Забременяване след мъртво раждане

15 октомври е ден, посветен съпричастността към загубата на дете по време на бременност, при раждането или в ранна детска възраст.
🩷💙 Децата, които са били с нас само за кратко.
🩷💙Децата, които никога не са дошли в прегръдките ни.
🩷💙Децата, които не са могли да останат при нас.
🩷💙Децата, с които сме се разделили твърде рано.
🦋 Фондация “Нашите недоносени деца” е част от световната инициатива “Пурпурна пеперуда”, която помага да се повиши осведомеността и подкрепата при загуба на дете. Тя своеобразно допълнение към психологическата подкрепа, която Фондацията предлага за родители, преминали през едно от най-тежките преживявания в живота.
Нека изпратим любов на нашите ангелчета и Не се фокусираме на злободневните коментари.
Ако някой търси психолог, може да се обърне към фондацията за препоръка.

Като допълнение към написаното от billybo искам да кажа, че днес се провежда и Wave of Light. По целия свят се пали свещ в 7 часа вечерта местно време, която се оставя да гори час, в памет на всички загубени твърде рано душички.

Аз ще запаля, за моя Адриан и за вашите дечица 🖤

А съвсем скоро (в рамките на дни, ако не още днес) се надявам да мога да споделя с вас за още една инициатива.

Добър ден, момичета. В момента взех резултата от хистопатологично изследване, там пише:
1. Плацента с обширен участък с некроза. Инфаркт на плацентата.
2. Околоплодни ципи и пъпна връв с обичайна хистологична структура.

Някой може ли да обясни малко по-подробно за първото, какво означава точно?

От тук: https://mamatatkoiaz.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0% … B0%D1%81%D1%82-1/

Тук: https://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F% … D0%BD%D0%B8%D1%8F

Има и доста информация на английски - placental infarction. Като първа стъпка, можеш да изследваш тромбофилия, защото тя също се асоциира с инфракт на плацентата и отлепяне.

Сега взех и аутопсията и в заключение пише :  Ателектаза на лобове на белите дробове. Това свързано ли е с плацентата?

Здравейте, имам малко странен въпрос. Днес става месец от раждането на мъртвото ми дете, преди 3 дни се върна менструацията ми, а днес забелязах странен секрет, прозрачен от зърната ми. Няма болки или температура, но ми е доста странно и друг път не ми се е случвало. Естествено ще се консултирам с доктора ми, но на някоя от вас случвало ли се е нещо подобно?

Здравей, при мен нямаше такова нещо и нямам идея, но ти взема ли хапчета за спиране на кърма? На мен кърмата ми тръгна още в 8 месец по малко и след раждането на бебенцето ми дадоха таблетки за спиране, пих ги само 2 дни по 1 и след това нищо не съм имала

Снаха ми имаше подобен проблем 1.6 месеца след раждането на племенницата ми. Оказа се висок пролактин. Казаха й да не си стиска зърната, за да не ги стимулира. Не помня обаче дали и какво й изписаха.

Аз също веднага след раждането пих 2 дни по 2 хапчета за спиране на кърмата и проблеми не съм имала. Аз си го обяснявам с това, че менструацията ми се върна и хормоните, които се стабилизират. Още чакам отговор от доктора ми.

Най-вероятно е от хормоните и според мен, отнема си време.. аз трябва да си правя изследвания, но ме посъветваха да изчакам за определени от тях поне 2/3 менструации, докато се нормализира всичко. Иначе и на мен също доста бързо ми минаха лохиите, може би кървях 10 дни, после стана като някакво кафеникаво, след това жълто течение. Няколко дни, може би 2/3 ми започна и първата менструация, беше доста обилна, малко даже се стресирах, но ми обясниха, че било нормално да е по-обилен. А ми бяха обяснявали, че лохиите били нещо от сорта на 35/40 дни, доста се бях стресирала, че на мен за 20 дни ми минаха

Здравейте ,изчела съм цялата тема ,припознах се във всяка една от вас .
През 2022 година преживях най големия ужас да загубя детенцето си в 36 гс аутопсията не показа нищо конкретно , асяиксия само това пишеше и в следствие се установи диабет който не е контролиран и хванат на време . Всички казват че това е причината .Но днес съм тук за дам кураж ,че след една дълга и трудна бременност ,(изпълнена с тревоги ) вече имам едно живо и здраво момченце което ми дава сили и кураж да продължавам напред .
Мъката по моето първородно но мъртво родено бебе не отминава но лека по-лека става по лесно когато държиш в ръцете си чудото на живота , живо и здраво
За това кураж ,търпение и много сила пожелавам на всички и никога не се отказвайте от това да преследвате най съкровената си мечта а именно това да станете майка .Мъката не се забравя но по лесно става когато има за кого да живеете

Наистина, много е трудно за всички нас, такова нещо не се забравя никога. На мен ми беше първа бременност, първо детенце. Това, което ще ви кажа може да ви звучи налудничево, но все си мисля, че ако имам и други дечица и тях ще обичам повече от всичко, но никое няма да е толко специално като нея.

На мен също ми беше първа бременност , много тежко ми беше , знаете как е .Така е това бебенце винаги ще е в мислите ми и сърцето ми .

Здравейте! Събрах смелост да споделя и аз своята история. На 28 октомври (40г.с.) влязох за прием в болницата.Имах леки контракции, но нищо повече.Все се надявах да родя по-рано,обаче не се случи и наблюдаващият ме гинеколог ми каза че ако до 40 седмица не тръгне раждане, направо да отивам към болницата, за да може поне да ме наблюдават.И така..станах сутринта, изкъпах се,мъжът ми качи багажа в колата и тръгнахме за болницата. Бях малко нервна,но кой не е преди такова събитие..По пътя осъзнах, че май не усещам бебчо,но мъжът ми ме успокои и ми каза че най-вероятно  си пази силите за раждането. Тогава дори не си и помислих, че нещо лошо може да се случи. Вече в чакалнята ,излиза доктора ,взима ми документите и ме приканва да влезна в кабинета. Първо ме провериха за разкритие(1см.) и след това ме прегледаха на видеозон. Попитах как е бебчо,но отговор не получих. Сърцето ми щеше да изкочи, но си казвах ,че на този етап е невъзможно нещо лошо да се случи. Колко много съм грешала..Оттам ме заведоха да преслушат тоновете ..Ами нищо. Въртя ме на едната страна,после на другата.В очите ми вече имаше сълзи, но аз все още продължавах да си мисля че всичко е наред. Мислех си как жената която преслушва тоновете е някоя некадърна и всъщност няма никакъв проблем.Щеше ми се да беше така ..Идва друг доктор и ме води да ме гледат отново на видеозон. Излиза и се връща с още двама..Всички гледат пребледнели. Питат ме усетила ли съм нещо странно напоследък. Но такова нещо нямаше.До последно всичко беше наред, аз се чувствах добре, бебчо беше добре.Нищо нередно което да събуди подозрение .Казах им че до предишната вечер си шаваше както обикновено и чак тази сутрин спрях да усещам движения. На този етап вече не издържам.Питам какво се случва, а те ми отговарят,че бебето ми няма тонове.След това дори не помня какво се случваше.Изведъж пак бях в приемния кабинет,мъжът ми се държеше за ръката, доктора ми задаваше въпроси, а аз просто не спирах да плача. Бебчо е мъртав. Обясниха ми как на някои жени се случва, точно като при мен, точно на ''финала'',без причина, на напълно здраво до сега дете..Не можех да го проумея, все още не мога.
 Родих на 28 октомври малко преди обед.Винаги си представях раждането като страшно,но нищо не можа да ме подготви за това което преживях. Психически и физически бях изцедена до такава степен ,че нямах сили да напъвам. Накрая родих вече мъртвото си бебенце.До последно се молех да проплаче, да се окаже че всичко е било в главата ми и всъщност всичко е наред. Но този момент не дойде. Дори не го видях. Нямах сили да го напрявя. Реших да го помня такова каквото беше в представите ми.
 Върнах се вкъщи без него .Къщата се чувсташе толкова странна,празна..Плаках с дни, за две седмици бях станала развалина.Не исках да говоря с нигоко,не исках да правя нищо - просто лехах и превъртах този кошмарен ден в главата си. С мъжът ми започнахме да посещаваме психолог и за известно време се чувствах някак си..добре?Опитах се да си обесня, че може би така е било по-добре, може би е имало причина Бог да го прибере при себе си..Знам ли.. На моменти се чудех къде съм сбъркала,в какво се провалих ,че се стигна дотук.
Всеки ти казва просто да не мислиш за станалото и да го загърбиш, но как да стане когато миналото постоянно се връща, винаги има нещо или някой който ти припомня за станалото.
 Денят в който се обядиха ,че аутопсията е готова, целия напредък който имах в опитите си да се възстановя психически се срина. Просто инцидент...Това ми казаха в болницата. Получил се е съсирек в пъпната връв,оттам нататък историята е ясна.Не е можело да се придвиди и предотвати.Пак се започна с обясненията как на много жени се случвало, как до края всичко е било наред и изведнъж БАМ...
 Инцидент ме остави без дете...
След този момент всячески се опитвах да не мисля за това иначе щях да  завърша в някоя лудница.
 Не помага факта ,че където и да отида все виждам някой познат който толкова се радва са види,че вече съм родила, само за да им кажа ,че бебе няма ,и да се опитам да преглътна буцата която засяда в гърлото ми. Всеки път след такава случки се чувствам смазана.Дори с огромната подкрепа която получавам от мъжът ми, не мога да се стегна.
 А моя много близка до сега приятелка ,която роди 2 месеца преди мен ,не пропуска да изтъкне факта ,че аз дете нямам..Дори не мога да си обясня как е възможно да има и такива хора. Опитвах се да не обръщам много внимание, мислех си,че го прави..знам ли,несъзнателно. Обаче малко преди празниците се похвали ,че ще ходят на семейна фотосесия с бебока. Аз се зарадвах, разбира се, но в следващия момент това което тя каза ме остави с отворена уста-"И ти може да отидеш на такава фотосесия  с мъжът ти,то не пречи че нямаш дете"...Просто станах и си тръгнах,не можех да я погледна вече. Може би преувеличавам, станала съм много чувствителна явно..
 Сега осъзнах че е време да се откъсна от всичко негативно и да работя над себе си,да преодолея всичко това и раната в душата ми да заздравее. И се надявам някой ден отново да реша да пробвам и този път края да е щастлив и вместо сама,да се върна вкъщи с нов член на семейството.
 Искрено съчувствам на всички в такова положение и се надявам някой ден да успеем да преодолеем тази болка която не иска да пусне сърцата ни. Пожелавам си всички да посрещнем Новата година с надежда за хубави новини,хубави моменти и само усмивки.
 
Извинявам се за дългия пост, дано не е странно.

Искрено Ви съчувствам за това, което Ви се е случило ;-(  Дайте си време и прекратете общуване с хора, които не Ви разбират или Ви дразнят по какъвто и да било начин - аз отрязах така една приятелка само за една необмислена реплика, не можех да понеса и секунда повече.