QueenBee,
права си, знам. Но не мога да се насиля за такова нещо. Все още не
права си, знам. Но не мога да се насиля за такова нещо. Все още не
- Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.
Изгубих бебенцето си...
Зимна роза аз също много се натъжавам като видя бебе или бременна жена знам че трябва да продължа напред и да мисля за бъдещето но не мога не спирам да се обвинявам че аз съм причината за смъртта на бебето ми това не ми дава минута покой искам да се събудя от този кошмар но това е самата действителност а като и за капак понеже живеем при родителите на мъжа ми в къщата живеят и брат му и снаха му който имат 3 месечно бебе не ме питай как минава един мой ден да знам че в къщата ни има едно малко човече но то не е моето понякога го чувам как плаче или се смее а аз плача и тъгувам за моята рожбичка която не можах да видя или прегърна 
те мила и ти желая сили за да продължиш напред
те мила и ти желая сили за да продължиш напред
Само майка, която е загубила дете, може да разбере защо гледката на бебе или бременна жена предизвиква такива емоции ... Да не говорим за рекламите на памперси по телевизията или кадрите с ехографски преглед на бременна жена от някой филм ... и особено звука от малкото тупкащо сърчиче ... 
В нощта, преди за загубя моята кукла и моят малък принц, бях на система и почти не можах да заспя ... Вътрешно вече знаех, че няма връщане назад, но нали знаете, надеждата умира последна ... А цяла нощ слушах как плачат малките новородени на другия етаж и как няма кой да ги прегърне и да ги утеши ... Идваше ми да измъкна системата и да изтичам, и да ги гушна всичките ... Но моите не можах да прегърна ...
В нощта, преди за загубя моята кукла и моят малък принц, бях на система и почти не можах да заспя ... Вътрешно вече знаех, че няма връщане назад, но нали знаете, надеждата умира последна ... А цяла нощ слушах как плачат малките новородени на другия етаж и как няма кой да ги прегърне и да ги утеши ... Идваше ми да измъкна системата и да изтичам, и да ги гушна всичките ... Но моите не можах да прегърна ...
Мили момичета,позволявам си да цитирам една свята за мен жена,която ми даде толкова много сили и вяра!Благодаря ти,catnadeen-думите ти са целебни
пиши, изливай мъката...не помага, но малко съпричастност понякога те задържа на ръба
дай си време да потъгуваш и да пострадаш! бъди търпелива със себе си дори когато другите изгубят своето търпение!
QueenBee,толкова съжалявам!
vesi_k77 ,дано да е светло на душичката на твоето ангелче!
Прегръдки за всички вас,мили момичета!
catnadeen ,Карма,Рени,Светле ,прекланям се пред силата ви!Аз все по-трудно намирам такива у себе си!Опитвам се да се помиря с Бог и със самата себе си,но усещам че съм друга,различна и времето не помага!След два дни ще станат 3 тъжни и мъчителни месеца без моята Марта!Сънувам я напоследък и е толкова реална,че сякаш мога да я докосна...Дали заслужавам да бъда майка?!Страховете ми стават все по-големи и повече...
За нашите ангелчета
vesi_k77 ,дано да е светло на душичката на твоето ангелче!
Прегръдки за всички вас,мили момичета!
catnadeen ,Карма,Рени,Светле ,прекланям се пред силата ви!Аз все по-трудно намирам такива у себе си!Опитвам се да се помиря с Бог и със самата себе си,но усещам че съм друга,различна и времето не помага!След два дни ще станат 3 тъжни и мъчителни месеца без моята Марта!Сънувам я напоследък и е толкова реална,че сякаш мога да я докосна...Дали заслужавам да бъда майка?!Страховете ми стават все по-големи и повече...
За нашите ангелчета
това което изпитваш е нормално...скръбта е тежко изпитание...
Всеки преболедува различно - някои започват веднага да говопрят за ново дете и да се стараят да го получат, други им трябват дълги години - лутат се в страх и болка!
ако някой сега звучи примирен и умиротворен - повярвай и той е бил като теб изгубен и почти полудял от болка и тъга...
някои все още скитат...и дори не говорят за скитанията си вече....
пиши, изливай мъката...не помага, но малко съпричастност понякога те задържа на ръба дай си време да потъгуваш и да пострадаш! бъди търпелива със себе си дори когато другите изгубят своето търпение!
Момичета днес ми дадоха най после аутосиония протокол много не са ми ясни нещата но лекаря каза че проблема е бил в плацентата става въпрос за някаква вродена инфекция на плацентата и дихателните пътища при бебето допитах се и до още едни лекар и той ми каза че дори и да съм родила бебето една седмица по рано пак не е имало шансове да оцелее много ми е тежко защото тази инфекция е дошла от мен най вероятно и знам че само с вас мога да споделя и само вие ще ме разберете а толкова много го исках това бебе 
Мила, недей да се чувстваш виновна! Дори и да е имало някаква инфекция, имало е човек който е отговарял за теб и е наблюдавал бременността ти. Този човек е бил длъжен да предвиди тези неща или да обърне внимание, ако е имало нещо подозрително.
При мен също има съмнения за инфекция предишната бременност, но няма как да се докаже.
Не мисли за това, не търси причините, просто продължи напред въпреки болката!
Дори и да е имало някаква инфекция, имало е човек който е отговарял за теб и е наблюдавал бременността ти. Този човек е бил длъжен да предвиди тези неща или да обърне внимание, ако е имало нещо подозрително.При мен също има съмнения за инфекция предишната бременност, но няма как да се докаже.
Не мисли за това, не търси причините, просто продължи напред въпреки болката!
mimi8406 ,знаем какво изпитваш мила,но Куини ти го е казала,както ти писах и аз преди няколко дни,че някой е трябвало да види този проблем,правпт се толкова много изследвания,част от който толкова ненужни,а важните неща се подминават-виновен лекар в България за съжаление няма!Опитай се да съхраниш себе си,имай милост и към хората,който те обичат и държат на теб!Ние всички сме насреща !Опитите- ти ще го усетиш,когато си готова сама ще го почувстваш,мила!Кураж на всички борещи се за своята мечта!
!Опитите- ти ще го усетиш,когато си готова сама ще го почувстваш,мила!Кураж на всички борещи се за своята мечта!
Mimi8406,знам как се обвиняваш и аз като теб и до днес се обвинявам,че не усетих че нещо не е наред и не отидох да ми спасят бебо,но просто то лошото се случва и няма връщане назад,който и да е виновен за това!И на мен ми е трудно да гледам напред с тези чувства на вина,страх,мъка и болка по изгубеното,но с настъпването на новата година се опитвам да усетя и една нова надежда и мечта за бъдещето!Опитай се повярваш и ти мила!
Опитвам се да съм силна и искам да вярвам че новата година ще ми донесе спокойствие и щастие но не спирам да се обвинявам а и всички около мен защото изкарах една страшно неспокойна бременност и мисля че това също се е отразило зле на моето ангелче много ми се искам да гледам на пред знаме че станалото е непоправимо и не мога да върна нищо искам един ден да се радвам на едно здраво и красиво бебе и се моля това да е много скоро въпреки страха който изпитвам надявам се скоро да мога да ви се похваля с хубава новина и го пожелавам на всички ангелски майки
Не празнувах Коледа тази година, но искам да ви пожелая здраве и късмет. Бъдете щастливи и нека през Новата 2011-та година всички ваши желания се сбъднат! Нека няма повече сълзи, нека няма повече болка и празнота в сърцата!
Благодаря ви, че ме подкрепяте в тъгата ми. ви силно и искрено ви желая всичко най-хубаво!
Благодаря ви, че ме подкрепяте в тъгата ми.
ви силно и искрено ви желая всичко най-хубаво!