Как се справихте с чуството на самота ?

 Хората са различни и по различен начин отработват емоциите си . Аз също имам по-малка сестра , но това не ме е карало да се чувствам на заден план , още по-малко да имам страх от отхвърляне .
Това ,че бракът ми е неуспешен също не ме съкрушава . Гледам философски на нещата и се радвам , че понесох минимални сътресения . Имам прекрасно дете , живеем в собствено жилище , работата ми дава финансова независимост , чувствам се удовлетворена от живота си ! Това никак не е по вкуса на БНД ! Той мислеше , че ще страдам без него ( а беше точно обратното - страдах докато живеехме заедно!).Затова не си и помислям за друг мъж , не и сега ! Но освен детето имам и много силна емоционална връзка с много специален за мен човек , което също е важно !
Съчувствам на момичетата , които са подтиснати и самотни и  ще  им кажа : обичайте себе си , никой няма да ви цени , ако вие сами не се обичате и цените !
Прочетох цялата предишна тема на padnaliatangel и видях себе си в доста ситуации : запоите на БНД , отсъствията от дома , липсата на отговорност и задължения , никаква съпричастност и подкрепа за нищо . С тази разлика , че аз не го познавах в тази му светлина . Хората са много прикрити и единственият начин да ги опознаеш е като заживеете заедно .  Не го търпях много - 2 години и половина ми бяха повече от достатъчни за да съм убедена , че без него ще сме по - добре  За щастие не сгреших , ако слушах някои хора , че детето трябва да живее с двама родители , можеше и да не съм жива 
Много е добре да си бъдеш самодостатъчен и се радвам , че съм го постигнала . Но и аз съм имала много трудни моменти към които не искам да се връщам .Много ми помагаха моите родители и истинските приятели , които имам .Физически е ужасно изтощително една майка да се грижи съвсем сама за малко дете , мога да дам примери , но не искам да отчайвам никого . Може пък на вас да не ви се случат такива неща  !
Понеже стана много дълго , за финал : вярвайте в Бог и в себе си ! На мен това много ми помогна !

happy mama и Morgana, много ми харесва как мислите. Само не бих се съгласила, че цели три години трае адът, поне при мен облаците се разнесоха като проходи малката и я дадох на ясла... Не е все едно да оставяш детето за достатъчен брой часове на ден някъде и да го дондуркаш денонощно, особено ако реве от колики и не знае ни да седи, ни да държи играчка... Наистина на  padnaliatangel й е много трудно в момента, но няма нужда да чака цели три години, че да си отдели малко време за себе си. Аз с моето бебе тръгнах на лекции на 20-тия ден, т.е. и това не е възможно, а на танци ходех в клуб за обучение по танци, помещаващ се в едно училище, не по барове, където се пуши. Ако имах на кого да връча бебето, сигурно не бих го влачила с мен по нощите, но и така не беше толкова зле, на нея й харесваше даже 

vasilenae, аз също съм "каката" в рода, имам по-малки брат и сестра, които са глезени, а от мен се очакваше да нося отговорност за цялото им поведение, включително отнасях много наисиле от баба ми, която ме обиждаше и налагаше дори ако не съм прочела мислите й, защото не считаше за необходимо да казва какво иска... И аз имам проблеми с изразяване и получаване на обич, както и комплекс за изоставяне (мина ми след развода  , знаеш ли бившият колко дълго ме манипулираше, че ще си тръгне... и после му прощавах всичко...). Не съжалявай, че нямаш мъж на който да се тръснеш, да ти оправя проблемите. Не ми е известно такъв тип отношения да не струват скъпо на жената, която ги приеме. В началото ти свалят звезди, после не знаеш на какво се натрисаш. Сигурна съм, че ти е много трудно, но по-добре намери някакво решение сама. И аз съм без работа в момента, и мъжът ми ме храни, но няма да ти казвам колко е унизително да прося чентезими за всяка моя покупка и да ми отказва като на дете... А ако сме скарани и в училището събират пари, как се червя, че само аз не мога да дам... А колко е готино да ти се натяква "Аз те издържам, ти си длъжна...." Та такъв мъж не е решение на проблемите, по-скоро става източник на нови.... Не се оплаквам, с моя успях да подредя отношенията ни на някакво приемливо дередже, но повярвай ми, дори да не ми натяква, се чувствам адски зле да живея като паразит на гърба му...

Наистина всеки сам за себе си решава какви са му приоритетите. Аз лично твърдя, включително и пред мъжа ми, че бях много по-щастлива когато бях разведена - свободна, независима, преуспяваща... отколкото сега - безполезна домакиня в чужда държава, без приятели, без работа, без идея какво да правя... За мен си има и плюсове, че съм далеч от бившия и че детето ми има добър модел за баща пред себе си, както и че двете сме много по-спокойни без постоянния натиск от него, но от друга страна моята трайна безработица е много лош модел за възпитание на дъщеря ми.. Във всеки случай в България много по-лесно се намира работа, тук е наистина много по-трудно - пълно е с емигранти от цял свят, които са готови за без пари да работят денонощно, а ако има някое хубаво работно място, то бързо се окупира от италианци, като и те не работят за особено високи заплати... Търси възможности, за мен собствения бизнес беше много добро решение и вървеше много добре, докато не го поверих в ръцете на "приятелка". Но в момент на криза не бих те посъветвала да стартираш нещо самостоятелно. Може би все пак търсенето на работа, колкото и да е трудно, ще ти донесе по-бързо резулати. А за ходенето на танци - аз плащах 30 лв на месец, не беше толкова много и ходех 3 вечери в седмицата (в по-късен момент вече можех дори всяка вечер, стига да не съм заета да работя).


Това все едно аз съм го писала... все още вярвам в това, дори повече, откакто си вкарах тоя "трън в дупето", въпреки че с моя "трън" вече се напаснахме.... иначе щях да съм си тръгнала още преди година.... което не променя факта, че ако до година не си намеря работа, възнамерявам да се върна в България - той има правото на избор да ме последва или да се разделим.... Обичам го, но такъв живот ме убива, а собствената кожа ми е по-скъпа от него... (да не повярваш, че аз го казвам, дето жертвах живота си заради бившия... порастнах просто...). Само за детето се притеснявам това сменяне на държавите и училищата как ще му се отрази, защото е от "новите" с хиперактивност и дефицит на вниманието, а тук определено доста я обгрижват, има си помощен учител, психолог и специални занимания....

Abi , възхищавам ти се    !
Изключително ме впечатляват твоите постове  ! Наистина свободата и усещането за независимост нямат цена ! Поставям се на твое място и си представям колко неприсъщо за теб е да разчиташ финансово само на мъжа ти , аз не бих издържала дълго . Пожелавам ти от сърце да си намериш в най - скоро време работа , не че не можеш да се върнеш в бг , но това с детето никак не е за подценяване 

pandaliatangel , не се отчайвай , винаги има начин ! Може да е трудно , но не и невъзможно , аз гледах дъщеря ми до 1,5 г. Върнах се на работа , защото БНД не даваше една стотинка , за 2,5 год. така и не разбрах каква заплата получава    ! Майка ми пое детето ( живеем заедно ) , аз работех на 3 смени , на непрекъснат график , много ми е било трудно , но се справих , ще се справиш и ти ! А този другият не знам защо никак не ми вдъхва доверие ? За момчето от Белгия говоря . Ще се радвам , ако не съм права , но не му позволявай да ти усложнява допълнително живота , достатъчно ти е трудно ! Бъди смела и горе главата , вече си майка , а това е мисията на жената според мен ! Съпруга може и да не си , но да си майка е безценно !

Добре де, като те чета, все едно мен описваш - страх от самота, нужда от непрекъснато гушкане, аз съм много любвеобилно животно   - а съм едно-единствено дете и майка ми ме е задушавала от прегръдки, обич и досега виси над мен като майка-орлица и то толкова, че цял живот се задушавам и се чудя как да се изплъзна и да я избягвам.   Тогава защо два типа коренно различни предпоставки, като при теб и мен, водят до едно и също нещо? В случая да не се разбира като, че да ти опонирам (пояснявам, защото в този форум често има недоразумения), а че си задавам тези въпроси, защото искам да знам как станах такава, да имам нужда и да съм зависима емоционално от мъж?! Нито финансово, нито биологично, даже практически не ми трябва мъж физически да е до мен, всичко на практика мога абсолютно сама да си свърша, но имам нужда от любов, да мисля за някой, да мисли за мен, да ми пърха в стомаха и да давам и да давам любов, имам чувството, че имам толкова много в себе си и се задушавам и трябва да я раздавам и си се чудя, че след толкова години, връзки, раздели, сълзи, още не съм ни най-малко резервирана дори, не се пазя и пак се хвърлям...  

Ох, Абиес
Не съм кака в семейството, откъде го реши...явно не сме се разбрали. Не съм живяла никога с брат ми, който е 16 год по-малък и винаги е живял отделно  - с татко си, където е и майка ми:)
второ неразбиране - ето например сега искам да се запиша на Так Чи (35 лв на месец + встъпителна такса), но, за съжаление, тренировките са вечер. КОЙ ще ми гледа редовно детето? Да не те мъча - няма кой, аз не мога да плащам - засега - на детегледачка редовно.
не съм имала предвид, че си водила детето си сред цигарен дим.
И третото, най-важното - не съм тип жена, която би разчитала на мъж да я издържа. Дотук. Съжалявам, ако съм оставила подобно впечатление. Нямам подобнини мераци, ако беше така, да съм го постигнала най-вероятно....
Това, за което ти завидях, честно, беше като прочетох как сестра ти те е накарала да купуваш билети за постановка...това показва, че имаш семейство и близки хора (дано не греша). Аз нямам  -   имам майка, но някак формално...още не мога да включа, че наистина проблемът е в нея и тя не ме приема за личност...все пак майка ми е. Баща ми наскоро каза (обадих му се...живее в щатите) да приема, че го няма.
А за раждането и после гледане на дете - новороден - сам, го преживях. Исках съвети още в родилния дом, но никой не ме чуваше и само отговаряха, как бабите ще го гледат... Да плача или да се смея. Е, гледах го аз, без излизане. Тия хора, които виждах през прозореца, сега са ми приятели и познати.
Мога само да кажа шаблона - семейството е много важно. Егоизмът е страшен.
Писах това без да чета последните постове, сега ще ги видя

Ооо, искам и аз три вечери в седмицата...! Би било идеално, стискайте ми палци. Дотук имам 4 вечери от раждането на сина ми.  Не ми липсва особено, но не мисля, че е редно.

Мисти, напълно те разбрах! Наистина е странно! Да не би да си израстнала без баща, например? Може би нещо друго на теб е повлияло в тая насока.
vasilenae, мисля че Аби ни е объркала или обединила просто. 

Аби, възхитих се на постинга ти, в кото разкаваш за независимата жена. Напарво си ми мечта. Но е вярно и също, че сякаш не вярвам на себе си. Майка ми е властна жена и от тези, които смятат, че най-добре могат да свършат нещо и поради тази причина нищо не дава да свърши друг човек. Е, помагах в чистенето да кажем. Бях тихо и безхарактерно дете, чиито родители решаваха вмсто него дърги години. И сега усещам,че понякоа ми е по-лесно друг да вземе решение.

Извинявам се, че изполвам темата да пиша за себе си!

Хм, Вени, май да
Oбединени сме
Това чета
http://www.naritsyn.ru/selfhelp/all/kompl/uver.htm
За родителите, които решават вместо някои от нас до дърти години...тук някъде срещнах и по-категоричен текст.

     Моргана , сама си гледам детето и вече съм в ада , който описваш та затова пуснах и темата - в дъждовните дни ако не си говоря сама просто няма с кой , няма и време и да имаше , едвам сварвам да вляза тук .
     За тая самота говорех . Мъжете съм ги отписала вече като фактор  в живота си особено , когато днес уж голямата ми любов ми сервира , че детето ми му било пречка ама иначе умирал за мене .
        Трябва някак си да се справя , не съжалявам обаче за нито едно взето решение , пак бих постъпила така !
   Вдъхва ми увереност това , че и други са се справили , че  даже и са щастливи .

padnaliatangel, ще се справиш - то е ясно! Стисваш зъби и го избутваш! Когато изпушваш - знаеш, форума е тук и разтоварваш...ако имаш приятели пред които също можеш да пускаш клапана на емоциите - от време на време и там изпускаш парата....Друго, което на мен ми помага - намирането на нещо, което да те отвлича от кошмара поне за малко...за мен това беше музика - по 10-15 мин вечер изчезвах..и четенето на книги - нощем, когато дебнех дребса дали ще заспи до 12 или кошмарът ще е продължи повече...Но това можеше вече след 4-5 месец като малко бях вкарала нещата и живота в някакъв ритъм. В началото беше супер изнервящо особено с бебе като моето - нервно, неспящо и неядящо....Стискам палци поне твоето да не е от тоя тип и просто трябва да го минеш този период!
А за излизането вечер - дори и сега не ми се излиза....и търся оправдания да не го правя....а и ми се нарушава целия ритъм на уикенда, в който излизане обикновено не се предвижда. Но това зависи от човека...а и възрастта има значение. Аз просто съм се надивяла вече и искам мир и любов между народите

      Значи аз съм все още в  '' окото на циклона '' с бебе на 2мес. !
    Приятели някакви се намират ама време - абсурд , нито има къде - не мога да излизам - а с бебе  ревящо в др. стая , до която да препускам през 5мин. - ами никой няма да му е приятно да дойде и на гости .
    Ако случайно изляза - не трябва да спирам хода на количката защото иначе - рев .  Изобщо не е лесно да си сам родител , но аз си го избрах и пак бих постъпила по същия начин .
    Само дано ми е живо и здраво детенцето , че с тия нерви по време на бременността и след това ...
         

Ейнджълче, давай....
Може на никой да не му е приятно да идва на гости, но всъщност който ти е приятел, ще дойде. Отделно много от жените обичаме тоя рев (Всъщност той действа изнервящо най-вече на мама - твоето бебе на тебе, моето - на мене). Всеки може "да понесе" полвин-един, два часа рев, а ще ти даде малка пауза в напрежението за теб. Малко чуждо настроение, свеж въздух, както искаш го наречи. Та мисълта ми е - кани си гости.
Много добре помня, как насред най-силните колики (ютията  - включена, пеленки - нагънати да топлят коремчето), моят реве яката...една вечер дойде една приятелка с новото си гадже и ме натири в кухнята (демек далеч от стаята с моя) да пия бира! Светотатство! Аз се връщах през 5 минути - а тя го държи вместо мен и ме гони обратно в кухнята.
Много е хубаво някой да те разбере.
И да ти дойде на гости....  Хем да види , хем да влее там бира ли, свеж въздух ли...

Василенче, чакай, че ми стана интересно - жените обичали бебешки рев? Значи, аз сигур не съм жена...и досега като мина покрай ревящо нещо гледам да ме няма и си казвам - ууух, слава богу! Никога вече!
Но е вярно, че ако се намерят приятелки, които обичат децата и дойдат на гости ревящото нещо млъква начаса! И аз имам подобни крадени мигове! Имах една приятелка, която всеки път като се прибереше от Италия оставаше при мен и казваше да изляза за целия ден понеже тя ще гледа дребната...И наистина за час-два съм гълтала въздух и съм се чувствала малко по-центрирана!...А един път съм държала дребната на масата в столчето от колата - хем я люлеехме с една приятелка, която ми дойде на гости, хем дребната спеше супер дълбоко...и тогава имах цяла вечер без ред!...Дааа, ще се сетя още хитрини...ама да се напъна малко

padnaliatangel, потрай малко, наистина на два месеца е твърде малък.  Изчакай да мине шестия месец и ще почувстваш разликата - ще започне да пълзи, да сяда, да се заиграва... Горе-долу по това време купих бънджи-гащи, а малко по-късно и проходилка... Като започне да се забавлява самостоятелно, ще се чувстваш доста по-добре. След годинката идва време за ясла, дано да имаш късмет с добри учителки... Между другото, се ослушай кога започват записванията, че с тия реформи, да не изтървеш сроковете. По мое време в деня, в който отидеш, ти записваха детето, ама сега изобщо не знам с колко месеци по-рано трябва да стане записването...

Колкото до твоята "голяма любов", просто му заяви, че за себе си си направила правилния избор. Детето е над всичко и преди всички. Ако ще му е по-лесно, да гледа на него като на котенце или кученце - други хора си гледат домашни любимци, ти си избрала да имаш дете. Ако не му изнася, да се изнася. Детето има само една майка, "мъже под път и над път"... Грубо е, но неговото не е по-малко... Едно от нещата, които много ценя в италианците, а и другите западняци, е уважението към децата. Тук не правят разлика чие е детето, дори към непознати деца на улицата, се държат много много топло. Това в България го няма и не знам дали някога ще го има. Тук не изоставят децата с вродени дефекти. Бях много изненадана колко всеотдайно се грижат за умствено изостанали или парализирани деца, дори не раждат второ. Видях на детска площадка дете, което играеше с останалите, придвижвайки се с инвалидна количка. Нищо в поведението му не показваше, да се чувства различно, нито останалите се отнасяха към него по някакъв различен начин. Тук осиновяват циганчета и негърчета, и се грижат с любов и всеотдайност за тях. Тук децата са свещенни. Спирам да изреждам. Ако ще му е утеха, да си мисли, че Господ (или Аллах) ще оцени грижите, които полага за едно "чуждо" дете (Боже, колко грозно ми звучи тази дума, децата не може да са чужди, те са просто деца). Между другото, повярвай ми, с или без мъж, жената отнася цялата тежест по отглеждането на едно бебе. И на другите жени, които привидно нямат проблеми с мъжете си, също им е трудно, бебетата им реват, не могат и до тоалетната да отидат, не могат да ходят на гости и да се забавляват.... Всичко това минава, един ден ще си спомняш с умиление тези моменти, така че ги приеми и се опитай въпреки тях да намериш начин да се чувстваш добре (или се утешавай, че трудното ще трае само още няколко месеца).... Да ти е живо и здраво, миличкото, ще порастне и ще ти бъде опора и радост в живота... Компенсирай му нервите по време на бременността (то може заради това да е по-нервно като бебе) с много любов и внимание сега. То ще го оцени по неговия си бебешки начин 

Morgana, много съм съгласна с теб.

vasilenae, извинявай, ако съм объркала нещо в обръщението си към теб. Имах предвид това:
Не съм казала, че искаш да имаш такъв мъж. Само ти казах да не съжаляваш, че го няма и че е много по-добре да се справиш сама, отколкото някой "да те измъкне" и после да ти излезе през носа. Не съм искала да те обидя, извинявай, ако се е получило така    За семейство си права, че имам. Имам брат, пристрастен геймър, на който в много крайни случаи мога да разчитам, няма да ме подведе, но и избягвам да го безпокоя често. Имам сестра - егоцентрична и арогантна, но в трудни моменти ми е подавала ръка. В интерес на истината, след развода, се пренесе при мен и поне първите месеци ми помагаше с плащането на наема. Но бебето не ми е гледала никога - за първите 4 години го е поемала 3 пъти, да не си помислиш, че е голяма далавера. Имам майка, инвалид, която живееше на 200 км, т.е. на нея съм й давала детето след 2 годишна възраст, не по-рано. На бившата свекърва също, докато бившия ми не се скара с нея и не ми забрани да водя детето му при майка му... Но определено имаме огромно доверие в рамките на семейството с майка ми, брат ми и сестра ми. Не съществува вариант някой от нас да подведе другия, но и гледаме да не злоупотребяваме. В критични моменти, винаги се изправяме заедно срещу проблемите, независимо кой е потърпевшия. С баща ми никога не съм била близка, сега проявява умерен интерес към моето дете, когато аз бях дете не се интересуваше живи ли сме, не сме ли... На 18 ми заяви, че той издръжка няма да ми плаща (не че някога е плащал), но ако искам да следвам, да съм отидела на магистралата да си изкарам и буквално ме закара и изхвърли от колата извън града..... За абитуриентската ми рокля, която баба ми ми уши, ми каза, че съм дебела и грозна, и съм  приличала на 30 годишна лелка, родила три деца и как не ме било срам да ходя на бал. Досрамя ме, наистина не исках да отида. Като се замисля, на 30 излизах с 19 годишни на дискотека, изобщо не ми личаха, нямам идея защо на 18 ме е тормозил така.... Той с тези си изказвания стана причина да се хвърля да се женя за първия срещнат още на 18.... Как ми се иска тогава да имах самочувствието, което имам сега....

На танци ходех с бебе в "кенгуро" и танцувах или сама, или с партньор на едно бебе+ биберон дистанция, при това тя не позволяваше на всеки да танцува с мен, но това не ме отказа - точно три вечери в седмицата ходехме на уроци по танци  За Так Чи не знам дали е постижимо. Във всеки случай не е необходимо непременно да са бавачки или роднини, защо не потърсите комбинация с други майки? Учудвам се колко много жени страдат от този проблем - да нямат минутка за себе си, а в същото време почти не съм срещала да се обединяват и да си помагат. Какво пречи да договориш с друга майка да се редувате - веднъж ти гледаш двете бебета, веднъж тя? Знам, че е трудно да си повериш бебето на друг човек, но просто подбери човека.... Това последното и аз не съм го постигнала, поне около мен в момента водя подобни преговори с други майки - но нито ми поемат детето дори веднъж в седмицата, нито си дават техните, въпреки че се познаваме, гостуваме си, знаят какви са възможностите ми и условията в къщи, аз познавам техните къщи... Нямам обяснение за този феномен, или аз съм прекалено безотговорна, че да предлагам подобна размяна на децата срещу малко лична свобода на майката?!

Искрено ти пожелавам скоро да можеш да намериш твоите три вечери в седмицата...

Вени*, извинявам се и на теб, наистина съм ви смесила мненията и съм отговорила общо за различни неща. Извинявайте и двете  Мисля да разредя влизането във форума, да не правя повече глупави грешки, а и да използам времето си за разсъждаване върху собствените ми проблеми, не да се бъркам на другите....

happy mama, благодаря за милите думи и пожеланията! Едно е сигурно, че винаги съм се справяла, и сега ще се справя. Вярвам, че ще си намеря работа. То и сега не трябваше да попадам в това положение, но допуснах двойно да ме подведат и от много планиране, се натресох на непланирана ситуация... За пореден път доказах поговорката, че "на вълка врата му е дебел, защото сам си върши работата". Ако не бях поверявала нещата си в ръцете на друг човек, ако не бях позволила на мъжа ми да ми се наложи да се преместя при него в Италия, а не обратното... ако не бях позволила да ми къса нервите в началото, след като се пренесох и още по-зле след като се оженихме... Трябваше да съм доста по-твърда навремето, сега малко със закъснение, но... по-добре късно, отколкото никога... Поне тези, които имат все още шанс от самото начало да си поставят ясно исканията и интересите, нека знаят, че така се прави. Ако не искат за съжаляват някой ден. Щастлива връзка не може да се гради ако едната страна само отстъпва и търпи, а другата се налага винаги и за всичко. Трябва да има баланс, трябва да са равноправни и двамата партньори, иначе рано или късно се стига до разрив... Много ми харесва как пишеш за самоуважението, за любовта към себе си, за реализирането на жената като такава.... 

Misty, всички сме дълбоко повлияни от отношението към нас в детството, а и продължаваме да се влияем от взаимоотношенията, в които влизаме като възрастни. Но всеки от нас реагира по различен начин на едни и същи фактори, а може да се получи и сходна реакция по отношение на различни фактори. Много е индивидуално, но сигурно има обяснение. Радвай се, че си свободна в отношенията си с хората, на мен ми е липсвала любов като дете и доста години ми отне, за да се науча да обичам и да изразявам такава. И доста грешки допуснах, бъркайки любовта с безропотно подчинение, бъркайки я с демонстриране на чувства, какивито не изпитвах и прочие... Това, което happy mama пише, може да ти е полезно и на теб. Важно е мотивацията ти в живота да идва от вътре, а не да зависиш от външни фактори. Независимо какво е породило твоята потребност от външно внимание, винаги можеш да я "озаптяваш" и да си щастлива дори когато ти липсва съответното отношение или личност. В твоя случай май не ти пречи особено, но щом го забелязваш, явно изпитваш потребност да се промениш, така че експериментирай, нищо няма да ти стане... Свободата включва и това - да пробваш докъде можеш да стигнеш.

P.S. гледам много хубаво сте се разприказвали за идеи на кого може да се връчи едно ревливо бебе  На мен много ми се удава да утешавам такива ревливи, обикновено млъкват  Само дето скоро не се очертава да си пътувам към България, но пък имам няколко наоколо, да ги дондуркам за по някоя и друга минута, ако майките им ми позволят.... То май не опира до това, че жените обичат бебешки рев, а че обичат да си гушкат бебета... Моето съм го връчвала няколко пъти на един колега на сестра ми, който беше много влюбен в нея, само дето тя не проявяваше интерес, та докато той чакаше нея, аз се възползвах от търпението му  Като се замисля, научих бебето си, когато имам гости, да се катери по тях, та да си почивам. Гостите се забавляваха, в края на краищата за час два нищо няма да им стане, а за мен си беше голямо разтоварване.... Е, сега съжалявам, защото пък дребната вече не се съобразява с мен - като иска нещо, което й отказвам, си нарочва някой друг и си го изпросва най-безочливо.... И продължава да се катери по главите на гостите ми, а вече не е бебе....

padnaliatangel, ти в кой град си? Иначе по твоя въпрос да се изкажа, че се намесих годничко да говря за себе си - знай, че при бебетата и децата всичко е временно. Сега ти се струва, че този ад е от тук до края на дните ти, но всъшност ще продължи само месец два. След 2 месеца твоето бебе ще е доста по-различно, ще се кротне ще започне да оглежда света,  после ще започне да седи и да играе...абе ще бъдете все в динамика. Менят се много много бързо в този период. Сега мисля, че имате колики и затова плаче много - кърмиш ли?

Една жена може да е самотна и когато до нея има мъж.Това не е определящо.Може да си сама, но не допускай да си самотна, за сега си бъди самодостатъчна.Желая ти спокойствие за да отглеждаш бебето си.