Bisera 75 благодаря за пожеланията ти. Много съжалявам за твоето бебче, и съжалявам ,че отново си преминала през всичко мислено.Като чета и аз историите,и аз настръхвам.Да ти е жива и здрава малката кукличка и много целувки. 
- Публикувана: 25 окт. 2010, 14:03 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2025, 10:45 ч.
Забременяване след мъртво раждане
Прегръщам те
здравей те мили мами които сте преживели тази загуба.първо искам да се извиня че подновявам темата.но се моля да ме разберете защото като чета това което сте преживели ви чувствам близки.искам да разкажа и мой та трагична история .много ми е тежко но няма с кои да споделя мъжът ми се е затворил в себе си и не мога да говоря с него а няма друг с кои.на 10.08.2013 сутринта се събудих с контракции и го събудих с радостната новина че е време вече за нашия син тръгнах ме към болницата и като влязох в приемния кабинет и ме сложиха за тонове чух новината че бебето ми е мъртво два дни преди термина не знаех къде се намирах не вярвах до последно че това е истина едвам му казах.качиха ме в родилна зала и нямаше такова гадно държание постоя но чувах термина фетос мортос а бях на гинеколог в тяхната болница 2 дни по рано и при прегледа имах 2 см. разкритие и лекаря ме прати да се разхождам.не пиша много свързано за което се извинявам но мие много трудно.родих в 15 ч. и15 мин. момченце 2.500 и 47 см много красиво видях го за секунда и най големия ужас започна моето малко момченце го сложиха в кашон покрит с жълт чувал за отпадъци.не мога да преживея гледката.това че нямах възможност да до гушна погаля дори и мъртво.това си е мой то дете.това че не може да го вземем да го погребем да го видя поне още един път.това е мой та история и пак ви се извинявам но наистина няма на кои да споделя това.
здравей те мили мами които сте преживели тази загуба.първо искам да се извиня че подновявам темата.но се моля да ме разберете защото като чета това което сте преживели ви чувствам близки.искам да разкажа и мой та трагична история .много ми е тежко но няма с кои да споделя мъжът ми се е затворил в себе си и не мога да говоря с него а няма друг с кои.на 10.08.2013 сутринта се събудих с контракции и го събудих с радостната новина че е време вече за нашия син тръгнах ме към болницата и като влязох в приемния кабинет и ме сложиха за тонове чух новината че бебето ми е мъртво два дни преди термина не знаех къде се намирах не вярвах до последно че това е истина едвам му казах.качиха ме в родилна зала и нямаше такова гадно държание постоя но чувах термина фетос мортос а бях на гинеколог в тяхната болница 2 дни по рано и при прегледа имах 2 см. разкритие и лекаря ме прати да се разхождам.не пиша много свързано за което се извинявам но мие много трудно.родих в 15 ч. и15 мин. момченце 2.500 и 47 см много красиво видях го за секунда и най големия ужас започна моето малко момченце го сложиха в кашон покрит с жълт чувал за отпадъци.не мога да преживея гледката.това че нямах възможност да до гушна погаля дори и мъртво.това си е мой то дете.това че не може да го вземем да го погребем да го видя поне още един път.това е мой та история и пак ви се извинявам но наистина няма на кои да споделя това.
Деси, много, много съжалявам за това, което сте преживели, нямам думи да ти кажа колко много.
Съжалявам и за отношението на медицинския персонал и явно е крайно време да се задействам за обучения, защото това не бива да продължава така!
Ако искаш, разгледай линка на Фондация "макове за Мери" в профила ми. Мога да те свържа с психолог, а от октомври поновяваме групата за подкрепа на родители.
Ще ти напиша лично съобщение с още някои неща, които искам да ти кажа.
Прегръщам те.
Деси, много силно те прегръщам и искам да ти вдъхна максимално доза оптимизъм и вяра в бъдещето, че ще е много по-хубаво и че в скоро време пак ще видиш двете чертички и този път на финала ще прегръщаш своето малко и прекрасно детенце! Знам какво си преживяла, всяка една от нас знае и може да те разбере! Тук може да разчиташ на истинска духовна помощ и съвети за да преодолееш болката си! Сега му е времето да си поплачеш, да се отдадеш на любими занимания или каквото душата ти поиска, за да превъзмогнеш по-бързо всичко! 
Само едно ще ти кажа колкото по-бързо забременееш и разбереш причината за случилото се, толкова по-бързо ще достигнеш желаната мечта да имаш пухкаво и сладко бебче! Целувки и прегръдки от мен! Пиши когато ти се пише, ние сме на среща!
Само едно ще ти кажа колкото по-бързо забременееш и разбереш причината за случилото се, толкова по-бързо ще достигнеш желаната мечта да имаш пухкаво и сладко бебче! Целувки и прегръдки от мен!
Пиши когато ти се пише, ние сме на среща!
Деси, не мога да намеря подходящите думи, може би защото просто не съществуват. Бъди силна, защото трябва да преминеш през този ужасяващ период на върховна мъка... ние те разбираме и винаги преживяваме кошмара отново, затова силно те прегръщам. Плачи винаги когато ти се иска, времето ще ти помогне. Няма да забравиш и няма да спре да те боли, но ние всички сме принудени да прием неприемливото. Мисли за детенцето си, говори му, защото аз съм сигурна, че е при теб, както съм сигурна, че моето момиченце не се отделя от мен нито за миг. Прегръщам те и се надявам скоро да се почувстваш по-добре, колкото и невъзможно да ти се струва това сега.
Здравейте,искрено съчувствам на всички които са загубили дечицата си. 
мисля,че само който го е преживял може да разбере.Аз също загубих моето момиченце 10 дена преди термина.Не усещах да мърда вечерта и другия ден отидох на лекар,не се чуваха тоновете.Влезнах в болницата на 13.09.2013 и на 15.09.2013( след слагане на хапче и включване на системи и 2 дни лежане в пред родилна,което ме натовари психически ужасно много)родих мъртвото си дете 3.650кг.,53 см.Получих кръвоизлив,едва ме спасиха,най-важното,че ми спасиха матката за което съм МНОГО БЛАГОДАРНА на Д-р Честименова,Д-р Литов и Д-р Стоев от Хасково.Бебчето ми е с хидроцефалия,чакам резултатите от аутопсията за да разбера от какво се е получило.Седмица преди това бях на преглед и според лекаря ми всичко беше" наред",а като ме приемаха в болницата нямах грам останала вода,а не съм усетила да ми изтичат водите.Аз също не пожелах да видя детето,което незнам дали е по-добре или не.Съжелявам,че съм толкова подробна но трябва да го споделя,а като че ли ме е страх да се срещам с хора.На никой не пожелавам да усети това нещастие.Благодарна съм на Бог,че съм жива и здрава и матката ми е запазена и се моля да мога пак да забременея и да родя живо и здраво бебче.Пожелавам на всички да имат живи и здрави бебчета на които да се радват и обичат ужасно много. Прегръщам ви силно
мисля,че само който го е преживял може да разбере.Аз също загубих моето момиченце 10 дена преди термина.Не усещах да мърда вечерта и другия ден отидох на лекар,не се чуваха тоновете.Влезнах в болницата на 13.09.2013 и на 15.09.2013( след слагане на хапче и включване на системи и 2 дни лежане в пред родилна,което ме натовари психически ужасно много)родих мъртвото си дете 3.650кг.,53 см.Получих кръвоизлив,едва ме спасиха,най-важното,че ми спасиха матката за което съм МНОГО БЛАГОДАРНА на Д-р Честименова,Д-р Литов и Д-р Стоев от Хасково.Бебчето ми е с хидроцефалия,чакам резултатите от аутопсията за да разбера от какво се е получило.Седмица преди това бях на преглед и според лекаря ми всичко беше" наред",а като ме приемаха в болницата нямах грам останала вода,а не съм усетила да ми изтичат водите.Аз също не пожелах да видя детето,което незнам дали е по-добре или не.Съжелявам,че съм толкова подробна но трябва да го споделя,а като че ли ме е страх да се срещам с хора.На никой не пожелавам да усети това нещастие.Благодарна съм на Бог,че съм жива и здрава и матката ми е запазена и се моля да мога пак да забременея и да родя живо и здраво бебче.Пожелавам на всички да имат живи и здрави бебчета на които да се радват и обичат ужасно много. Прегръщам ви силно
Ивайличка, безкрайно съжалявам за това, което си преживяла
Много е прясно все още, каквото и да ти кажем, няма да те утеши... Нормално е да се притесняваш от срещите с хората, повечето няма да са разбрали, ще питат "Роди ли вече? Какво е?" - мен ме питаха случайни хора месеци след загубата. Най-добре е мъжът ти или друг близък човек да каже поне на хората, които срещаш редовно, вкл. в кварталния магазин, съседите, в работата ти и т.н.
Аз седмици не влизах в кварталния магазин, въпреки че мъжът ми беше казал, където се беше сетил.
Пиши тук, споделяй с нас. Изчакай резултатите от аутопсията и времето, което препоръчват лекарите. Когато му дойде времето да имате друго детенце, сама ще усетиш
За мен бягането от чувствата не е добре, изстрадай си го.
Много прегръдки от мен
Много е прясно все още, каквото и да ти кажем, няма да те утеши... Нормално е да се притесняваш от срещите с хората, повечето няма да са разбрали, ще питат "Роди ли вече? Какво е?" - мен ме питаха случайни хора месеци след загубата. Най-добре е мъжът ти или друг близък човек да каже поне на хората, които срещаш редовно, вкл. в кварталния магазин, съседите, в работата ти и т.н.
Аз седмици не влизах в кварталния магазин, въпреки че мъжът ми беше казал, където се беше сетил.
Пиши тук, споделяй с нас. Изчакай резултатите от аутопсията и времето, което препоръчват лекарите. Когато му дойде времето да имате друго детенце, сама ще усетиш
За мен бягането от чувствата не е добре, изстрадай си го.
Много прегръдки от мен
И тук да кажа:
Споделям информация:
На 15.10. в София започва нова група за психологическа подкрепа на родители, преживели загуба. Записване при
Елена Кръстева: info@elenapsi.com, телефон за контакт: 0885 121 345
Красимир Иванов: krasio.ivan@gmail.com, телефон за контакт: 0878 571 884
Фондация „Макове за Мери“: info@poppies-for-mary.org
Групата се провежда вторник - ежеседмично или на всеки 2 седмици, според договорката с водещите. Обикновено начало на срещите е 18.30 или 19 часа, за да е удобно и за работещите участници.
------------------------------------------------------------------------------------------
Тъй като има потребност от такива групи и в други градове, моля, който има желание да води "група за взаимопомощ" в своя град, да се свърже с мен, за да го имам предвид при евентуално обучение на водещи в чужбина в рамките на проект. Моля, уточнете какъв чужд език говорите - основно немски или английски.
Споделям информация:
На 15.10. в София започва нова група за психологическа подкрепа на родители, преживели загуба. Записване при
Елена Кръстева: info@elenapsi.com, телефон за контакт: 0885 121 345
Красимир Иванов: krasio.ivan@gmail.com, телефон за контакт: 0878 571 884
Фондация „Макове за Мери“: info@poppies-for-mary.org
Групата се провежда вторник - ежеседмично или на всеки 2 седмици, според договорката с водещите. Обикновено начало на срещите е 18.30 или 19 часа, за да е удобно и за работещите участници.
------------------------------------------------------------------------------------------
Тъй като има потребност от такива групи и в други градове, моля, който има желание да води "група за взаимопомощ" в своя град, да се свърже с мен, за да го имам предвид при евентуално обучение на водещи в чужбина в рамките на проект. Моля, уточнете какъв чужд език говорите - основно немски или английски.
Иве и аз много съжалявам за случилото се. Аз изгубих бебето си точно преди една година, почти по същия начин, родих го на 24.09.12 и сега не ми се иска да идва утрешният ден. Съдейки по думите ти, ми се струва, че си силна жена и ще се справиш, колкото и трудно да е. И наистина, това, което обикновено ни помага на всички нас е надеждата от нова бременност, която да бъде успешна. Много от нас вече имат дечица, други ги очакват. И при теб нещата ще се наредят.
Прегръщам те.
Прегръщам те.
Здравейте,
Изказвам искрени съчувствия към всички вас, аз също съм преживяла загуба, обаче имах надежда, че рано или късно всичко ще се оправи и сега имам най разкошното бебе на света-моята дъщеричка Рая. Искам само да ви окуража стискайте зъби и продължавайте напред, времето лекува или по скоро притъпява болката. Също така след такава загуба потърсете помощ, защото това е една много сериозна травма, която може да има много тежки последствия, на мен ми се отрази по един начин, на съпруга ми доста по-тежко и макар да са минали 2 години от смъртта на бебето ни, той ги изживя отново покрай тази ми бременност, така че вземайте мерки, психолозите са за това да помагат след такива сериозни неща.
Изказвам искрени съчувствия към всички вас, аз също съм преживяла загуба, обаче имах надежда, че рано или късно всичко ще се оправи и сега имам най разкошното бебе на света-моята дъщеричка Рая. Искам само да ви окуража стискайте зъби и продължавайте напред, времето лекува или по скоро притъпява болката. Също така след такава загуба потърсете помощ, защото това е една много сериозна травма, която може да има много тежки последствия, на мен ми се отрази по един начин, на съпруга ми доста по-тежко и макар да са минали 2 години от смъртта на бебето ни, той ги изживя отново покрай тази ми бременност, така че вземайте мерки, психолозите са за това да помагат след такива сериозни неща.
ivailichkaa ,desi_2008 много съжалявам,че сте попаднали в нашите редици 
Винаги ми става ужасно мъчно, когато прочета,че някой е изпитал същата мъка и болка,която изпитах и аз.И винаги плача.При мен времето не лекува,само свикваш да живееш с тази мисъл.Аз вече имам едно прекрасно създание,което изпълва живота ми със смисъл,но не е минал и ден, без който да не мисля за ангелчето ми горе,макар че всички покрай мен отдавнаааа забравиха за това.Единствената мисъл,която ме крепеше да бъда силна беше,че трябва да си имам друго бебче.Честно казано и сега се чудя как съм понесла такава голяма болка.Момичета вие сте силни и трябва да го преживеете някак си.Ако смятате,че не можете сами, наистина потърсете професионална помощ.Прегръщам ви силно и всичко ще бъде наред
Винаги ми става ужасно мъчно, когато прочета,че някой е изпитал същата мъка и болка,която изпитах и аз.И винаги плача.При мен времето не лекува,само свикваш да живееш с тази мисъл.Аз вече имам едно прекрасно създание,което изпълва живота ми със смисъл,но не е минал и ден, без който да не мисля за ангелчето ми горе,макар че всички покрай мен отдавнаааа забравиха за това.Единствената мисъл,която ме крепеше да бъда силна беше,че трябва да си имам друго бебче.Честно казано и сега се чудя как съм понесла такава голяма болка.Момичета вие сте силни и трябва да го преживеете някак си.Ако смятате,че не можете сами, наистина потърсете професионална помощ.Прегръщам ви силно и всичко ще бъде наред
ivailichkaa, искрено ти съчувствам за болката, която преживяваш! 
Когато преди 2 години, загубих моя син открих утеха именно в тази темичка и с момичетата преживели тази загуба. Точно те и точно тук, те ми дадоха сили и кураж да продължа напред и да се хвана като удавник за сламка за идеята да имам друго бебе, защото ако това не се бе случило нямаше сега да съм тук и да ви пиша. Бях много отчаяна, незнаех на къде да поема, незнаех какво да отговоря на въпроса "Ти не родили вече???", бях срината психически (всяка една от вас ме разбира какво имам предвид), но, едно голямо НО и една мечта за бебе ме върнаха отново към живота! Това ще се случи и с теб, Иве! Не след дълго, когато се почувстваш готова, когато преживееш случилото се, когато сама си вдъхнеш куража да поемеш по пътя на една нова бременност, тогава ти отново ще се преродиш. Няма да си същата след това, което ти се е случило, но ще си много по-силна да продължиш живота си, да погледнеш обществото с очите си, да не обръщаш внимание на съжалителните погледи вперени в теб..., ще бъдеш истински силна жена готова да се бори със зъби и нокти за новия живот в себе си! Силно стискам палци този момент да е скоро, защото колкото по-скоро толкова по-добре!!!
Изчакай да излезе резултата от аутопсията, изчакай да се възстановиш физически и най-вече психически и когато го почувстваш от вътре, че вече си готова го направи, а до тогава бъди до съпруга си и близките ти, прави това което ти се прави, плачи, смей се, излизай, затвори се в себе си, както се казва каквото душа ти поиска! Аз за пример бих казала това, което на мен ми помогна, когато това се случи и с мен се затворих в себе си, не исках да излизам може би около месец, след това реших че слагам край на агонията и ада, в който живеех и изхвърлих всички дрехи от бременността ми, за да не ми напомнят, продадох колата си и си купих друга, смених офиса си и сякаш се оттървах от спомените и се почувствах доста по-добре. След това предприех още едно ново перо в бизнеса си, зарових се в работа и 4 месеца по-късно бях отново бременна. Минах една много трудна бременност, защото имах много усложнения, но до голяма степен те идваха като последствия от страха да не ми се случи отново. Всеки път на преглед бях под напрежение, а когато дойде момента да ходя на тонове, беше един истински кошмар и ако ми забавеха да намерят тоновете умирах и се раждах отново щом чуех сърчицето на сина си... Бъди подготвена, че няма да ти е лесно, но пък всяко изтрадано нещо е три пъти по-сладко и 100 пъти си по-щастлив от всеки друг човек, когато малкото човече изплаче в родилното и знаеш че вече имаш живо и здраво бебенце! Пожелавам ти го от сърце скоро да се похвалиш с двете чертички! Прегръщам те, мила и бъди силна! 
Когато преди 2 години, загубих моя син открих утеха именно в тази темичка и с момичетата преживели тази загуба. Точно те и точно тук, те ми дадоха сили и кураж да продължа напред и да се хвана като удавник за сламка за идеята да имам друго бебе, защото ако това не се бе случило нямаше сега да съм тук и да ви пиша. Бях много отчаяна, незнаех на къде да поема, незнаех какво да отговоря на въпроса "Ти не родили вече???", бях срината психически (всяка една от вас ме разбира какво имам предвид), но, едно голямо НО и една мечта за бебе ме върнаха отново към живота! Това ще се случи и с теб, Иве! Не след дълго, когато се почувстваш готова, когато преживееш случилото се, когато сама си вдъхнеш куража да поемеш по пътя на една нова бременност, тогава ти отново ще се преродиш. Няма да си същата след това, което ти се е случило, но ще си много по-силна да продължиш живота си, да погледнеш обществото с очите си, да не обръщаш внимание на съжалителните погледи вперени в теб..., ще бъдеш истински силна жена готова да се бори със зъби и нокти за новия живот в себе си! Силно стискам палци този момент да е скоро, защото колкото по-скоро толкова по-добре!!!Изчакай да излезе резултата от аутопсията, изчакай да се възстановиш физически и най-вече психически и когато го почувстваш от вътре, че вече си готова го направи, а до тогава бъди до съпруга си и близките ти, прави това което ти се прави, плачи, смей се, излизай, затвори се в себе си, както се казва каквото душа ти поиска! Аз за пример бих казала това, което на мен ми помогна, когато това се случи и с мен се затворих в себе си, не исках да излизам може би около месец, след това реших че слагам край на агонията и ада, в който живеех и изхвърлих всички дрехи от бременността ми, за да не ми напомнят, продадох колата си и си купих друга, смених офиса си и сякаш се оттървах от спомените и се почувствах доста по-добре. След това предприех още едно ново перо в бизнеса си, зарових се в работа и 4 месеца по-късно бях отново бременна. Минах една много трудна бременност, защото имах много усложнения, но до голяма степен те идваха като последствия от страха да не ми се случи отново. Всеки път на преглед бях под напрежение, а когато дойде момента да ходя на тонове, беше един истински кошмар и ако ми забавеха да намерят тоновете умирах и се раждах отново щом чуех сърчицето на сина си... Бъди подготвена, че няма да ти е лесно, но пък всяко изтрадано нещо е три пъти по-сладко и 100 пъти си по-щастлив от всеки друг човек, когато малкото човече изплаче в родилното и знаеш че вече имаш живо и здраво бебенце!
Пожелавам ти го от сърце скоро да се похвалиш с двете чертички! Прегръщам те, мила и бъди силна!