Детето, което винаги е длъжно на целият свят

Абе аз пък се чудя.....големи хора, пълнолетни станали, създали свое семейство...
Какво толкова се държите за полите на родителите си и ви пука от тяхното мнение?
Искат ви пари, нямате, не давате. Ама нямало да ви поканят на семейно събиране....ами майната им. Умряла си им за едната софра и покана ли?
Дръжте се малко на положение и като големи хора и ще спрат да ви разиграват.

argun не съм се оплела и правилно си ме разбрала.
Това е единственият начин да поддържам все още контакт.
Аз не мога да си представя как родители и дете ще са като непознати.
Мисля, че ако се стигне до там съвсем да се прекрати контакт, колкото повече години минават, толкова повече ще е по-трудно
да се възтановят отношенията. Не съм привърженик на толкова крайни мерки, не бих искала да се стигне чак до там.

А на теб с какво са ти помогнали тези твои родители? Оценили ли са помощта ти до сега, оценили ли са теб? Или любовта им се изразява единствено в това да ти искат пари?
Я се осъзнай малко...

Питаш за причините, които налагат подобно отношение.
Според мен те може да са няколко:

1. Различен пол на децата - да се глези и обгрижва дъщерята, за сметка на сина или обратното.
    Тук първопричината е в остарябото схващане, че сина остава със снахата в бащиния дом и поема грижите за родителите. И реакцията може да е: той е длъжен, щото живее в нашия дом, пък сестра му е далече и ако ние не й помагаме, кой тогава   или съответно обратното - той е тук при нас и ние му помагаме, че е наблизо, а тя е далече и щом може да се отдели сама, значи няма нужда да й се помага.

2. По - малкото дете да е по - глезено и обгрижвано, за сметка на по - голямото.
    Обикновено се дължи на това, че с първото дете родителите са били по - неопитни, и много повече грешки във възпитанието са правили, а може би и са били доста млади, живеело им се е още, не са били готови за деца, а с второто дете тия усещания ги няма, чувствали са се по - уверени, видели са втори шанс да се докажат като родители и съответно се чувстват по - успели с второто дете, оттам и усещането, че то е по -- нещо си.

3. Едното дете е нежелано, непланувано, неочаквано от единия родител или от двамата.
    Може и да са се надявали да е от друго пол. Може и да прилича на единия от родителите, и с това да предизвиква негативното отношение от родителя, с който си приличат или от другия родител да се прехвърлят чувства и върху детето освен върху партньора, именно заради приликата.

4. Може родителите /или само единия от тях/ да смятат, че детето със своето появяване е "виновно" за:
       а) безпаричието им
       б) фигурата на майката
       в) финансовата криза
       г) каквото си изберете  

При мен и сестра ми е случай №2, но в лека форма. Аз съм по - малката, по - глезената, винаги й е било натяквано, че тя трябва да се грижи за мен и т.н. Аз всъщност смятам, че тя е по - -      от двете ни, тя обича нашите повече и се държи с тях по - мило, аз доста се карам с майка ми и проявявам егоизъм спрямо тях, но те въпреки това клонят към показване на по - добро отношение към мен и са склонни да хвалят мен повече, нея повече да критикуват, дори върху децата ни се прехвърля леко това отношение, което хич не ми харесва  
От опит - родителите ми не си дават сметка за това, не мислят, че има за какво да се разкайват или да променят, ако ги питат  те се отнасят към нас еднакво и обичат еднакво и двете ни  

Хайде стига!
Как не ви писна да правите цял форум на маймуни.
Не знам какво удовлетворение изпитвате.
Заключвам.