При нас този номер не мина. Веднъж го напуснах за 5 дни, като ясно му казах, че заминавам с детето наистина само няколко дни, за да го оставя на спокойствие да си помисли кое е най- важното за него. Пет дни не яде, не пи и почти не спа, само ми се молеше и обещаваше, че каквото било- било. Плачеше за дъщеря ни, искаше да я види, но аз не го допусках до нея. Накрая, когато минаха петте дни и се прибрахме, така я гушкаше и така плачеше, че сърцето ме заболя, задето го лиших от нея. Все едно на мен някой да ми я отнеме и да ми забрани да я виждам...стени ще помета и пак ще се добера до нея!!
Както и да е.
Обеща, но обеща не защото той така усещаше нещата, а защото знаеше какво очаквам аз. Това беше обещание, дадено не от вътрешно убеждение, а по силата на обстоятелствата.
Извоювах победа- горчива и за кратко време.
Следващият път, когато реша да го напусна, ще е окончателно.
Saule,Azzy благодаря
