Имам проблем с алкохола

tonimar, ако си чела цялата тема, ще видиш, че именно шофирането след алкохол съм посочила като непростимо. Дори след 1 глътка бира, въпреки, че по закон - може. Тук пък аз съм крайна - не може. Права си, че тя е длъжна да защитава разбиранията си, но пък решението не се визма самостоятелно. Дано все пак намерят компромис ...

Алкохолик или пияница,каква е разликата?
Дори и в терминологията да има такава,какво значение има,след като употребата на алкохол е проблем за семейството му?

Дали пие по 10 бири всеки ден,или се отрязва като чалтик веднъж седмично,няма голямо значение,щом се превръща в проблем за жена му.

Абсолютно. Щом дори и 50 г концентрат или 2 бири са проблем за семейството, нещо в тази насока трябва да се направи!

На мен би ми било супер неприятно, ако мъжът ми всяка вечер употребява алкохол. А има много семейства, стотици, хиляди, които се отдават на битов алкохолизъм всяка вечер. За мен пиенето на ракия със салата преди вечеря и бира след ядене си е точно битов алкохолизъм. Пък за всички останали сигурно е нещо нормално...

краси.мира, алкохоликът е болен, пие, защото има физическа нужда, за да не изпадне в абстиненция, а пияницата - хаймана без работа, който се чуди какво да прави.


Абсолютно съм съгласна, но това не се ли решава в началото, а не като създадеш семейство и деца да се присети, че не харесва блясъка в очите му?

Аз казах- при нас нещата се решиха отдавна. Въпреки че бях търпяла пиянски изцепки сигурно 2-3 години, бяхме далеч от създаването на семейство и деца.
В този ред на мисли- да, нещата се решават в началото 

Бронте, ти твърдиш, че той пийва само с приятели и колеги. А какво се случва, когато например сте на почивка заедно -  примерно за десетина дни някъде - без "приятелско" обкръжение? Може ли без чашка? Липсва ли му?

Аз лично не виждам вариант да го откъснеш от компанията му освен да заминете извън България. Но заслужава ли си битката и дали така ще спечелиш войната?

А иначе мисля, че партньорите ни не са наша собственост, за да ги моделираме по наш образ и подобие. Или се примиряваме с недостатъците им или си тръгваме - отговорността си е наша. Аз лично бих се издразнила, ако мъжът ми реши насила да ме отказва от мой порок. Моя пример - навремето пушех доста и гаджето ми непушач реши да ме отказва. То не бяха скандали, не беше чудо и в крайна сметка пред него се правех на непушач, а в работа - цигара след цигара. После обаче в живота ми се появи човек, заради когото сама реших да спра - абе отвътре ми дойде, някак си решението си беше мое, даже не му казах. И сега знам, че мога да запаля по всяко време, но просто не ми се пуши. Опитвам се да кажа, че наистина всичко зависи от желанието на самия човек.

Споделям това мнение. За съжаление болшинството жени не мислят така.

Да, но не и когато това засяга останалите членове  от семейството. И то по този начин. Пиян зад волана - че той може да утрепе не само себе си, ами и нея и детето и други хора. Отражението от действията му - в случая пиенето е далеч далеч по-голямо от примерно да пушиш.

Тарталета, напълно съгласна съм с теб.  За мен също е крайно неприемлива формулата салатка и ракийка всяка вечер вкъщи.

Не става въпрос за моделиране на партньора - хайде да го направим точно такъв, какъвто ни се иска. Проблемът при Бронте е по-дълбок. Има прекарана психична травма от миналото (отделно е за шофирането - това вече е разума, който се обажда в нея). Добре, когато аз обичам партньора си и знам миналото му, знам че моето поведение го травмира допълнително, сипе сол в раната - толкова трудно ли ще ми бъде да спра да пия? Така разсъждавам аз; нормално е не всеки да мисли като мен, но това е моето разбиране за отношенията между двама души.

Бронте, ти си много умна и свястна жена. Мисля, че може да намериш сили в себе си да решиш проблема, дали само за себе си или да успееш за семейството си. Спомни си какъв курс беше поела, когато имаше съперница. Какво направи тогава? Спомни си и се опитай да приложиш всичко модифицирано. Ти не слагаше табута и ограничения, ти не натякваше, следеше и контролираше. Ти даде пълна свобода. Аз поне бих опитала някакъв друг подход и за него и за себе си. Твоето не дава резултат.

Не се  сърди  човече, нещастието  с баща  ми и   последвалите  депресия  и  нервен  срив, които  за   година   ме сринаха   напълно, се случиха    доста  , след като  ние  вече бяхме заедно. Моята, хм, маниакалност   да я нарека,  бурно  избуя през незабравимата 2005.
Що се отнася  до детето, нито  за миг не съм съжалила, че точно  той е неин баща.
Ако можех да върна  времето  назад   и  да имам   отново  възможност за решение  да   родя ли  неговото дете или не,  решението  ми  щеше  да бъде   същото. Категорична  съм.


Що се отнася  до  деликатния  ти упрек, че човек трябва  да мисли предварително- мислила  съм достатъчно, преди  да се свържа с него.  И мислейки,  тогава, преди осем години, съм стигнала  до извода, че    любовта му  към чашката е недостатък, с който  бих  могла  да    се  примиря,  ако не  се стига  до крайности. По ред причини, той  тогава стигаше  до крайности,  но   после  нещата  значително  се подобриха  и  известно време живеехме  в хармония.
Докато баща ми не си сложи въжето.
Сещаш  се, че  свързвайки  живота си с него, аз е нямало  как да прозра  в  далечното бъдеще ,да  предвидя  удара, който  ще ми се стовари и който  ще  ме  превърне  в  маниак  на  тема алкохол.  Най- страшното, което  ме  тормози и  до днес, е вината,  че  не успях, дори и насила, да  помогна   на баща си. Той отричаше проблема, вбесяваше  се, когато  повдигнехме   този въпрос, беше   непреклонен  в постоянството  си   да отблъсква  грубо   опитите  ни  да му  помогнем. А  трябваше  да намерим начин.
Не мога  да му простя, че  ни  натовари  с тази вина. И на себе си не мога да простя.Вероятно  за това   съм се  вкопчила  в идеята , че  мога, трябва и ще намеря начин  да помогна  на мъжа  ми, за да не умре  сам като  куче  някой ден. А това  ще се случи неизбежно, продължи  ли по този път.
Моли  се и се надявай  в живота  ти  никога  да  не  се  случи сътресение, което   да обезсмисли  всичко, което  си  мислела, че представляваш.
Имах  се  за успешна, амбициозна, умна  и последователна.
После  се  имах  за  нечовечна, некадърна , сляпа и  егоистична.
Едва  напоследък  започнах  да   работя  върху  по- ласкавата си  самооценка.
И никак  не ми се иска  да  се срина  за втори път.


Елена, благодаря ти  за топлите  думи. Но при  онзи проблем, както и да бяха  се развили  нещата, нямаше да има съсипан  човешки живот. Там можех да си позволя лукса   да  го оставя  свободно  да  реши какво  точно иска.
При  този проблем  място  за либералност  няма, особено  ако  съм права  в подозренията си, че се касае  за  развиване  на  пристрастеност.
Това е  опасност, която  касае  не само  мен и него, но  и  чужди  животи.

Не се натоварвай с отговорност, която не е твоя    Защото неизменно ще се провалиш    Решението на баща ти е било негово, не се чувствай виновна. Потърси помощ за себе си, защото очевидно тази травма от миналото ти пречи да видиш границите на твоята отговорност и твоите възможности. Няма как насила да спасиш някого, който не иска да бъде спасен.

Голяма, ако искаш да го излекуваш. 
Бронте, наистина имаш голям проблем. Трябва да превъзмогнеш това чувство за вина. Човек, като не иска сам да си помогне, никой не може.

Решението на проблемът ви е психолог и психиатър евентуално няма да стане без тях....

Когото и да засяга,ако той не поиска сам да спре,няма сила или човек,които да го направят вместо него.

Ами той вече е пристрастен,толкова бири всеки ден,всяка седмица -запой...
И ако не може да спре сам?
Бронте , знам ,че дори всички тук да ти повтаряме ,че ти нямаш вина за случилото се с баща ти,едва ли ще повярваш...Но ,опитай поне.Баща ти е бил възрастен,мислещ човек.
И напълно отговорен за всички свои действия и решения.
Ако той е решил ,че не иска повече да живее,колко пъти мислиш ,че е можело да го спасяваш?
Особено щом той не е желаел помощ?
По същия начин стоят нещата и със съпруга ти.
Ако той самият не каже "Край,повече няма да пия!"   ,повярвай,каквото и да направиш,ефект няма да има.Или ще е само временен...
Можеш да изпитваш вина,ако си оставила детето само в стая и то се е покачило на маса,например и е паднало.
Или си го оставила до включена печка и то се е изгорило.
Защото детето е малко и ти носиш отговорността за него.
А мъжът ти е възрастен човек.И САМ носи отговорност за постъпките си.
И вина може да изпитва единствено и само той!   
От все сърце ти желая успех,каквото и да решиш !