Забременяване след мъртво раждане

Здравейте на всички! С огромна болка и съжаление ще се включа в тази тъжна тема, даже не знам дали е подходяща за мен. Преди почти два месеца загубих бебенцето си в 36 г.с. Щеше да ми бъде второ детенце. На почти 39 години съм и не знам дали изобщо ще опитаме да имаме друго.
Изключително съм отчаяна и не знам как се очаква човек да преживее това...

Точно за тази тема си Anathema, за да ти върнем всички ние надеждата за едно живо и здраво бебенце! Познато ми е отчаянието ти, мъката и болката ти! Всички, които пишем тук сме го преживели, за жалост...Но идва и щастливата развръзка след време. Възрастта ти не е фактор, психиката ти е наранената в момента. Аз посрещнах този удар на съдбата, когато тъкмо навърших 40, но на 42 и половина изживях отново онзи щастлив момент както с предните ми две деца да съм отново мама.  Бавно, бавно ще се нижат дните, но кураж, търпение и позитивно мислене!
Пожелавам ти много здраве! Никакво отказване! Ти си млада, ти си силна, ти можеш!
Прегръщам те от много далече!

Благодаря, a_tita! Радвам се колко добре са се развили нещата при теб
Годините не са чак такъв проблем, но съм с диабет (тип 1) от много години и с времето нещата могат само да се влошават. С тази бременност всичко вървеше горе долу наред до последния момент. Готвехме се за раждането, но всичко приключи за часове.
Ще видим, не съм решила нищо още окончателно, просто не съм в състояние да мисля трезво в момента. В момента се опитвам да установя конкретната причина да се развият така нещата, както и да направя оценка на рисковете от евентуална бъдеща бременност.

О, при тези обстоятелства при теб нещата наистина стоят по друг начин. Но въпреки това, дано всичко се нареди както ти го искаш! От сърце ти желая!

Благодаря 
Искам да пожелая на всички в темата много късмет. Нека всеки получи това, за което мечтае!

Здравейте,  момичета! Следя темата и съжалявам, че има още записали се. Съжалявам "Анатема" за загубата ти. И при мен нещата свършиха по този начин в 36 г.с. вече почти 4 месеца. Всеки ден си е мъчение. Ходя на работа и там съм длъжна да се усмихвам, понякога се замислям що за душа носи това създание - жената? Тъжно ми става когато видя бебета - как ли щеше да е, ако моята бебка беше с мен/нас?....    Потърсих помощ от психолог и не съжалявам. Сега се опитвам да влезна в стария си ритъм на живот, но съм доста пасивна. Синът ми знае мислите ми и понякога плаче с мен. Според психоложката ми е добре да се говори за случилото се колкото и да е тежко.... Относно диабета тип 1 моята колежка е родила живо и здраво дете следели са я в Майчин Дом - доц. Димитрова. Колеужката ми сподели, че се наложило 1 месец по- рано да извадят бебето, защото от 2-3 дни не усещала движенята му. Пиша това, тъй като и при мен по време на бременността се отключи гестационен диабет и при мен се случи така че бебето изведнъж спря да се движи, но на мен не ми обърнаха внимание просто ми казваха, че вече е голямо и нямало място да се движи.... Резултатите от хистологията са много постни причината за смъртта е отлепена плацента и образувалия се хематом е застанал на пъпната връв... цианоца във всички органи, получена вследствие от задушаването... гледах снимки от времето на бременността много ми се иска да върна времето назад Незная дали ще имам шанс и моята възраст напредва, но ми се ще да послушам думите на всички изстрадали преди мен и мога само да се моля и надявам да гушкам още едно детенце за в бъдеще. Благодаря момичета, че въпреки страданието ви, вдъхвате кураж!

Здрасти, Драга! Гледам, че при теб нещата са се развили като при мен. Патолозите ми обясниха, че причината е отлепена плацента, как и защо се е отлепила така внезапно обаче никой не знае. Всичко е станало много бързо, за минути. Питах възможно ли е отлепена плацента без кървене и без болка, без абсолютно никакви усещания, възможно било. А аз искам отговори, за да знам има ли смисъл да опитваме пак. На всичкото отгоре възстановяването от раждането не върви добре и трети месец съм с кървене. Честно казано с всеки ден губя надежда. Чета истории на много жени и се ужасявам как се случват нещата
За диабета - да, бебета се вадят по-рано именно поради този по-висок риск от мъртво раждане, но ние бяхме планирали раждането 3-4 седмици преди термин, както и с първото ми дете, и въпреки това - явно недостатъчно рано.
Мислех и за психолозите, но не мога да се пречупя. Смятам ги за шарлатани, които нищо няма да могат да ми кажат, което вече да не съм премислила. Вероятно греша. Дано успяват поне на някой да помогнат. Ходя на работа и установих, че за мен най-добре е сред някакви хора, колкото и да ме дразнят. Най-тежките ми часове от деня са по пътя до работа и обратно. Тези два часа на ден ме смазват психически. 

Безкрайно съжалявам за загубите ви, мили момичета! Отдавна не бях влизала - по технически причини. Надявах се, като вляза, да няма нови съкрушени майчета. Уви! И пак - немарливи лекари, следили като преди 20 години!
Все пак не губете  кураж. Ако нищо не пречи, опитайте пак! Може би психолозите помагат, като те "научават" да приемеш случилото се. Аз не съм ходила, но може би си заслужава. От позицията на времето (загубих моето момченце преди 4 години) мога да кажа, че то и новото бебе лекуват. Но бавно, много бавно... Трябва обаче да им дадете възможност - просто да продължите напред с надеждата, че след време ще има промяна за добро. Кураж! 

Здравейте мили майчета,

включвам се и аз към групата с нашата история ... както всички вас, никога не съм предполагала че ще ми се случи подобно нещо. На рутинен преглед в 32 г.с. лекарят установи, че в мозъкът на детенцето ми "е станало нещо ужасно", защото се видяха изменения като да е с мозъчен кръвоизлив и промени по всички мозъчни гънки, които отдадоха на преживяна в началото на бременността вирусна инфекция. Предложи да пусна всички възможни изследвания за вируси, да направим ядрено-магнитен резонанс на главата на бебето и да проследим състоянието след една седмица дали се резорбират тези кръвоизливи или се разпространяват и да видим какво ще правим, защото прогнозата не е благоприятна.
Аз съм медицинско лице и знам какво значеше това във всеки от вариантите му: мъртво родено дете,  живо, но изключително увредено дете, което може и да не оцелее дълго, а може и да живее дълго и предълго като зеленчук. Краката ми се подкосиха от новината, не можех да издам и звук. Знам че има статистики за вътреутробно увредени от вируси деца, за мъртвородени без причина, за починали след раждането поради някаква причина ... и все някой трябва да влиза в тези статистики ... но точно аз ли?
Мобилизирах се много бързо и последваха малко повече от 2 кошмарни седмици от ходене по лекари за 2-3-4 и не знам кое мнение, всичките едни и същи. Направих всяко възможно изследване за наличие на инфекция, за давност на тази инфекция. Последва ЯМР, които потвърди много тежките увреди, съчетани с масивен кръвоизлив, последва амниоцентеза (за да видим има ли вирус в околоплодните води) и кордонцентеза (взема се кръв от пъпната връв за да се изследва бебето), докато една вечер, някъде към 35 г.с. то просто престана да мърда и лекарят ми потвърди, че тонове няма. Не знаех какво чувствам - огромна болка ли, облекчение ли, какво? Сърцето ми се счупи просто.
Не се наеха да родя нормално, заради предишно секцио, много изтъняла матка, силни контракции, едър плод, никакво разкритие и т.н. Така че отнесох още едно секцио и нещата приключиха. Матката била пълна с кръв, не знаят от къде, добре че направили секцио. Откриха се антитела от цитомегаловирус и при мен и при бебето, инфекция по-стара от 6 месеца, т.е нещо което го е поразило още в първия ми триместър. Версията е тази. Нормално, зимата бяхме сополиви всички в къщи, с каката която носи вирусчета от градината, аз си ги нося от болницата ... или просто от някъде. Кой да знае. Малшанс.
Чакам резултатите от аутопсията, помолих детайлно да проверят всичко. Какво се случи в тази безпроблемна и изключително лека бременност? Вместо да съм по магазините и да пазарувам неща за детенце ...
Та мили майчета, безкрайно трудно е да загубиш дете, не си бях представяла дори колко. Естествено, че след година започваме опити пак, но с целия ужас и страх от тази случка.
И това, за което пиша е, освен че ми олекна от споделянето и знам че тук всеки разбира другия дори без думи, да питам как се справят татковците?
Майките е ясно, че могат всичко да преживеят и са изключително устойчиви, но какво правим с татковците? Моят съпруг беше и е неотлъчно до мен във всяка минута, когато се сринах той беше там, когато плаках 2 дни без да мога да си поема въздух пак беше там, когато бях ядосана на света и обвиних всички пак беше там ...
как се справят вашите партньори с това преживяване? Как ги подкрепяте?
Те също губят дете, не споделят много като че ли от това, което чувстват, а безспорно ги съкрушава.
Мили мами, как да помогнем на татковците, как да ги покрепяме?

Здравейте, не мога да намеря такава тема като в моя случай и реших да пусна нова тема. Бях бременна до скоро. “Термина беше 19.08. Имах едно нормално раждане, детето ни е на 5г . Миналата 2016г решихме да направим второ детенце, но в 7 седмица направих спонтанен аборт. Тогава ми направиха и кюртаж. След месец получих киста на единия яйчник с 7см и се наложи операция. Покрай операцията установиха, че съм имала много сраствания около матката. След 6 месеца започнахме с опитите за забременяване - успешно. Първия месец имах леко кървене, и от тогава само на легло до установяване на сърдечните тонове. Тази трета бременност беше успешна до 40 седмица. Преди 3 седмици от 19.08 док-та ми спомена че имало пъпна връв около вратлето на бебето, но да не се притеснявам, защото се развива добре и всичко вътре си е наред. Последната консултация беше на 16.08 всичка беше наред, имаше тонове и бебето си беше наред. На 19.08 сутринта отидохме в св. Анна - Варна където исках да родя и ме погледна доктора. Той само ме погледна отдолу и със слушалка чу че има тонове. Каза ми да дойда на 25.08 за раждане. Прибрахме се, на другия ден към 14ч легнахме с баткото да поспим и по едно време се усъмних в корема че не мърда нещо. Почнах да бутам корема белкъм се размърда , но не се помръдва. Отидохме в Болницата , като им казах че не усещам бебчо. вкараха ме вътре и започнаха да ме гледат. Докато ме гледаха и разпитваха ми казаха че няма пулс и така. Сега чакаме епикризата да видим какво точно е станало. Предизвикаха ми раждане и родих мъртвото ни детенце. Още ми е мъчно и се чудя какво стана.
Сега почнах да мисля за бъдеще. Ако има майки преживели такъв случай, кога започнахте опитите пак. Правихте ли някакви допълнителни изследвания преди да забременеете. Имаше ли проблеми в самата бременност. Ние искаме този път като се получи с нашата бременност да раждам секцио. Просто споделете. Благодаря за вниманието.

Здравейте, не мога да намеря такава тема като в моя случай и реших да пусна нова тема. Бях бременна до скоро. “Термина беше 19.08. Имах едно нормално раждане, детето ни е на 5г . Миналата 2016г решихме да направим второ детенце, но в 7 седмица направих спонтанен аборт. Тогава ми направиха и кюртаж. След месец получих киста на единия яйчник с 7см и се наложи операция. Покрай операцията установиха, че съм имала много сраствания около матката. След 6 месеца започнахме с опитите за забременяване - успешно. Първия месец имах леко кървене, и от тогава само на легло до установяване на сърдечните тонове. Тази трета бременност беше успешна до 40 седмица. Преди 3 седмици от 19.08 док-та ми спомена че имало пъпна връв около вратлето на бебето, но да не се притеснявам, защото се развива добре и всичко вътре си е наред. Последната консултация беше на 16.08 всичка беше наред, имаше тонове и бебето си беше наред. На 19.08 сутринта отидохме в св. Анна - Варна където исках да родя и ме погледна доктора. Той само ме погледна отдолу и със слушалка чу че има тонове. Каза ми да дойда на 25.08 за раждане. Прибрахме се, на другия ден към 14ч легнахме с баткото да поспим и по едно време се усъмних в корема че не мърда нещо. Почнах да бутам корема белкъм се размърда , но не се помръдва. Отидохме в Болницата , като им казах че не усещам бебчо. вкараха ме вътре и започнаха да ме гледат. Докато ме гледаха и разпитваха ми казаха че няма пулс и така. Сега чакаме епикризата да видим какво точно е станало. Предизвикаха ми раждане и родих мъртвото ни детенце. Още ми е мъчно и се чудя какво стана.
Сега почнах да мисля за бъдеще. Ако има майки преживели такъв случай, кога започнахте опитите пак. Правихте ли някакви допълнителни изследвания преди да забременеете. Имаше ли проблеми в самата бременност. Ние искаме този път като се получи с нашата бременност да раждам секцио. Просто споделете. Благодаря за вниманието.

Здрасти Димана! Съжалявам за загубата ви. В темата, в която пишеш в момента, са описани 60 страници с истории като твоята и моята - не си сама. Голяма част от случаите остават необяснени от медицината за съжаление.

@ dol_phine Психолозите казват, че с партньора е най-добре да се говори - предполагам, че и вие сте наясно с това. Аз обаче не съм съвсем убедена, че приказването помага особено - някои хора по-добре се справят с тъгуването сами. С моя партньор си търсим общи занимания, нещо, което е интересно да правим заедно. Понякога обсъждаме бъдещето и правим планове.

Не бях влизала отдавна и за съжаление виждам, че се увеличаваме! Не се отказвайте от мечгата си тя ни крепи. Незная как е при вас, но на нас разговорите не ни помагат даже напротим натоварват ни. Опитваме се да живеем все едно не е било.

Всеки път когато видя, че има нови коментари в темата и сърцето ми се свива. Колко е жалко, че ставаме все повече. Макар, че вече минаха почти две години от загубата на моето момченце все още си спомням болката, която изпитвах тогава, чувстовото, че нищо в този живот няма смисъл.... Все пак малко по малко се вдигнах на крака. 2 седмици след раждането реших да започна работа, колкото и неразумно да беше, имайки предвид, че родих секцио. Това до голяма степен ми помогна да си върна връзката със света и с жиовта.
И така 6 месеца след тази трагедия аз отново видях лъч светлина. Не можех да повярвам когато отново видях 2-те чртички. Естествено започнаха и тревогите. Първата ми бременност беше абсолютно безпроблемна и все пак завърши фатално. Ами ако сега има проблеми...ами ако нещо не се развие нормално още от началото.... ами ако толкова скорошно забременяване след първата операция създаде проблеми.... Хиляди въпроси и тревоги се въртяха в главата ми.
Но този път всичко завърши като по филмите. Със здраво ревящо бебе, със сълзи от щастие и последвалите много бесънни нощи  И все пак всичко си заслужва като видя усмивката на дъщеря ми. Приликата с нейния батко е поразителна. Сякаш отново гледам него.
За всички, които сега не виждат надежда и са съкрушени искам да кажа, че щастливия финал предстои и ще го имате, колкото и тежък да бъде пътя до него!!!

Момичета много съжалявам,че и вие минавате през това.
Мъката си остава завинаги в нас, а ние просто свикваме да живеем с нея.
На 06.02.2016 година аз родих нормално мъртвата си дъщеричка.Моята първа рожба.
При нас се оказа, че бебето е имало малформации и е било с Даун.
След 4 месеца започнахме нови опити и след 6 вече бях бременна.
08.08.2017 година се роди синът ми Най-голямата ми любов, моето наземно щастие. Имайте надежда, борете се и вярвайте, че най-доброто предстои.
Знам, че в момента ви е тежко, знам за болката в сърцата ви и за усещам сълзите в очите ви,защото в момента и моите преливат..
След като загубихме първото си дете с моя мъж много говорихме за това,плакахме заедно,, но той беше по силния и благодарение на него аз го преживях. След всичко ние просто се заобичахме още повече и приехме станало с надеждата, че някой ден между нас на леглото ще има едно малко човече, което ще се опита да ни излекува.
Бъдете силни и вярвайте.