Защо кучетата са без каишки и наморник?

Риана, не си абсолютно права. В един репортаж по тая тема не съм чула да има осъден собственик и приспано куче. Все нахапани хора и недосегаеми кучкари.

Луне, имаше един такъв случай...но не се сещам за кой град беше. Ще пусна линк

Радвам се като чета за така възпитани и нормални любители на кучета.
Баба ми преди година ми разказва какво й се случило - Върви по тротоара, там голямо куче със засукана стопанка, бабето я помолила (колко учтиво е било не знам, че баба си е малко серт..), да си хване кучето, че я е страх; Реакцията на мацката била нещо от сорта, че няма, а и кучето и било по-добро от хората и се обрънала на другата страна... та така, баба ми наджапала в локвата за да заобиколи "доброто куче" и минала  по улицата.

Виждам из комплекса как малки деца разхождат огромни кучета...сами. Без намордник са кучетата,разбира се.   Това голямо куче,ако реши...ще повлече със себе си стопанина като стой,та гледай.Как позволяват родителите такова нещо изобщо.Поне намордници да имаха....Една мадама пък разхожда куче ,което е по-високо от сина ми...огромно.Съжалявам, не им разбирам породите, не мога да кажа каква е точно. Пак без намордник. На въпроса ми защо-отговора беше, разбира се-то не хапе Преди да ми отговорят,знам какво ще ми кажат. Не знам как са толкова сигурни.  

Абе права си и аз не съм чула да има осъден, но пък ми се ще да вярвам, че след като има закононарушение - (след като е допусна нападение над човек) би трябвало да може да бъде осъден стопанина.
А за смъртната присъда имах друго предвид - аз лично бих я издала и изпълнила  
ol, а не си ли чувала отговора - Ама спокойно той напада само лоши хора

Ol, в интерес на истината има породи, които нямат агресия в историята си. Като например порода дог. Те са високи, кокалести, много красиви и грацилни животни. Същото важи и за английската хрътка.

Друго голямо куче, за което се сещам е "дого аржентино". Доста популярна порода. И много опасна.
Наскоро се възхитих на две момчета, повели кучетата си на поход в гората. Бяха без поводи, но с намордници. Поступаха нашия, че е малък още, но нямаше други поражения, освен сбутвания и накърнено кучешко его.
Бяха порода "кане корсо"- много, много умни и деструктивни същества. Та има и свестни стопани.

Аха..нещо като,то обича децата или просто иска да си поиграе.Ама как да го обясня на пищящия ми син.

Не отричам,че има съвестни и свестни стопани,може,може. Какво да направя като срещам само от другите...
Смарти,сигурно е дог. По това, което описваш,наистина високо и кокалесто. И пак не мога да приема като извинение факта,че в историята си нямат агресия. Това ..как да кажа не ми звучи сигурно на сто процента. И трябва ли да познавам всяка една порода..и дали имат в историята си агресия или не, за да се разхождаме спокойно с детето ?

Извинявай, че ползвам твой цитат, за да повдигна един друг въпрос.
А той е: Защо пищи детето ти?
Аз не знам за случай на вроден страх от животни.  Даже напротив - децата се раждат съвсем доверчиви и обожават животинките - тези живи, мърдащи играчки. Страхът им го внушаваме ние, възрастните, с често неадекватните си реакции и проектирайки им своя собствен страх.
Оттук следва въпросът - какво правим, за да научим децата си да се пазят от животните, било то призорни или безпризорни? Както ги учим да се пазят от колите и непознати хора, които могат да им сторят нещо зло, умеем ли да ги научим как да се пазят от и отнасят с животните?
С моя син имах два случая, които ми изправиха косата. Първият беше, когато детето беше на годинка - току-що проходило и както си щъкаше край мен, седнала навън в едно кафене, така и нагази една излегнала се до съседната маса немска овчарка. Като видях как най-скъпото ми минава през опашката ѝ и се вкопчва в ушите ѝ, направо ми призля. Добре, че животинката излезе по-умна от него и мен, та не реагира - изтърпя го стоически. А можеше и друго да се случи... Кой щеше тогава да е виновен? Животното, което инстинктивно се защитава или заплесналата се в сладки приказки майка?
Другият случай беше години по-късно, когато, излизайки от една ветеринарна клиника, синковецът посегна да погали един нюфаундленд. Ей-така, спонтанно, минавайки край него. Скарах му се сериозно, защото беше въпрос на случайност, че животното не беше раздразнено и не реагира на нежелания и изненадващ за него досег. А можеше просто да го захапе за ръката и да стисне... Наложи ми се да изчета една непланирана лекция за що е то непознато куче и как да се отнасяме с него.
Колкото и да ни е неприятно, принудени сме да живеем заедно с щъкащи животни край нас - котки, кучета, със и без собственици. Длъжни сме да овладеем елементарни познания относно същността и навиците им, ако искаме това съжителство да не бъде съпътствано с трагични сблъсъци. Нали ние сме по-умните? Ами да се научим как да оцеляваме в тази обстановка и по-важното - да научим децата си как да го правят безопасно. Както ги учим как да пресичат улиците и да се пазят от колите, така да ги научим и как да минават край животни, независимо дали последните имат или нямат стопани край тях.
Оцелява по-силният или по-умният. Въпрос на избор.

Как Сийка,права си. Аз съм гледала куче. Пиша го,да не помислете,че съм някаква върла противничка към тези животни.
Ситуацията със синчето беше такава, че детето бягайки е предизвикало и кучето да го последва.Изведнъж животинката изскача иззад гърба му. Дребния се уплаши и разпищя. Това беше.Нито съм крещяла,нито нещо друго. Даже напротив. И аз започнах да му говоря,че кучето иска да си играят. Сигурно не съм била много убедителна,малкият дълго време плака. Сега като види куче насреща си,минава от другата ми страна и ме хваща за ръката.

Не знам какво се прави с вече стресирано дете. Може би психолозите имат думата?
Мисълта ми беше, че ние, родителите, сме длъжни да намерим начин да предотвратим такива ситуации, доколкото е възможно. А това става с информация.
Китана беше пуснала много интересна тема в тази връзка - как да се действа при среща с четириного.

Да!!! Локалното на Цар Борис!

Моето дете съм писала доста пъти защо пищи- имаше си сценка с куче, захапало гърлото му.
Година и половина по-късно все още издава неистово откачени звуци при вида на четериного по-голямо от чихуа-хуа.
К`во да праиш- внушение.

И си идваме пак на темата. Ако кучето беше с каишка поне,нямаше да е наплашен синът ми. Сега колкото и да му обяснявам , че кучето е пръв приятел на човека   резултата за в момента поне,е нулев,виждайки страха в очите му при всяка среща с четириногите.

Директно на въпроса, без да съм чела нито написаното от авторката, нито от отговорите на потребителите: Щот' няма кой да санкционира стопаните!
Ще съм благодарна ако има и поне един недоволен, който да се е обърнал  към(бог знае коя) институция и законът, а и наретбите са били приложени.

Редактирам се - болтнах си част от текста

Добре, а къде мога да звънна и сигнализирам за домашни кучета на детска площадка?