Тежка раница!Редно ли е детето да я носи?

Ние родителите сме наред сега- МОМН реагираха след 2 години, защото имаше много сигнали от родители и родителски организации.


Какво остана от предложенията, които заедно обобщихме и направихме:
1. Въвеждане на норми за тежестта на раниците- и тук няма да пропусна в. Телеграф, че от този 15 септември въвеждат норми за тежестта. Изпратихме писмо до МЗ за среща да обсъдим какво става с обещанието им. Колкото повече сигнали има, толкова по-добре. Когато въведат норми, нещата ще станат по-лесни откъм олекотяването на учебниците и изискванията за допълнителни помагала.
2. Ще поставим много остро въпроса за големият брой помагала, които нямаме против да се ползват, но въпросът е защо се налага в едно у-ще да се изискват 2 помагала, а в друго 20.

Сега възникна и друго- ами то и тоалетната хартия и сапуна не са излишни, ама... и там трябва МЗ да натиснем и РЗИ. Защо в Детските градини има толкова строги правила за хигиена, а в Училищата е толкова мръсно. Причината изглежда е в липсата на контрол от РЗИ- как може да няма сапун в някои училища?

Като цяло: касае се за здравни и хигиенни норми- не се спазват-има ги.


Давайте списъци със задължителните помагала по училища. Ще е по-лесно да убедим Министерствата че има проблем и трябва да се обсъди защо се налага това.

Искам да ви помоля, ако някой от вас има желание , ако се наложи да участва с детето в някой репортаж да пише. Много често се случва да не можем да реагираме  навреме, защото обикновено медиите се обаждат от днес за утре. А е важно да участват повече родители със своето виждане.

Ето мейлите на телеграф:

stanislav_dmv@abv.bg- Станислав Димов- авторът
telegraph@zone168.com,telegraph@telegraph.bg- Васил Захариев-директор
iontchev@abv.bg владимир йончев- главен редактор

Не мога да открия всички статии, защото телеграф не е електронно издание.

  Изцяло подкрепяме инициативата на кампанията " На училище без тежест ", не е  редно децата ни да носят тежките раници.Длъжни сме да се грижим и осигурим здравето на децата ни.

  За мен ненужни помагала са
Музика - учебна тетрадка - Просвета
Околен свят - нито учебника нито учебната тетрадка са толкова важни за материала.
Математика - имаме Сборник и Учебна тетрадка  И двете помагала съдържат еднакъв тип информация.
БЕЛ - Учебни тетрадки - по четене,писане и Развитие на речта,Тренировъчен сборник с упражнения. Спокойно би могло да има едно помагало,разделено на две или четири части за първи и втори срок.
Изобразително изкуство - учебник.
Английски - учебник и две помагала. Би могло да се комплектоват с едно.

   

Наличието на учебник по Изобразително изкуство е пълна глупост. Според мен е измислен, за да се харчат държавни пари на вятъра.
Учебникът по Български език и всичките му прилежащи тетрадки със задачите в тях могат да бъдат обединени в един учебник, който да бъде разделен на 2-3 части според обема му. Така децата винаги ще носят само един учебник по Български език и една (евентуално 2) малки тетрадки. Защо трябва да има учебна тетрадка в която просто да е записана задачата за упражнение в един ред, после следват няколко реда за писане на отговор, а отдолу има нещо за оцветяване Айде, в първи клас оцветявките се преживяват, обаче във втори 
За учебникът по математика трябва да важи същото - един голям учебник с достатъчно на брой задачи за упражнение, също разделен на части. Ако учителят смята, че трябва да се работи и по сборник, то сборникът да си стои в къщи, а на децата домашното да се дава като стр.... зад... и всичко да се записва в малка тетрадки и само тя да се носи в училище. Сега как е: носят учебник, сборник и учебна тетрадка. В училище работят само по учебника, сборника и учебната тетрадка ги попълват в къщи, обаче после трябва задължително да ги занесат в училище, за да види учителката домашното. Сборникът по математика е същият по размер и тегло като учебника. Защо? Да не говорим, че задачите в сборника и учебника са еднотипни (понеже са от едно издателство) и дори в един урок имаше две еднакви задачи в двете помагала, ама абсолютно еднакви, просто имаше разлика в графичното оформление

Dark Violet, принципно е така, обаче пропускаш. че има различни училища и учители. Някъде учебника едва се изучава, другаде не стига, а някъде и той и две помагала не запълват часа. Много си права за това носене, но какво става когато децата решават от учебника, от учебната тетрадка и от сборника в час... донякъде лоша организация, донякъде бързи деца... А за рисуването - им аинтересни неща в него. Но и аз си мисля, че един за учителя стига

А оцветяването е нужно определено. Освен това няма как да има един голям учебник. Не за друго, ами понеже ако учебника беше добър, нямаше да се докупуват сборници на други издадетлства - неудобрени от министвееррството вероятно - така беше с българския на Убенова за първи клас - не удобрен за следващите, а класи над този на Просвета применро.... И тук моженето по принцип и на практика се различават.

Арт мама, ако министерството направи читави изисквания за учебниците и всички издателства да ги спазват няма да има нужда от помагала. Напр. в урока да се съдържа теория, решени примерни задачи точно описващи теорията и определен брой задачи с нарастваща трудност (нали затова си има специалисти по методика, които да знаят колко точно задачи са необходими, за да се затвърди урока). Ако си спомняш нашите учебници си бяха баш такива. В началните курсове носехме и по една учебна тетрадка. Сборниците се въвеждаха от 4 клас нагоре и с тях се работеше само в къщи. Изрешила съм доста задачки, сборник в училище не съм носила.

да,  за съжаление мерките са прости за изпълнение, отдавна измислени и даже евтини.. и е почти невероятно да се случат...

......и не виждам как ще се случи,  докато всичко е с цел печалба!!!

При нас нещата вече стоят така, като че ли някой нарочно се бори с "леките" чанти.
Първо - уж имаше два комплекта учебници, но накрая се оказа че има само по музика и изобразително изкуство.
Второ - помагалата тази година са безобразно много. Говоря за допълнителните, които ни накараха да купим. Само по математика имат три, едното от които е голям формат и доста дебело. Отделно - учебник, учебна тетрадка и двете тетрадки за работа в клас и домашна работа. По БЕЛ - същата работа, допълнителни помагала, правописен речник плюс незнамколко тетрадки от задължителните. Има закупени и още, но ще ни ги дадат довечера на родителската среща.

Защо са нужни толкова помагала? И да се изисква всичките да се носят всеки ден? Да не говорим че на едното по математика пише "За бързонапредващи ученици". Редно ли е да се дават домашни от него и изобщо да се работи всеки ден по него, след като е ясно че в паралелка която не е в математическа гимназия, няма как абсолютно всички да са бързонапредващи по математика? И изобщо законно ли е материала, който се изисква за усвояване и съответно се оценява да не е съобразен с някакви нормативи?
Това ми звучи все едно по физическо всички момичета да играят класически балет, а момчетата тенис на корт, защото иначе упражненията са много елементарни и за някой недостатъчни.

И за информация- вече се присъединиха над 150 училища.

Допълнителните помагала трябва да се обсъдят с РИО. Ако ще поставим въпроса за тяхното редуциране или начини те да не се носят ще е хубаво да имаме конкретни факти. Изпращайте ни ако желаете дадените от училищата списъци с допълнителни помагала.

Това с интересите на големите издателста и борбата с тях ще е най-голяма. Хубавото е, че родителски организации участват в работната група към МОМН за новия стандарт за учебници и учебни помагала. Ще е голяма борба- трудна работна група. Хубаво е че Клъстер българса медия и печат се присъедини официално към кампанията.
Издателските групи „Просвета” и „Анубис-Булвест” безспорно притежават преобладаващ дял на пазара на учебници, били те държавна поръчка или предназначени за свободна продажба. Но съществуват и други издателства – за цвят, и това се дължи единствено на факта, че работят професионално и предлагат висококачествен продукт. Защото те са твърде малки, за да разполагат с финансова мощ, политическо лоби и други „съвременни инструменти” на свободната икономика.
Всеки нов учебник се одобрява от комисия в МОМН и от всички учители, които евентуално ще работят по него. За учебниците до 7. клас следват държавни поръчки – на всеки три години.
Между конкурентните издателства естествено възниква пазарна надпревара, целта на която е получаване на по-многобройни поръчки от всяко заглавие и предразполагане на учителите към съответно благоприятно гласуване при следващи конкурси. Негласната цел е да се попречи на конкурента да постигне същите цели. Въпросът е дали всички използват етични и законни похвати. Целта ми не е да цитирам юридически текстове, нито да квалифицирам нечии действия. Ще представя само някои факти и коментари.
Само икономическата криза и инфлацията ли доведоха до поскъпване на учебниците? Категорично не.
Съществува дългосрочна тенденция разходите по производството и продажбата на всеки учебник изкуствено да се увеличават. В началото някои фирми наложиха практиката тези книги да се произвеждат под формата на пълноцветни издания, в голям формат, отпечатани на скъпа матирана или гланцирана хартия с ламирани корици и скрепване посредством шиене и лепене. Публичните аргументи, оправдащи тези действия, бяха: нов, модерен дизайн по подобие на напредналите държави, способстващ за естетическото възпитание на децата, и необходимост от здравина, тъй като учебниците се ползват 3 години. Не след дълго държавата узакони тенденцията, като я записа в ДОИ. За капак категорично постанови, че учебниците няма да ползват по-лек режим на ДДС – ставка 20%. Какво пропускаме?
За разлика от практиката в България, в повечето напреднали държави децата имат собствени шкафчета в училище и не разнасят значителни тежести всеки ден. А нашите нови, модерни книги тежат от 2 до 3 пъти повече от едно по-скромно издание, което може да се направи не по-малко естетично и ефективно. Отдавна съществуват нови технологии за лепене, които осигуряват предостатъчна здравина на изданията. Това превръща нуждата от шиене в анахронизъм. Цената при новоналожения подход към дизайна и изработката се покачва до два пъти. Т.е. въпросът е най-малкото спорен. Тогава кого обслужва поскъпването? Всеки учебник минава през конкурс, който изисква държавни такси, производство на около 2700 безплатни екземпляра и транспортирането им до всяко българско училище плюс ред други по-дребни разходи – всички изцяло за сметка на кандидата. От друга страна, наредбата за учебниците и учебните помагала теоретично допуска всеки гражданин или фирма като участник. Но поскъпването води до значително ограничаване на възможността за участие в конкурса на субекти с ниски финансови възможности !? Нека се замислим: само богатите хора ли могат да напишат и произведат добър учебник? Аз все още смятам, че само способните!
МОМН по никакъв начин не се ангажира с достигането на учебниците от издателствата до съответното училище. При държавните поръчки това не е толкова важно – държавата плаща цената, независимо дали тя е калкулирана отделно или в самата цена на продукта. При учебниците след 7. клас и при всички учебни помагала случаят е различен. Там се намесват посреднически търговски фирми, които боравят с търговски отстъпки от 20 до 30%. Тези проценти непосредствено повишават цената на всяка книга. На пръв поглед, както в повечето останали области, търговците заемат своето естествено място по веригата. Тяхната работа е да предлагат продукта на дребно, да го познават и рекламират, да го продадат успешно. Необходимо ли е това при учебниците и учебните помагала? Те са продукт с предизвестен купувач – всеки ученик е получил указание от учителя си точно какво да купи. Пренебрежимо малко са случаите, в които амбициозен родител ще отдели средства за допълнителни помагала – при тях ролята на търговците би била пълноценна. В смисъла на гореказаното учебниците и учебните помагала се нуждаят не от продажба на дребно с всичките й присъщи характеристики, а от транспортиране до потребителя. Не е необходимо да се начислява търговска отстъпка, а просто цената на транспорта, която е няколко пъти по-ниска. Стойността на този транспорт би спаднала още повече, ако съществува нарочна агенция, осъществяваща тази дейност. Конкурентните издателства трудно биха стигнали до съгласие за създаване на такава. По-добра идея е тя да се учреди към МОМН и да работи по утвърдени тарифи.
Дотук разбрахме, че български гражданин или фирма биха могли да участват в конкурс за учебник, само ако притежават няколко десетки хиляди лева и са готови да се разделят с тях. И още: учебниците са скъпи не просто защото светът е в криза, а защото се произвеждат от скъпи материали, нямат облекчения по ДДС, обременяват се с напълно излишна луксозна обработка, участват в конкурси с огромни разходи и когато не са държавна поръчка, се разпространяват от излишни посредници. Как изглеждат тези изводи в числово изражение? Един учебник за 7. клас в момента струва примерно около 12 – 18 лева (при тираж над 10 000), но ако се произведе в по-малък формат, на по-евтина и лека хартия, в по-малко цветове, не се ламинира, не се лепи и получи частични данъчни облекчения, би струвал не повече от 7 – 11 лева. Една промяна звучи като популярна политическа мярка, но по някаква причина администрацията не я предприема. Дори не е нужно промяната да е пълна. Какво пречи всеки учебник да се произвежда и в луксозен, и в олекотен вариант? Така родителите ще имат избор според приоритетите и бюджета си. Преди няколко години едно от малките издателства предприе стъпка в тази посока. Като израз на несъгласие с наложените луксозни стандарти, издателство „Архимед” произведе и започна да разпространява олекотен и много по-евтин от одобрения учебник по математика за 5. клас, с абсолютно идентични съдържание и подредба. Резултатът беше дълго разследване от страна на Комисията за защита на конкуренцията по сигнал на издателските групи „Просвета” и „Анубис-Булвест”, приключило с глоба в размер на 7 000 лева, наложена на „Архимед”, защото изданието по някакъв начин – формат, цветност, хартия, се различава от оригинално одобрения учебник. Глобата беше потвърдена от Върховния административен съд. Тогава издателство „Архимед” логично подаде олекотения вариант на учебника за отделно одобрение в МОМН. Парадоксално от там се получи отказ, базиран на твърдение, точно обратно на тезата, въз основа на която КЗК наложи глоба, а именно: учебникът е идентичен с вече одобрен такъв. КЗК, ВАС и МОМН са държавни институции, което не им попречи да си противоречат напълно. Кой има интерес от тези събития?
Финансовите еквилибристики не спират дотук. Държавните икономически експерти задават финансирането на учебниците целево, като суми за пълен учебен комплект за един ученик в даден клас. За да стигнат до тези числа, те евентуално първо са разработили методика, по която да получат цената на всеки учебник поотделно въз основа на някакви реални критерии – хорариум от учебни часове, обем страници, практически необходим за изложението, цени на материали, услуги, данъци и пр. В държавната поръчка граници за ценообразуването на всяка отделна книга не се посочват. Това дава на големите издателски групи, изпълнители на над 80% от поръчката, реалната теоретична възможност да играят с цените на учебниците чисто спекулативно, т.е. да ги съгласуват и определят така, че да извлекат по-голяма финансова изгода за сметка на другите участници. Например един учебник от 100 страници по география, която се изучава в 51 учебни часа, се окичва с цена около 15 лева, а друг учебник от 250 страници по математика, която се изучава в 136 учебни часа, получава цена около 12 лева. По география и трите одобрени учебника са на големите издателски групи, а по математика е дръзнало да се промъкне с одобрение едно малко издателство. Според условията на поръчката нищо, освен имагинерни законови текстове, не би могло да попречи това издателство да бъде принудено да продава на безценица и да загуби значителни средства, които големите издателски групи прибират благодарение на надутите цени по други предмети. Това, разбира се, не е лесно доказуемо, особено ако нямаш съответните политически, юридически и финансови ресурси. Считам, че е повече от лесно МОМН да коригира пропуска и да затвори вратичката за вероятни злоупотреби. Защото след понасяне на загуби в значителни размери една малка фирма не би могла да се задържи дълго на пазара, т.е. не би успяла да компенсира разходите си, не би могла да реализира печалба и не би била в състояние да осигури на авторите си адекватно заплащане (заплащането на авторите се изчислява като процент от цената на учебника). В крайна сметка учебниците биха започнали да се предлагат само от големи свързани фирми, което би отнело и възможността за коректив на тяхното качество (учителите участват в оценяването, но не маловажен е въпросът измежду какви проекти им се предлага да избират).
Има ли други прояви на конкуренцията? Пак ще стане дума за финансови ресурси. По-богатите фирми с по-големи приходи от държавните поръчки биха могли да си позволят по-мащабни и скъпи рекламни кампании. И те го правят. Подаряват на учителите, които са ги избрали, безплатни учебници, помагала, бележници и пр., правят събрания по райони и разпалено хвалят и препоръчват продуктите си. Обещават и нови интерактивни варианти на учебниците, които пак ще подаряват срещу съответния избор. Някой би казал, че това е чудесно, никой нищо не губи, учителите получават книги, а не бижута, събранията ги обогатяват професионално, а рекламата е нещо общоприето. Хубаво е, че не всички мислят по този начин. Какво тук не е наред?
На първо място, съществува прецедент в КЗК за глобено издателство (разгледан по-горе), което разпространява одобрен от МОМН учебник под форма, различаваща се по какъвто и да било начин от одобрената (каквито са интерактивните варианти на учебниците). На второ място, за да се организират рекламни събрания е необходимо да се използват бюджетни служители и структури – директори на училища, районни инспекторати, учители и пр., което не би трябвало да е редно, при положение че се обслужват целите на частен предприемач. На трето място, учителите, участвали като жури в самия конкурс, влизат в пряк конфликт на интереси и не е законно да получават от издателствата – участници в конкурса, безплатни подаръци (били те и оръдия на труда им). По време на самия конкурс всяко едно училище е получило един безплатен екземпляр от всеки учебник, който е напълно достатъчен, за да послужи като рекламна мостра. Осигуряването на учителите с учебници и учебни помагала би следвало да бъде задължение и приоритет единствено на техния работодател, т.е. държавата. Не ми е известно от фирмите, производители на чинове, столове, учебни дъски, дограма за учебните стаи и т.н., да се очакват безплатни доставки и това да се счита за нормално. Нека си представим едно произволно предприятие, служителите на което извършват работата си посредством компютри, копирни машини и консумативи. Познат ли ви е случай, в който не собственикът на предприятието осигурява въпросните оръдия на труда, а самите служители се обръщат към производителя да им ги подарява? При това между производителя и служителите тук не съществува конфликтът на интереси, възникнал вследствие на директен конкурс. Звучи абсурдно, нали? Но точно това се разиграва в системата на българското образование и се използва от големите издателства за предразполагане на учителите към определено гласуване при следващите конкурси.
Да се върнем на интерактивните варианти на учебниците, които „Просвета” и „Анубис-Булвест” рекламират. Оставяме настрана факта, че те не са одобрени от МОМН, т.е. представляват нелоялна форма на конкуренция, и че се предлагат в качеството на стимул за определен избор по държавна поръчка на бюджетни служители. Ето какво обещава в сайта си „Просвета” (цитирам с незначителни съкращения): „За пръв път в България Prosveta Libri Magici – учебниците на бъдещето! Ново поколение динамични учебници, с които преподаването и ученето стават лесни и интересни. За пръв път в България – съвременни и динамични методи на преподаване! За пръв път – българските учители равнопоставени с европейските си колеги! Ние не даваме празни обещания. Prosveta Libri Magici е мащабен проект, който връща магията на ученето. С него в българското училище влизат технологиите на модерното образование. Съчетанието от текст, снимки, видеофилми, звук, графики и тестове, поднесено на екран или интерактивна дъска, превръща класната стая в привлекателно място за усвояване на знания. Всеки учител, който е избрал да преподава по учебник на издателството и го е заявил за учебната 2011/2012 г., ще получи електронния му интерактивен вариант.

Ето какво са изпратили от КБМП до печатарския бранш. Някои неща аз не съм чувала да сасе случили, но ще се опитам да разбера:
Партньори и колеги, уважаеми съмишленици,
 
Изпращаме формуляра за присъединяване към кампанията "На училище без тежест", което е по-скоро една формалност след всичко направено през изминалите повече от две години.
Тъй като сред получателите на това писмо са и създателите на шрифтове, тяхното присъединяване би могло да бъде идентифицирано и по този начин!
 
________________________________________
Връщайки се към събитията от 1.10.2009 г. насам, наистина е свършено немалко от много хора и обществото жъне първите резултати.
Почти всички учебници олекнаха, някои от тях бяха пренаписани, работи се по осигуряване на втори комплекти учебници и пособия за малките ученици, като в част от училищата са поставени шкафчета за тях. В много случаи са правени ергономични анализи при оформлението на учебниците. В неизвестен стадий на усъвършенстване е Наредбата за учебниците и учебните пособия, вероятно се работи и по други законови и подзаконови актове...
Появиха се първите електронни учебници и четци към тях.
Доколкото ми е известно, издателство Просвета направи тази година 45 електронни учебника, което е сериозен пробив и заслужава адмирации.
Възможно е такива да имат и други издателства, но към момента нямаме информация.



Извинявайте за дългия пост.

Фанни, не се сърди, това се чете много трудно. Опитай да пишеш по западния стандарт - разстоянието в началото на реда се заменя с празен ред.

 Fanni , наистина много работа е свършена и постът ти макар и дълъг е точен.

  За съжаление, явно МОМН няма интерес да следи за действително решаване на проблемите. Много от училищата не знам защо, подкрепят тази негова политика.

Обещаавам, няма повече

Мда, в нормална държава различните издателства вероятно щяха да изпаднат в една истинска конкуренция и да се надпреварват кой да издаде по-олекотен, по-евтин и по-ефективен учебник, за да "избият рибата".
Тук години наред се състезават в обратното с подкрепата на институциите.

Фани, предлагам да ги заплашиш, че ако не решат въпроса скоро, ние ще си спретнем едно акционерно дружество "БГ Мамма" и да видим кой ще се опъне на издателството ни. 

Фани, благодаря ти за поста.