искат да са бели и използват всевъзможни кремове за избеляване. Тук е момента да попитам и в Япония ли я има тази мания?
Освен това рядко виждат бели хора, главно туристи, които с годините стават все повече, но пък ходят на определени места. И така, когато видят бели хора много им се иска да ги снимат /което и правят/ и част от тях дори искат и те да са в снимката.
За възрастните китайци обикновено е достатъчно да те пипнат. Белите бебета и малки деца са огромен обект на внимание /не се срещат никак често в Китай/, и често така ги заобикалят, че стават те атракцията, вместо самата атракция.
Тук е момента да спомена, че по китайските забележителности се изсипват цели рейсове с китайци идващи от по малките градове /главно пенсионери, които чак на тези си години имат възможността да си разгледат родината/.

mamamia наистина в Китай е така, блъсканицата е невероятна, но тя е по-скоро от инстинкт за самосъхранение.В момента в който се запознаваш с някой китаец (е, не говоря за някой от дълбоката провинция дето те мисли за Мики Маус) си се държат съвсем нормално и по азиатски дистанцирано - ръкостискат само ако подадеш ръка. Не искат да са "бели" в смисъла да са по-европеидни, а просто защото това се смята за красиво. В Япония е същото - най-голяма грижа на японката е да се предпази от всеки слънчев лъч запътил се в посока на млечната й кожа.Често са доста ппо-бели от расово белите  И всяко лято ме предупреждават, че ще почернея ако отида на море, ама аз не отбирам от дума...За китайците да имат снимка с чужденец е доказателство, че са били в големия град, при големите забележителности, а и хора от цял свят са били там да ги гледат също.Ние бяхме в Пекин през януари и на стената беше вятър и кууууучи студ, бяхме омотани в шалове и шапки, а все искаха да се снимат с нас (особенно с мен и детето) и ни молеха да се поодмотем, че да се види какви сме  В Япония също стават бутаници невероятни - сутрин по линията Яманоте има наблъсквачи - хора, които натикват народонаселението във влака за да се затвори вратата.Повярвайте ми личното пространство е на практика несъществуващо в 8 часа по токийските влакове...Тип - сърбиме и бих се почесъл ако бях сигурен че това е мойта ръка...А да се бориш на разпродажба за чанти Луи Витон с разярени млади дами или да успееш да си напълниш торбичка картофи на половин цена докопвайки се през стената от домакини е геройство!
което ни довежда до въпроса с разпродажбите.Има ги, разбира се!Много неща се намаляват, както казах японците обичат новичко и застояли стоки не се търпят.Като почнат разпродажбите в големите модни магазини (109 в Токио примерно) и настават едни опашки (японеца ОБОЖАВА да се реди на опашки, способен е да го прави по-ревноснтно от пенсионерка тръгнала за банани по Коледа по соца у нас.).Понякога се спи пред магазина предната ощ  И ако мислите, че е заради дрешки на половин цена - бъркате!Най-големите баталии стават за луксозни чанти и аксесоари на половин цена - разбирай от 4 на 2 хиляди евро 
Иначе стоките са качествени, дори и купените в най-обикновен магазин неща са хубави.С детските дрешки на сина ми се отгледаха няколко бебета в Бг и пак се върнаха при мен за втория ми син в много прилично състояние.Китай им е близо и всичко се прави там, но под строг японски контрол.Много рядко ме е разочаровало нещо и то основен проблем са ми кройката и размера (с гигантските ми 172 цм ръст и цеееели 38 размер обувки си е мъъъка).За туриста има един рай, наречен "100 йени" (около едно евро).Нещо като Бг левчета, само че с невероятно разнообразие на артикули и страхотно качество (за цената си).Фото моля!

За колите - моля за извинение, пропуснах да спомена обратността на посоката...Хубавите коли от висок клас държат цена, но по-обикновенните модели са за по 2-3 хиляди евро на 5 години и с малко километри и много екстри (бях шкирана от френската ни кола - ама то в Европа всичко е "екстри", в Япония кола без климатик не съществува!).Но в последните години позабогатяват техните азиатски съседи и да изкупуват старите японски коли.Индия, Бангладеш, Китай и Русия са големи клиенти вече (та не се намират така лесно коли без пари).Наддават по търговете и изкупуват с кораби.Но ако си англичанин (като един наш приятел) и си купиш 3 годишна кола в Япония и си платиш 3те хиляди евро да си я закараш в Англия пак си на далавера.

За отоплението.Предимно е на нафта, с едни печки с духалка http://www.youtube.com/watch?v=DUee0Aawe2M&feature=related  Само в по-северните райони зимите са наистина студени, но японците имате едно много философско отношение - ми зима е, студено ще е я  Не държат да отоплят цялата къща и да ходят по къс ръкав.Калени са много и не им пречи особенно.Традиционното котацу (ниска масичка с нагревател отдолу и кувертура, коато да те завива отстрани им е много уютно, макар гърба ти да мръзне.Има и локално парно (рядко) в големите къщи, климатици, радиатори на ток...ТЕЦ няма  Но зимата трае два месеца - януари и февруари и не е толкова проблем отоплението.Аз поне свикнах да съм на студено и това ме излекува от хроничния ми синузит, най-странно!(а можеби - именно).

samuraika , благодаря за отговора    /и аз имах предвид, че външно искат да са бели/

А прочутите в Китай гащи с дупки за бебета има ли ги в Япония?

На мен ми харесват нещата от магазините за 100 йени - наистина не е за вярване за толкова малко пари какво качество можеш да получиш. И ме впечатли, че дори на произведените в Китай стоки пише, че са произведени специално за японския пазар - реално нямат нищо общо с китайските стоки, които ние познаваме (обикновено - като некачествени)  

За размерите - тази година мъжът ми решава да си купи дрехи за офиса от там (покрай бебето не успях да му подготвя гардероба така, че да е достоен за пред японците) и няколко дни обикаля и не може да си намери панталон и риза.   Панталони и ризи за офис - колкото искаш, те нали все така ходят облечени на работа-костюмирани, но не и с размера на моя скъп съпруг, който може спокойно да определи себе си като Карлсон - "прилично дебел".  

Samuraika, разкажи и за kawaii културата - как и защо всичко трябва да е малко, нежно и сладко, особено жените...  

Каква хубава и носталгична за мен тема сте захванали Сещам се, че ми отне половин ден в Токио да намеря костюм 40 номер, който беше явно широк калъп и успях да се пъхна в него. Всичко останало просто не ми ставаше, а 42 номер рядко срещано явление. Да не говорим, че винаги купувах Л или ХЛ тениски и други подобни. През цялото време, което живеехме там се чувствах като гигант въпреки, че съм със съвсем нормални размери. А качеството наистина е неоспоримо, дори за най-евтините дрехи. Купувала съм дрехи и обувки на племенниците ми и нямаха скъсване наистина. Същото важи и за храната и това определено е едно от нещата, които най-много ми липсват. Компромиси с качеството не се правят.

И аз съм едричка, но успях да си купя 2, 3 нещица от там и то от ZARA, и от естествена коприна, качеството обаче е безспорно, няма нищо общо с европейските стоки на тази марка.
Магазините за 100 йени бяха страхотни за сувенири, Самурайката ни отвори за това .
Направи ми впечатление, че народа масово пазарува, жени, мъже всички вървят с чантички и определено пазаруването им се отдава
Разбрах също, че обичат да носят подаръци и то най-вече от хранително естество като ходят някъде, затова по метро станциите им има много магазини с подходящи стоки, където естествено ги опаковат луксозно.
Когато ходихме на басейн имаше надпис, че не се допускат в басейна хора с татуировки. Тъй като в Япония се татуирали само представители на тяхната мафия - Якудза, явно просто подобни не биват допускани до места за семейни забавления. Ми няма да стресират народа я ), което практически означава, че и мафията им е  любезна дето се вика
Според мен си пият всякакъв алкохол, защото като ходихме по ресторанти си поръчваха и бира, и концентрат - имат едно страхотно уиски, а и бирата им не е лоша хич )
Пушат доста, но имат такива инсталации, че по никакъв начин не се умирисваш.
Японките се обличат много странно, ние сме научени да съчетаваме цветове, знаем кое с кое с "бие" и т.н., а там напротив, комбинациите са колкото по-шарено, толкова по-добре. Пола каре, чорапи райе, блуза пепи и т.н. , много уважават чорапите, като ги носят високо над коляното с къси поли...за един европейски мъж това е доста еротична гледка
А в стремежа си да не се изложат грам на слънцето са измислели какви ли не приспособления особено за колелета   Чадърчето е най-малкото )

Цветунчо, като те четох много се забавлявах. Особено за съчетанието на дрехите им. Явно си падат по Жан-Пол Готие 
Между другото като дете и аз се обличах по подобен начин  (най-фрапантния ми случай беше пола шотландско каре с плисета и бяла ризка на големи калинки  )
Много ми е интересно да чета всичко. Сега ми изникват въпроси от историческо естество. Има ли някакво специално значение цвета на кимоното към коя прослойка принадлежи човека? Жените кога обличат пъстри кимона? Какви касти (прослойки е имало обществото им)
Чела съм оттук-оттам и не съм сигурна кое е мит и кое истина.

Kawaii културата е навсякъде, но най-вече в облеклото и поведението."Кауаии" значи "сладурско".Колкото са строги и сдържани мъжете, толкова са пъстри и...инфантилни (да си го кажем) жените.Японците са си малко педофили - харесвам млади (ама 15-16-17 годишни) момиченца с колкото се може по-детински вид и поведение.Целта е не винаги секс, японците ценят повече добрия флирт и разговор отколкото платения секс (посещение на бар с компаньонка (хостес) е по-скъпо от секс с филипинка).Нали ви постнах една "булченска" рокля с Хелоу Китита по нея  - ей това е кауаии културата.Розовко, воланчесто,дантеленко, бебешко...не че няма много стилни японки, напротив, но като си извади телефона - целия накичен с шарени дрънкулчици и манистенца примерно.
Шантавите цветови комбинации всъщност не са съвсем безразборни.Ако се загледате в кимоната също се съчетават оби на цветенца и кимоно на жерави, но някакси има една особенна хармония, малко непонятна за нашите разбирания.За мен е абсолютно невъзможно да подбера подхождащи си оби и кимоно, само ми ги подменят с леека усмивка и резултата е винаги страхотен, макар на мен да ми е изглеждало неподходящо  Няма да забравя веднъж поръчвах букет и избирах цветята, хартията и панделката в горе-долу подхождащи си тонове.Двете цветарки си коментират: "даааа, чужденците така подбират всичко в тон" - "а, ама наистина ли, много странно, а японците обичаме да се радваме на различни цветове!"
За размерите направо не ми се говори.Аз съм 38, хич не съм "голяма" ама пусто съм расла на ръце и крака та всичко ми е 3/4ти!И размерите им растат на ширина, но не и на дължина и въобще съм като карикатура - все едно съм си изпрала дрехите на 90 градуса и всичко ми се е свило - блузка до над пъпа, ръкави до под лактите, крачоли до над кокалчетата - ужас!!! Панталон купувам не според това дали ми харесва, а дали ми става.За цветове не се притеснявам - каквото и да сложа няма кого да шокирам 
Вечи за кимоната няма правило. Има едни официални кимона в черно с монограм - те са традиционно с герба на фамилията и се обличат по специални поводи, но сега вече мисля че герба няма значение.Червените ярки цветове с пищни бродерии също са за специални случаи.Има елегантни кимона, има и по-обикновенни.И сега има жени, които често се обличат с кимоно по официални поводи (както ние слагаме вечерен тоалет) или за по-ежедневни случаи - матине, изложба на икебана и т.н.Виждала съм невероятно красиви млди японки в традиционно облекло (на един сумо турнир ми останаха очите в една млада дама, просто имаше сияние около нея, беше неземно красива), това е дреха коато вина ги стои елегантно, но не на всеки му отива.

Леле, аз съм висока 180см. и нося 40 номер обувки
Сигурно още на границата ще ме върнат