КИНО клуб

Бау, точно пък Здрач, за най-добър филм

Номинации за европейските филмови награди
  Малко странична информация, докато чакам понеделник. 

  Най-мразя да пиша, пиша и backspace ли натискам, що ли, и да ми "изчезне всичко". Идва ми да псувам на испански. 

  Понеже си първата, която си коментирала, се захващам за теб.
За мен е обратно, изобщо не ми беше хаотичен. Напротив. Типично по негов си начин започва история, омотава съдби и завършва по възможно най-приемлив за ситуацията начин.
  В ревюта за негови филми, често срещам думата кич. Не бих използвала нея. Колорит е за мен. И като визия, и като усещане, и като характери. Толкова наситено.
  Обожавам как подхожда към образите, как снима еротични сцени, цветовете му. Как не мога да погледна на "лошите" едностранно. Симпатизирам им (донякъде), и ги разбирам. Как подбира жените във филмите си, и ролите им. Магьосник!
 
  Не знаех, че майката на Х. Бардем е в ролята на Доня Сентро.

Другите две заглавия съм гледала. Ако сте и вие, искате ли през цялата седмица да коментираме всички паралелно, или ще е твърде хаотично?

искам да коментираме паралелно. нищо не е твърде хаотично при Алмодовар

Тина, приемам забележката. основната ми грешка беше, че го гледах на два пъти две вечери подред, при този сюжет, нормално е началото да ми се стори хаотично, ако не съм догледала развръзката.

не бих казала кич и аз. но в този филм ми се искаше краят да не е толкова очакван. бе има нещо...нещо, дето не е баш каквото очаквах от Алмодовар, обаче думите ми бягат или просто е 7.30 сутринта и още дрема над чашата кафе.

   "Жива плът".

 Гледала го бях и преди, сега си го припомних пак.
 На второ четене филмът ми беше по-скоро забавен, вглеждах се в някои детайли, наслаждавах се на актьорската игра.
 Силен филм, макар и донякъде нереалистичен...Алмодоваровска трагикомедия- заплетена, колоритна, динамична...

    Началото е много силно. Сцените с Пенелопе Крус и Пилар Бардем в автобуса са едни от най-добрите във филма.
 Особено ми хареса тази. В по-отдалечен план- спрелия в коледната нощ автобус, чуват се само гласовете на актьорите- командите на "акушерката", виковете на родилката и слисаните въпроси на шофьора- "Сега накъде да карам ?"... Трогателна е тази сцена, чудна !
   Филмът ми хареса, Хавиер Бардем от всички актьори като че ли най-много ми допадна тук. И Анхела Молина, тя е една испанска перла. Гледала съм я и като млада, и като по-възрастна, наскоро в "Баария" на Торнаторе пак я гледах- толкова е красива тази жена.

   Виктор е същото онова  момче Рики от "Ела, завържи ме!", изпълнено с доброта и любов, които просто иска да сподели с някого. И е победител, разбира се, защото заслужава да е такъв. Защото въпреки, че животът поднася какви ли не изненади, трябва да има някаква справедливост. Виктор вярва непоколебимо в това, Рики също го вярваше. И Алмодовар е последния човек, който би им отнел вярата на тези двама младежи.
   Давид- същия тип като Виктор, но малко по-възрастен. Сцената, в която се караха, но едновеременно с това хвърляха по едно око на телевизора, и след като вкараха гол, забравиха за лошите си чувства...Можеха да бъдат добри приятели, ако в живота им не беше се появила тя....
...Хубавата Елена. Тя  е онази красавица, по която винаги въздишат не един и двама мъже и в чийто ръце е съдбата им...Франческа Нери беше също прекрасна тук.
   Клара, много  нещастна. Но се опитваше да не се самосъжалява, искаше много малко от живота. Тя ми беше най-симпатична от жените. Тя беше слаба, смачкана, унизена. Като прекършено цвете. Много тъжен образ.
    Санчо- тук също има драма, и то сериозна, макар че Алмодовар малко подигравателно е подходил към него, не напразно го е нарекъл Санчо. Той е човекът, от когото почти нищо не зависи, оставил се е на морето от алкохол, самосъжаление и безсилие, опитващ се да изплува от време на време с по някой юмрук върху лицето на Клара, която уж още обича, макар любовта отдавна да е мъртва...Финалът обаче опровергава тази характеристика, защото той намери мъжество да си тегли куршума, най-после изплува....
      
  
 Съгласна съм с предложението да коментираме паралелно и другите два филма, но аз ще гледам да си ги припомня днес-утре, за да са ми "пресни" впечатленията.  
  

  Тина, за кичът при Алмодовар.
  Гледах снощи Entre tinieblas (1983)/ Нескромното обаяние на порока .
 Тук може да се види точно какво имат предвид, като казват кич. Монахини с венчета от цветни хартиени гирлянди, сърчица , избродирани върху облеклата им...Певица с възможно най-блестящите и кичозни одежди, булевардни любовни романи, мелодрами, торти, тигри, какво ли не....Този  филм, според някои мнения, най-малко шокирал, бил "най-нормален"...Монахините редовно употребяваха хероин....Общо взето, пак алмодоваровска гротеска...
  Една от сцените беше брилянтна- докато Йоланда, певицата, пееше на импровизираното тържество в приюта, а страстно влюбената в нея монахиня я изпиваше с поглед...Дават лицето и отблиза, само очите и, изпълнени със сълзи . Актрисата играе прекрасно. Иначе филмът в началото ми се стори малко монотонен , но заради финалните сцени и цялостното внушение, си струва да се види.
  Алмодовар е един от най-големите богохулници, що се отнася до църквата и морала на нейните служители. Само че в този филм монахините не са лицемерни, не са фалшиви, напротив, те са най-искрените създания. Влюбват се, обичат, дрогират се, мечтаят, пишат любовни романи....

  Ето една сцена, "кичът", който всъщност е съществена част от живота на героините, се вижда ясно :

http://www.youtube.com/watch?v=qa-T_1W0k74

 Този "кич" не е страшен. Той е като онези блянове, които героите  му непрекъснато преследват в живота...Това е част от техния свят, ако не може истински хавайски венчета, то ще си направят от хартия...

  Алмодовар е гений, що се отнася до изобразяване на любовта и всичките и проявления. Мога да го сравня по емоцията, с която са заредени филмите му, с Висконти, макар че колкото изящен, сподавен и аристократичен е италианският режисьор, толкова откровен до цинизъм, колритен до степента на кич, в добрия смисъл , е испанецът.

Точно това ми харесва. Как се осмеляват да покажат и другата страна. Както в "Говори с нея" ли беше, когато Лидия трябваше да се облече преди коридата, и си говореха сестра й и двама от асистентите на Лидия. Как мисионери изнасилвали монахините в Африка. Те преди това изнасилвали жените от селото, да речем, ма след това заради СПИН-а, посегнали и на монахините.
  Та сестрата на Лидия се възмущаваше Ако на тях не може да се вярва, то на кой?
А един от асистентите отбележи, че не всички са такива, на което 2я отговри Е да, останалите са педофили.
    Ако е кич, да е като Педровия, казвам аз. 
Много атмосфера в неговия кич.
 
  И на мен много ми хареса сцената с Дейвид и Виктор, когато се сбиха, но прекъснаха всичко и се развикаха Гооол!.

   

  Да, падам си и аз по Педро и неговия кич.

 

"Жива плът" е първият филм на Алмодовар който гледах, както и първият филм с Хавиер Бардем . Така си и остана любимият ми. Знам, че не е толкова  зрял както "Всичко за майка ми" или "Говори с нея", но ми е по -пъстър, в него има всичко и раждане, и любов, и секс, и изневяра, и  престъпление и чувство за вина  и хепиенд и т.н. Много е трудно да се определи жанра на филма . Да, краят е малко а -ла Холивуд , но в този случай не ме разочарова, а остави приятно чувство, че на края и в най -голямата каша всичко ще се подреди по един или друг начин.

Незнам дали е кич, определно филмите на Алмодовар са мнооого шарени  и пълни с какво ли не (малко като бит - пазар), но пък пораждат емоции.

Да кажа, че в събота гледах  I am love - рядко изискано направен, цветен филм с прекрасна игра на Тилда Свинтън, но накрая не остави нищо.Прекрасни цветове и картини, наслада за окото, но се загуби посланието.

Та предпочитам шарения бит пазар на Алмодовар, пред изискани, но неспособни да ме докоснат бутикови изпълнения

   Ние сме почитатели, но ето и други, вижте каква хубава статия.
  Събрали са всички песни от филмите на дон Педро. Много ценно четиво за киноманиаци, вижте я.

Duende по Алмодовар

  
  

Тъкмо си пусках моменти от филми с прекрасната музика... Благодаря Соня!
   Как можах да забравя, момента с българската нишка във филма. 
Имам съкилийник от България, учи ме на български. И по-късно безценнатата реплика, на която го беше научил. 
 

  Е, може ли без българска нишка... Българите сме като испанците, горещиии....

На мен Жива плът ми беше първият филм на Алмодовар, който ми отвори очите за Алмодовар. Бях гледала и Жените на ръба и Кика, но Карне Тремула ме запленени до живот. После ги гледах пак и ги видях с друг поглед. Нали човек, все пак трябва да е готов за определени неща в живота, за да ги оцени напълно.

Толкова много истории и всичките толкова драматични и противоречиви. Елена, живеейки живота си, като изкупление за предишните си (приемаща ги като такива) грехове, Виктор, наивен идеалистичен, търсещ правда в живота си, Давид, живеещ истинското изкупление, чувстващ се измамен от живота, като в същото време той е мамил приятеля си преди, както и Санчо и Клара - напълно безнадеждни и безсилни да си променят живота. Инвалидът, с неприятен характер, жената преживяваща домашно насилие, изневеряваща на мъжа с, който продължава да живее, импотентния мъж, пребиващ жена си. На кого да съчувстваш, на кого да симпатизираш....

Франческа Нери сякаш не осъзнава, колко е привлекателна и кара мъжете да се бият за нея (май и в други филми е такава), а Анхела Молина (любима още от Бунюел), винаги изглежда, като жена, която знае, какво губи и какво би следвала да има, някак преднамерено мъдра и разочарована. И сцената с българския съкилийник, и мача по телевизията (любовта е любов, но футбола е по-голяма любов ), всичко естествено допринася за идеална трагикомедия, на каквито Алмодовар е майстор. Да се смееш ли, да плачеш ли.

Жените естествено и в този филм са жертви, не знам какво точно отразява това - дали виждането на режисьора или обществените норми в Испания. Алмодовар обича жената-майка, отдадена на децата си (отново жертви)... Не знам, искам сякаш по-силни жени да виждам, като Волвер или Всичко за Майка ми. Дори и в най-любимия ми, Hable con ella, пак жени-жертви има, силни уж, пък жертви на любов или семейство. Може би се опитва да покаже, какво е първично желание на жената, не знам...

А краят, ами то кои филми на Алмодовар не приключват оптимистично? Според мен неговото послание е винаги "животът е непредсказуем и понякога ни сервира гадни номера, но ако си верен на себе си и чувствата си, има надежда за теб".


Соня, дали горещи е имал предвид или престъпници...  
Мерси за линковете - как добър испански филм без Алберто Иглесиас!

Това заглавие ми напомня на Този неясен обект на желанието. Пак препратка към Бунюел?

  Прочетох, че буквалния превод на Entre tinieblas е / Между сенките. На български така и не открих как са го превели официално филма, а това по-горе е руския превод.
  Има доста препратки към Бунюел, да. Намирам общи неща, най-вече в този неизчерпаем, убийствен, заразителен хумор, от който на моменти дори ти се доплаква .

  Аз сега ще гледам "Всичко за майка ми". Искам утре да напиша едно дълго и хубаво ревю за този прекрасен, изумителен, брилянтен и любим филм.

  Тук има текста  на песента  Tajabone :

http://stormy7g.wordpress.com/2008/05/12/tajabone/