Имам проблем с алкохола

  • 24 766
  • 224
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 19 545
Албо, съвсем не е само негов проблема, аз също съм на мнение, че трябва да се ходи на семеен терапевт.
И да, има си такива в България, не се изказвай така за неща, с които не си наясно, темата е сериозна.

# 76
  • В страната на бурите
  • Мнения: 1 136
И не трябва да пренасяш своите проблеми върху този мега-свестен мъж и то само защото обича да си пийва. И то в границите на нормалното.


Дали ще продължаваш да мислиш, че това е мега свестен мъж, когато лети пиян с мотора си срещу теб и детето ти и не може да си овладее машината?

Бронте,
накарай мъжа си да се замисли следващия път, когато се качи да кара пиян МПС дали иска да остави дъщеричката си без баща? Или някое друго дете? Това с карането пил не мога да го разбера!
Не съм компетентна да давам психологически съвети, но като предложение защо не се опиташ да го запалиш по някой спорт - нещо "мъжкарско", което иска физическа издържливост и никакъв алкохол? Подари му карта за тренировки, поеми повече грижите за детето докато тренира, хем ще се стегне, хем приятелите няма да го смятат за мъж под чехъл.  Лично мнение - реагираш остро - с насилие, разбираемо е впредвид това, което се е случило с баща ти, но насилието НИКОГА не е отговор! А съпругът ти явно е свикнал с реакцията ти - може би ако я смениш ще има някакъв ефект. Пробвай за определен срок - примерно месец - да не крещиш и не удряш, ако не за него - за себе си го направи - толкова нерви убиват. Пиши как си се чувствала всеки път като се е връщал пиян, дай му да прочете написаното след месец - прочети го и ти и двамата решете това ли е животът, който искате за детето си. Предлагам го защото аз винаги по-добре и по-ясно си давам сметка за дадена ситуация като я напиша.
И ако имаш възможност, поговори с добър психолог - това не е срамно, нито лошо.

P.S. Докато четях постът ти ми звучеше сякаш си загрижена майка, която иска да предпази, спре и защити непокорния си син като ограничава контакта с приятелите му и го понатупва като не слуша. Ти не си му майка, а жена, не можеш да поемаш отговорност за него, а и не трябва, остави мъжът ти да поеме отговорност за действията си - може би ще го стори като няма кой друг да го прави вместо него. От личен опит се убедих, че това е нещо което може да промени поведението на един мъж. Желая ти успех и да си запазите семейството   bouquet

# 77
  • Мнения: 364
Защо пък да посещават заедно психолог?!   Thinking
Проблемът е негов- с алкохола.

Албо, не съм съгласна с теб. Едната причина е, защото бащата на Бронте също е имал проблеми с алкохола и се е самоубил, което със сигурност е оставило дълбоки следи в живота и. А другата и по-важна- тя ще се научи да разбира мъжа си и това би помогнало да се справи с агресията. Основната задача след това е да спечелят отново взаимно уважението. Брак без уважение трудно върви, а дори и да няма вече проблем с алкохола.

П.П. Аз вярвам във фразата *в добри и лоши времена*, но не на всяка цена.

# 78
  • Мнения: 47 352
Шофирането след употреба на алкохол е нещо много сериозно.
Сбиванията и подобни изцепки с полицията също.
Това той осъзнава ли го?

За другото, аз като човек "от другата страна", не го намирам за нещо страшно и не мисля, че е алкохолик. Но трябва да се контролира. Да си знае мярката - никакви сбивания, никаква кола/мотори дори след 1 глътка бира, никакви изпълнения пред детето.
За алкохолизма, много е относително, някои стават алкохолици и след 1 г. пиене, други след 20 още не са.
Но и ти (ако искаш да си с него) трябва да си намериш подхода. Забрани и натяквания ще подействат обратно. Ще се крие от теб, ще забягва с часове от вкъщи и т.н.

П.П. Ние с мъжа ми пиехме всеки ден, по доста  Rolling Eyes в продължение на 13 г., но пияни не сме били от студентските години, камо ли пред детето  Stop сега в началото на годината решихме, че сме си изпили пиенето и спряхме от раз. Пийваме по чаша вино или нещо друго по празници или в почивен ден, но всекидневното пиене е минало. Не ни липсва, чувстваме се перфектно. Дано и при вас нещата се равият така ...

# 79
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
 Wonder woman , това  за  картата   за тренировки  е чудесна идея, непременно  ще опитам  bouquet
Още повече, че  той непрекъснато  мрънка,  че  в последните  години  е  загубил  форма и  все   се  зарича,  че от утре  започва  да   тренира.
Самата аз, записвайки  се  на   латинотанци, открих, че  трите тренировки  седмично  ме превръщат  в нов човек. Много  настоявах и той  да се  запише,  но  явно   танците  му се струват недостатъчно мъжествени, та ми отказа.
Но виж, за фитнес не бях се замисляла.

Момичета, що се отнася  до психотерапевт- отдавна  съм се  зарекла, че рано или късно  ще  посетя  такъв с надеждата  да открия   корените  на много от личностните  си  проблеми. Макар че съм убедена  за себе си откъде  са дошли те. Аз затова  предполагах, че всъщност не той, а аз имам проблем  с алкохола.
А в интерес на истината- дали той, дали аз, дали  и двамата- това като че ли няма  кой знае какво значение , като се  има предвид, че семейството  ни   най- вероятно ще отиде по дяволите, ако  не  направим нещо.
Само дето не знам  колко време  ще ми отнеме и дали изобщо ще успея  да го убедя, че проблем  има  и той.
В неговите очи   съм  истеричка  на тема  алкохол и всъщност  проблемите идват оттам.
Майка му също има  принос  за неговия отказ   да се вслуша в думите ми. Наскоро   случайно разбрах, че му говорела:"Е-е-е, тя какво  иска? За всичко  си до нея,  с детето й помагаш, заплатата  си даваш вкъщи...тя  какво всъщност    иска  от един мъж???"
Тя много  добре знае  за  проблемите у дома и уж  му се кара пред мен, а зад гърба  ми говори    и върши друго.
Колкото пъти  той отиде  до тях за нещо / те живеят през два блока от нас/, тя  задължително  му   набутва   шише  1,5 литра с домашна ракия, която  аз  в повечето случаи  изливам  в мивката.
Когато й направя забележка, че му дава, ми отговаря : "Ами син ми е. Той знае, че имаме. Като  си поиска, как да му откажа???" ooooh!
Такава майка, ако има човек, врагове не му трябват.

# 80
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Шофирането след употреба на алкохол е нещо много сериозно.
Сбиванията и подобни изцепки с полицията също.
Това той осъзнава ли го?


Не, не го осъзнава.
Твърди, че   когато  кара  след употреба  на  алкохол, е много   по- внимателен, отколкото, ако не е  пил изобщо, защото ясно  разбирал, че реакциите   след употреба  на алкохол се забавяли. Не знам  как кара, когато е пиян, защото  никога  не съм позволявала   да шофира пил, аз там ли съм. Но самият   факт, че  катастрофира с баща   си в колата една зима, след като е пил преди да седне  зад волана, за мен е красноречив. Баща му не е успял да  го спре, мъжът ми не е позволил  на баща си  да кара и на един много  остър завой  са излетели от пътя и  са  се врязали в мантинелата. За щастие и двама  бяха невредими, само  предницата  на  колата  беше смачкана. Между другото, за  тази  катастрофа съм виновна според него аз, защото  точно  когато  влизал в завоя, съм му  звъннала по телефона. Имало много  гъста  мъгла, почти никаква видимост, моето  позвъняване  го  разконцентрирало  и загубил контрол. Тази  теза поддържа и баща му,  който явно чувства  вина,  че  не му е отнел ключовете  за  колата и не  се е преборил  да шофира той, като  го е видял, че пие.
Общо взето, битката  водя сама.

# 81
  • Мнения: 2 457

Такава майка, ако има човек, врагове не му трябват.
Joy Извинявай, ама така добре формулирано е това, ще ти го открадна като израз, че ми трябва за едно нещо  Grinning

# 82
  • Мнения: 47 352
Бронте, намери му статии и клипчета за шифоране след алкохол, доста са натуралистични, дано помогнат ...
От опит ти казвам, че чувството за добро шофиране след лкохол е измамно, за щастие съм го правила като млада и на неоживено място, но ми стига.

# 83
  • София
  • Мнения: 12 579
Бронте, ти проблем нямаш. Мъжът ти има проблем и то сериозен. Не знам изобщо как е възможно ежедневното пиене на 7 бири и концентрат да бъде квалифицирано като нормално.  Sick Няма такова нещо. Това си е алкохолизъм.
Имах приятел. Казвам имах, защото от този приятел сега е останало жалка развалина. Изключителен музикант и композитор. Само че със слаб ангел. И от няколкото бирички дневно, от няколкото водки нощем, докато свири в клубовете, той започна да пие сутрин джин с тоник вместо кафе.
ОТвратително е.
Много го обичам, още се чуваме, но душата ми се къса всеки път.
На няколко пъти се опитва да спре. И не може.
Аз лично не бих живяла с такъв мъж. На никаква цена. Това за мен е крайно неприемливо.
Опитай да го заведеш на психолог. Ако решиш ми пиши ЛС - ще ти дам координати.
Но ако и това не помогне - просто си взимай детето и си тръгвай.
Алкохолът не прощава.

# 84
  • Мнения: 260
Изчетох 2 страници от мненията по темата и за останалите нямах нерви. От изчетено забелязвам, че повечето жени, на които съпрузите им пият или се примиряват или пък не, както в случая на авторката, но в крайна сметка нито една не се опитва да помогне на съпруга си. Определено съпрузите Ви имат проблем, а също и нужда от помощ. Не е ясно дали те осъзнават този факт и аз съм на мнение, че вие като най-близък техен човек трябва да им помогнете да осъзнаят това. Всяка жена познава добре съпруга си и знае начина да го накара да погледне обективно на ситуацията и да разбере, че има проблем със зависимостта. В днешно време съществуват много терапевтични програми за лечение на алкохолизъм и нито е срамно да си неин потребител, нито страшно. Смятам, че при подобен проблем човек не може да се справи сам и има нужда от професионална помощ. Познавах семейство, в което съпругът беше алкохолно зависим. Много зависим...Съпругата му само се вайкаше, оплакваше от пиянството му, игнорираше го, но така и не направи опит да му помогне. Приятели и колеги го подтикнахме да се вземе в ръце и да посещава подобна терапия. До колкото знам се лекуваше и с някакви лекарства, които му доставяха от чужбина. Както казах и по-горе, обаче този мъж беше много зависим и терапията и лечението бяха малко позакъснели. Затова докато е време помогнете на мъжете си да осъзнаят, че имат проблем и да вземат адекватни мерки!
Жена му осъзнава ,че Той има проблем,но ТОЙ не осъзнава,че има такъв!
За него проблем няма!
И как точно ще го накара да се лекува за нещо,което за него не е нищо?

Много обичам такива красиви високопарни думи,ама никакъв смисъл от тях!


Именно за това съм написала, че тя като човек най-близък до него би могла да прецени как!! Дали ще си събира багажа и ще хваща пътя, както някои я посъветваха тук, дали ще се опита да говори или ще го завлече на терапевт-решението си е нейно. Смятам, че тя е тази, която може и тябва да предприеме нещо, тъкмо защото съпруга й не осъзнава, че въобще има проблем.
P.S. Аман от заядливки като теб в този форум. Не намирате душевен покой, ако не изсъскате на някой Mr. Green

# 85
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Щом  търся страничен поглед  в този форум, значи    не   мога  да направя  реална преценка  как.  Почти всичко , което  съм могла ,съм опитала.
Не знам  защо си решила че аз или някое от другите момичета, споделили такъв проблем тук,   го споделят, просто  за  да си  чешат пръстите. Така и не разбрах  защо   реши, че никоя от нас не се опитав да помогне  на съпруга си.
Тук търсим помощ.
Общи приказки от рода  на  :"Дали ще си събира багажа и ще хваща пътя, както някои я посъветваха тук, дали ще се опита да говори или ще го завлече на терапевт-решението си е нейно. Смятам, че тя е тази, която може и тябва да предприеме нещо", реално  не дават никаква  ценна   информация, а   представляват   леки-и-инко  надменен упрек. Wink

# 86
  • Мнения: 1
Много е важно съпругът Ви да има желание за лечение.
Преди време работих в офис, който се намраше в съседство с кабинет по иглотерапия. Докторката имаше и втора специалност- психолог, психотерапевт или нещо такова. Един от колегите ни остави цигарите и алкохола чрез иглотерапия, но имаше странични ефекти и след посещенията винаги се чувстваше зле- посядаше за 10 мин. и му минаваше. Отне му няколко месеца терапията, но резултата е траен и видим след лечението. Мисля, че беше скъпо лечението.
Идеята ми е, ако  пушите цигари например и двамата,  да отидете на консултация, обаче при добър специалист/ка и да се лекувате заедно.
Не се сещам за друго, но ви пожелавам успех, каквото и да решите!

# 87
  • Мнения: 12 722
Както описваш майка му, ми прилича на алкохоличка, па макар и на бира. Ако пие всеки ден и успява да се напие от бира.
Изобщо в семейството му пиенето е нещо нормално, докато за теб е нещо ужасно. Много хора сядат всяка вечер на ракия и салата.
Особено при наличието на литри домашна ракия.

И аз като Не се сърди, човече, бих ти казала да наблегнаш на шофирането. Поне това да не прави. А вече и санкциите са много жестоки.

Прочети и тук http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=anonalc&page=0&vi … ollapsed&sb=5

И на колко години е мъжът ти? Защото разсъжденията му са доста детински.

# 88
  • Мнения: 957
Трудно е, когато за близките и приятелите му пиенето е нормално - да му се обясни, че не е нормално. Остава ултиматума. Сега нямам време, но по-късно ще ти цитирам как съпругата на известен автор го е накарала да спре алкохола и наркотиците. (Но винаги зависи от човека)

# 89
  • Мнения: 131
Първо искам да кажа, че ти се възхищавам на разсъжденията и смелостта да споделиш   bouquet

Според мен проблем имате и двамата. Също така мисля, че никак не е случайно, че си се обвързала точно с такъв мъж, който е склонен да си пийва порядъчно. Някой по-напред спомена съзависимостта. Аз също бих те посъветвала да потърсиш материали по въпроса, за да разбереш по-добре как точно функционира една подобна връзка и как всъщност всеки допринася за съществуването ѝ. Мисля, че не би било зле да предприемете някаква психотерапия или пък да се запишете в клуб на анонимните алкохолици (доколкото знам е полезен и за съзависими близки). Опитай се да помогнеш на първо място на себе си, а не да се концентрираш основно върху него. Защото ако не помогнеш на себе си, а решиш просто да се разделите, твърде вероятно отново да попаднеш на човек с подобни проблеми. Ти си в по-силната позиция към момента, защото осъзнаваш, че проблем има и търсиш решение. Започни от себе си, а после се опитай да го убедиш да спасите семейството си, като се "лекува" и той. Според мен опитите да помогнеш на него, защото мислиш за него и не искаш той да се погубва и т.н., не биха имали ефект. Аз бих заложила на егоизма и идеята, че аз така не искам да изживея живота си. Ако той въпреки това иска да се пропива - негова работа. Не поемай отговорност за него и неговите решения, действия и бездействия. Опитай да си изясниш своите проблеми (защото съм убедена, че ги има, макар и не напълно осъзнати) и да ги решиш, дори и да ти струва този брак. Защото ти си по-важна от въпросната институция, защото е по-важно детето ви да расте в здрава среда.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт