Забременяване след мъртво раждане

mira, резултата е нормален, но от това, което аз знам цитонамазка се прави 6м след раждане, за да са достоверни резултатите, така че е добре другия месец да я повториш.

Здравейте, какво бихте казали за тези резултати? Жена на 23г.
TSH Ultra -  3.28 µIU/mL
FT4 - 0.96 ng/dl
ANTI TG Ab 2 - 0.2 IU/ml
ANTI TPO Ab - 28.3 U/ml

Vit d - <10.5 nmol/L

ТСХ е високо, ако се цели забременяване.
А вит Д е направо несъществуващо (ако резултатът наистина е под 10) - остър дефицит!

Хипофункция на щитовидната жлеза, необходима е консултация с ендокринолог. И да - за вит Д трябва да се вземат сериозни мерки.

Не прикачих снимка, понеже резултатите не са правени в България, но прикачвам сега

Здравейте, най- накрая събрах сили ,за да споделя моята история. През 2023г. разбрах, че съм бременна. Още в самото начало/ 9г.с - 14 г. с/ започнаха проблемите - два пъти лежах в болница, заради отлепване на плодния сак, хематом и кървене. С една шепа лекарства и строг режим на легло, нещата се подобриха. Останах в къщи отново прекарвайки 99% от времето на легло. По време на бременността направих всички необходими изследвания, дори генетичните, за да мога да бъда една идея по-спокойна, въпреки ежедневния стрес заради вече преживяното.Попитах дали да пусна изследване за тромбофилия , за вирусни инфекции, но АГ ми каза, че не се налага. Всичко вървеше добре, докато в края на на 28 г. с. започнаха да ми изтичат водите. Оттам следва болница, системи за задържане, терапия кортикостероиди, антибитична терапия. Никой лекар не знаеше колко време ще може да се задържи раждането - ден, два, седмица, месец... Най - голямото успокоение бяха думите на цялото АГ отделение, че колкото повече време бебенцето е в мен, толкова по-добре, че всичко ще е наред, има околоплодни течности. Искрено съм благодарна на всички / почти всички/ лекари, кото полагаха грижи за мен в болницата. Здържаха раждането 20 дни... 20 дни, които според едни щяха да се окажат напълно достатъчни, а според другит бяха са фатални.
В 31 г.с. започна родова дейност, като се стигна до решение за цезарово сечение. Щом се събудих от упойкта , лекарят ми каза - "Всичко е наред, бебето е добре". Бях щастлива , но не съвсем... Усещах сърцето си тежко, сякаш някой бе стъпил на гърдите ми... никога не пренебрегвайте майчинския си инстинкт.......
Представете си следната картина - лежите в реанимация, все още не сте напълно адекватни заради пълната упойка и изведнъж при вас идват лекари от неонатология, начело със завеждащия отделението и следва около 15 секундно известие - "Ти ли си еди коя си? Да знаеш, че детето ти е зле.. Най-вероятно заради теб... Бащата може да дойде между 12-13ч за информация в отделението." След това всички напускат.... Ступор, това е състоянието, в което бях... Не помня как съм се обадила на мъжът ми, не помня кога е дошъл при мен/ само да вмъкна, че го пуснаха прим мен, само защото се познаваме с лекар от АГ отделението, в противен случай можеше и да не го допуснат/. Помня как на всеки кръгъл час ходеше между двете отделения и как се връщаше при мен с все по - мрачно лице, как бързат да му дадем име, не защото трябва да има такова, а за да може след това по-бързо да се издаде известие за смърт, без всякакво обяснение какво се е объркало. Не успяхме да му дадем името, което искахме. Гледах в една точка и се молих на Бог, молих се да спаси детето ми както го бе сторил предишните два пъти... Останах сама, понеже отпратиха мъжът ми, защото бил прекарал трърде много време при мен! Какво по-хубаво от това да си сам в страх, паника и ужас... След няколко часа се появи лекар от неонтологията и с най- равния тон на гласа си ми съобщи, отново в кратка форма - "Детето почина. Бащата е уведомен. Ако искаш да го видиш, да те качат на количка и да те доведат за 5 минути.", след което си тръгна. Сякаш не говореше за дете, а за неудошевен предмет. Сякаш не съобщаваше най-трагичната новина на една майка.
30 минути по-късно дойде мъжът ми, естествено след като се бяхме помолили да бъде допуснат при мен. Той не ми позволи да видя бебето ни, реши сам да носи товарът на това само той да види как детето ни гасне минута по минута. За мен реши да остане светлият спомен от последната ехографска снимка и от думите, с които ми го описа след като се е родило нашето момченце.... Отново останах сама.... Нощта бе дълга, а очите ми пресъхнали. Тишината бе оглушителна. Реалността смазваща. Отказвах да приема, че всичко това се бе случило и мислех как всеки момент ще се събудя от този кошмар. Уви, на сутринта всичко се потвърди, детето ми го нямаше. Отново благодарение на познанството ни с лекар от отделението, бях преместена от реанимация в стая/ щях да бъда сама, без друга родилка на другото легло/. Стаята бе преходна, 2 стаи с обща баня,като в другата стая имаше две бебенца. Няма как да опиша усещането да чуваш новородените, а бебешкото легълце до мен да бъде празно. Сега в кратко резюме бих искала да цитирам хората с най-хуманната професия, но с най- НЕхуманното отношение и да помоля никога, ама никога не употребяваайте тези думи пред майки, които са преживели загуба на бебе, след аборт и така нататък :
- " Здравейте, честито, видяхте ли вече бебето, тук съм да запишем името на детето и данните на родителите за акта за раждане" - административен служител, който изобщо не знаеше, че бебето е починало преди повече от 22 часа
- " еее айде сега, за какво ревеш, ами ако беше увредено по-добре ли щеше да е"
-" нищо де, ще имаш друго"
-" ами станало вече, нали имаш друго така или иначе"
-"млада си, пак ще опиташ"
-" аууу ама в тази стая защо няма бебе къде ти е бебето" , може ми около 5 пъти го чух
Дете с дете не се заменя. Нищо не може да запълни тази празнина в сърцето.
Няма да изпадам в подробности как от неонтологията се опитаха да ни разубедят да НЕ се извърши аутопсия и да НЕ извършим кремация. Тръпки ме побиват какво е щяло да се случи с детето, ако не бяхме упражнили правата си... Искам да уточня, че всички тези разговори са водени между мъжът ми и лекарите от неонатология. Аз видях лекар от тяхното отделение точно 2 пъти - когато ми казаха, че детето е зле и когато е починало. Никой не дойде при мен за да ми обясни какво точно се е случило. Сякаш бебето ми никога не се беше раждало. Според неонатолозите, в тяхната практика 20 дни били много с изтичащи околоплодни води, никъде по света нямало нещо подобно/ абсолютно невярно трърдение, предвид всички истории в групата и в международен план/. Лекарят, поел детето след раждането никога не видях. От момента на постъпване на детето в неонатология имаше пълно затъмнение на случващото се там. Окончателната диагноза според епикризата е Респираторен дистрес синдром, ниско тегло /близо 2кг/, ранна седмица/31г.с/.
Всичките ми кръвни изследвания бяха наред, микробиологията също. При детето също липсваха инфекции. 24 часа преди раждането ми бе направена фетална морфология - отново без отклонение / според апаратурата бебето дори отговаряше на 33г.с на развитие/ и с думите на лекаря, че мога да издържа още.
На 3тия ден след раждане успях да си уредя да ме пуснат в къщи, а да ходя сутрин и вечер до болницата за вливки АБ. Малко преди да си тръгна от болницата, акушерката, която ми фиксираше абоката каза " Нали знаеш какъв жест ти правим като те пускаме, защото трябва да си тук", при което само доброто ми възпитание ме възпря от отговор различен от - " много благородно от ваша страна, чак се засрамих от себе си".
У дома, единственият лъч светлина беше голямото ми дете, което беше изненадано, че съм се прибрала/ не се бяхме виждали почти месец/. Горкичкото дете си помислило, че никога няма да се върна. Едно от най-трудните неща за мен и мъжът ми бе да обясним, че братчето му вече е звездичка,а след това ден след ден  да отговареме на въпросът му-" моето братче кога ще слезе от небето при нас"...
Изисках копия от цялата документация - моята и на детето, естествено след като ми бе обяснено, че трябва да мине поне месец и след като се пусне МОЛБА, но дори тогава можело да не получа разрешение да получа документите. След повече от месец получихме документи. Опитахме се да потърсим коментар от други неонатолози и гинеколози в страната, но естествено в тази държава важи принципа" Гарван гарвану око не вади" и с половин уста ни се обясни, че дори да има някаква небрежност, никой няма да се обърне срещу свой колега.
Ние никога няма да разберем какво точно се е случило. Няма да разберем дали има някой виновен. За нас животът от тук нататък е постоянна борба и воля. Не чакаме справедливост, защото знаем в каква държава живеем. Жалкото е, че никой не желае да поеме каквато и да е отговорност или поне да търси отговори. Днес, аз не търся дали някой неглижира моята бременост , а търся някой лекар, който да ми каже не КОЙ, а КАКВО е било пропуснато, лекар ,който да може да ме преведе по трудната пътека да опитам отново да стана майка.
 Всекидневният кръговрат от  мъка, гняв, болка и безсилие препускат през мен.
Чувствам се като ограбена, осквернена.
Нося физически белег, който всеки ден ме връща към най-ужасният ми ден.
Чувствам се невидима... забравена. Изпитвам отвращение към себе си, защото се провалих като майка.
Ние започнахме да се усмихваме отново, но всяка усмивка ни носи и по една сълза.
Не на последно място, бих искала да се обърна към всички НЕВИДИМИ МАЙКИ - ние продължаваме да живеем, защото трябва да живеем, независимо в колко дълбока бездна сме. Дълбок поклон пред НЕВИДИМИТЕ БАЩИ, чиято болка е еднакво силна с нашата.
Нашите НЕВИДИМИ ДЕЦА винаги са до нас... а някой ден ще можем да ги прегърнем и никога вече да не ги пуснем.

Blue soul, искрено съжалявам за загубата ти и ти изпращам силни прегръдки! За съжаление много от нас са чували подобни думи. При мен неонатологът ми каза "за съжаление реанимацията не даде резултат, но по-добре така, защото иначе щеше да остане инвалид", репродуктивния ми лекар, който спомогна за това да забременея с близнаците си и ме следи до 7м ми каза "представи си да ги гледаше заедно и единия да е бавен", "природата си знае работата", "имаш ембриони, ще опитаме пак, млада си", "да знаеш, че лекарите го изживяваме по-тежко от родителите"... Разбира се получих безброй много коментари, че трябва да се радвам на детето, което имам, как не трябва да плача, защото бебето (другия ми близнак) усеща и му вредя и т.н. Така че много добре разбирам каква болка и гняв дори пораждат такива думи.
За лекар не мога да ти дам насоки, защото всеки е доволен от различен специалист, но мога да те насоча на първо място да си пуснеш PCR тестове за хламидия, микоплазма, уреаплазма, които са често безсимптомни инфекции, но водят до преждевременно пукане на окоплодния мехур. Има и инфекции, които могат да се хванат с обикновена микробиология, които могат да доведат до сходен изход, но предполагам след като е започнало изтичането на водите са ти взели микробиология (или по-скоро се надявам да е така). Тромбофилия можеш да изследваш за собствено спокойствие, но тя поражда различен вид проблеми по време на бременност.
И помни, че не си се провалила. Вината не е твоя!!! Знам, колко трудно е да не обвиняваме себе си и тялото си, защото повече от 3 години водя тази вътрешна борба, но здравия разум знае, че вината никога не е в майката.

Мила Blue soul, толкова са ми познати чувствата които описваш, не е истина просто. Тази черна празнина никога няма да изчезне, за жалост... На мен ми е трудно да си представя остатъка от живота ми да живея с тази болка, с това наказание, с тази огромна любов, която изпитвам, а се наложи да погреба. Но времето си минава и се налага да се съберем заради нашите близки или по-големи дечица. Аз усещам, че живея живот с 2 лица. Единия за пред хората, другия е най-страшната и черна дупка, в която мисълта ми е в 95% от времето. Имам чувството, че душата ми не е тук, а само тялом съм тук.
И на мен завеждащата родилно влезе при мен и ме попита очудено защо плача толкова много?! Но честно казано всички тези коментари са едно нищо на фона на огромната болка от загубата.
Аз видях детенцето си, прегърнах го, целунах го, погребах го.... Всеки ден това е пред очите ми... Знаех, че това ще ми разкъса душата и ще ми е трудно да продължа, но го направих и не съжалявам...Само това ми остана от него и си го пазя в сърцето....
Ограбена, осквернена, като прокажена, недостойна...така се чувствам и аз. Мразя се. Въобще е буря от емоции и чувства, отвратитно е...
2402 ти е дала добър съвет за изследването за инфекции. Най-вероятно има и други възможни причини за преждевременно спукване на околоплодния мехур, но това трябва лекар да насочи. Наистина е трудно да намериш лекар, който да погледне комплексно на теб и да ти помогне да намериш причината. Може би репродуктивен специалист би помогнал. Те работят с много жени със загуби в различен етап от бремеността и имат опит.
Ако си от София за бъдещо раждане се ориентирай към болница с неонатология с най-високо ниво на компетентност.

Благодаря за топлите думи 🤍 В болницата ми направиха обикновена микробиология, от която не се изолира нищо. Вярвам,че причина е имало, но не ми дава мира въпросът "защо подобен тип изследвания не се правят рутинно ,за да не стигат жените до такъв край"? Преди време започнах лека полека да правя всевъзможни изследвания , но след като трябваше да се информирам сама... Изгубила съм вяра в здравеопазването.....  
Madness88 Благодаря ти 🤍 Не съм от София , но посетих репродуктивен специалист  в София, който се надявам поне малко да ми даде отговорите,които търся. Неонатологията към болницата ,в която родих, е с най- високо ниво на компетентност, което добави още сол в раната ми, защото там спасяват бебчета под килограм. Нито сега, нито тогава  съм отричала професионализма и компетентността на неонатолозите, наистина са прекрасни специалисти,но останах разочарована от от не до там хуманното им отношение. Чувствам се изгубена всеки ден....
 

Blue soul съболезнования 🖤
Ужасно е това, през което са ви накарали да преминете. При моите загуби поне имаше човешко отношение, което поне малко компенсира липсата на компетентност.
Ако търсите лекар, който да ви даде адекватни отговори и човешко отношение ви препоръчвам да посетите др Николай Ковачев.
Благодарение на него след 5 ужасни загуби (и моето мъртво раждане беше в 31 гс, бебето също беше 2 кг, но то се роди мъртво, отделно имам още 4 аборта между 4-10 гс) успях да износа и родя живо и здраво дете. Положи огромни грижи и старание да подготви тялото ми за бременността, проследи я перфектно и при него и родих. Пое пълна отговорност от преди началото до края и ми казваше, че ако няма генетичен проблем, който не зависи от него, с всичко друго ще се справи и аз ще имам живо и здраво дете. Обеща и изпълни 🩷

Много плаках, искренно съжалявам! Моят ужас е подобен от ШЕЙНОВО. Напоследък вече и лекарите не са хора, не всички, но повечето. Ако всички търсим права и отговорност няма да е така! Предлагам да направим петиция/анкета ПРОТИВ лекарските грешки, и НЕпоемането на отговорност! Съгласна съм, всички сме хора, грешим. НО, нека някой излезе най-накрая и го осъдят, защото има голяма доза и НЕМЪРЛИВОСТ.

Мале мисля че няма по гадно нещо от загуба на дете!
Но винаги може да бъде по зле. Минала съм по тоя път два пъти( но преди 20 г.с ) и слава Богу  и на Др Николай Ковачев имам вече дъщеричка. Но да всяка загуба не боли еднакво според мен. Докато износа живото си дете всеки ден само се молих. Особено като го вече усещаш не ми се и мислеше какво щеше да ми бъде да го загуба. Направо не знам каква е болка да загубиш дете а да го усещаш. Или пак както по горе да си имал секцио а да няма бебе. А знам как боли секциото. Всички жени които имат си детенце в дома си, някак си имат наистина светклинка и колкото да ми преди звучеше гадно по леко е за нюанс когато вече имаш дете.
Някои жени не стават лесно майки и трябва да минат дълаг път някои малко по кратък. Но наистина така е трябвало да бъде и дано всичките по бързо  да станете  майки и бързо да си гушне живо и здраво бебче. Но да трябва търпение. Това е живот и той е борба и добро и лошо всичко минава.
Имаше една поговорка не знам как беше цялата. дай Боже на всекого по едно детенце в ръцете па за друго каквото бъде.
П.С. По никъкъв начин не умаложавам загуби след едно живо и здраво дете, всяко детенце си се обича, но друго е в къщи да те чака по голямото дете а друго е да няма детенце в къщи!

Моля тази тема да не я превръщаме в място за сравнение. Никога не е лесно, болката е една и съща, същевременно различна, но няма обстоятелства, които да правят преминаването през това по-лесно.
На мен въобще не ми беше лесно, че едното ми бебе беше пратено за аутопсия, а другото се прибра вкъщи с мен. Изживявах всичко свързано със загубата на детето ми, докато някак да се опитвах да се адаптирам към живота с новородено и да го отгледам без да му създам травма от моята болка. Бях на косъм от това да сложа край на живота си, въпреки че имах живо дете, защото не можех да понеса болката и защото смятах, че аз съм виновна за загубата на брат му и че вероятно му вредя, вместо да се възприемам като незаменимата майка. Повече от 2 години опитвам да забременея повторно. Имам една бременност в този период - извънматочна, завършила с операция. Имам общо 4 операции за 2 години. Преди по-малко от 2 седмици опитите ми за още едно дете ме вкараха в болница, защото явно организма ми не може да понесе повече хормонални и други лекарствени терапии. И болката от това да нямам още едно живо дете, от това, че единствената ми бременност и раждане остават най-ужасното нещо в живота ми, въпреки че имам детето си в резултат от тях, реалността, че никога няма да имам раждане след което да чуя "честито", вместо "съжалявам", ме смазват всяка една секунда. Повече от три години работя с психотерапевт и имам още много работа, за да се науча да живея с болката си. Обичам безкрайно много детето си, но то не е утешителна награда и не лекува болката от другите загуби.
Както ми каза психолога, който случайно влезе при мен докато бях в болницата след раждането, когато казах, че само сина ми дава сили:  "той има нужда от вас (мен и съпруга ми), не вие от него". Запомних тези думи и живея според тях. Живите деца не трябва да бъдат натоварвани с отговорността да бъдат "спасението" на родителите си. А когато пък има и по-голямо дете, което разбира че е трябвало да има бебе, нещата съвсем се усложняват. Защото трябва да продължиш да бъдеш адекватен родител, трябва да му обясниш, трябва да си насреща да го подкрепиш ако изживява тежко случващото се, трябва да си готов от нищото да трябва да отговаряш на въпроси от рода на "кога бебето ще си дойде" или "къде е бебето" и всичко това, докато се опитваш да оцелееш, защото всяка от нас знае, че ежедневието след загуба на дете е буквално въпрос на оцеляване.
Така че нека не си обясняваме една на друга, че като имаш дете боли различно. Не, боли все така силно, и те боли и за децата, които имаш.

Здравейте, преди по-малко от месец преживях загуба, за която още ми е трудно да говоря, но знам, че нещото, което ме движи напред е желанието за нова бременност. Бих искала да попитам какви витамини започнахте да приемате и след колко време от раждането?

Съжалявам за случилото се.

Б комплекс + Вит Д.
Но много зависи дали имате някакви липси. По-добре си изследвайте нивата на витамините (Б9, Б6, Б12, Д).
Също така в хубаво да знаете дали имате някакви мутации в гените MTHFR и MTRR за усвояване на синтетичните витамини от група Б (Б9 и Б12).