Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
Последно мнение: 4 дек. 2023, 09:06 ч.

Забременяване след мъртво раждане

231 894
1 439
1

# 150 7 авг. 2011, 19:07 ч.

Мнения: 1 056

la vie est belle ,Куини и другите мами са ти дали много съвети и знай,за теб е важно да се успокоиш и да намериш покой в душата си.По повод това какво си чела ,аз моя син го родих 1350 ,но ангелчето ми не оживя,а беше в 30 г.с .Колкото и да чета епикризи и да се обвинявам няма дя си го върна Sad

Сега чакам второто си момченце,дори утре влизам в болница,но знам,че този път ще излезем двамата.
По повод пулса на детето.Когато бебчо е в утробата е нормално удърите на сърчицето да са двойни на нашите.Границата е 120 -160 .На моето бебенце в момента са 135 .Това го пиша за да знаеш не искам да задълбавам в раната.Знам,че е ужаснотрудно и мъчително,но и ти ще видиш,че един ден ще си родиш прекрасно бебче ,което ще дариш с цялата си любов ,която имаш в сърцето и душата си .Пожелавам ти много късмет Peace

asselina,пожелавам много зраве и дано скоро ни се похвалиш с двете чертички,че темата със шкембенцата ще се изпразни чакаме попълнения Peace

На всички , много късмет милинки и се пазете:hug:

# 151 7 авг. 2011, 22:31 ч.

Мнения: 405

Blagodarq Diana,
radvam se za vas i vsi4ko nai- dobro, jelaq vi vsi4koto stastie na sveta.....
Znam 4e si prava , prosto oste mi e rano da spra da si zadavam vuprosi,znam, 4e s nisto ne si pomagam taka, no mi e tejko. Vsqko nesto ste si doide s vremeto....
Sega si zadavam vuprosi dali edna evetualna bremennost ste mine dobre sledvastiq put, no i za tova e rano oste, sega si 4akame rezultatite, sled 1 mesec ste imame nqkakvi otgovori, ili ne, na 5ti sept imam sresta s doktora.....
Tolkova mnogo deca i bremenni okolo men minavat, nqma kak da ne gi pogledna i da ne mi stane tujno...
I sum stanala edna 4uvstvitelna kum svetovnata horska bolka...

# 152 7 авг. 2011, 23:13 ч.

Мнения: 1 056

Всички сме минали по този път да отричаме и да се виним,да ни се струва,че всичко това е лош кошмар ,но с подкрепата на мъжлето ти и мамите тук ще успееш да приемеш случилото се и да дадеш път на желанието да дадеш живот на бебче,което няма за замести загубената рожба ,а ще бъде твоята сбъдната мечта.Знам,че тези думи ти звучат много далечни и трудно изпълними,но ти си силна и ще продължиш напред.Много кураж и успех мила Hug

Благодаря за сърдечните пожелания Hug

# 153 8 авг. 2011, 07:18 ч.

Мнения: 461

diana_val4eva, стискам палци и ти желая всичко най-хубаво, много успех и вярвам, че този път ще си гушнеш малкото слънчице!!! bouquet

много целувки от мен

# 154 8 авг. 2011, 07:23 ч.

Мнения: 461

la vie est belle, зная как се чувстваш, зная колко болка има в теб сега, но вярвай ми като жена минала по пътя на ада ти казвам че болката няма да отмине така лесно, но когато мине малко време и когато отново имаш шанс да опиташ за друго бебе нещата ще се променят и ще видиш светлината в тунела. Аз сега съм в изчакваща позиция на новия живот, който един ден ще се зароди в мен, живея само с тази мисъл и тя ми дава сили да се боря и да гледам напред. На мен ми се случи преди почти 4 месеца, само след един вече бях отново на работа, станах, изправих се, изтупах дрехите се, изтрих сълзите си и ги замаскирах зад фалшива усмивка, която усмивка не означава че живота ми е перфектен, но знаеш ли за мен тя е знак, че един ден ЩЕ бъде хубав и моя живот, както и твоя и на всички нас изтрадали майчета. Бъди силна, мила! Дай всичко от себе си, за да продължиш своя път напред, само напред и колкото се може по-малко се връщай към миналото. Знам, че звучи трудно, глупаво и сякак си, но аз минах по този път затова искам да ти предам от моята сила и вяра и знам повярвай ми знам че един ден всичко ще се нареди! Simple Smile

# 155 26 авг. 2011, 23:22 ч.

Мнения: 56

Здравейте момичета.
Аз също загубих моето бебче. Той се роди живичък- съвсем доносено бебче - 3500 и 51 см. - на мама звездичката. Бях секцио- когато излязох от упоката попитах за него- здрав ли е- отговориха ми да, три пъти попитах и трите пъти отговора беше да. Не ми позволиха да го видя- т.к бях още замаяна от упойката , а после пак се унесох. Марти се роди вечерта в 19.55. Рано сутринта моя лекар влезе притеснен и каза, че бебчо има проблем с белите дробове, взеха го по спешност в друг град- с мое разрешение. Така и не можах да си го видя, не ми позволиха да стана- било опасно за мен. Съпругът ми тръгна с него- до вечерта имах вече неприятната вест- Марти е със сърдечна малформация и няма надежда да живее, няма възможност за операция т.к единственото решение било трансплантация на сърчицето, а това е невъзможно при толкова малко бебе. Моето малко момченце живя само два дни и си отиде- без дори да мога да си го видя и гушна, без да знае че мама е там и го обича. Утре стават 40 дни от както Марти си отиде, а аз сякаш още го чакам. Не мога да повярвам ,че вече го няма. Роди се за да си отиде два дни по-късно.

# 156 27 авг. 2011, 12:51 ч.

Мнения: 1 574

Цитат на: kiki_monik в пт, 26 авг 2011, 23:22

,и нашето бебе почина от сърдечна малоформация ,мъчи се 2 месеца и си отиде напълно разбирам какво е в душата ти ,дано по скоро се съвземете от този шок ,и имате сили да продължите напред ,а пък и какъв избор имаме освен да се борим за бъдещето макар и да е мноого трудно ,сега още е много прясна раната ти едва ли ще ме разбереш ,но не се отказвай от мечтата да си имате детенце ,защото никога няма да намериш покой , много е тежко да се прибереш от болницата сама без детето си ,в ръцете ти вместо дете да са празни ,но вярвай ,че някъде в бъдещето те очаква твоята рожба ,и този път ще се радваш на живо и здраво бебче.
Flowers Rose

за вашата звездичка на небето Cry

а на теб една голяма Hug

# 157 27 авг. 2011, 15:11 ч.

Мнения: 98

kiki_monik Hug

Нашето детенце също си замина от вродена сърдечна малформация. Всеки ден мисля за него и за това какво можеше и какво не можеше да се направи. Не можем да върнем нашите малки душички, но вярвам че са на по-добро място без болка и страдание. Мъката никога няма да ни напусне, но живота за съжаление продължава макар и без тях, и се научаваме след сълзите да избършем лицата си и да продължим напред. На всяка от нас част от сърцето й остава в миналото. Прегръщам те и макар в момента да мислиш че никога няма да можеш да превъзмогнеш непреодолимата си болка бих искала да ти дам малко вяра в бъдещето, в човека до теб и най-вече в теб самата и неподозираната сила която носиш в себе си. Да, ние винаги ще страдаме за малките ни ангелчета... Аз споделих моята болка на страниците на този форум където намерих искрено разбиране и подкрепа. Ти направи първата крачка, което само по себе си означава, че си готова да говориш за мъката си, а това е голяма стъпка.
Прегръщам те! За твоето детенце Flowers Rose

Мир на душичката му Sad

# 158 27 авг. 2011, 17:00 ч.

Мнения: 221

kiki_monik,искрено съжалявам за твоето бебенце.Подкрепям те и искам да ти кажа да не се предаваш, да вярваш в себе си и да се опираш на любимите хора.Знам, че мъката ти е голяма, но тук в този форум ще намериш сродни души, които ще ти помогнат да преодолееш голямата болка.Аз съм една от тях и пишейки сега настръхвам, а сълзите ми тръгват.Когато ти се плаче си поплачи и така ще ти олекне и споделяй болката си- така по-бързо се превъзмогва.Прегръщам те силно.

# 159 27 авг. 2011, 23:04 ч.

Мнения: 405

Izvinite me za latinicata

Sujalqvam, 4e tazi sudba spoletqva oste i oste roditeli... Nqma krai... Tolkova 4oveshka bolka...
Vinagi ste si pomnim de4icata, bremennostta i lubovta, koqto ni e spohodila dokato vsi4ko e bilo nared.... No vina ne trqbva da se izpitva, zastoto tq ni pre4i da produljim napred. Az ve4e zapo4nah da jiveq gore -dolu, kude na sila, kude spontanno, i 4akaiki rezultatite si kazvam, 4e dori i az s nesto da sum vinovna, ve4e e tvurde kusno i vrustane nazad nqma. A da izpitvam vina ne iskam, zastoto sum bezsilna da promenq nestata i jivota produljava. Ve4e zapo4nah trenirovki dori tazi ve4er igrah 1viq si ma4 ot 8 meseca... Pla4a, kogato mi idva da pla4a pred horata, te vse pak znaqt kakvo se e slu4ilo i makar da reagirat vseki po svoi na4in, vsi4ki znaqt 4e e trudno da zagubish deteto si (predstavqt si ako ne sa go izpitali).
Kogato sum mnogo tujna vlizam v temite na saita i pla4a, mnogo, za vsi4ki, koito izpitvat bolka... takuv e jivota, nie sme samo edni malki prashinki v Golemata vselena.
Az samo si 4akam rezultatite i ako nqma problem ste se molq za novo beb4e, nemoga da si predstvq jivota bez deca i oste pove4e se nasturvqvam, zastoto mi beshe otneto pravoto na edno...
Jelaq vi ot vse surce da ne se samoobvinqvate, da gledate v budesteto s me4ti za beb4eta i vsi4ki da si gi polu4ite v nai-skoro vreme. Pregrustam vi!!!!

# 160 27 авг. 2011, 23:13 ч.

Мнения: 56

Момичета, благодаря ви за подкрепата.
Много ми е трудно и все още много боли. Знам, трябва да се държа заради големия си син и точно това все още ме крепи.

# 161 28 авг. 2011, 13:19 ч.

Мнения: 461

Здравейте, момичета!

Немога, неискам, отказвам да повярвам колко много майки станахме загубили дечицата си. Всеки път когато вляза тук се надявам да съм писала последна, но уви ставаме една след друга...Незная какво да си мисля вече, имам чувсвото че сме се върнали един век назад със здравеоопазването ни и "кадърните" лекари стават все повече и повече. Нямам думи да опиша колко плача заедно с Вас момичета и колко мъка се таи в сърцето ми към моето бебенце. Вашите съдби подобни на моята, вашата мъка всичко ми е до болка познато, но искам много искам всички тук да бъдем силни, да се усмихваме и да се радваме на живота сега, а след време на живота заедно с нашите бъдещи дечица. Пожелавам го от сърце на всички и вярвайте, че един ден щастието ще се усмихне и на нас! Аз съм с Вас, зная че и Вие сте с мен и това ми дава много кураж и сили. Simple Smile

Обичам Ви момичета и не се предавайте! Hug

# 162 2 септ. 2011, 18:04 ч.

Мнения: 646

С голяма мъка се присъединявам към темата,просто имам нужда да споделя с някой,който е преживял този КОШМАР(меко казано)

Преди 1 седмица се събудих със средни болки в кръста(бях бременна в 32г.с.),подозирах какво се случва и хукнах към болницата,там докторите моментално измериха пулса на бебка,оказа се че са единични и буквално за 20м от отиването, ми направиха спешно секцио.........никога няма да забравя детските педиатърки(бяха две) как се бореха и биеха адреналин,но.......но............
Няма такава болка,когато ми я показаха и казаха че се е родила без пулс и т.н. Сега и аз чакам аутопсия и хистология ,но това няма да ми върне бебка.Моя доктор(който ме оперира) каза че съм имала най-лошото отлепване на плацента посредата оттам се е образувал хематом,който я е доотлепила едновременно отгоре и отдолу,това най-често се получавало от високо кръвно(което нямам) или силен удар(който не съм имала) Изчетох и аз ,защо ,откъде,как,но...........в повечето случеи не се разбира,а и това няма да ми върне бебчето. Та така мили майчета ,знам че няма рецепта и лек за нас,но искам да намеря себе си и душевно спокойствие.С мъжът ми сме като изпразнени души,добре че е той и другото ми детеце Ели...........По-принцип съм много силна жена,но емоционално вече съм съсипана,изтощена,депресирана и незнам вече какво Sad

..................сега търся как по-бързо се възстановяват след секцио,по-точно матката,защото най-рано ми казаха 1г да почваме с опитите,а това ми се вижда толкова далече ,че направо нямам думи.

Последна редакция: пт, 02 сеп 2011, 18:12 от Veseto_

# 163 2 септ. 2011, 18:21 ч.

Мнения: 320

Veseto_ съжалявам че стана една от нас почернените майки за тази болка лек няма с времето просто се научаваш да живееш с нея аз загубих моето второ дете ноември 2010 в 37 седмица просто и беше спряло сърцето нямаше никакви аномалии или някакви други проблеми просто се случи имах късмет че разчитах на лекар на когото имам пълно доверие и я родих нормално а трябваше да ме оперират но тай не искаше понеже така щях да се възстановя по бързо и така и стана февруари тази година забременях и то с близнаци сега отново ноември трябва да родя две момиченца и се моля на Богородица да са живи и здрави и тяхната сестричка да ги закриля от небето .Мога само да ти кажа да си силна заради хората който те обичат и заради другото ти детенце то има нужда от теб тук в този раздел на форума винаги ще намериш приятели с който да споделиш точно тук аз споделях и тези момичета и жени ми станаха най близки макар да се познаваме само виртуално споделяй споделената болка тежи по малко пожелавам ти сили за да се възстановиш по бързо и да сбъднеш мечтата да имаш още едно детенце Hug

# 164 2 септ. 2011, 19:06 ч.

Мнения: 405

искрено съжалявам......
нямам думи вече.... много е тъжно и тежко.....

аз в понеделник имам час и ще ни дадат част от резултатите... и ми е много тъжно в момента... снощи до 3ч плаках и исках да умра, накрая взех приспивателни за да заспя.....
толкова много съжалявам....

Препоръчани теми

Бургаски мами, раждащи Декември 2015г.

Заведение с детски кът в Бургас

Стипендия за осмокласници

Аборт заради бактерия

Причина:

Причина: