Трудно проговарящи деца - тема 3

ами ние сме 1-ва група, на 3,7 години и аз си мислех че е нормално при положение че не е ходила на ясла да няма някои навици при положение че и аз не съм ги създала, но госпожата ни е с много  претенции и голямо самочувствие и постоянно съм на нож със нея не виждам нито аз нито хората около мене кой знай какво отклонение в поведението на детето ми, но и дори и да го има няма право така да ми говори и да ме разстройва. 
Утре пак ще говоря с директорката и ще я питам докога ще идвам да и се оплаквам от тази гъска

Горе главата,няма да им се даваш!

Доника, успех и дано след няколко месеца да нямате нужда от ходене

Sofi 82,сигурно си го обмисляла и този вариант,взимяй я на обед ако имаш възможност,така хем ще има контакта с децата и ще участва в заниманията,а на обед ще си спи и яде в къщи.

Няма да я държат в градината ако само до обяд я водя може да ме разкарат, защото има много деца които не успяха да се класират, трябва да си пазя и мястото все пак. Мислиса съм да я спирам, но се отказах защото не мога да и предложа това което и предагат в градината, а именно детската среда и заниманията.

Ох, момичета, искрено ви съчуствам относно не разбирането на проблема от страна на учителките.
Аз слава Богу не мога да се оплача в това отношение. Малкия от 3 седмици е на ясла. Лелите там(те нали са си медицински сестри) го обгрижват много. Дори сами са се поинтересували за информация по проблема и обсъжадали със свекърва ми(тя ходи да го взема). Дали и дори интересна статия свързана пак с хранителна терапия и режим.

Момичета имам една молба ....Понеже наближава  8 март в градината още се чудят какво стихче да ни дадат.Започнах леко по леко да го карам ,но не всяка дума му се разбира и я казва правилно.Утре ще ми дадат стихчето и се съмнявам,че    просто няма да успее да го научи  .Търсих в нета някое простичко и кратко ,но не успявам да открия такива..Иска ми се и той да има за да не се чувства зле на тържеството.

Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка


Очаквам да е това понеже от няколко дни ми казва първият ред..някой ако има нещо по лесничко и кратко ще съм му  много благодарна.

Здравей, sisa788

и моето зверче трудно все още говори/ на 3,5 месеца сме/, но инатът ни е просто ненадминат,т.е. говорим това, което решим и тогава, когато искаме.

неговото стихче за 8 март е следното:

Аз научих песничка
песничка за мама,
ще я пея всеки ден
с нежност най-голяма.

Малкият си прави негова интерпретация, но госпожите ни са доволни. Веднъж е нежност, веднъж е радост, после е обич. За тях е важен смисълът.

Дано съм била полезна 

Важното е, че има желание! 

Софи  и други мами.

Писала съм много пъти за нашият подход в ситуацията и съжелавам че ще повторя но излиза че е важно да се напреавят редица прости стъпки в началото за да има резултат после. Не че този резултат е 100% сигурен но вс епак се създава по различна атмосфера според мен ...

Още преди да тръгнем на градина беше ясно че детето ни специално и ще изисква специално отношение. Дори като тръгна на градина наред с другите проблеми току що се беше научил да ходи само по малка нужда. Още  преди да решим в коя детска градина да кандидатстваме ходих в ресурсното и се интересувах кои детски градини са обхванаи, кои имат дълъг опит, къде директорките го приветстват и госпожите все пак са работили с ресурсното  ( защото има и такива които не им харесват такива деца ) . Така от списък от 10 градини ни стана ясно ще кандидатстваме в три и то възможно най-далечните от къщи . При подаване на документите говорихме с директорката. Отидохме със всичко кеото имахме като информация, диагнози, страхове и проблеми и много хубаво поговрихме с нея ( от ресурсното ни бяха казали че е много читав директор ).

Когато ни приеха  за наш късмет именно в тази детска градина , отидохме да говорим с нея отново . Тя каза че ни помни и понеже има две деца в набора  с документирани проблеми ще ни раздели с другото дететнце в различни групи , защотот по мнение на ресурсното така децата се адаптирали по добре.

Още преди децата да тръгнат на градина в групата правихме ремонт. Участвах най-активно защото знаех че го правя  за моето дете. Понякога водех и детето с мен за кратко   и така леко леко се запозна с госпожите е „нормални „  условия. Те видяха какъв е той пък когато не е детскоградински условия. Общо взето в някаква степен подготвихме почвата. Когато детето тръгна почнаха сривовете- цяла седмица от стрес се напикаваше – даже един път се находи и по голяма нужда . Тогава Аз изпаднах в стрес. Пак отидох да говоря с директорката. Тя ме успокои че се случва на много от децата, каза да разчитам на госпожите- те имат опит. След седмицата благодарение имено на госпожите нещата се нормализираха.

Едновременно с  това учихме усърдно да се облича съблича събува, вади дрехи, решава какво да облече. Гозпожите много ни помагат.Често виждам че чорапите са му обути наопаки, гащите наобратно - за мен е знак че се опитва да се справи сам. може да не е перфектно нов секи път му обеснявам защо е сгрешил. Всеки ден разпитвам гозпожите как се е справил какви проблеми е имал. Вземам всичко което с аправили веднага и в къщи отново повтаряме за да видя какво не еразбрал от темата и занятието . Обеснявам обеснявам обеснявам колкото може да разбере. Гозпожите вече се чувстват задължение да ми разкажат за всичко – защото виждат че и дребните неща носят информация за нас. Сега ни помагат  при работа с ресурсното. Със ресурсната госпожа също ходих лично да се срещна, исках да е наясно за всички особености на детето. И с нея имаме голям късмет- тя е млада и ного ентусиазирана , комуникираме по телефона или чрез записки в тетрадката – така взаимно си помагаме с това което трябва да правим с детето .

Разбира се няма какво да се лъжем но  дипломатичността или проявата на внимание също е от значение - носим по някое дребно цветенце , неангажиращо подаръче по повод  на госпожите, на директорката, помагам с интересни  материали печатани от интернет и други всякакви изикващи помощ  на групата дейности. Всички знаем че да се занимават с всякакви деца е задължение на госпожите , но все пак и те са хора и имат нужда да им покажем че оценяваме усилията и вниманието им.

Извинете че стана дълго , но ето така се борим с проблемите. За нас всичко това сработва успешно - за сега.


Софи, аз лично бих говорила с директорката. Госпожата не ти е на нивото да решава кой има нужда от асистент и кой не. Ако разбираше от това нямаше да е госпожа а психиатър. Проблемът който аз виждам е че ти можеш да я 'огънеш" с помощта на директорката но ако тя е гаден човек ще се озлоби още повече. Тъжно е че трябва да го кажа но спред мен трябва да смените госпожата ( възможно градината ) Ти можеш да парираш тази жена с думи, документи действия - имаш правото но все пак тя е целодневно с товето дете...

Това го забелязвам едва сега. Ние ходихме първите три месеца  - лятото само до обяд. Отново след разговор с директорката. Тя също каза че за деца като него това е най-добрата адаптация. Понеже беше лято и често се сменяха госпожите заради отпуските  една многознайка се опита да ме осведоми че така съм правила лоша услуга на детето. Изпратих я директно при директорката. Повече не съм получавала подобни глупави подмятания.


На Коледното тържество примерно ( беше от 10 сутринта ) , родителите бяха поканени и аз отидох. Детето ми беше доста напрегнто мълчаливо без да се усмихва, когато тържеството свърши по бузите му се затъркаляха сълзи, госпожата ме извика настрана и ми каза - може би ще е по добре да го вземете на обяд , много е превъзбуден...

Много благодаря за отговорите,но го решихме  с госпожите просто да го съкратим малко  Нашите госпожи се радвам,че не се държат така грубо,напротив много ми помагат.Явно им е ясно,че ако положим сили от двете страни ще им е по лесно и на тях  и на мен.Дано се оправят нещата при вас,мъчно ми е като чета такива неща


П:ще си запазя стихчето да го учим по нататък   

здравеите  аз сам мама на детенце с алалия писах вьв форума каде сме ходили по лекари и т.н.моля ако някои иска да си пишем да обменим мисли нова сам и ...........................

Добре дошла Беболина, и на другите майчета, които се тревожат за дечицата си.
Аз като мама на поотраснал хубавец, който не е много . много по говоренето, а по действието, ще кажа, че нещата се получават бавно, но обезателно детето ще се стреми да напредва. Те си имат свой темп, и въпреки, че не говорят добре, техните вътрешни преживявания са както на всички деца на тяхната възраст. Какво искам да кажа - че децата ви -и моето в това число, са уникални.
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Благодаря ти незнам при вас какьв точно е проблема но ме обнадежди ние ходим в нормална дет.градина,засега ни приемат добре.Ходим и на логопед .Ние имаме много да се борим и да учим.Ще ми бьде добре да си пишем ако искаш .Честита баба Марта!