Забременяване след мъртво раждане

  • 257 744
  • 1 649
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 98

Благодаря момичета за милите думи и куража
i.o.g.i., казвала съм го и преди, и пак ще се повторя, моето мнение е че в такъв момент никой незнае как ще реагира и как от какво ще има нужда. Това което аз смятам за правилно е на всяка жена да се даде избор и сама да реши как да се отнесе към бебето и загубата си. Мисля че в такъв момент, жените нямаме нужда от съвети и чужди виждания какво е нормално, имаме нужда от прегръдка и да знаем че каквото и да направим ще имаме подкрепа. Всичко се случва толкова бързо и шока е толкова огромен. За отношението което чувам за България, наистина показва че може медицинския персонал да се обучи, но смятам че това е породено от  българската култура и виждане, но това е друга тема. Аз се изморих да споря с най-близките ми жени тук какво точно се е случило и да ме убеждават как трябва да се чувствам. Искренно се ядосвам на глупости от сорта-не го мисли, млади сте, какво толкова е станало и какво ли не. А и природата не спестява много в тези случай, минаваш през целия процес, оставаш с празни ръце и после те убеждават че плачеш защото ти хлопа дъската.

Алмира, . Опитвам се да се подготвя психически  и за забременяване и за евентуална нова бременност. Знам че няма нищо по-важно от моето спокойствие за да се получи всичко.
Опитвам се да не позволявам на страха да надделява, но понякога е трудно.
Мисля си че за нас да оцелеем следващата бременност, ще ни трябва много често да виждаме бебето. Дори разглеждаме как може да си вземем видеозон вкъщи. В САЩ стандартната практика е два видеозона за цялата бременност- един в 9 г.с. за да се видят сърдечните тонове и един в 20 г.с. ФМ.Мисля че ще побъркам лекарите този път, но ще трябва да ме изтърпят.

Днес всичко ми се струва толкова далечно и невъзможно.

# 601
  • Някъде там...
  • Мнения: 4 967
Съжалявам за загубите ви, момичета!  Hug

Аз страха го борех по няколко начина - по-чести прегледи на ехограф, ежемесечни изследвания на ПКК и ЦРП, микробиологии на влагалищен секрет, гледане на бебешки стоки в интернет и по магазините, а в 5ти месец започнах и да пазарувам лека-полека. Помагаше ми да извадя малките дрешки и да си ги гледам, пипам, да ги нареждам... Това ме спасяваше, както и капки глог, мента и валериан.
След загубата отидох в бебешки магазин и си купих 2 бодита и 2 чифта чорапки, не бях купила нищо за неродения ми син преди да си отиде (една дрънкалка само). Затова си купих малки дрешки... да ми напомнят за него и да ги нарека за следващото ни бебче, да знаят и двете деца - едното, че е било чакано и че няма да го забравим, а другото - че го чакаме да дойде при нас. Държах ги, галех ги, говорех им... В крайна сметка родих близначки и те носиха тези дрешки... Може би е глупаво, но ми помогна този символичен жест.

# 602
  • Мнения: 205
Здравейте, съжалявам за загубата на всички ви, напълно ви разбирам след като и ние загубихме нашия син. Беше едва във 28 седмица.
Нашата история е следната, всичко започна на 24 септември тази година когато отидох на преглед и казаха, че водите намалели ( нямам идея как се случило изтичане не съм имала) и плацентата почнала да се състарява тогава бях във 23 седмица. Вкараха ме в майчин дом да ме наливат със системи и там седях 12 дни изписаха ме като казаха,  че за сега е добре но може да стане и най- лошото и нали съм млада ще си направя ново, но да съм спокойна. След като ме изписаха отидох за 2 мнение в шейново при една докторка, която ми препоръчака прегледа ни и каза, че трябва да ме приемат да ми бия инженкции, който ще помогнат за развитието на белия дроб защото можело да се роди по рано съгласих се нямах избор, а и тогава бях 27 седмица вече. Седях там 1 седмица набиха ми инжекциите за бебето, а допълнително за мен фраксипарин чак в 27 седмица видяха, че кръвта ми е гъста. Забравих да спомена, че бебето по принцип от самото начало изоставаше със седмица, а когато ме приеха в майчин дом седмиците бяха 2 .
Та дойде денят в който ми казаха в шейново, че изследванията са добри и могат да ме изпишат и ще чакаме да видим кога ще се роди никой не знаеше кога ще стане, и аз вече щастлива на другия ден ме изписват супер какво по хубаво да ама не, последната вечер прокървих свалиха ме в предродилна зала почнаха да мерят тоновете преди това ме прегледаха на ехограф и не разбраха от къде е кръвта бебето беше добре тоновете също, но ме подготвиха за секцио, изкарах ноща в шейново на сутринта беше 17.10.14 ме прегледаха пак на видеозон и не откриваха от къде кървя, изпратиха ме по спешност в майчин дом, там като разбраха, че идвам от шейново почнаха да викат, и как шейново ще вземат 900 лв , а те сега 500. Как това било аборт и трябвало да го извадят изпокарахме се та аз усещах бебето как мърда какъв аборт. Качиха ме в предродилна зала и ме сложиха на системи, но не за кървенето, а заради бъбреците почнах да се надувам и да качвам кръвното вливаха ми кормагнезин и още неща, казаха че се влошавам заради бебето и трябва да оперират аз чувствах че се влошаваме, но не заради бебето а заради системите. Е оперираха ме след като казаха на мъжа ми, че ако не го направят ще получа инсулт. Бебето го сложиха в кувьоз, а аз 2 дни в реанимация заради кръвното. Бяха казали, че въпреки че малък се роди диша сам инжекциите помогнали. И така до 3 ден мен ме качиха в след родилна зала и аз можех да сляза в 7 вечерта да го видя за първи път. Само, че в 2 през ноща се влоши казаха, че получил кръвоизлив. В 6ч сутринта ме викнаха да кажат, че малкия починал живя само 3 дни милия. И отвратителната докторка със усмивка ми го съобщи и как съм била млада ново ще си имам. Според ме всичко стана от недоглеждане на докторите освен, че имам съмнения, че ненаправиха всичко за да го спасят. Сега не знам къде се намирам нищо не ми се прави, не знам и на работа как да се върна, ще мимзадават въпроси и ще е още по зле. Всяка вечер сънувам бебето болниците и всичко наново.

# 603
  • Мнения: 98
Любов, съжалявам за загубата ти. Няма думи които могат да ти дадат комфорт. Ние загубихме също момченце преди 3 месеца и за съжаление болката не намалява. С приближаването на 22ри ноември (когато трябваше да е термина ми) и коледните празници, аз се чувствам по-зле от всякога.
Знай, че сме тук да те подкрепяме и да споделяме болката ти.
И моето разочарование от лекарите в тази област е голямо, сякаш за тях това не е човешки живот и ако изпуснат нещо, другия път.
И аз все още сънувам кошмари, тъкмо когато реша че са отминали и се връщат.
Това което аз си повтарям е че трябва да бъда силна. Разбира се има дни когато наистина опитвам, но има и такива в които се предавам, не виждам смисъл и не ми се мисли за бъдещето.
Това което описваш със сгъстяването на кръвта и изоставането на бебето, звучи доста познато. При мен имаше изоставане от 3 седмици, което го разбрахме чак след като вече се беше случило най-лошото. А причината беше съсиреци в плацентата и пъпната връв. Откриха ми Лайден 5 и е трябвало да бъда на Фраксипарин през цялата бременност, ни никой не ми обърна внимание. Правила ли си изследвания някакви? Аз трябваше да се боря с лекарите тук за да се търси причина. Бяха готови да махнат  ръка и да го пишат лош късмет. Разбирам те за връщането на работа и въобще срещи с всякакви хора. Повечето не знаят какво да кажат и затова говорят каквото им дойде. Трудно е да не обръщаш внимание на всички глупости. Моето предпочитание последните месеци е да не общувам с много хора, само с тези които се налага. Ако с нещо мога да ти бъда полезна или просто ти се говори с някой, пиши ми.

# 604
  • Мнения: 3 637
Момичета,тъжа с всички за мъртво родените ни деца  Flowers Rose Flowers Rose
прегръдки  Hug Hug Hug

# 605
  • Мнения: 39
   Любов, дръж се мила. Преживяла си най-страшното и трябва да продължиш, колкото и да не ти се иска. Няма какво да направиш в този момент, изживей си мъката, излей си сълзите. Ще видиш, че ще дойдат и по-добри дни. Когато изгубих своето дете (на 24.09.) и за мен нямаше празници. Буквално нямам никакъв спомен как са преминали. Но сега отново ги очаквам с нетърпение.
   Трябват ти много сили и много смелост, но ти ще се справиш, защото ние - ограбените майки - сме най-силните.

Прегръщам те.

# 606
  • Мнения: 205
Благодаря ви, на вас след колко време ви казаха, че може пак да пробвате

# 607
  • Мнения: 3 637
Благодаря ви, на вас след колко време ви казаха, че може пак да пробвате
миличка,то зависи по принцип какъв е бил проблема и причината за мъртвото раждане.на нас ни казаха 6 месеца,но ние почнахме проби след 3-тия  Wink,точно година след раждането,видях двете черти пак  Hug

# 608
  • Мнения: 39
   И на мен ми казаха минимум 6м. да изчакам, но за мен това беше необозримо дълго време. Точно след 3м. започнахме опитите отново и тогава се почувствах по-добре. Не става веднага, може би , защото го желаем прекалено силно и се страхуваме прекалено силно едновременно. Но с търпение и кураж нещата рано или късно се случват.  Hug

# 609
  • Мнения: 98
И аз съм на мнение че стреса и страха малко пречат да стане веднага. Първия път като започнахме с опитите стана от първия път. След загубата на тази бременност се бях стреснала и отне 3 месеца преди да видя отново положителен тест. След тази загуба и моето състояние в момента не очаквам да стане бързо. Ако стане до 6 месеца ще е добре. Аз се разкъсвам между силно желание, което стига да отчаяние и страх, които стига до ужас.
Повтарям си че моето спокойствие е много важно за процеса и в момента когато знам че овулацията ми приближава се появява една паника. Въпреки че ни бяха казали да чакаме 3 пълни месеца ние спряхме да се пазим на 2. Бях сигурна че няма да стане веднага и познах. От днес сме вече официално със зелена светлина, но емоциално незнам дали съм готова. Толкова искам бебе, но една бременност толкова да ме плаши.

# 610
  • Мнения: 205
Благодаря ви, на вас след колко време ви казаха, че може пак да пробвате
миличка,то зависи по принцип какъв е бил проблема и причината за мъртвото раждане.на нас ни казаха 6 месеца,но ние почнахме проби след 3-тия  Wink,точно година след раждането,видях двете черти пак  Hug
Аз не съм имала мъртво раждане, моето бебе го извадиха секцио, беше живо, но почина 3 дни след раждането Cry

# 611
  • Мнения: 37
  Momicheta zdraveite i az za sajalenie se dobavqm kam vashta grupa.Eto i moqta istoriq na kratko.Avgust mesec bremena v nachaloto na osmiq mesec ne chustvax beveto da rita vednaga otidox v okrajna bolnica i tam chux nai strashnoto nqmax tonove i se naloji da rajdam normalno oshte ne moga da zabravq shoka ot prejivqnoto.Oshte me boli sarceto i nikoga nqma da moje da mi mine.Neznam za napred kakvo shte pravq dobre che imam edna prekrasna dashterq tq mi dava sili da prodalja.Ot izsledvaniqta se okaza che bebeto si e bilo zdravo i tova ne mi dava mira.Patalogichnoto izsledvane izlezna stava duma za placentarna nedostatachnost.Edin vapros ne mi dava mira moglo li e da se xvane navreme,a tocno predi edna sedmica bqx pri lekarkata koqto mi sledeshe bremenosta imax bolki golqmi v krasta tq se usmixna i kaza nikoga nqma da zabravq dokato ne rodish nqma da ti mine imash preshtipan preshlen ......chudq se dali veche ne noga da varna vremeto no dali e moglo neshto da se napravi.A za vtora vremenost kosite mi se izpravqt ako si pomislq  Cry  neznam kak shte prodalja napred.Izvinete me che pisha na kirilica.Momicheta sajalqvam iskreno za bebchetata vi... Hug BADETE SILNI

Последна редакция: пт, 07 ное 2014, 10:39 от ♥Petia♥

# 612
  • Мнения: 98
Здравей Петя,

съжалявам за загубата ти. Преживяното наистина е ужасно и не мисля че се забравя лесно. И при мен загубата се получи заради плацентата. И аз задавах същите въпроси и все още не мога да разбера как не го видяха.
Това което аз имам като информация досега е че може да се хване, но трудно. Тъй като плацентата сама по себе си не я гледат кой знае колко, разбират че има нещо ако бебето започне да изостава.
Това което гледат на плацентата, поне при мен и то веднъж беше дали има нормална форма и големина. Когато гледаха, имаше и те повече не са гледали. Проблема с плацентата е че може да остарее, да се отпели, да се съсири след като си е била нормална до един момент и да не я видят. Истината е че няма симптоми. И ако не си имала проблеми и загуби преди, никой не гледа.
При мен имаше увеличен протеин в кръвта, който е знак точно затова, че може да има проблем с плацентата. Погледнаха я, видя им се нормална и това беше. В аутопсията пишеше че плацентата е по-малка като грамаж от това което трябва да бъде за тези седмици. Ако бяха погледнали пак, щяха да видят. Имаш ли някакви резултати, които да дават повече информация?

# 613
  • Мнения: 3 637
Благодаря ви, на вас след колко време ви казаха, че може пак да пробвате
миличка,то зависи по принцип какъв е бил проблема и причината за мъртвото раждане.на нас ни казаха 6 месеца,но ние почнахме проби след 3-тия  Wink,точно година след раждането,видях двете черти пак  Hug
Аз не съм имала мъртво раждане, моето бебе го извадиха секцио, беше живо, но почина 3 дни след раждането Cry
мисля че поне 3 месеца за психическо и физическо възстановяване би трябвало да се изчака,но аз не съм лекар и би трябвало да се консултираш с такъв  Hug Hug Hug

# 614

Общи условия

Активация на акаунт