Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - V ЧАСТ

  • 28 582
  • 750
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 836
Да не искаш да кажеш че "любовта" е прерогатив само на човека?

Тази, за която говоря - да.


Евентуалното неразбиране идва оттам, че имаме предвид различен вид "любов".

# 241
  • Мнения: 37
Според някой психолози емоциите са предхождащи чувствата в чисто еволюционен план. За мен всякакво опростяване на нещата в тази насока е недопустимо. Съгласен съм с горица. Чувствата не могат да бъдат разглеждани, като усъвършенстване на емоциите, защото те са против логиката на еволюцията. Вече сме обсъждали алтруизма например.

Много ми хареса какво е написал Холограма за секса, храната и ... първородния грях. Тук имам нещо да добавя. Има още едно нещо, което трябва да добавим към "двете основни неща за оцеляването на човека". Въпреки, че аз не бих ги формулирал така, а по-скоро трите основни неща, към които се стреми всеки човек. Третото, за което говоря е наречено от Алфред Адлер "стремеж към превъзходство". Интересното е, че Библията говори за три неща, които апостол Йоан заклеймява, като светски:

1 Иоаново 2:16-17 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света; светът преминава, и неговите похоти;

Далеч съм от идеята, че секса, храната ... са нещо лошо, но много ми се иска да разгледаме тези неща от различни ъгли. Защото за тях можем да намерим различни имена, но те определят нас като личности. За мен всеки естествен (нормален, но и светски) човек се стреми към тези неща - да се самовъзпроизведе (в една от формите това опростено значи да прави секс), а Йоан казва "похотта на плътта". Второто-  да притежава, защото ние определяме себе си по това какво притежаваме, а Йоан му казва "пожеланието на очите". И третото, което вече споменах, на което Адлер казва стремеж към превъзходство, Йоан му казва "тщеславие".

Най-интересното е, че тези същите неща, макар и казани с други думи ги виждаме в друга част на Библията - Притчи - написана с около хиляда години по-рано.
Тук те са представени като награда от Бог:

Притчи 22:4 "Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот."

Защо казвам, че са същите. Това, което "пожелават очите" не е ли богатство? Тщеславието не е ли желание за слава? А похотта на плътта не е ли това, чрез което се ражда живот?
Дали има противоречие тогава? Разликата на едното и на другото място е, че едното е подарък от Бог, а другото е стремеж на човек да го има без Бога. Освен това може да има похот без да има живот. Човек може да се бори за слава, но никога да няма такава или да има много "богатства", но въпреки това да е беден.
Ето го и "първородния грях":
Битие 3:6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.
Не е ли същото - храна (похотта на плътта), приятно за очите (пожеланието на очите) и дава знание (тщеславие). Бог не се противопоставя на желанието на човека за знание. Има много стихове в Библията, които го показват. Тя, обаче искаше знание, за да "бъдете, като Бога" Битие 3:5. Това не е ли стремеж към превъзходство. Някой би казал - това е заложено в човека. Въпросът е, че е едно да искаш да имаш характер като Бога, а съвсем друго е да искаш да имаш Неговите способности.
Христос казва: "Търсете първо Неговото царство и Неговата правда, а всичко това ще ви се прибави.
И опираме до думите на Холограма кое е изначално - емоциите или самосъзнанието. Според мен и двете трябва да вървят в синхрон, защото иначе се нарушава баланса.
Бързах, така че нещо може и да не съм написал както трябва. Пак ще го погледна по-късно.

# 242
  • Мнения: 37
Да не искаш да кажеш че "любовта" е прерогатив само на човека?

Тази, за която говоря - да.


Евентуалното неразбиране идва оттам, че имаме предвид различен вид "любов".


Доколкото знам и според еволюционистите е така. Може и да греша, но според мен привързаността на животните не трябва да се бърка с чувството любов. Разликата -макар и много пъти саможертвена при тях тези инстинкти са неосъзнати, докато при човека тя е волева и осъзната.

Само да допълня, че много ми хареса това, което горица е написала за любовта. Много точно определение. Достойно за учебниците.

Последна редакция: ср, 11 май 2011, 16:36 от БориСе

# 243
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 393
Аз пък си мисля, че е възможно да съществува при приматите.
Имат всички чувства и усет като човек, защо да им липсва любовта?

# 244
  • Мнения: 335
...Любовта при човека е функция на разума, не само на вродения му сексуален инстинкт.
Можеш да обичаш някого цял живот напук на всякаква логика...

Това е едно голяаамо противоречие. Не изглежда да е работа на "разума". На мозъка - да, но то всичко е негова функция.

Аз пък си мисля, че е възможно да съществува при приматите.
Имат всички чувства и усет като човек, защо да им липсва любовта?

Абсолютно.

# 245
  • Мнения: 37
...Любовта при човека е функция на разума, не само на вродения му сексуален инстинкт.
Можеш да обичаш някого цял живот напук на всякаква логика...

Това е едно голяаамо противоречие. Не изглежда да е работа на "разума". На мозъка - да, но то всичко е негова функция.


Аз пък съм съгласен, въпреки привидното противоречие. Защото според мен любовта (тази, за която говори горица ) се управлява от волята. А волята е подвластна на разума дори, когато е алогична. Точно в това е същността да обичаш. Не е любов, когато очакваш нещо насреща. Тогава е търговия. Любов може да дарява само някой, който има ясна оценка за самия себе си. Който не определя собствената си личност по това, което притежава като материални блага. За такъв човек ценностите са по-различни.
Такива хора не са самоубийци. Те обичат живота. Ценят, обаче живота на другите повече от своя. Не можете да ме убедите, че има примати, които да направят подобно нещо съзнателно. Има разлика между инстинкт и волево решение. Един примат може да защити детето си по време на пожар с риск за живота си например, но не може да планира. Вижте смъртта на Сократ например. Той може да спаси живота си, но избира да умре, за да покаже, че не се отказва.
В това се състои богатството на истинския човек. Той смята, че въпреки, че дава много, това не означава, че е обеднял. Егоиста не може да дава така, защото смята, че давайки се отнема от същността му. Той определя себе си според това, което има.
Холо, отчасти затова съм си избрал този аватар. Далеч съм от това като действие, но вярвам в това като идеология. Персонажа на героя е такъв. Той се жертва заради приятелите си. Не защото очаква да получи нещо. Не заради детето си. Не заради мацката във филма. Обясни ми каква е логиката в това? Той не знае дори какво ще се случи след малко. Ще избият ли приятелите му? Ще спечелят ли? А можеш ли да ми кажеш функция на мозъка ли е? Той самоубиец ли е? Или мозъкът му се е изключил? Какво става с инстинктите му за самосъхранение? Дали има разлика между инстинкт и воля?

Последна редакция: ср, 11 май 2011, 21:36 от БориСе

# 246
  • Мнения: 335
...Такива хора не са самоубийци. Те обичат живота. Ценят, обаче живота на другите повече от своя. Не можете да ме убедите, че има примати, които да направят подобно нещо съзнателно...

Някой може да ти изкопае най-гледания клип на You Tube за 2007 г. - как стадо биволи, доста планирано и вярвам, напълно съзнателно, спасяват едно биволче, пленено за обяд от няколко лъва:

http://www.youtube.com/watch?v=LU8DDYz68kM&feature=player_embedded

ПП
Примерът на горица е свързан най-вече със способността на човека за абстрактно мислене и с въображението му.

# 247
  • Мнения: 37
Няма нужда да ми го копае. Гледах го преди две седмици.

http://www.youtube.com/watch?v=LU8DDYz68kM

Щеше да е същото, за което говоря, ако биволчето беше се хвърлило да умира заради стадото. Дали е съзнателно? Виждал съм куче, което се опитва да "събужда" заклано прасе. Слоновете също дълго време се опитват да "съживят" отдавна издъхнал член на стадото. Също мога да намеря клипове и за това. Въпросът е това съзнателно ли е или е инстинкт?

Абстрактното мислене... не се захващам да го коментирам.

Последна редакция: ср, 11 май 2011, 22:23 от БориСе

# 248
  • Мнения: 836
... Абстрактното мислене... не се захващам да го коментирам.

Aми то няма много общо със сексуалния нагон и никак не се връзва със закона на джунглата, нито с теорията за естествения подбор, та едва ли е интересно за коментиране.

Никой не ми отговори за какво ни е поддръжката на толкова сложната термодинамика на биологичата система "човек", притежаващ разум на едно свръхвисоко ниво (в сравнение с който и да е друг животински вид), след като той така или иначе би могъл да се възпроизвежда необезпокоявано полюшквайки се на някой по-нисък клон от еволюционното дърво, белейки банани и прочие.

За какво му е да замисля велики дела, да се стреми към възвишени цели, след като така само си усложнява и утежнява живота. Увеличавайки единствено ентропията.

# 249
  • Мнения: 335
...Никой не ми отговори за какво ни е поддръжката на толкова сложната термодинамика на биологичата система "човек", притежаващ разум на едно свръхвисоко ниво (в сравнение с който и да е друг животински вид), след като той така или иначе би могъл да се възпроизвежда необезпокоявано полюшквайки се на някой по-нисък клон от еволюционното дърво...

Е, колко сме се питали тука същото...
Еволюционистите отдавна са отговорили: станало е случайно. Случайно се е усложнявал и е оцелявало всяко усложнение, което се е оказвало пригодно за условията към момента на появяването си. От усложнение на усложнение - и ей ти...

Ако сме работа на Програмиста, каквато е тезата на братчеда, питали сме се - за удоволствие или по необходимост ни е създал. Библията май казва първото.

На Лабрадор тезата май беше, че сме намерени във физически вид долу-горе такива, каквито сме сега и само малко е поработено върху ни с привнасяне на подобрения (допълнителни гени, ако не греша), които ти сега искаш да си обясниш.

Отделно може да сме долетели като глухарчета от другаде, където от пръв поглед би се видяло защо сме такива, ама тук условията са други и няма как да се сетим, тръгвайки от тях.

Отделно не знам дали така лекомислено може да се твърди, че притежаваме "разум на едно свръхвисоко ниво (в сравнение с който и да е друг животински вид)", като можем да съдим за разума на другите видове само от гледна точка на собствения си. Т.е. приматите може би мислят същото за себе си като се сравняват с нас. Колко други видове могат много повече неща, ама им се е паднала друга физика и оттам - други "изразни средства".
Скоро имаше публикация за това, че е напълно възможно бактериите да си общуват с радиовълни. Остана да се уточни "съзнателно" ли го правят, ако това се случва...

Последна редакция: чт, 12 май 2011, 09:48 от Холограма

# 250
  • Linz
  • Мнения: 11 630
В едно съм убедена- създателят ни не е дал усещанията- физически и емоционални, воден от добри чувства. Страданието съпътства жизнения път на всяко живо същество на тази планета.

# 251
  • Мнения: 335
В едно съм убедена- създателят ни не е дал усещанията- физически и емоционални, воден от добри чувства...

В Библията е казано от кого са страданията. Те са следствие на програмната грешка (първородния грях), която сами сме си причинили, подведени от съпрограмиста, който после е предал програмиста, подучвайки творението да злоупотреби със свободната си воля.
С тази свободна воля творението или се е прецакало само като е ровичкало само в собствената си програма без да има права за това, или се е заразило с вирус, който е бил някакъв вид заложена в програмата му защита, предвидена от програмиста. Или се е заразило с вирус, предвиден от друг, не от програмиста.

ПП
Иначе физическото страдание - болката - има защитна функция, докато не премине някакъв предел. Може първоначално да е било заложено да не преминава такъв предел.

# 252
  • Мнения: 37
В едно съм убедена- създателят ни не е дал усещанията- физически и емоционални, воден от добри чувства. Страданието съпътства жизнения път на всяко живо същество на тази планета.

Според Библията ние (човека) сме си ги взели. Теолозите твърдят, че преди грехопадението човек е познавал доброто, но не е познавал злото. Желанието да познава и злото е от самия човек. Създателя не му го е вложил.

# 253
  • Мнения: 37
Холо, интересни предположения! Няма какво да им опонирам.

# 254
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Значи създателят му е дал възможността да пожелае да познава и злото. Човек е това, което създалетя е искал. А освен хората, на тази земя има и много други живи същества.

Общи условия

Активация на акаунт