За него проблем няма!
И как точно ще го накара да се лекува за нещо,което за него не е нищо?
Много обичам такива красиви високопарни думи,ама никакъв смисъл от тях!
Ще го накара като го направи "нещо". За него пиенето е нищо, защото винаги всичко се разминава- авторката ще повика, ще се посърди, ще го нашамари и всичко ще се размине. Той за това не се замисля изобщо има ли проблем или не. Дори вероятно си мисли, че авторката има проблем с това как възприема пиещите след случилото се с баща и. Ето- той не се напива ежедневно, не я тормози, гледа перфектно детето, помага всячески, какво като си пийва колкото му се иска- така мисли. Но проблем има и той не е само в главата на авторката, мъжът и също се опитва да се убеди, че няма проблем, защото ако трябва да си признае че има такъв ще се наложи да промени целия си живот/още повече че алкохолът е толкова присъствена част от него/. Ще трябва и другите да разберат, че е имал проблем/или е отивал към такъв/- приятели, познати, всички които са свикнали да го виждат с чаша в ръка. Няма да знае какво да прави в доскорошните си компании, защото пиенето съпътства всяка сбирка, няма да знае какво да прави с времето, което алкохолът освобождава, с мислите, които иначе не "чува", с чувствата, които иначе не "изпитва"...Ще трябва да промени коренно цялото си ежедневие, да преразгледа навиците си, да се изправи срещу това в душата му, което го кара да пие. Защото каквото и да си говорим, алкохолизмът е симптом, а не самата болест. Колко хора са готови да направят доброволно всичко изброено? За това тези, които го правят не го правят доброволно- отправната точка е заболяване, някаква трагедия/да не дава Господ/ или ултиматум/категоричен и единствен/. Иначе си продължава този кръговрат...