Забременяване след мъртво раждане

При нас също минаха 8 месеца и не се получава. Първите месеци се концентрирах върху други дейности и мисли, след това започнах да се отчайвам. Не знам защо бях решила, че този път няма Да чакам много за нова бременност, но уви. Пуснах си изследвания на хормони и няколко месеца фоликулиметрия, всичко беше наред. Сега се надявам да спра да очаквам чудото да се случи и да съумея да приема, че и така сме щастливи дори и да не успеем.

Здравейте отново и от мен.Ужасно съжалявам,че има още момичета,които преживяват това.
При мен мина година и два месеца близо и все се надявах,че следващия ми коментар по темата ще бъде позитивен и даващ надежда,защото се нуждаем от такива новини за всички ни,но уви.....нещата не се получават.
Изчаках си шест месеца,след това химическа бременност,след това всички възможни изследвания като и АМХ,защото съм на 37,пих си витамините,които ми бяха в недостиг и от тогава само тестове с една черта.

Като цяло животът продължава,така е.Виждаш се с хора,усмихваш се,работиш,ходиш по лекари,правиш изследвания,тестове за овулация,правиш опити,надяваш се и всичко това те разсейва,но изведнъж като гръм идва мисълта- как би изглеждал сега той,какъв рожден ден щяхме да му направим,вече щеше да е на годинка.Кристално ясно си  се представям как го разхождам в някой парк с количката,която избрах с такъв ентусиазъм,а сега седи неразопакована.Където и да отидем си представям как той щеше да е с нас сега,да се усмихва или плаче,как щях да го разсмивам,гушкам и обожавам,представям дори как щях да го обличам.

Може би звучи малко налудничево,но имах много моменти през тази година,в която се преселвах в друга реалност,където бях мама с живороденето ми детенце.

Всички лекари ми казват,че изследванията са ми добри,че не се получава от стрес,може би е така,но както казах съм на 37,нямам други деца,не се получава друго забременяване,страданието за загубеното ни детенце е смазващо,това да имам дете и да бъда мама ми е най-голямата мечта и не знам как точно трябва да бъда спокойна.

Наистина се надявам скоро да се срещнем в друга група и ни го пожелавам от сърце. И да намерим сили и спокойствие.

pireli

Мисля, че всяка една от нас си представя живота с детето, което никога няма да порасне. Някак по-лесно е да бъдем в тази друга реалност, в която полагаме грижи и даряваме цялата си любов... Уви, след това тази реалност се изпарява действителността ни удря със своя студен шамар...
Когато се разхождам и видя момиче с черна коса си представям дали така би изглеждало моето момиченце... никога не съм предполагала, че ще е с черна косичка, а тя беше такава, при това доста дълга... ....
Сънувах я няколко пъти, че я кърмя... за пръв път видях лицето й толкова ясно на сън... дали изглежда така, не знам... Снощи сънувах, че й купувам одеалце... Дали е гладна или й е студено... не знам... Знам само, че времето не лекува... В началото търсиш причините, сега остава само тишината и вещите, които остават неизползвани...

Пирели, не знам дали ще те успокои, но с мен беше подобно - след мъртвото раждане бях на почти 39 г., с АМХ 0.49 и ФСХ 20. Два пъти забременях след това, последния - успешно.
Знам, че е много трудно, но не се отчайвайте и не се отказвайте, ще стане!

Аз загубих първото си детенце на 36 г. Беше заченато инвитро. Осем месеца след спешното секцио направихме ембриотрансфер на останалите ни две замразени ембриончета. Сега се радвам на 7-месечната си дъщеричка. Надежда винаги има, момичета. Не се отказвайте и някой ден ще се радвате на вашето чудо.

BellAaAa

Трябва да продължаваме,трябва да се борим-постоянно си повтарям това.Не спирам да се надявам,че ще почувствам тази радост.Знам,че винаги ще ни се свива сърчицето при мисълта за изгубените ни деца,ще продължаваме да ги търсим в личицата на случайно срещани дечица,но трябва да се борим за  мечтата ни за бебе,защото само сбъдването и ще ни помогне да разсеем тази опустошителна болка.И аз мисля,че времето не лекува,поне при мен също не се получава.
Прегръщам те!Ще видиш,ще успеем!



Viola d'Amore и Arabella34

Благодаря ви за споделения опит. Истински се радвам на истории с щастливо развитие, въпреки всичко и истински имам нужда от тях за да продължавам да вярвам,че ще се случат нещата.

Много съжалявам ,че има още такива съдби.
2016 родих мъртвата си дъщеричка .Минах през същия ужас на безнадеждност и болка.Плачех постоянно.
Сега 5 ГОДИНИ след загубата до мен спят моите деца
1 момче на 3 години
И е момиче на 7 месеца.
Вярвайте всичко се променя.
Щастието ще дойде и при вас.
Още помня онзи ден ,още плача -вече рядко,но щастието спи до мен .Вярвайте, плачете и се молете.

Ако ми позволите момичета създадох фб група,  в която всеки,  който иска може да сподели как е оцелял след загубата,  как е продължил напред, какъв е животът му в момента.  А всеки,  който в момента преминава през това може да споделя мислите си и болката.  Надявам се да нямате нищо против.  А също така се надявам да станем приятели и много скоро преименуваме групата , да сме благословени с рожби! Който иска може да се присъедини. Знам,  че тук сме анонимни  и всеки има право да не иска да разкрие самоличността си. Групата е видима публично,  но членовете и публикациите са скрити и видими само за членове от групата.
https://www.facebook.com/groups/321506452806907/permalink/321506462806906/

Бихте ли казали името на групата, т.к нещо не успявам да се впиша.

Нашите ангели се казва групата

И аз миналия месец загубих първородното си детенце, което въпреки губещите се и появяващи тонове по време на раждането /спешно секцио/в 40 седмица се роди живо. Впоследствие се оказа с вроден сърдечен проблем, който на феталните никой не е забелязал.. и след 14 дневна борба и една операция, почина. Докторите казват, че не е необходимо да се правят изследвания и че това просто е случайност, но аз не знам от къде да започна..

Много съжалявам, Пипи ;-( Направо не мога да повярвам как е пълно с измислени специалисти по фетална морфология, на които жените се доверяват.
Според мен е напълно възможно да е случайност и да не се повтори никога повече. Някакви генетични увреждания на плода установиха ли, защото сърдечните дефекти съм чувала, че често са свързани с такива?
Следващия път ще трябва да направите и фетална ехокардиография, освен феталните морфологии.
Сега обаче си дайте време...

Задължително всяка бременна жена трябва да отиде на фетална ехокардиография, към която никой не те насочва, но се оказва изключително важна

Много съжелявам за загубата Ви! Моето бебе се роди при планираното секцио мъртво. Просто вече нямам доверие на лекари, претупват се прегледи и дори да не пестиш средства, накрая резултатът пак отрицателен.. Освен да мисля, че така ми е отредила съдбата и да се примиря, не знам какво друго да направя.. Болката е голяма. Аз много се обвинявах за всичко, но в крайна сметка това не помага, а само влошава нещата. Прегръщам Ви и желая много сила.

След секциото колко време ви казаха, че трябва да мине става? Остава само да се надяваме за следваща бременност и да родим живи и здрави деца Нашите ангелчета ще се преродят, вярвам..