Забременяване след мъртво раждане

asselina, миличка съжалявам много. Просто като чуя за прекрасна и безпроблемна  бременност, а след това такъв край... нямам думи и сили, с които да изразя съчувствието си. Това да си мечтаеш, да знаеш, че бебето си е добре в корема ти, прегледите да са ок, потвърждение от лекаря, че всичко е нормално и накрая просто целия свят се срутва върху теб... ужасно е, но не трябва да униваме.  Трябва да вярваш, /аз мисля, че ще го направиш/, че следващата бременност наистина ще е без проблем, ще си ходиш редовно на прегледи, на доплер, ще си намериш страхотен АГ - и всичко ще е наред. Ще бъдеш на върха на щастието - скоро 

Sisi83, така е много е гадно, когато всичко е ОК и накрая като гръм от ясно небе само няколко дни преди термина да ти съобщят най-гадната новина на света, че няма шанс за детето ти и то е вече мъртво. Всички около мен ми казват че така било писано, че съм млада и ще имам друго дете, но нещата не са точно така. Ако всички лекари бяха добри и си вършеха работата както трябва нямаше в 21 век да има толкова нещастни жени като нас, защото при тази техника, с която разполагат днешните лекари е недопустимо да има такива случаи. Затова съм тук и във форума, ако мога да помогна поне на една жена да не изгуби детето си ще съм щастлива. искам да дам гласност на некадърността на нашите лекари и още веднъж искам да кажа НИКОЙ ДА НЕ ХОДИ в 9 поликлиника в кв. Орландовци при д-р Димитринка Тихомирова. Тя е страхотен лекар само при бременности, които протичат като по учебник. Незнам какво гледа, какво видя и какво не видя, но знам само че тя е виновна за мъката, която изживявам в момента. Това е моето становище след проведени разговори с д-ри от Тина Киркова, д-р Кременски всички са на мнение, че цялата работа е от недоглеждане. Искам да апелирам към момичетата, които искат да родят живи и здрави бебета да не ходят в поликлиниките, а да се насочат към женска консултация в специализираните за това болници.
На всички пожелавам здрави и пухкави бебчета, много сили и кураж, защото са ни необходими и само положителни мисли и нека взаимно се подкрепяме и помагаме с каквото можем да няма други страдащи като нас момичета, тъй като за нас е вече късно...минаваме през ада, но скоро ще излезем от него и ще сме щастливи   ВЯРВАМ В ТОВА, ЧЕ ЕДИН ДЕН И АЗ ЩЕ ИМАМ ЗДРАВО БЕБЕНЦЕ, ДАЙ БОЖЕ!!!!

Вярвай!
Ние сме тук, за да те подкрепим и да ти кажем, че мечтите наистина се сбъдват и щастието ще сполети и теб! 

asselina ,съжалявам за малката ти рожбичка и вярвам,че ти ще си щастлива мама на прекрасно бебенце много скоро,което ще дариш с цялата си обич и топлота
И като заговори за поликлиники и т.н.Няколко мами в началото в отчетната ни тема пришки на устата ни излязоха до обесняваме,че всички ние сме бременни и трябва да се пазим ,но вече се уморихме.Повечето  просто искат да прочетат това което искат да чуят.Че всичко е по учебник,да ама за мен бременност по учебник няма.Винаги съществува риск и за двамата,но отговора бе един и същ"Всеки си познава тялото и знае от какво има нужда и от какво не" След тези размисли на глас аз оставам без коментар

На теб пожелавам много кураж и винаги можеш да пишеш !Казвала съм и преди,че без  мамите тук щях да бъда развалина,психически нестабилна жена,а сега чакам второто си момченце ,което няма да замести първият ми син ,но ще осмисли живота на мен и на съпругът ми.

diana_val4eva, благодаря за подкрепата. Тъй като в момента ми е доста тежко след тази загуба, куражът от Вас и подкрепата, която ми оказвате е много важна, за да успея да се справя с болката и да дам цялата си обич на следващото ни дете дай Боже скоро да имам отново. Бих искала да те попитам ти след колко време забременя?  А за това, че си отново бременна те поздравявам и ти пожелавам всичко да мине ОК и да гушкаш своето детенце, да му се радваш и да го обичаш. Желая ти всичко да мине като по вода от все сърце! 

asselina,имаш нашата подкрепа Аз забременях точно една година след загубата на синчето ни.Правехме опити още в началните месеци,физически бях добре.Родих нормално синчето и нямаше проблем да забременея още 4-5 месец,но психически не мисля че имах сили.Чувствата бушуваха в мен. Страха ,че предавам сина си и дали ще успея този път се редуваха в мен.Но съдбата или Господ така решиха.Бях се отчаяла последните месеци ,но момичетата тук винаги ми даваха кураж Затова знам,че освен ти самата да повярваш в себе си, имаш нужда освен от съпруга си ,но и от хора ,които до болка знаят какво е в душата и сърцето ти.
Ти си силна и знам ,че ще успееш и много скоро ще ни зарадваш с двете чертички

Благодаря за пожеланията ти  Дай Боже всичко да мине по вода.

asselina, аз като теб минах през същия ад.Бременността ми протичаше нормално до момента, в който започнах много да се подувам и когато отидох на преглед ми съобщиха, че бебето ми няма пулс.Срина се света пред мен, загубих най-милото, това което чаках с голямо нетърпение и желание.Родих на 21.05.2009г. мъртвото си момченце.Причината беше увита пет пъти пъпна връв с много възли.Както при теб никой не го беше видял и никой не ми спомена за това нещо, даже се чудеха за причината преди да родя.Бях в 37 седмица.Шест месеца по-късно забременях и сега се радвам на едно прекрасно слънчице.Естествено болката е голяма и не се забравя, но вярата е най-важна.Аз повярвах и мечтата ми се сбъдна.Вярвам, че и ти скоро ще бъдеш много щастлива и ще гушнеш едно малко същество.По написаното разбирам колко си силна и те подкрепям.Ако имаш нужда от помощ съм насреща.

bisera75, съжалявам за това, което си преживяла, но се радвам на такива силни жени като теб, които са успяли да се съвземат от шока и сега се радват на прекрасни дечица. Благодаря ти за подкрепата!  Гледам да съм силна и да мисля положително. На мен докторите ми казаха, че мога да започна опитите след 3-4 месеца, тъй като раждането ми мина без усложнения и само с 1 шев. На теб как ти протече втората бремнност? Имаше ли разлика с първата? Аз много се страхувам как ще мине после всичко, защото първата ми бремнност беше разкошна през цялото време се чувствах страхотно, не съм имала кой знае колко повръщане в началото само няколко дни и от там нататък 9 месеца песен, само че с ужасен край.
Още веднъж благодаря за подкрепата!

asselina ,съжалявам за огромната ти загуба и преживяното от теб!Искам да ти пожелая да продължаваш да вярваш,ние сме по-силни от колкото си мислим!Болката ще живее у нас до последният ни дъх-понякога туха и неусетена от никого,понякога безутешно ридеща на глас,но ние трябва да продължим!Истината е ,че тази мъка трябва да си я изстрадаме,всеки по свои си начин,но трябва да започнеш да мислиш за следваща бременност,едва когато се почувстваш готова за това,за да даем на малкото човече най-доброто-при някои това е минималният срок,препоръчан от лекарите,при други е нужни по-дълго време!Има мамчета,кото след години не смеят да опитат отново!Освен физически,организмът трябва да се възстанови и психически и да си готова да извървиш това чудно  пътешествие наречено Бременност,защото след като видиш 2те чертички отново започват многото притеснения и въпроси(няма какво да се лъжем-всяка мама ,преживяла такава загуба изпитва хиляди страхове)
 Моят случай  е наполовина за тази тема,защото едната близначка ѝ спря сърчицето в 23седм,а другата почина 22 часа след като я родих в 34седм от така необяснимият Синдром на бнезапната смърт,но познавам всички чувства ,които изпитваш и искам да ти дам сили и кураж,мила!Както виждаш в подписа ми след около месец очаквам да прегърна нашето бебче!Аз забременях след 4 месеца,страховете са много от първият ден,но вярата и желанието да гушна най-ценното човече натделяват!Бременността е нещо много индивидуално,дори и за една ѝ съща жена-моята е различна от предната,и като екстри и като емоции!Пожелавам ти скоро да се похвалиш с прекрасна новина!Прегръщам те!

elisalou, искам да ти благодаря за подкрепата и да ти пожелая скоро да прегърнеш бъдещото Ви детенце, да се роди живо и здраво и да Ви носи само радости и хубави емоции.  Много съм щастлива за Вас момичета, които сте успели да преборите мъката и да погледнете напред! Надявам се скоро да стана една от Вас с нова бременност, но този път успешна и стигайки до края да прегърна едно малко и сладко бебенце! Вярвам че, един ден ще дойде този прекрасен за всички нас миг, защото го заслужаваме! Обичам Ви и съм щастлива, че Ви има и че ми давате кураж в този ужасен момент! Благодаря Ви от сърце, на всички! 

Мила, не бива да се съмняваш и за миг, че скоро ще сбъднеш мечтата си.
Повечето момичета тук, както и аз, сме пострадали от недоглеждане и лекарски грешки.
В една бременност винаги нещо може да се обърка, но просто сме нямали късмет.
Това не значи, че следващият път ще се случи същото.
Има някои необясними неща, които просто е трябвало да се случат и е трябвало да минем през тях.
За съжаление и аз разбрах, че бедите не винаги се случват на другите хора, но трябва да се изправим, да се изтупаме и да продължим напред независимо от всичко!
Бъди сигурна, че и за теб бъдещето ще бъде по - розово! 

Втората ми бременност същото мина леко, като изключим това, че първите три месеца се скъсах от повръщане, но притесненията са много по-големи.Първоначално се страхувах да не направя спонтанен аборт, а след това ако не усетех бебето да мърда половин час изпадах в паника и всячески се опитвах да го размърдам.И с второто бебе пъпната връв беше увита около вратлето.И най-интересното беше, че ту се завие ту се отвие.Родих със секцио за по-сигурно и пъпната връв беше развита.Избрах си и друг лекар в друг град и съм много доволна, защото секциото беше по спешност два дни преди насрочената дата и ако бях в моя град сигурно щях да загубя и това бебе.

Здравейте и от мен,
Никога не съм предполагала дори, че ще пиша в тази тема, за съжаление и аз съм мама на ангелче и то от 24.05. Моя Коко живя само 4 дни, след като успяха да го уморят в "Шейново", след една не лека бременност, контракции и много магнезий, лежане 2 пъти в болница и накрая, за да не се повтарям прочетете историята тук:  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=586631.new#new.
Mомичета, не мога да повярвам, че това ми се случи, мислех си, че вече няма просто какво да стане и да не случат хубавите неща. Сега виждам мъката в очите на мъжа ми, когато гледа другите деца и ми става още по-тъжно, защото знам колко много го искахме това бебе. Чувството е ужасно: мъка и празнота, дори нямам сила да плача, дори смисъл не виждам, искам да продължа напред и пак искам да съм бременна, макар че мразех всеки ден от 7мия месец натам с тези ужасни контракции. Много искам да споделя с вас, защото знам, че поне вие ме разбирате, даже може и среща да си организираме да си споделим, аз просто незнам какво да напиша на мен не ми казаха на какво се дължат тези мекониални води, защо бебето е страдало, никакъв отговор, сега чакаме резултат от аутопсията, дано тя даде отговори и ако има виновни да си понесат последствията, макар това да е само морално успокоение, чудя се дали да не направя и аз консултация с проф. Кременски, знам ли и аз, не мога да си обесня защо никой не ми казва какво точно се случи и от прекрасното секцио, което ме очакваше, трябва да съм благодарна, че съм жива.. Благодаря Ви момичета, че ме изслушахте имах наистина нужда да споделя с някой, който ще ме разбере.

Момичета, трябва да сме силни. Нашите ангелчета са с нас във всеки един момент и ни закрилят. Животът не винаги е справедлив, но ние трябва да сме силни и да се борим за щастието ни!
mundi, и аз преживях подобен ужас!  Потърси опора и сили в себе си и в любимите си хора продължи напред!

Мила, mundi, искрено съжалявам за загубата на твоето детенце. Видях, че сте го кръстили Константин, така щеше да се казва и нашия син, ако и с нас не се беше случило така, че поради лекарската некомпетентност на д-р Димитринка Тихомирова да изгубим детенцето си. Разплаках се от разказа на това, което си преживяла, но искам да ти вдъхна сили, кураж и надежда, която аз ежедневно се опитвам да си вдъхвам и да гледам напред. Трябва да си силна и да се радваш, че поне ти си останала жива и след време ще си имате друго бебенце. В момента съм убедена, че не ти е до това и че си искаш това бебе, но така е било писано да се случи. Всяка една от нас е трябвало да преживее може би тази тежка съдба да изгубим децата си, но дай Боже един ден всички ние изстрадали майчета да се радваме на други живи и здрави бебоци, защото го заслужаваме.
Относно консултацията ти с проф. Кременски, за която казваш ще трябва да изчакаш епикризата от аутопсията на детето. Ние така направихме и отидохме при него с мъжа ми, но той не назначава генетични изследвания, ако не са необходими, ако са установени причините за смъртта на плода, ако той няма малоформации няма смисъл да се хвърляш в още един филм на ужасите и да мислиш тези неща.
Силно те  и бъди силна и гледай напред колкото и да е трудно, защото и аз минавам през този АД и всички момичета тук. Но ние сме тук да се подкрепяме, но за жалост ставаме все повече и повече...