зимна роза ,когато един човек желае нищо много силно то винаги се получава .не се отчайвай а просто имай търпение и вяра ,че това ще се случи 
- Публикувана: 11 окт. 2010, 13:22 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2013, 13:37 ч.
Изгубих бебенцето си...
Как сте, момичета? Как си, Зимна роза? Аз тези дни отново и отново се връщах на преживяното. При мен един цикъл вече мина, очаквам още два и може да пробваме. Но чувството на страх не ме напуска, вече едва ли ще мога да се зарадвам на двете чертички. Дори мисля, че и тест ще ме е страх да си купя ако се наложи евентуално. Наистина е много трудно. Колкото повече се доближавам до времето, когато ще имаме зелена светлина за опити, толкова повече ме обзема чувство на страх и паника. Незнам как ще го преодолея.
Момичета, днес разбрах, че една от най- близките ми приятелки е бременна. Незнам защо, но не се зарадвах, в смисъл, пожелавам й едно живо и здраво бебче, но се натъжих. Нали няма да ме упрекнете. Още повече, че е забременяла успоредно с мен. Сега изпитвам едни такива чувства, и аз не мога да ги обясня. Незнам защо се почувствах така. Не че завиждам, напротив, просто.......
Много добре те разбирам мила,знам как се чувстваш,да това не е завист към друга жена,това е тъга и мъка,че ти нямаш,а е трябвало да имаш дете, в главата ти изплуват картини какво би било,и да за човек който не го е преживял ще му се стори че завиждаш,но ние знаем че това не е така.
Сияние, така добре те разбирам! И аз имам приятелка, която е бременна Ще роди през март, а аз трябваше да родя 2 месеца след нея - през май. Откакто загубих бебето си не съм се виждала с нея, просто нямам сили за това. И не защото й завиждам (напротив - радвам се за нея и й желая успешна бременност до края и здраво бебче), а защото си спомням за моето детенце, което нямаше късмет, спомням си за моята краткотрайна радост и за огромната болка, която ме разяжда 
Като видя бременна жена на улицата извръщам глава и очите ми се насълзяват.
Нелсина го е казала много добре - който не го е преживял ще си помисли, че завиждаме. Който го е преживял - знае каква е истината.
Като видя бременна жена на улицата извръщам глава и очите ми се насълзяват.
Нелсина го е казала много добре - който не го е преживял ще си помисли, че завиждаме. Който го е преживял - знае каква е истината.
Мили момичета тези чувства са нормални. На мен ми е ясно, че не изпитвате лоши чувства към бременните жени, а тъгувате за своята загуба. Ако не си преживял подобна загуба едва ли ще си в състояние да проумееш чувствата в дълбочината им, които съпътстват ежедневието ви. Чувствата в момента са толкова раними, загубата е прясна и едно мъничко нещо може да напомни за кошмара с невероятна сила.
Но се опитайте да потърсите и намерите душевно равновесие. Търсете нещо, което ви носи успокоение. Не се хващайте, не се вкопчвайте в мисълта за нова бременност. Нещата ще се подредят.
Но се опитайте да потърсите и намерите душевно равновесие. Търсете нещо, което ви носи успокоение. Не се хващайте, не се вкопчвайте в мисълта за нова бременност. Нещата ще се подредят.
Благодаря ви за топлите думи и подкрепата.
Чувствам се напълно идиотски
Направо място не мога да си намеря, не се побирам в себе си
Започвам да си мисля, че никога няма да бъда майка
Чувствам се напълно идиотски
Направо място не мога да си намеря, не се побирам в себе си Започвам да си мисля, че никога няма да бъда майка
Хей, хей, не си позволявай подобни мисли! Щом веднъж си забременяла, ще се случи пак, вярвай ми. Може да не е следващият месец, дори следващата година, но ще стане! Ще износиш и родиш своето бебче, ще бъдеш майка!
Само не се вторачвай в това, не си позволявай да те владеят лоши мисли. Повярвай, подсъзнанието влияе на физичните ни процеси, не си вреди! Изтегли си от Спиралата книгата на Джон Кехоу ПОДСЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ВСИЧКО или си я купи и я прочети без предубеждение. Ако не помогне, няма и да навреди.
В момента и двамата имате нужда от вяра, позволете си я. Сега сте безкрайно тъжни и тази тъга е най-нормалната реакция на случилото се, но това не значи, че чудото няма да стане. Не очаквайте това чудо да се появи веднага, приемете, че трябва да почакате. И не спирайте да вярвате!
Благодаря ви за топлите думи и подкрепата.
Чувствам се напълно идиотски Направо място не мога да си намеря, не се побирам в себе си
Започвам да си мисля, че никога няма да бъда майка
Чувствам се напълно идиотски
Направо място не мога да си намеря, не се побирам в себе си Започвам да си мисля, че никога няма да бъда майка
Хей, хей, не си позволявай подобни мисли! Щом веднъж си забременяла, ще се случи пак, вярвай ми. Може да не е следващият месец, дори следващата година, но ще стане! Ще износиш и родиш своето бебче, ще бъдеш майка!
Само не се вторачвай в това, не си позволявай да те владеят лоши мисли. Повярвай, подсъзнанието влияе на физичните ни процеси, не си вреди! Изтегли си от Спиралата книгата на Джон Кехоу ПОДСЪЗНАНИЕТО МОЖЕ ВСИЧКО или си я купи и я прочети без предубеждение. Ако не помогне, няма и да навреди.
В момента и двамата имате нужда от вяра, позволете си я. Сега сте безкрайно тъжни и тази тъга е най-нормалната реакция на случилото се, но това не значи, че чудото няма да стане. Не очаквайте това чудо да се появи веднага, приемете, че трябва да почакате. И не спирайте да вярвате!
Истината е, че съм ужасно отчаяна и обезверена.
Чувствам се стара...детето ми сигурно ще ми казва "бабо"... Знам, че това, което написах, е много тъпо, но така се чувствам. Понякога не издържам да бъда себе си, иска ми се да избягам от мен самата...
Как ще си стара, Зимна роза? Какви ги говориш? Онзи ден се запознах с една мама на 40г., която има бебе и дете на 2г. Моята приятелка роди сега на 36г., второто си дете. Да не чувам такива думи. За това няма старост и младост, никой не е казал, че трябва да раждаме до определена възраст, никъде не го пише. Е, да , било по- добре на 30, по- зле на 40 и т.н. Една позната има син на 10г., когато роди момиченцето си, за съжаление напуснало ни твърде рано, едва на годинка. Жената не се затвори в себе си нито за миг, напротив, мобилизира се и сега ще прави 40г., а е горда мама на още две близнета, които са на 1.5г.
Истината е, че съм ужасно отчаяна и обезверена.
Чувствам се стара...детето ми сигурно ще ми казва "бабо"... Знам, че това, което написах, е много тъпо, но така се чувствам. Понякога не издържам да бъда себе си, иска ми се да избягам от мен самата...
[/quote]
Мила, опитай се да избягаш наистина от тази, която си в момента - със стара и обезверена душа. Съсредоточи се в позитивни мисли, вглеждай се в нещата, които те радват. Може би дечко чака смела, спокойна и самоуверена мама, за да се появи, знае ли човек...
Мила, опитай се да избягаш наистина от тази, която си в момента - със стара и обезверена душа. Съсредоточи се в позитивни мисли, вглеждай се в нещата, които те радват. Може би дечко чака смела, спокойна и самоуверена мама, за да се появи, знае ли човек...
Точно такава бях преди да ми се случи сличката: безкрайно позитивна, спокойна, усмихната, председател на Клуба на оптимистите...
Пък сега...направо не ми се говори каква съм станала, направо не приличам на себе си от 5 месеца насам.
Да не говорим, че и този месец май нищо не стана
Здравейте, момичета! Чакам втория си цикъл, но нъцки. Най- вероятно съм направила киста, веднъж ми се случи и едвам избегнах операцията. Сега пак ми закъснява, а четох, че след първи цикъл след аборт често се получавали фоликулярни кисти заради разбърканите хормони. И сега следва посещение при гинеколог, изписване на хормонални препарати за пукане на кистата(дай боже да се пукне) и после противозачатъчни.....омагьосания кръг, от който няма излизане скоро.
стискам палци всичко да е наред, а ако не е, да се оправи бързо!