112та есенна среща в Италия

  • 34 621
  • 759
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 617
И аз съм така. Но вече започнах да се примирявам, защото докато страдах и активно се оплаквах, се карахме често със съпружеското тяло. Сега просто не се оплаквам и нещата са доста по-поносими.... Пък и вече си мисля, че дори и да се върна в България, вече нищо не е същото, каквото беше когато го оставих преди 2 години.... Т.е. изборът ми е ново начало тук или ново начало там.... Няма съществена разлика, освен, че италианецът там няма да вирее, а пък аз тук започнах да се приспособявам.....
Abies, далеч от твърде личния момент, който е изцяло твой и само ти си знаеш: за мен определящо е и това, в каква среда и с кой живея, не само къде.  Peace

# 76
  • Мнения: 2 603
И аз съм така. Но вече започнах да се примирявам, защото докато страдах и активно се оплаквах, се карахме често със съпружеското тяло. Сега просто не се оплаквам и нещата са доста по-поносими.... Пък и вече си мисля, че дори и да се върна в България, вече нищо не е същото, каквото беше когато го оставих преди 2 години.... Т.е. изборът ми е ново начало тук или ново начало там.... Няма съществена разлика, освен, че италианецът там няма да вирее, а пък аз тук започнах да се приспособявам.....
Abies, далеч от твърде личния момент, който е изцяло твой и само ти си знаеш: за мен определящо е и това, в каква среда и с кой живея, не само къде.  Peace

Аз тази година разбрах, че бих могла да се приспособя на всякакво място, ако съм с човека когото обичам. Няма значение къде съм, в Италия като цяло би ми било по-лесно, но сега виждам, че мога да се справя и в Турция, а в началото като ходехме в Истанбул това ми се струваше като просто ужасна идея. Да, липсват ми приятели и семейство, но аз така или иначе нямам много, винаги съм била много асоциална и някак си не ми липсват чак толкова много. Семейството винаги мога да отида да видя поне 1 път в месеца, или на 2 месеца, винаги ще се намери един свободен уикенд. Да не се отклонявам, исках да кажа само, че за мен да съм с човека когото обичам е най-важното и не го чувствам като някакъв тип жертва от моя страна.

# 77
  • Мнения: 5 710
Аз не мога да сравня по никакъв критерий живота си в България с този тук. Това са 2 съвсем отделни вселени.
Говорили сме си, че в София бихме имали много по-широк социален кръг и ( евентуално) по-добра реализация за мен.
Може би и по-висок стандарт, по-скоро по-голяма възможност за глезотии някакви.
Съпругът ми много пъти ми е казвал, че ако реша да отивам в София ще ме последва, че нищо не го закотвя тук.
Та, след като изброя очевидните предимства да сме  в София следват предимствата на тукашния ни живот, които засега ги предпочитам. Според мен, номерът ( това към страдащите) е човек да не сравнява, а да се изправи срещу реалностите, да ги приеме и да ги заобича. И както каза Тсугуми, най-важното е с кого живееш. Всичко останало... поне за мен е второстепенно.

Човекът е уникално приспособимо животно. Щом аз със слабия характер успях от центъра на София да се посадя сред лозята, и от офис със секретарка и екип да се хвана на ръчен труд и да съм щастлива .. не знам кой не може:))))

# 78
  • Мнения: 2 617


Всичко е изключително лично: всеки може да говори само за себе си - така че, каквото и да говорим, ще е само през индивидуалната ни гледна точка. Исках само да отбележа, че фактът, че имаме за партньор чужденец и/или живеем в чужбина, не означава, че изборът ни би следвало да е само на плоскост: тук или в България Simple Smile

Последна редакция: сб, 09 окт 2010, 21:06 от Tsugumi

# 79
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
.......Съпругът ми много пъти ми е казвал, че ако реша да отивам в София ще ме последва, че нищо не го закотвя тук.

И моят тъй разправя, колкото да се намира на приказка. Последните два пъти си пътувах сама до България, даже ми беше сърдит защо съм отишла...

................Щом аз със слабия характер успях от центъра на София да се посадя сред лозята, и от офис със секретарка и екип да се хвана на ръчен труд и да съм щастлива .. не знам кой не може:))))

Е, и аз така де, и аз си имах офис и секретарка и мноооого приятели, и контакти, и танци, и сауни, и басейни, и курсове за какво ли не, и за детето много повече възможности.... само все още не съм сред лозята, но пък купихме терен с тенденция да строим някой ден къща в един пущинак на петдесетина километра на юг, та и до лозята ще стигна  Joy

# 80
  • Мнения: 5 710
Ама разбира се, че не:) Аз бих живяла къде ли не, ако Дамиано се чувства добре колкото и аз.

Абиес, аз не стига, че съм в лозята, ами искам и още да се изнеса:)) Само че ми трябват 3-4 милиона, за да си взема едно място в самия пущинак;-)

м/у другото, който иска да види нещо хубаво по Канале 5 сега е момента:) обожавам Ио Канто. какви гласове имат тези деца, какви обработки, с какъв респект към децата е направено всичко. В тотален възтрог съм от това предаване, аз.

# 81
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Чак пък милиони... има и евтини местенца, бе Лени, скъпия оглеждаше едни терени с къщи по 50-60 000 евра някъде в района на Венето. А и в планината, като ходихме на вилата на приятели, също имаше евтини местенца (само че нямаха вода и канализация и си доставяха с цистерни, малко неприятна работа, иначе местенцето - прекрасно, дори диви коне тичкаха по полянките наоколо....)

# 82
  • Мнения: 5 710
Сори, ама такива имоти около нас няма.
Ама  искам да е комуникиран пущинак - ток, вода, газ,  АДСЛ, мобилно покритие, СКАЙ, път...


Знаеш ли, на моята нуора сестра й, с които сме много близки преди 100 години с мъжа й ( вече бивш) купуват едно  място , което бих го нарекла 'дън гори тилилейски". За съжаление, нямам снимки от там, да покажа.
Та, те купуват една къща от камък насред гората, която гора е с наклон, като писта на Маркоджиците.
Тази къща е от 17ти век примерно, построена е в/у скала, която вътре някак си се вижда на места.
Първият етаж е за животните и изба ( т.е нещо като мазе..), където виси прошуто крудо:) и има 1-2 бъчви с вино,  после приземен етаж където е била фурната ( която още съществува), кухня + хол, и на 2рия етаж са спални помещения ( под покрива). И мъжът й се хваща и прави възстановка на тази къща ( което отнема примерно 15 години работа) , построява си стена за катерене насред къщата ( където е комина на фурната, то е като магерницата на Рилския, но мини-), запазва оригинални полилеи в 'пещерата", и мн. държи да ги обримчат  естествени паяжини, обикаля цялата зона за арте повера, има уникални мебели, чинии, чаши, всичко е в духа на времето -  запазили са дори мивката, която е била оригинална, абе, малко си като във филмите. Той е  уомо селватико този човек, дивее там, зиме, лете. Имотът струва над милион, поне така казват.

Последна редакция: пт, 08 окт 2010, 23:31 от 10 c's

# 83
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Е, ти сега.... ако ще е гарга, да е рошава - или пущинак, или град.... какво е това твоето: "ток, вода, газ,  АДСЛ, мобилно покритие, СКАЙ, път", е то път има навсякъде, или поне достатъчно близо до къщетата....

На мен всъщност ми е страшно любопитни как ли живеят тези в селцата, дето са разположени по чукарите? Като съм минавала с колата, гледаш само къщички една върху друга, а пътище не се виждат... Казвали са ми, че има само стълби между отделните къщи, а колите си ги паркирали на шосето извън селото... Някой ходил ли е в такова селце?

# 84
  • Мнения: 6 909
Казвали са ми, че има само стълби между отделните къщи, а колите си ги паркирали на шосето извън селото... Някой ходил ли е в такова селце?
Да, точно така правим. Simple Smile)))

Аз говоря с кучето си на италиански.
Хаха, Лени, а с конете си на какъв език разговаряш? Wink Laughing

# 85
  • Мнения: 5 710
Е, с конете на немски, разбира се. Тоест, той е само един кон, но не изневерявам на традицията  Mr. Green

# 86
  • Мнения: 2 603
Аз мисля, че много зависи къде си отраснал, аз съм родена в град и предпочитам градовете, харесва ми шума, харесва ми това, че хората не ме познават, общо взето никой не се интересува от живота ти. Бих имала много повече проблеми да се адаптирам в някое малко градче, въпреки че винаги съм прекарвала лятото на  село и знам как се дои крава  Laughing и не ме е гнус от разни буболечки. Като ходим в градчето където е живял като малък моят мъж, всеки те гледа, от къде си що си, все се носят някакви клюки насам натам, я за касиерката в супермаркета, я за някой си друг, кой каква кола кара, кой колко пари има, пък не знам си кой бил емигрант и така нататък  #Crazy и на мен това ми доста неприятно. Честно казано, ако трябва да избирам между София и такъв малък град бих избрала София. Разбира се за всеки човек е различно, може би зависи и от възрастта, това което сега не ме привлича в малкия град, може би ще ми хареса след 10 години.

# 87
  • Мнения: 5 710
А той откъде е този човек  Grinning

# 88
  • Мнения: 2 603
А той откъде е този човек  Grinning

Едно малко градче в Марките, близо до Мачерата, там е изкарал най-голямата част от детството си, иначе е роден в Рим.

# 89
  • Italia, Palermo
  • Мнения: 886
Ееех, още по- интересно станало тука... На мен тая тема за това как се чувстваме там,където живеем и какво още бихме искали ми навява носталгия. Аз вече 6 години в Палермо не мога и не мога да свикна, ни успявам да заобичам тоя град и толкова. Хубав е, но да го посетиш като турист, не да живееш в тая лудница. Тъгувам по Силистра, по нашата къща с двор там, по хубавите улички и разходките из града, центъра и парка. Ходихме и на село с малката това лято, щях да лудна там, но тя чак се заигра с едни минаващи на стадо козички и все за това место ме пита. Е, знам за много от софиянките Силистра и село са може би едно и също, но не е така, градът си има много хубав вид, чист е, спретнат, няма облик на село и ако имаш свястна работа със сносна заплатка си е идеално, а ако толкова ти се излиза извън населеното място ( нещо, което ни прихваща всички навсякъде и го правим поне за ден), наблизо са и Варна, и Русе, и Румъния- по суша или на отсрещния бряг.
Аз не мога да живея в блок и това си е. За мен идеалното место е в град, но ни голям и милионен като жители, ни прекалено малък. "Слязох" в Сисили заради любимия човек, без някога да бях стъпвала на острова, без да съжелявам за избора си на половинката, но чувствайки се адски некомфортно в Палермо. Е, карам я някакси с редуване на спокойни дни и кризи, но трябва да понасям ситуацията, няма изгледи нито да си позволим къща наоколо, нито за трасферименто.
Лени, един въпрос, аман от тия бюрокрации тук, на теб искаха ли ти чертификато сторико ди резиденца при правенето на риконошименто на книжката ти? Ей, повече от месец чакане чак трета, посетена от нас агенция се обади само и се зае да ми предвижва нещата в моторидзационе, че там е стълпотворение, ад направо да се редиш лично, каква ти идилична организация и спокойствие като във Форли. А...ей това ми харесва на малките градове- всичко става бързо по отношение на разните документи и други административни услуги-трас-прас и у нас, ееех Силистра Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт