Помагат ли родителите ви в отглеждането на децата?

  • 40 835
  • 749
  •   1
Отговори
# 510
  • Пловдив
  • Мнения: 28 209
Аз искам да попитам - тези родители, които не помагат - защо го правят според вас това?
Искам да кажа - от преди ли нямате такива добри отношения, половинките ли не харесват или...просто така?
Защото си имат други грижи на главата.

Да де - аз нали това питам - какви?  Laughing
Ами най-малкото баба ми е зле, на легло е, идва жена да я гледа през деня, но вечер и уикендите е майка ми, баща ми е с инсулт, насмалко не си отиде когато Иван-Асен беше на 8-9месеца, сега е половин човек и пенсионер по болест, освен това майка ми наобикалва и свекърва си и леля си (баби по над 80г) в старческите им домове (майка ми, баща ми и баба ми живеят заедно). И трябва да е адекватна на работа, защото е стоматолог-хирург. Гледа ми нарядко децата, защото трябва да и кажа поне седмица предварително за да си организира нещата.
Свекърва ми има общо 5 внука, най-голям е Иван-Асен, как ти се виждат 3 дивачета от 3 до 5г и две бебета? Последните две бебета, Томан и на зълва ми са с две седмици разлика. С големите на рядко и при голяма нужда се справя за цяла вечер, обаче да и оставя тримата моите за повече от час е абсурд. И те си имат своите болежки със свекъра. И колкото да ме ядосват понякога си обичат внуците и гледат да помагат, за колкото имат сили. Живеят на долния етаж, в един вход самостоятелни апартаменти сме и така се случва, че при спешна нужда разчитам на тях.
С мъжа ми самостоятелно двамата заедно излизаме максимум два или три пъти годишно. Основно той гледа децата за да изляза аз. От както Томи се е родил не сме излизали, едва сега можем да го оставим вечерта и да има шанс да спи няколко часа докато се върнем.

Последна редакция: пт, 04 ное 2011, 10:32 от Янтра

# 511
  • Мнения: 7 947
Да, ето разбираемо си го написала, така щото човек да схване, че не е нежелание. Така, както го описваш - явно и ти си доста обвързана със сем.ситуация, затова ти желая просто...много сили и усмивки  Peace

# 512
  • София
  • Мнения: 7 716
Помага ми и свекърва ми и майка ми. Всяко лято детето прекарва време и с едната и с другата. Почти цяло лято е с тях... Другият ми вариант е посещаване на летни занимални и клубове, което нито аз, нито детето предпочитаме. Помагат ми и за прибирането на детето от детска, а сега и от училище, за воденето и прибирането от разни странични занимания. Финансово не помагат, дори обратното, което за мен е нормално. Щом поемат детето, аз трябва да им подсигуря средствата за това. Безкрайно съм благодарна и на двете, без тях щеше да ми е доста по-трудно, отколкото в момента!
Въпреки всичко, гледам да не злоупотребявам. Не си позволявам да ги моля да го гледат, за да отмарям аз.

# 513
  • Пловдив
  • Мнения: 28 209
Да, ето разбираемо си го написала, така щото човек да схване, че не е нежелание. Така, както го описваш - явно и ти си доста обвързана със сем.ситуация, затова ти желая просто...много сили и усмивки  Peace
Да, обвързана съм, обаче желанието да имаме три деца е наше, с мъжа ми решение и като ги има тези деца трябва да си поемем отговорността и да ги гледаме по най-добрия възможен начин. Все пак - който има деца да си ги гледа и след първото да си прави сметката може ли, не може ли. Въобще не приемам довода - "ама на мен не ми помагат", ми не помагат, ама не са и длъжни.
То още с едно дете е голям проблем за някои хора, пък преди да имаш дете е трудно да разбереш  как и с колко се променя живота на един родител. Абе... да му мислят Simple Smile Има презервативи навсякъде вече Simple Smile

# 514
  • Мнения: 7 947
Аз не мисля, че отговорността е чужда и друг ти е длъжен, май не става ясно, въпреки че от много време насам се опитвам да обясня.  Laughing
Просто има моменти, когато се налага да разчиташ на някого и е кофти, ако най-близките ти могат, но просто не искат.

# 515
  • Пловдив
  • Мнения: 28 209
От моя гледна точка практическия резултат на двата типа "мога, ама не искам" и "не мога" е един и същ  - разчиташ на себе си, на бащата, молиш приятели и след определена възраст на детските клубчета. Единствената разлика е в горчивото чувство, при мен го няма, щото наистина не може.

# 516
  • Мнения: 128
Така или иначе и едните, и другите ще разчитат на мен и мъжа ми за подкрепа, когато (дай, боже!) доживеят възрастта да им е нужна такава. И го знаят много добре. Не разсъждавам така, защото съм длъжна някому, а защото съм човек и защото е човешко да се подкрепяме с най-близките си. Това в идеалния вариант се осъзнава двустранно, но липсата на двустранност не влияе, поне не на мен. Peace

# 517
  • Мнения: 7 947
И за мен, но когато в няколко теми го казвах - ме обвиняваха, че искам да ми подгъзуват и ще държа длъжно детето си да ме гледа  Laughing

# 518
  • София
  • Мнения: 47 344
Аз не мисля, че отговорността е чужда и друг ти е длъжен, май не става ясно, въпреки че от много време насам се опитвам да обясня.  Laughing
Просто има моменти, когато се налага да разчиташ на някого и е кофти, ако най-близките ти могат, но просто не искат.

да когато става въпрос за помощ при болести, болници, операции и т.н. не е нормално да могат, а да ти отказват, освен ако не са ви екстремно лоши отношенията....аз и по-рано писах, че това са единствените случаи, за които не разбирам отказана помощ....ама за да излезели мама и тати на ресторант или някой им бил длъжен да им гледа детето събота-неделя, или да идва баба всяка вечер да къпе бебето...или не знам какво си ....което в повечето случаи се разбира под помощ...никак не смятам, че са длъжни бабите и дядовците.

# 519
  • Мнения: 7 947
Идеята ми далеч не е да изреждам кога не е нормално да се сърдиш на отказаната помощ.  Laughing
И аз мога доста примера да дам, но какво?
Или просто искаш след всеки мой пост да казваш обратното...

# 520
  • Бургас
  • Мнения: 370
Хубаво е да има кой да ти помогне, ако се наложи, но не бива да го очакваш, сякаш е задължение. Не, не е тяхно задължение нито да гледат децата през уикендите, нито лятото. За някои хора това едва ли не влиза в задълженията на бабите и дядовците. А ако не го получат се започва едно мрънкане, едно сърдене. За мен е нормално бабите и дядовците да идват да виждат децата или пък децата да ходят да ги виждат. Може и да поостанат някои и друг час, може и ден-два, ако двете страни имат желание - децата и бабите. Много грозно и нагло ми се струва това сърдене. Хората явно не се замислят, че родителите им цял живот са работили, да кажем 30-35 години, изгледали са тях, изучили са ги, обичали са ги, тревожили са се, дали са всичко, което е нужно. После евентуално са се погрижили или се грижат за своите родителите и изведнъж младите им, прави и здрави деца започват да се цупят, че бабите и дядовците не искат да помагат за децата.. Crazy Ама как можело да нямат желание.. Crazy Ами те хората може да имат желание да ги виждат, но не и да ги гледат и да поемат отговорност за тях. Как пък не се замислят, че след толкова години работа и грижи просто искат малко спокойствие и почивка, може вече да нямат смелостта да поемат отговорност за малки деца, да нямат сили. На всичкото отгоре съм чела не едно и две изказвания, че щом бабите не гледали внуците си, то да не очакват от децата си да ги гледат в дълбоки старини Crazy. По-нагло нещо не бях чувала. А, че родителите им са ги изгледали и изучили, че са работили цял живот, евентуално и наследство ще им оставят, това не се отчита. Много е грозно.

# 521
  • София
  • Мнения: 1 703
Никого не съдя, наистина високопарни приказки и закани във форума много.

Не, на бабите и дядовците не е задължение да гледат внуци. Определено не е. Но някак си е тъпо да изискваш помощ от детето си, а в същото време да имаш възможност и да не искаш да му помогнеш. Никога моите родители не са ме спрели да излезем със съпруга ми вечер, винаги биха ги поели. НО аз не искам, мъжа ми също. Че то голямото излизане - да им треперя всичко ли им е наред на тия деца...
Макар че понякога има служебни присъствия с почти задължителен характер, чисто политически. Еми за една вечер, сори, ама не мисля, че нещо кой знае какво ще се случи (винаги след такова събитие гледам най-късно 22,30-23 часа да съм се прибрала и да съм си взела децата).
Тука четох откази да се гледат внуци, за да отиде майка им да оперира перитонит. Еми извинявайте, ама това бих го накрекла с обидна дума. Значи толкоз го играеш независим и велик, ама детето ти да мре, щото ти имаш сериали! За такова нещо високопарните приказки ги разбирам абсолютно напълно! И да, определено тези родители с ината си да не помогнат, пк ти мри, заслужават да се преразгледат някои позиции. Лично мнение.

# 522
  • София
  • Мнения: 47 344
 newsm10 ето в последните 2 поста е истината...

# 523
  • Мнения: 284
Мисля, че темата малко се измести - въпросът е помагат ли родителите, а не длъжни ли са. Много ясно, е че не са длъжни - никой на никого не е длъжен в този живот. Просто при нас има разни типични схващания - от рода на:  децата трябва/длъжни са да гледат родителите си, бабите и дядовците - внуците си...и т.н.

# 524
  • София
  • Мнения: 1 149
И най-много съм мразела думите "Който има внуци, да си ги гледа".... Аз (и баща му) сме длъжни да си гледаме детето, нито баби и дядовци, нито самото дете нас да ни гледа, като остареем. Че да не би бабите и дядовците да са ме карали да го раждам  Rolling Eyes Това е моето мнение. Обратното (което bobibb е написала за типичните схващания) е доста по-широко разпространено и редовно хем ми се чудят, хем ме съжаляват за това мое мислене...

Общи условия

Активация на акаунт