Публикувана: 4 окт. 2010, 20:47 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2011, 20:03 ч.

Как се справихте с чуството на самота ?

9 979
111
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се справихте със самотата след раздялата с партньора?
Какви са преживяванията на други майки в подобни ситуации?
Какви са най-добрите начини за преодоляване на самотата след раздяла с партньора?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се справихте със самотата след раздялата с партньора?
  
  Самотата след раздялата с партньора може да бъде трудна, особено когато има бебе. Някои майки намират утеха в своите деца, които им стават приятел и подкрепа. Други се справят, като променят начина си на мислене и се фокусират върху себе си и децата си, без да търсят компания. Важно е да намерите баланс между грижите за детето и личното време, както и да поддържате социални контакти, които могат да помогнат в преодоляването на самотата.
- Какви са преживяванията на други майки в подобни ситуации?
  
  Други майки споделят, че са се чувствали самотни, особено през първите месеци с бебето. Някои от тях намериха утеха в приятелки с бебета, които излизаха и споделяха опит. Освен това има и такива, които са се включили в онлайн общности или са използвали социални мрежи за запознанства, за да намерят подкрепа и нови контакти.
- Какви са най-добрите начини за преодоляване на самотата след раздяла с партньора?
  
  Най-добрите начини за преодоляване на самотата след раздяла с партньора включват поддържане на баланс между грижата за детето и личното време, запазване на социални контакти и излизане с приятелки с деца. Освен това участието в онлайн общности или използването на социални мрежи за запознанства може да помогне за намирането на подкрепа и нови връзки.
- Какви съвети се споделят в публикациите?
- Какви са основните теми, обсъждани в публикациите?

# 60 11 окт. 2010, 00:46 ч.

la Città Eterna
Мнения: 375

findo, бих добавила само, че аз с бивш не бих си подновила отношенията, но ти си знаеш... По мои наблюдения, двойки, които веднъж са се разделяли и опитват отново, много скоро отново се разделят поради същите причини, както и предишния път...Е, някои са упорити и повтарят и по повече пъти, но резултатът винаги е един и същ... Имаше преди време една рекордьорка на Гинес по брой бракове, та тя с някои съпрузи се беше женила 2-3 пъти, но накрая пак са се развеждали... Не искам да те обезкуражавам, просто го отбелязвам да си го имаш едно наум... Ще ти трябва много твърдост, ако си решила да промениш него или много силна мотивация, ако си решила да промениш себе си... Във всеки случай, след като той е проявил слабост и иска да се върне, да не му позволяваш да ти се качи на главата. Дръж се малко повече като обидена и изисквай да те компенсира за лошото си поведение от преди, не му се хвърляй влюбено на врата, че ще ти замине цялата стратегия за промяна...

# 61 11 окт. 2010, 11:26 ч.

Мнения: 194

Мнооого голямо благодаря за отговора,Abies! Hug

Попитах те,защото ми хареса начина ти на мислене и ми беше интересно да видя какво биме посьветвала.При мен и БНД,това ще е втория опит....,пьрвия пьт се изтьрпяхме само 2 седмици,след което и двамата избухнахме като бомба,явно,че всеки се бе мьчил да си мьлчи за всичко,което го дразни,само и само да не ядоса другия.
Сега сме разделени от около 2 месеца и всьщност,аз направих крачката кьм това пак да се сьбираме,не знам кой дявол ме накара,а той явно само това чакаше...
Каза ,че се прибира в БГ,напуска там работа и идва при нас,че ще се преместим в друг град само тримата,за да започнем,така да се каже,на чисто.Проблемьт е ,че ужааасно ме е страх,но вьпреки това,има нещо,което все ме кара да опитам,но знам ,че ако сме в друг град,няма да ми е толкова лесно да кажа край,както преди.Казах му,че не искам заради мен да се прибира и че това трябва да си е негово решение,за да не изляза евентуално после аз виновна,но не можах да го разубедя.
Далеч сьм от мисьлта ,че мога да го променя,той е доста твьрдоглав,мрази да му казват какво да прави,а аз като почна с моите обичайни <ти не ходиш на работа,ти не изкарваш пари> и се започват войните между нас.Факт е ,че докато сме заедно на моменти не можем да се понаяме,секса беше достигнал до дьното,пьлна трагедия,но вьпреки това,той ми липсва понякога и все нещо ме кара да мисля,че една врьзка може да вьзкрьстне,а дали е така ,не знам.А като си спомня каква с каква безумна любов се оженихме..ееех Confused

Вече самата аз се уморих от цялата тази чуденка и игра на нерви.Момичетата вьв форума вече ще вдигнат рьце от мен Laughing

# 62 11 окт. 2010, 15:44 ч.

la Città Eterna
Мнения: 375

findo, направи каквото ти идва отвътре, най-много да се повтори старото състояние на нещата. Не виждам причина да не можеш да го напуснеш и ако си в друг град, щом е в България... колко му е да се прибреш пак при вашите?! А и защо тръгваш с нагласата, че непременно ще се делите? Опитай да проведеш много сериозен разговор с него как ще живеете занапред, преди изобщо да се съгласяваш с каквото и да е. Това, че си го поканила може да го интерпретираш като покана за един зрял разговор, нали вече сте попорастнали, не сте онези, които глупаво и безразсъдно са се оженили на крилете на любовта.... знаете си и кирливите ризи и откъде са ви дошли конфликтите, може да поставите ново начало само при нови договорки за поведението ви един към друг. Иначе е зацикляне на едно и също. Все още имаш шанс да си втъркаш исканията към него, както и ще ти се наложи да изтърпиш неговата критика и заедно да намерите докъде сте склонни да правите компромис и откъде нататък ще започне да се акумулира отново напрежение. Ако е склонен да направи отстъпки, направи и ти... ако не.... не виждам с какво новият опит ще е по-добър от предишния....

# 63 12 окт. 2010, 11:14 ч.

Мнения: 194

Благодаря,Abies Hug

Ще му дам още един шанс,не заради него,а заради моето вьтрешно усещане,че няма какво да губя, ако опитаме,а и тайно вярвам,че може да се напаснем все пак.А и през времето,в което сме разделени,той не се е показал в още по-лоша светлина,което е важно.Освен това го тествам.Казвам му всичко,от което се страхувам,всичко,което не ми харесва в него и което няма да тьрпя повече.Той сам си знае кусурите и казва,че няма да ме убеждава с думи, а с действия този пьт.Добре ми звучи Mr. Green

# 64 12 окт. 2010, 11:22 ч.

Мнения: 937

Вълкът козината си мени, но нрава никога...но блаженни за веруящите. Успех!

# 65 12 окт. 2010, 13:55 ч.

Мнения: 194

Знам,че е така...знам и че най-вероятно няма да се получи пак..,интересното е ,че не ми липсва,не се чувствам самотна и вьпреки това ще му давам шанс..защо така,нямам обяснение сама за себе си?!? newsm78

# 66 12 окт. 2010, 16:49 ч.

Юпитер- Сатурн
Мнения: 536

Цитат на: findo в вт, 12 окт 2010, 13:55

Приличаш ми на нощна пеперуда, която колкото по силна е светлината на лампата и болката от удара все повече се блъска в нея.

# 67 13 окт. 2010, 09:45 ч.

Мнения: 63 243

Цитат на: vesko-presko в вт, 12 окт 2010, 16:49

Цитат на: findo в вт, 12 окт 2010, 13:55

Много хубаво сравнение ! bouquet

За жалост много често изпадаме в такава ситуация и сами не знаем защо newsm78

!?
Аз втори щанс не съм давала , защото проблемите бяха непреодолими , липсваше желание от отсрещната страна , по - точно за него всичко си беше ОК !
Така , че ако очакваш , че ще се промени , а той я кара постарому , пак ще стигнеш до задънена улица ! Не ти го пожелавам , но човек се променя , ако сам положи усилия за това ! Hug

Иначе някои хора на думи много добре звучат , но в действителност не правят нищо от това което казват #2gunfire

!
Помисли си добре , Findo , успех ти желая ! Hug

# 68 13 окт. 2010, 10:39 ч.

Мнения: 194

Благодаря ви,за мненията!Наистина ме накарахте да се замисля.Казах на БНД-то,че не сьм готова да се сьбираяме и трябва да ми докаже ,че се е променил пьрво.Да дойде,да си намери квартира и работа и тогава ще видя...още нямам отговор от него..най-ми е гадно заради малкия,усещам,че му е скучно само с мен Rolling Eyes

# 69 13 окт. 2010, 21:44 ч.

Мнения: 313

Изчитох ви, беше ми безкрайно интересно, защото виждам сходни на моята съдба. Sad

Abies, много ми помогна Hug

# 70 13 окт. 2010, 23:46 ч.

Мнения: 536

Хм...
Опитвам се да бъда оптимист, защото наистина може би с мислите си правим "поръчки" към Вселената (и аз съм чела по въпроса), но... В момента лично аз съм самотна майка (не ми тежи откъм мъже хич), синът ми е на 2 години и 8 месеца, гледам го сама от раждането. Беше много трудно - така се наредиха нещата. Нямах опит. Събрах го.
Но засега нямам работа, съответно няма и как да плащам на детегледачка, следователно Grinning

не мога да ходя на никакви курсове, танци, клубове и прочие. Говоря за вечерни занимания. А в клубовете все пак се пуши. Може би защото имам спомен за близка приятелка и сина й, псуващ още с първите си думи - научи го по заведенията.
Излизала съм вечер досега 4 пъти със скандали от майка ми, че съм оставила детето на детегледачка или приятелка, още в началото на вечерта. Милата ми майчица е просто моето разочарование. Не ме е гледала тя. Но сега за пречене е номер едно - за всичко. Всъщност винаги е била... а аз съм взимала съветите й за истински.
Оптимист се опитвам да бъда - ходя по 7 км на ден, всъщност 9 (поне имам време), но ме е срам, че не мога да се издържам почти... Всички знаем "майка с бебе на ясла" що за фактор е при наемане на работа. Магистър съм, имам 3 чужди езика на свестно ниво. Никога не съм споменавала на интервю за работа, че съм сама.
От внимание откъм мъже не се оплаквам. Само че...нали, както Абиес е описала, трябва първо да си самодостатъчен?
Не искам да се появява някой, за да ме измъква от трудното ми положение. Що за равнопоставена връзка ще е това?
Тоест искам, разбира се, но не ми допада на 100% идеята.

Последна редакция: чт, 14 окт 2010, 03:16 от vasilenae

# 71 14 окт. 2010, 14:34 ч.

София
Мнения: 3 773

Прочетох всичко и ...явно на мен не ми се отдава да съм си самодостатъчна. Мисля, че съм се стресирала много в детството при раждането на брат ми, когато нашите изведнъж решиха, че вече съм голяма и забравиха за детските ми нужда от прегръдки и най-обикновенно глезене. Спрях да съм дете за тях,наричаха ме Кака и аз израснах неприласкана. Виждам последиците от това сега, страха от изоставяне, огромна нужда да съм обичана и оценена. И прегръщана. И това сякаш се засилва, а изневярата на мъжа ми и изоставяето сякаш задълбочиха проблема. И сега пак като му прости и поисках да се пробваме пак заедно, а той не е готов и като ме отхвърля дефакто ...отново съм в дупка.

И нито работата, нито нищо не ми носи удовлетворението, което би дало основата, на която да стъпя, за да мога да съм доволна от себе си и живота. Чувствам се изключително нереализирана.

# 72 14 окт. 2010, 19:27 ч.

Мнения: 536

Вени, не те познавам, но аз изтрих последните си редове - те бяха горе-долу точно в твоя дух. Аз пък съм расла при баба и дядо.
Намерих линкове към руски психолог, който ми поизясни доста неща. Неполучената обич в детството води до това, което ми пречи днес - самонедооценяване и озлобление, когато другите не ме оценяват, но те "надушват", че аз не се ценя.
Дълга и широка, но много проста.
Дано с рабора върху себе си се оправят нещата...

# 73 14 окт. 2010, 19:29 ч.

Мнения: 536

Разбира се,че човек има нужда от обич. Но да свикнеш да си сам още от детство.... да не искаш внимание, да не искаш абитуриентска рокля (направих блед опит за някоко часа с майка ми по магазините и зарязах идеята) - е.... какво да обяснявам повече.

# 74 14 окт. 2010, 19:52 ч.

София
Мнения: 6 478

Цитат на: padnaliatangel в пн, 04 окт 2010, 20:47

Здравейте ! Ето ме и мен самотна мама с бебе на почти 2мес. Самотна бях и по време на бременността - тежка с много рев и лоши моменти за които даже не искам да си спомням . С БНД аз взех решение да се разделим още тогава поради ред причини , които няма да обяснявам сега . Така полека , полека окончателно всичко приключи между нас . За това решение изобщо не съжлявам ! Но напоследък ужасно ме мъчи и плаши самотата , това ме кара още повече да се затварям в себе си . Как се справихте с това ? За мъж не искам и да си помисля още повече , че загубих и любим човек . Не е БНД .
Как я преодоляхте , с какво се преборва това , когато и си и нонстоп ангажиран с малкото човече ?

Гледам, че темата малко се е поотместила.
Та да не те отчайвам, но ако напълно сама гледаш бебе доста време няма светлина в тунела. За мен първите три години бях Welcome to the hell! -по 24 часа с малката, в големите студове е имало период, в който съседки са ми взимали детската кухня, а аз не съм излизала със седмици и бях на ръба на полудяването! Никога не искам да се връщам в онези дни! Знам, че звучи депресиращо, но може би ако знаеш, че и други са минали през Ада и някак са оцелели е по-лесно newsm78

...За излизане с приятели или каквито и да е други глезотии нямаше време и пари...майчинските тогава бяха по 130 лв...А след това влизаш в ритъм и сега за нищо на света не бих си променяла живота с разни нови главоболности като мъже, връзки и други такива тръни по дупето! Просто не бих заменила свободата, която имам за компромисния живот във връзка...но всеки знае себе си и решава как са живее! Успехи горе главата въпреки идващите студове!

Препоръчани теми

При живи и здрави родители-детето e оставено при бабата и дядото

14
Татковци

мимиченце казва че е момче

Кога един батко става чичко?

25
Развлечение

Бебешки магазини в Пловдив

6
На пазар

Причина:

Причина: