Постояхме малко в края на тротоара, за да се отмести човека и кучето му, но не, той си го хранеше. Извиках му да се отмести и да хване кучето, но той се премести така, че аз не го виждах повече, виждах само кучето. Минах от към улицата и човека се появи и започна да ми крещи, защо не сме минавали по бързо, той колко време щял да го държи кучето. Аз му казах, че трябва да го държи на каишка и да не го храни на сред тротоара, защото когато го храни е по опасно и понеже употребих "голямо куче", той се обърна към мен с думите "Ами не се ли виждаш и ти, колко си огромна, ама си ходиш без каишка по улиците." . Без коментар!
Няма да пиша за площадките в нашия квартал (предполагам и не само)) в които уж преминават само хора с кучета и случайно се изпускат...., за близо три години по площадките, съм научила хората и кучетата в района, има само една жена от квартала, която винаги води кучето си на каишка и носи плик за изпражненията.
Не трябва ли, когато някой има куче, домашен любимец, да се съобразява с другите, а не другите да се съобразяват с него.
Мен ме е страх от кучета, от всякакви, от малки, от големи, имам страх и то голям, за дъщеря ми още повече ме е страх. Бих била много по спокойна, ако всички водят кучетата си на каишка, а по големите да са и с намордник, нищо че стопаните им твърдят че "не хапят".
Не коментирам уличните кучета, те са друга тема. И от тях ме е страх. Там вече други хора са отговорни.
Моля ви, всички вие, които имате кучета, водете ги на каишка, контролирайте ги, не ги водете по детските площадки. Слагайте намордник, колкото и да ви се струва смешно, невъзможно, кучето ви да не хапе. Моля ви!
Не не съм лигла. Това са правилата и ако ги спазваме, ще е по спокойно, лесно и приятно. Ще е по чисто. Ще се разбираме всички по добре. Не е ли така?
