Забременяване след мъртво раждане

И аз сънувах сън 2 седмици преди да изгубя детето ми. Не помня вече подробности, но помня, че сънувах, че отивам да раждам и се връщам без дете. 2 седмици по-късно, записвайки се на женска консултация в 24 г.с. видяха, че имам разкритие и че крачетата на бебето заедно с плодния сак са в шийката. Влязох по спешност в Майчин дом и 2 дни се мъчиха да го задържат и ме блъскаха със системи за задържане. Накрая лекарската комисия реши да ми спукат водите и да предизвикат раждане. Сложиха ме на окситоцин и 2 дни нищо. Проверяваха ме през 2 часа за разкритие, опитаха се да намушкат крачетата на бебето навътре, но не успяха. Спукаха ми водите и го оставиха да почине в мен, така било най-щадящо, защото ако проплаче са длъжни да го интубират и да е в кувиоз, а имаха съмнение, че е с увреждания. Накрая с три напъна излезе. Аз усетих как излезе главата, защото те го издърпаха за крачетата навън. Така сънят ми се сбъдна, върнах се вкъщи без дете. Това е най-големият ми кошмар.

silvi.h съжалявам много 🖤 преживях почти същото и много добре те разбирам
Ако искаш ми пиши, мога да ти споделя подробности и да ти там насоки. Аз загубих 5 бебенца едно след друго докато намеря адекватна помощ...

Silvi.h, ужасно съжелявам за загубата Ви! Всички тук знаем през какво минавете, парализиращата болка, отказ да повярваш, че точно на теб се е случило нещо толкова ужасно, разбитите мечти и нагласи.. Борбата, която водиш ежедневно, преглъщането на съжалителни погледи, неадекватни коментари, всяко бебе в количка, което те остава без дъх.. С една дума АД. Но знаете ли,  това  страдание с което животът Ви е сблъскал може да Ви накара да погледнете на нещата под друг ъгъл, ще Ви донесе мъдрост и се научите да цените малките неща в живота..  Днес се навършват 4 години откакто загубих бебе в края на 38 г.с. по време на планираното секцио. Тъжен ден, мислите ми се връщат назад. Помня всяка подробност от най-ужасния ден в живота ми. Въпреки това има за какво съм благодарна и продължавсм напред изпълнена с оптимизъм за бъдещето.
При нас аутопсията също показа тромб в пъпна вена и артерия. През цялата бременност бях на терапия за тромбофилия, уж нискорискови мутации. Бебето имаше тонове непосредсвено преди секциото с пълна упойка. Повярвах на скалъпената им версия, че тромб е причинил смърта му, защото шокът не ми позволяваше да мисля трезво. Сега мисля, че бебето загина заради упойката. Още тая омраза към болницата, която ми причини всичко това, но се надявам с времето някак да успея да им простя.. Всички лекари, които обиколих след загубата се отнасяха доста скептично към резултатите от аутопсията, опитваха се да ми намекнат, че не бива да се вярва на аутопсии, че всичко е една проформа. И вероятно е така. Направете си изследвания за да Ви е проверено всичко и да сте готова за борба при нова бременност. Моята следваща бременост беше без никакви проблеми с бебчо. Не бих препоръчала прехваления Сигридов. Похарчих хиляди левове за измислени изследвания свързани с потенциални проблеми, не ми се и коментира грубото отношение и липсата на всякаква човечност.
Прегръщат Ви и Ви желая много сила и вяра, че един ден ще имате нова бременност с положителен резултат.

Ashi, много съжалявам и за твоята загуба!

Аз исках пълна упойка при секцио. Знаех, че е възможно, знаех че се практикува в немалко болници и че се раждат живи и здрави бебета. Но моята АГ беше категотично против - казваше ми, че упойката стига много бързо до бебето и го хваща и него. И при изваждането вече може да е прекалено упоено, за да реагира адекватно, да изпчлаче и да си поеме дъх. Може би в твоя случай не е невъзможно това да се е случило.
Тромб на фона на терапия НМХ и нискорискови мутации звучи невероятно. А и щом си била на терапия с НМХ, се предполага и че коагулацията и кръвотокът са били следени - все е трябвало да има някакви индикации си мисля аз.
Странно

Brin de muguet, да странен случай, интересен за повечето гинеколози. Всичо беше следено, но трябваше да съм с пълна упойка, защото не бяха минали 7 , а 6 дни откакто бях спряла натаспина и ме наплашиха, че е опасно. Съгласих се, защото ме уверяваха, че всичко ще е наред и това се практикува, когато се налага. Грешно решение от моя страна, но вярвах, че лекарите в лъскавата частна болница знаят какво правят. Човек се учи от грешките си.

Здравейте! Отново пиша ,но с малко по-различен проблем. Знам че не пасва на темата ,но бих помолила за мнение. Вчера ходих при личния  и той ми каза ,че му се срува че едната страна на гърлото ми е малко подута. Огледа ме ,но каза че не може да прицени и ми даде направление за гинеколог. Каза че най-вероятно  имам някакъв проблем с щитовидната жлеза. Но ми е странно ,защото това съм чувала че е проблем при жени след 40 години,а аз съм на 22. И се начетох на хиляди работи в интернет(с което не се гордея) и излиза че ако наистина имам проблеми с щитовидната жлеза, забременяването е много трудно. Тепърва се каня да отида на ендокринолог, защото незнам с какво ще ми помогне гинеколог в този случай. Много ме е страх какво ще ми кажат.Не искам да имам повече проблеми, искам поне 1 месец спокойствие. Някай имал ли е подобни проблеми и наистина ли е толкова страшно колкото го описват в интернет?

Много голяма част от жените имат проблеми с щитовидната жлеза. Аз имам от тийнейджър.
Чак много трудно не е забременяването, има по-сериозни проблеми. Но влошава качеството на живот-уморен си, косата може да ти капе, да птслабваш или напълняваш, да си подпухнал, мозъчна мъгла и всякакви подобни. Някой път надбъбречната жлеза и високият кортизол вредят на щитовидната и проблемите с нея са вторични.
Пуснете си пакет щитовидна жлеза-TSH, TAT, MAT, ft4,ft3. Първото е хормон от хипофизата, който регулира щитовидната жлеза. Вторто и третото са антитела, които са високи при Хашимото…лекарите обичайно не го лекуват, живеем си с него. Причината за високите антитела се намира изключително трудно и всеки го прави самостоятелно и с проба-грешка.
Фт4 е хормон, който се преобразува във фт3. Прочетете какво ръководят и какво е хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм.
Тези неща се отразяват на способността за забременяване и износването, но не са фатални, не са от най-сериозните проблеми.

Не знам какво си чела в Интернет, но проблеми с щитовидната можеш да имаш и на 20г.

Аз съм с хипофункция на ЩЖ с подозрения за Хашимото. Еми, следя си хормоните, веднъж годишно гледат ЩЖ на ехограф и си пия хапченцето всеки ден. И от там нататък си водя нормален живот. Не ми е пречило на забременяването. Но определено щитовидните хормони трябва да се следят стриктно преди забременяване и в първите месеци на бременността. И според нивата на хормоните се напасва и дозата на лекарството.

Но много зависи и какъв точно е проблемът. Аз пиша за хипофункция с евентуално Хашимото.

Силви, наистина много жени имат този проблем с щит. жлеза. Аз също не съм изключение. При мен беше хиперфункция, тоест имам в повече хормон. Наду ми се врата видимо. Оперираха ме преди 20 години, сега нямам цялата лява страна на жлезата. Не пия никакви лекарства. Родила съм 4 деца. Да, едното се роди мъртво, но проблема не беше жлезата, защото беше износено до 39 седмица.
Така че направи си нужните за жлезата изследвания и ще се разбере. Не се тревожи, всичко ще се оправи!

Здравей, Силви. Първо искам да ти кажа колко много съжалявам за твоята загуба. Като прочета нова история, сърцето ми се свива. Изчела съм всяка една история в този форум и знам колко трудно всички го преживяваме, тази болка не пожелавам на никого да изпита. На мен всякакъв вид глупости ми наговориха в болницата преди да излезе резултата от изследването на плацентата и аутопсията на бебчо, писна ми да слушам как се случвало на много жени и понякога нямало причина. Все си мисля, че за всяка загуба и то толкова късна трябва да има причина, знам ли. Аз все още нищо не съм изследвала, просто защото нямам сили, минаха ми 4 менструации, но не знам кога ще се съвзема и да тръгна да правя изследванията, които са нужни, но според мен изследвай си и щитовидната жлеза. Аз лично, когато се почувствам готова за това да тръгна по лекари и да правя изследвания, съм на мнение да си изследвам абсолютно всичко, което би могло да доведе до такава развръзка на нещата, просто да се опитам да предотвратя такова нещо максимално. Виж си щитовидната жлеза, според мен, за твое спокойствие. Успех и прегръдки, надявам се всичко да бъде наред. Ако имаш нужда, пиши, на разположение съм винаги, ние трябва да се подкрепяме, защото освен нас самите, преживели такова нещо, никои друг не разбира какво ни е.

Момичета, относно изследванията аз съм в изходня позиция. 3 месеца чаках аутопсията и сега излезе. Единствено се наблюдават стеснения на кръвоносните съдове на плацентата, но патоанатома не дава категорична причина какво се е случило. Няма тромби и съсиреци. Патоанатома ми каза, че той нямало как да разбере дали е била отлепена. При бебенцето излизат последствията от спирането на въздух.... Аз преди да спра да усещам бебчето имах еднократна силна болка като контракция, след нея то взе да мърда и после спря....Нещо стана тагава и искам да намеря причината. Аз се съмнявах за отлепена плацента, заради болката и понеже видях, че водите ми са кървави. Някой знае ли ако плацентата се отлепи има ли съсиреци по нея?Седмица преди това бях на преглед и се установи, че изостава с 4 дни, но кръвотока е добре. При приемането в болницата ми казаха, че изостава вече с 10 дни. Роди се 1100гр в 30гс + 5дни.
Пуснах си изследване за тромбофилия и имам някакви мутации. След 2 седмици съм на хематалог и се надявам той да ми даде някаква насока, защото не ми дава мир. Мисля също да си направя Фемофлор, за да видим имам ли някакви бактерии, които не се хващат с влагалищен секрет. Друго не знам какво да изследвам. Ще се лутам от доктор на доктор докато някой ми даде обяснение, за да знам какво да правя при евентуална следваща бременност.
Приемам предложения за изследвания. Какво сте изследвали вие и намерихте ли причината преди следваща бременност?

Madness, иска ми се да можех да ти отговоря на този въпрос. Аз също си блъскам главата и на мен не ми се дава точна причина, просто знам, че е имало проблем с плацентата. Това ми обясни моята АГ и ми дава предположения само, съветва ме да не се ровя в нещата много и да опитвам за следваща бременност. На мен тези думи мира не ми дават, как да започна с опити след като не знам точно какво е станало. От нея получих изследването за плацентата и аутопсията на бебо, опитах се да се свържа с патоанатома, за да го попитам, да ми каже нещо конкретно, но той нито ми отговаря на съобщенията, нито ми вдига телефона. На аутопсията на бебо не пише нищо конкретно според мен, доста съкратено.. не получих отговор. Надявам се да успея да се свържа с него, след толко много досаждане, но явно на него не му е до мен, а аз искам някакви отговари.

И при мен нямаше категорично мнение защо е станало така, аутопсията само констатира отлепената плацента като причина за смъртта на бебето. Така и не се разбра със сигурност как се е стигнало до там. Аз просто приех, че каквато и да е причината, няма какво да се направи. Следващата ми бременност включваше единствено допълнително терапия за тромбофилия, това е. 

Моят случай е подобен в 31 седмица загубих бебе с мутация на тромбофилия съм хомозигот pai 4g. Mисля, че това е причината. Вашите мутации какви са Маdness?

Аз имам тази мутация, за която разбрах преди две години.
Имам дете на шест години.
След това имам предизвикан аборт по мед. причини.
За следващата бременност лекарите решиха да слагам инжекции за всеки случай, но лекарката, която ми прави фаталната морфология в мед. център Марковс ми ги спря и ми каза да пия само аспирин. Бебето се роди и нямаше никакви проблеми.

Не смятам, че това е причината при Вас. Желая Ви успех!!