КИНО клуб

Давайте "Бялата панделка" да нищим. Така като гледам, тези които не са го гледали, смятат да го изгледат тези дни(вкл. и аз).

Покрай коментарите ви ми стана още по-интересна тази бяла панделка Ще го гледам, но няма да успея тази седмица, че ще попътувам малко - за по-нататък си го оставям.

Между другото, покрай многото и разнообразни предложения за филми, става малко объркано в темата, не ви ли се струва така? Вярно е, че е най-добре според мнозинството да се избира какво да гледаме, но така се правят 1001 предложения и накрая настъпва пълно объркване кой филм в крайна сметка ще се гледа, ако пък е трилогия както беше досега, дали да се догледа или да се мине към друго заглавие, което е по-апетитно за повечето. Не мислите ли, че е по-добре като се даде едно предложение и то е одобрено от повечето от нас, то да остава и в крайна сметка да се гледа и коментира въпросния филм? Ясно е, че няма как всичко, което избираме да гледаме тук, да се хареса на всички, но най-малкото фактът, че си гледал една лента е обогатяващ, още повече, че досега не сме избирали случайни филми и аз лично много се радвам, че попаднах тук - вероятно иначе нямаше и да подозирам за шедьоври като трилогията на Бергман, примерно Надявам се да не обидя или ожесточа никого с коментара си, просто се опитвам да дам конструктивно положение, изобщо няма да се обидя ако го подминете или отхвърлите

Шехина, така е.

 Искаш да довършим трилогията на Антониони ? То си е редно да я завършим, всъщност.
 
 Да направим така. В понеделник си коментираме третия филм от трилогията, L'eclisse (1962)/ Затъмнението . Ален Делон и Моника Вити, все пак.

 Междувременно всеки казва какво да гледаме и обсъждаме и до сряда-четвъртък да се знае. И другия понеделник- ново заглавие.
 Съгласни ?

А може й да се пуска анкета за още по-голямо улеснение.

  Да, нещо като анкета, защото до понеделник остана един ден, а нищо не сме се разбрали.

 1. Да коментираме L'eclisse (1962)/ Затъмнението в понеделник .
 2. Друг филм, но кой ? -всеки да посочи  избора си.

   От мен един глас за първа опция, да довършим започнатото.
    
   "Анкетата" валидна до утре сутринта.  
    

L'eclisse (1962)

приемам да се довърши започнатото. само не мога да обещая да гледам във времевите граници.
на Антониони съм си обещала твърдо да изгледам и Identificazione di una donna.

   

 Супер. 

Айде и аз да догледаме трилогията Не че успях като хората с първите два
Само да помоля - ако има нещо за обсъждане, да е лесно за намиране, защото иначе ние няма да успеем да се включим

   Значи си остава L'eclisse за утре ?

 Аурора, снощи гледах  The Secret Life of Words. Много болезнен филм. Права си, че няма много общо с Breaking the Waves на Ларс Фон Триер, за съвсем различни неща става дума всъщност. Можем да си ги коментираме поотделно двете ленти.

 
 

СОНЯ, точно болезнен.
играта на Сара Поли ми харесва много, жалко, че я срещам в малко филми.

айде, няма да коментирам повече, че ще стане каша.

Анкетата я виждам със закъснение, но довършването на трилогията ме устройва напълно. 

Навита съм да гледам и коментирав всичко, стига да е интересно и добро.
"Бялата панделка" не ми допадна особено - заради Бергмановата студенина на героите и донякъде скованата актьорска игра, но ще ми е интересно да чета коментарите на хора, които са го харесват - може би ще открия нещо, което при единственото до момента гледане не съм открила.

За "Антихрист" се отнася почти същото - не съм в настроение да го гледам в момента, но пък коментарите могат да ме убедят в обратното

Малко ми е проблемен темпа на мен само - по един филм на седмица ми е множко, че няма време. Някой ако може да ходатайства по-горе за час-два допълнителни в денонощието, ще е супер! 

  

  Ще напиша няколко реда за третия филм от трилогията- L'eclisse (1962)/ Затъмнението.



 Филмът е по-малко драматичен, сравнен с останалите два, ако изобщо може да се говори за драма.

   Младата красавица Виктория (Моника Вити), отегчила се от една продължителна любовна връзка, в която освен навикът не е останало нищо друго...Началната сцена е доста интересна и донякъде символична. Уморени  от караницата, продължила цяла нощ, и двамата се чувстват неловко. Тя вече няма търпение да си тръгне, мести безцелно предметите ...Той седи като на тръни, не са му останали думи...Тя дръпва завесите и в стаята нахлува дневна светлина. Започва да гаси лампите, настъпило е утрото. И след това, излизайки сама навън, вдишвайки свежия утринен въздух, тя се чувства най-после свободна...
   Това, от което бяга Виктория, са рутината, еднообразието...Тя мечтае за нещо повече от спокойна и сигурна връзка, трябва и тръпка...Като летенето със самолет над града, като екзотичен африкански танц, като заснежените върхове на Килиманджаро...Сигурно малко завиждаше на Марта, съседката и, родена в Кения, стреляла по слонове и хипопотами...Че кой не би и завидял всъщност ?



  Може би в младия брокер от фондовата борса, приятел на майка и, Виктория ще открие това, което и липсва ? Защо не, не и пречи да опита... Той е красавец все пак.



  Героят на Ален Делон- Пиер, ми беше леко  комичен. Красиво момче, което има всичко...Отношението му към жените- "В колко часа ще дойдеш ? - пита приятелката му. "А, не знам. Купи си сладолед и чакай..." Тя, разбира се, чакаше.
  Или по-късно, при срещата му с Виктория :"Аз също ли ти отнемам от времето ?" - пита Виктория."Ти ? Не, ти си ми по пътя". -отговаря той....
  Според мен много му отива на младия  Ален Делон тази роля- на вечно зает красавец, някак небрежно-безцеремонен с всичко, освен с единствената си страст- залагането на борсата....
  Хареса ми тази сцена. Те се разхождаха в слънчевата утрин, смееха се, пръскаха се с вода. Копчетата на блузата и бяха разкопчани, той надничаше...Стигнаха до пешеходна пътека и той и каза :
- Когато пресечем, ще те целуна.



  И следващата им среща, диалогът, особено неговите реплики :
- Как си ?-пита я.
- Добре.
- Имам нова кола, BMW.
 След което тя почти се намуси....

  Е, не се получи и с Пиер, то беше ясно от самото начало.
 Касиво заснета последна сцена, на несъстоялата се среща. Повтарят се предишните кадри- жената с малкото дете в количката, конят с двуколката, автобуса, чакащите на спирката хора....всички бяха пак там, но тях двамата ги нямаше...Една руса жена се появи накрая, снимана в гръб много приличаше на главната героиня, аха да повярвам, че Виктория е дошла на  срещата...



 Филмът е много красив, много приятен, някак лек и безгрижен като  джазовата мелодия в кварталното кафене в онзи слънчев следобед...

 Намерих интересен коментар в нета ето по този кадър :



 "Ето един пример, в който стълбът на римската фондова борса разделя мъжа и жената, както и намалява жената на половина. За един студент на италианската живопис, тази композиция прилича на религиозна сцена- участниците изобразени от ляво и дясно. Основният акцент е върху отчуждаването, естеството на капитализма (колоната). Освен това, мъжът е поставен върху господстващата част на екрана- дясната, докато жената е намалена наполовина и сведена до минимум от mise-ан-сцена. Антониони сякаш казва, че сме създали една религия на парите и че тя пречи на човешките отношения, пример от една по-късна сцена, когато мъжът (брокер) целува жената, през стъкло. "

  
 
 
 

Не намерих време да изгледам Затъмнението, не съм готова с домашното.  Ще наваксам тези дни...
  Как добре са коментирали снимката с колоната. Интересно ми е, дали Антониони е вложил точно този смисъл? Дали го е мислил точно така, и е целял това със сцената?
 

  Мисля че е така, да. И други подобни мнения видях. Ето тази статия. В края има такъв коментар :

 "Antonioni seems to be morosely suggesting that modern culture has led to an eclipse of the possibilities of love and meaningful interaction. At one point Piero tells the sceptical Vittoria that the financial activities of the stock market get to be a passion once you get to know it. But Vittoria says, “a passions for what, Piero?” To her, as presumably to Antonioni, it is meaningless".



 Моника Вити в тази трилогия, и в "Червената пустиня" най-вече, играе себе си. Четирилогията на Микеланджело и Моника.

 В някои отношения ранните филми на Антониони, чисто кинематографично, напомнят тези на Бергман. И при двамата детайлите са нещо много важно, детайлите даже са всичко. Ето пример, този кадър  от "Затъмнението" :



 Но при Антониони липсва тази угнетеност на чувствата, напрежението, дишаш по-спокойно, така да се изразя.
 И тук камерата снима отблизо лицата на актьорите, следи всеки поглед, всяка емоция...Диалогът също е брилянтен, както при Бергман, но Антониони е доста по-мълчалив. Той предпочита да говори чрез образи.

  Една любовна сцена

 Аз много харесах този филм, почти колкото "Нощта". И сега като си пускам някои сцени, пак ги гледам с  удоволствие.

  

Ох, много ми е трудно да го коментирам този филм
Героинята през цялото време търсеше - дали себе си, дали онази изгаряща, изпепеляваща любов, не знам, но така и не я откри. Личеше, че е уморена от всичко, от всички, че търси нещо наистина разтърсващо. Опита се да го открие в героя на Ален Делон, но не успя.
Ален Делон много му прилягат такива роли - млад, очарователен, безгрижен, необвързан... Искаше да я завладее, интересна му беше, но не до там, че да е дълго време. Дори предложението му за брак и за това да живея заедно като че ли беше ей така между другото, да не е сам, да не вечеря толкова често с едни "7-8 милиона". Интересна ми беше предпоследната сцена - оглушителната тишина след раздялата им и след това звъна на телефоните. Сякаш се бяха отделили в един остров, закътани, а след това действителността нахлу с пълна сила. Както светлината в първата сцена. Интересно, че когато се разделяха, тя като че ли се колебаеше, тръгна, върна се, после пак тръгна - все едно искаше той да я последва, да й каже нещо, да я върне... И когато това не стана, тя си тръгна окончателно.
Интересно ми е виждането на Антониони за любовта - една мисъл ми направи силно впечатление
Няма смисъл да знаеш всичко за човека, когото смяташ да обикнеш. Иначе любовта не си струва
Както и когато говореха на хълма, той й каза, че се чувства като чужденец, а тя му отвърна, че е странно, защото и тя се чувства така. Когато говореха за любовта и брака и тя каза, че се е наситила на брака - все едно няма желание да има каквато и да било връзка, а иска забавление. И нейните думи : Когато обичаш, значи разбираш. Тогава няма какво да разбираш.
Като че ли при Антониони нещата с любовта не са също така прости като при Бергман, но за сметка на това има някакъв шанс да се развият или поне я има надеждата, докато при Бергман и това няма.
Не знам защо, но този филм ми остави едно странно усещане - все едно в тази роля Моника Вити играе самата себе си. Все едно тя е искала нещо повече от Антониони, а той не е бил готов да го даде. Имах чувството, че това беше един вид нейното обяснение в любов и мъката от това, че той не разбира колко силно го обича.