КИНО клуб

Така е. Повечето от героите му са вън от рамките на традиционната сексуалност.
Но все пак си мисля, че жените са в центъра на случващото се - те са движещата сила, те дават мотивация на мъжете, те в крайна сметка движат както случващото се във филма, така собствения си живот.

  Как бихте коментирали нямото филмче от "Говори с нея"?

 "Беше любовна история. За Алфредо, приятен младеж, но леко дебел. И приятелката му Ампаро, която е учен..."

 То ако нагазим в дълбокото блато на едиповите комплекси, трудно ще се измъкнем...Алмодовар и Фройд ?

 Аз от последното ми гледане на филма започнах да си мисля някои неща.
 Има ли психика на сексуално малтретиран младеж Бенино ?
 "Двадесет години с една жена, четири години с друга, как да не познавам жените ?"

  Според мен филмът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Понеже историята с излязлото от кома момиче сама по себе си е доста шокираща, остават като че ли на заден план точно тези въпроси, за Бенино и детството му, как двадесет години се е грижил за майка си...
  "Аз се грижех за всичко..Не че тя не можеше, просто  я мързеше..."
 
 

Тъй като сексуалността занимава много силно Алмодовар, няма как да не го вържем с Фройд.

Бенино е по-скоро подтиснат от майка си, отколкото сексуално малтретиран. Възможно е, да е имало и сексуално посегателство от нейна страна обаче...

Нямото филмче... много странно усещане - едновременно желанието да останеш завинаги в сексуално единство с жената и да се върнеш в майчината утроба - на топло, сигурно и безопасно... така го видях аз.

Според мен Бенино се е "оставил" да го подтиска майка му. Той си ми беше такъв човек. Отговорен, предан, влюбил се в Алиса, и си е бил напълно доволен с нещата към момента. Съзерцава балерината по цял ден, и стои с майка си. Така грижата за нея не успява да му досади, и да си каже в един момент "Аз трябва да обърна внимание на личния си живот, не може така...", примерно.
  Когато на първото посещение, при бащата на Алисия, му каза, че е девствен, казваше истината, мисля.
След това, грижейки се за Алиса, пак така се "остави" на цялата илюзия за връзка с нея. Та той уреждаше техен общ дом вече.
 Тази тиха лудост помогна, обаче. Aко той просто се грижеше за пациент, а не за Алиса, едва ли щеше да е чак толкова всеотдаен. Да покрива и смените на мед. сестра, коят имаше сем. проблеми. и т.н.
   Не случайно ни даваха паралелно стаята на Лидия, Марко седи до нея с лаптопа си, и толкова. Едната накрая се събуди, другата-не.
Бенино определено има някакво психическо отклонение, и не мога да приема за нормална постъпката му. Но не е и психопат, както онзи от първа част на Кил Бил, ако си спомняте.
   За всички онези, които прочетоха за скандалната история във вестника, е прозвучало чудовищно. Но за мен, видяла цялата любов с която се отнасяше към Алиса, грижите, вниманието-не. нездраво звучи, но проявявам разбиране и към този Педров луд.
  Не ви ли беше мъчно накрая за Бенино? На мен да.

Нямото филмче много добре вмъкнато. Не можеш да съдиш едностранно любовта. Води до лудост, така е. Влюбените не гарантират да очароват със здраво мислене. Луди от любов, буквално, съдейки по постъпките. Ами клишето "Всичко бих направил от любов"...
   
 Много харесвам Паз Вега. Не бях забелязала, че тя е в ролята, когато съм гледала филма преди.

  Да, много тъжно.
  Марко беше много симпатичен. Колко нещастно се бяха стекли и при него обстоятелствата. Той цял живот щеше да е влюбен в Анжела, тя беше неговата Алисия. Лидия само потуши болката, но не можа да я излекува напълно. Те с Лидия се вкопчиха един в друг, защото страдаха от едно и също- нещастна, несподелена и невъзможна любов.
  Какво означаваше сцената със змията ?  Нещастие, смърт ?
 
 
   
  И аз не бях забелязала, че е Паз Вега.

Права си Тина, наистина са силни в ситуациите, в които са поставени, но все пак са жертви, като погледнеш съдбите им... Ясно ми е защо и беше простено на Лола, говоря принципно, от гледна точка на универсалната справедливост, че не беше честно  

А иначе, наистина логиката е мъжка територия според психолозите, но не можем да кажем, че жените не могат да имат логичност и рационалност. Колкото повече разсъждавам си мисля, че показва жените и мъжете от света, който познава. И съчувства на жените... Но аз не мога да се отъждествя с тези героини изобщо, изглеждат ми преекспонирани - всичко за любовта. Филми са все пак.

Преминали сте на любимия ми филм от Алмодовар гледам. Комбинацията от танц, музика и театър е невероятна. Гледаш го и плачеш. Спор няма, емоции има за 10 филма и говорейки за жени-жертви, ако Алисия и Лидия не са жертви, не знам какво са . Но както винаги нещата не са черни или бели, а по средата и естествено симпатизираме и на Марко, и на Бенисио, когато разберем историите им. Макар че в ситуацията и двамата са егоистични по свой си начин. Говорят им, но в същност говорят на себе си и успокояват себе се и своите си страхове и желания.

Изобщо, като се замислиш за всеки един отрицателен герой, дори и в истинския живот, ако се опиташ да го опознаеш можеш да намериш нещо положително в характера им и да ги съжалиш...

Паз Вега е чудесна навсякъде, а музиката на Алберто Иглесиас в Сексът и Лучия е прекрасна...

Абе вие какбо правите по цял ден, че имате време да ги гледате тия филми, че и други даже.... аз що така не успявам....

  Как какво, филми гледаме.
  

Ах, а аз мислех, че тук сме все кино ентусиасти, лаици-критици сме се събрали, а то и професионалисти имало!
Пу, завидях! 

  Хихихи, де да беше така...Майтап.

Чета съдържанието на British Medical Journal и измежду статии за диабет, рак на дебелото черво и реформи в здравеопазването попадам на следното заглавие:
Views and Reviews: All About My Mother. Не можеше да не кликна, точно синопсис и размисли върху филма си беше  .

Започвайки с "Spain has the world’s highest rate of organ donation from the dead, with a system in which the family must give consent, a central theme of Pedro Almodóvar’s film All About My Mother." си мислех, че ще е донорството на органи, но си беше изключително и само за филма, завършвайки с "Manuela eventually finds Lola, who is dying from AIDS, at the nun Rosa’s funeral. Although Lola can’t meet her son Esteban, she can meet her son by Rosa. Almodóvar dedicates All About My Mother, which received more awards than any other Spanish film, to “Bette Davis, Gena Rowlands, Romy Schneider. To all actresses who have played actresses. To all women who act. To all men who act and become women. To all the people who want to be mothers. To my mother.”
Много забавно.

Това и на мен ми се е въртяло в главата - това е друг свят, който ние не познаваме, но в който самия Алмодовар живее. Бай дЪ уей - чувала съм, че бил хомосексуалист. Не че има значение някакво, вероятно просто познава среди, до които "нормалните" нямат достъп. И вижда човешкото в онези, които мнозинството би осъдило като извратеняци. Пък те са си хора, може би не ас виновни за това, което са...
Да, трудно е да се отъждествиш с героините му - съдбата им е тежка, независимо дали накрая са овъзмездени или не. И с героите му мъже също, предполагам.

ПП. и аз почти нямам време за кино, и от Киноманията нищичко май няма да смогна да видя, пък има хубава програма. Надявам се на малко повече време (и кинти ) през март...

   Вижте интересна статия. Повечето неща са известни, но ми направиха  впечатление кратките му характеристики на актрисите.

http://www.bta.bg/site/lik/2006/07/05theme.htm

Бет Дейвис

Обожавам “Всичко за Ева” на Манкевич. Мечтаех да работя с нея. По принцип много не обичам актьорът да има по-изразена индивидуалност от тази на персонажа му, защото това омаловажава втория. Но в нейния случай се получава тъкмо обратното – подчертава го.


Джина Роуландс

Сцената от “Всичко за майка ми”, в която колата на актрисата блъска сина, е съживяване на Opening Night на Джон Касаветис. Този филм с Джина Роуландс показва по най-ярък начин взаимоотношенията между режисьор и актриса, фантазиите... Аз съм много взискателен и изисквам от актьорите огромно себеотдаване. Карам ги да опитват отново и отново, докато не получа точно това, което искам. Снимките на “Лошо възпитание” бяха истински кошмар. Тези на “Завръщане” обаче бяха по-скоро идилични.

Роми Шнайдер

Много ме разчувства, докосва ме. Когато въплъщава трагичен образ, винаги успява да предизвика в мен тъга. И то не само в тежките си филми като “Важното е да обичаш” на Анджей Жулавски, но и самата тя като жена. “Всичко за майка ми” е посветен на Бет Дейвис, Джина Роуландс и Роми Шнайдер.  

  Гледах "Всичко за Ева".
  Много интересен сценарий. Това е филм за хората, посветили живота си на театъра и киното, и най-вече за актрисите.
  Бет Дейвис играе ролята на театрална звезда на върха на своята слава. И как една млада и никому неизвестна особа леко, почти пълзешком, доближавайки се до живота на големите звезди, в един момент става част от него. Не само това, тя самата се превръща в звезда от този ранг.
  Обаче какъв брилянтен диалог във филма, какви актриси, а и актьори. Има един монолог на Бет Дейвис, който ми се иска да си запиша, много добър опит да се покаже същността на това странно същество- актрисата, истинската, голямата, звездата..

СОНЯ, давай го този монолог на Бет Дейвис.

Да Мама Миа, Алмодовар е гей. Биз, с тези думи завършва филма му, с посвещението.

  Ето го монолога. Той е разговор с приятелката и, но говори почти само тя .

All About Eve - Margo's Monologue

"- Женската кариера е интересно явление. Нещата, които изпускаш по пътя, за да се движиш по-бързо към върха. Забравяш, че ще имаш нужда от тях, когато отново станеш жена. Това е общото поприще на всички жени, независимо дали им харесва. Да бъдат жени. Рано или късно ни идва до главите. Без значение колко други кариери сме имали или  искали.
  И за последно, няма по-хубаво нещо от това, да вдигнеш очи преди вечеря, или да се обърнеш в постелята, и той да е там...Без това ти не си жена. Ти си някакъв служител във френски провинциален офис или...Книга, пълна с изрезки. Но не си жена.
 После дръпва от цигарата си и казва :
- Спуснете завесите. Край. "

 Бет Дейвис го казва толкова красиво...