Стъклен дом: Време за истина - тема 8

Първааа....мн якa тема... Бравo!!!!

пу втора 
H0uSse_Baby    чудесно оформление

На горните снимки Стефан Данаилов и Калин Врачански са мнооого красиви.

Мда, а Стефан Данаилов как изглежда във филма...

П.С. А може ли без Андреа да "вее цици"

Много, мноооого!

много ми се искаше да няма зпростяване тип - фолк-порно-простотии, но то всъщност си зависи от сценария  не от Андреа 

може да има дуел между Елена и Андреа )) което може и да е забавно - дано сценаристите се справят 

Браво на H0uSse_Baby за хубавата темичка!

Предлагаме ви откъси от романа “Стъклен дом”, който вече е на пазара с марката на издателство “Сиела”.

"Боряна Касабова не беше мечтала за Димитър. Тя изобщо не беше мечтала.

Когато растеш в гарсониера в бургаския “Меден рудник”, споделяш единично легло с метални рамки в кухнята с по-малката си сестра, а до леглото ти чиниите с недоизяден фасул напояват сънищата ти с дъх на чубрица, няма как да имаш мечти.

Когато баща ти всяка нощ крещи на майка ти, чуваш всичко през панелната стена, долавяш алкохолните му пари и треперейки, прегръщаш малката си хлипаща сестричка, няма как да имаш мечти.

Когато баща ти си хваща пътя, повече не се връща, и майка ти остава сама, с вас, двечките, и с мизерната си заплата, дето и за фасул понякога не стига (а мизерната заплата - следствие на лош късмет, нищо, че майка ти обича балет и чете книги, и Йовков й е любимият писател), няма как да имаш мечти.

Когато съучениците ти идват с модерни дрехи на училище и развяват уокмени, кубчета рубик и разните други модерни играчки на 80-те, а ти всеки ден слагаш сивото панталонче и плетеното пуловерче с раздърпани фъндъци от вълна, и имаш вкъщи само един “Черен Петър” и едно “Не се сърди, човече” от времето на баба ти, няма как да имаш мечти.

Освен една: Да се измъкнеш колкото може по-скоро от тия лайна.

И Боряна се беше измъкнала.

Лятото преди това, на една алея в Морската градина двете с Албена, сестра й, редуваха дежурства пред един кашон, застлан с черен бархет. На него подреждаха миниатюрните глинени пана, които сами изработваха. И чужденците ги купуваха. За спомен.

После със събраните пари от ръчен труд и творчество нарамиха саковете и се качиха на влака.

В София не беше по-лесно. Но София предлагаше повече шансове. И шансът не след дълго се появи. В лицето на един мъж с добре оформени мускули.

Мъжете с добре оформени мускули надничат от билбордове, от списания, от реклами за бельо. Но понякога надничат и от тинята. И издърпват към нея всички, които тъкмо са се засилили да я прескочат.

А сестрите с имена на Йовкови героини наистина се бяха засилили да я прескочат. Но прескокът не свърши с греещи лица върху билборд и лъскави първи корици, а при мускулестия покровител - в тинята.

За тинята Боряна не искаше да си спомня. Знаеше само, че един добър човек я изкара оттам и тя ще му е предана до гроб.

Да, покрай тинята шляпат и добри хора. Малко си поомазватподметките, но никой не разбира за това. На сухото те винаги са с лъснати обувки.

Добрият човек беше доста напред с бизнеса. И въпреки че беше стъпил на дъното в личния си живот, навън, пред хората, стоеше нависоко. Нямаше жена, нямаше и син... Вече. Имаше само бизнеса и приятелствата. С алкохола и с разни важни хора.

А бизнесът на човека с мускулите беше зависим от влиянието на добрия човек. Ето защо реши да постъпи умно. Пусна Боряна на сухото.

А Албена, сестра й... Боряна помнеше очите й. Помнеше роклята й на цветя, когато беше на 9. Помнеше... помнеше... каросерията на някакъв камион - после, когато беше на 17. И Албена - в каросерията. И оттогава мразеше камиони. Години наред после не намрази нищо и никого - само камионите.

Боряна искаше да забрави. Да изхвърли спомените на сметището за спомени. И да остави само надеждите. Че Албена е жива. Че някъде и тя е срещнала добър човек. И че някога ще я види отново.

Боряна беше един омърлушен домашен любимец. В голямата къща с табелка на вратата “Димитър Касабов”.

Постепенно спокойствието и милото отношение я превърнаха в жена.

Благодарността й се превърна в любов. Грижите му се превърнаха в любов. Така “започна да гори едно семейно огнище”, както каза служителката в райсъвета. Тя каза и други работи. “Докато смъртта ви раздели.” Но и да не го беше казала, и двамата добре знаеха, че никой никога не трябва да напуска другия. Тя - за да не потъне отново в тинята, той - за да си седне на задника най-накрая и да не повтаря грешките от миналото си.

И на вратата на къщата на добрия човек се появи за втори път табелка, започваща с думата семейство.

Семейство Касабови."
Надеждите на Касабов

"Да. Във всеки един момент, по едно и също време, в най-различни точки по света бушуват съвършено различни емоции.

В Лондон, противно на масовите схващания за дъждовно време, в душата на един мъж щеше да е слънчево.

Той знаеше:

Ще се върне. Съвсем скоро. Ще прегърне жена си. Ще удари един зад врата на малкия си син - профилактично. Ще влезе в офиса. Ще намигне на секретарката Нели. Тя ще се усмихне свенливо и ще оправи бретона си. Ще бъде четвъртък. Ще седне на партия бридж със съдружника си Христо. Ще слушат джаз. Ще му дойдат пики. Ще победи.

Искаше още:

Да срещне очите на Николай. Да го види смален. Да засили тежката си длан през устата му и дъвката му да залепне за прозореца. И после вече Колев да се занимава с него.

Но най-вече искаше да стисне здравото мъжко тяло на Камен.В прегръдката си. Да му благодари. Да си поговорят. Да си простят. И после да седнат на масата в хола.

Боряна да сервира от нейните калмари - по-вкусни не предлагаха в нито един морски ресторант. Да й подържи ръцете. Да й каже, че е красива. Отстрани синовете му да се тупат братски по гърбовете и да спорят за коли. Да вдигнат наздравица. Да отпразнуват завръщането му. Да се радват на багажа, който е донесъл със себе си - цял един мол. Втори в семейната колекция от молове. Да се смеят. И да започне новото летоброене. След завръщането му.

Нямаше да предвиди едно. Че сълзите изтичат. Че хората бързо свикват с мисълта, че някой ще отсъства от живота им... завинаги. И се захващат да ги подреждат тези животи. С други хора. Живи.

Щеше да е забравил, че е мъртъв. А това беше първото, за което трябваше да мисли всеки мъртъв.

Но когато един мъж е победител, дори и “мъртъв”, той знае, че белият кон под тялото му е жив. И галопира. И човекът върху коня си ще е щастлив. Непременно."

Доста хора искат това ,ама зависи от пустите му сценаристи!Е,ако напишем искането си във форума на сериала, има голям процент да ни чуят и да не я ,,вмъкват'' в сериала!

И аз се записвам.

Еми да напишем тогава Аз не я искам

мисля, че на нея някой й е купил участиети...трябва да се тропа.....за да се говори за нея....

И аз не я искам тази фолк-дива, ама...кой ме слуша...

Запис. И аз не искам Андреа.