Защо кучетата са без каишки и наморник?

А моят добитък като е малък, пухкав и сладък си има друг проблем. Дечурлигата се мятат да я пипат, а тя се плаши. Взимам я на ръце да не им изръмжи, че ще опищят махалата, а майките се обиждат. Няма угодия.
Инак за каишките съм 100% "за", дори за малките кротки кучета. Опасно е за самите тях, ако не за хората. Откъде да знаеш колко му е акъла и дали няма да се метне на улицата...За чистенето също, не ми харесва да газя в изпражнения.

@авторката на темата
Просто народ винаги ще има - дали ще е с куче или не, простакът си остава простак. Такива само ако им бръкнеш в джоба, се оправят...

Абе пак превърнахме темата в "за" и "против" кучета и собственици на кучета.

Иначе нас ни заобикалят по тротоарите, ама ние се съобразяваме, защото за мен кучето ни е сладкото малко бебе, но за всички е "много злобен" дори на снимки. Тротоарите може да са на всички, ама бебетата и децата няма как да Ви нападнат, охапят и/или убият. Има, обаче много опасни кучета. Така, че аз се съобразявам и призовавам всички собственици на кучета да го правят. Нищо не Ви пречи да приберете любимеца плътно до Вас и да му кажете да стои мирен. Не всеки обича животни, а някои хора изпитват панически страх. Лично аз си излекувах моя като си взехме куче.

С повод - задължително. Пуснато куче само на подходящо място (то общо взето няма такива  ) с пълен вербален И физически контрол (в моя случай нощем, макар че контрол и денем упражнявам  ).
Намордник няма да сложа ако не е задължително! Защото има противоположен ефект! Веднъж сложих на кучката намордник (да свиква) и дори хора, с които ежедневно се разминава (и които като правило пускат по някой мил коментар) се ужасиха. То не бяха плонжове към отсрещния тротоар, не беше чудо... А една майка с 4-5 годишно детенце (колкото нашето горе-долу) направо щеше да извади ръката на детето от рамото   И пребледня...
Когато си водя кучето винаги се съобразявам с околните - първа изскачам иззад ъгъла, скъсявам повода максимално при разминаване с хора, като заставам между тях и кучето... На тесни места обирам повода и изчаквам, а ако видя, че някой се страхува-карам кучето да седне, пак заставам между него и човека и така... Няма значение колко бързам. Поне по два пъти на ден дзверот бива нагален от мънички дечица (то моето е куче-детегледачка) - просто винаги когато видя, че малчуганите проявяват интерес, питам родителите дали искат детето им да гали "голямото куче".
Кучето ми е перфектно социализирано, абсолютно не агресивно и на практика безопасно денем.
Държа да подчертая, че се съобразявам с околните не защото има някакви законови разпоредби. И не по тази причина чистя. Просто смятам, че никой не е длъжен да се съобразява с мен. Подчертавам, че и аз не се чувствам длъжна да се съобразявам с някого  

Имам страх от кучета, доста преди да стана майка.
Никой не е казал, че си втора ръка хора. Нека стопаните водят кучетата си на повод и кучетата да са безопасни, не е нужно да ходиш и на другия тротоар. Но не приемам, че пуснато куче и стопанина му да крещи, че то не хапе, е безопасно за мен.
Тротоарите и улиците са за всички да, както аз съм научила дъщеря ми да ходи за ръка по улиците и тротоарите, така и стопаните на кучета могат да ги водят на каишка.
А истерията на майките е разбираема, за теб може да е дразнеща тя, но за мен е дразнещо куче ходещо само, където си иска и безцеремонността на стопанина му.

За глобите, съм съгласна. Това е начина, явно!


Това не исках, но нищо де.

Няма как една такава тема да не прерасне в спор "за" и "против".
Когато няма ясни правила, които да се спазват, хората стават крайни.

Някои писа за ужасния, злобен пинчер.
Вчера в късния следобед към 18 часа едно малко сладко пекенезче се затича към детето ми, лаейки и радвайки се, то /детето/ пък се напишка от страх.
Изводите за вас. От прочетеното тук, аз си направих своите изводи за поведението на доста притежатели на малки, добри и сладки кученца.  

Някой писа за правилата - ма то правила има , ама няма надзор ! Дали , ако има инспектори да следят за поводи , намордници и места за разходка и пишат глоби на поразия , ще има свободно придвижващи се кучета и ак.щи   на всякъде ? Едва ли , отдавна ме обявиха  за "лудата " дето събира ла.на с торбички , ама на никой не му пука , че освен да си извеждам "куджо" , си извеждам и децата . Аз не съм чула за нито един глобен стопанин . Нямам нищо против като съм на разходка да си нося паспорта на пухи , за проверка .
А относно пинчерите - на етажа имаме един такъв екземпляр - ми той е 100 пъти по - агресивен от моя мечок и за това го водят само на повод и неговите собственици предупреждават , че е зъл

Мен все още ме е страх от пинчери.

Ама разбира се. На мен веднъж един собственик на куче (то ме нападна) ми каза:
- Ами вие защо бягате в парка, а не на стадиона?
А? И някак не разбираше факта, че паркът е обществен и аз не преча никому, нито АЗ съм се хвърлила да хапя кучето му.

Ха, че то и на стадиона хапят кучетата, имаше такъв случай.

       Мен пък все още ме е страх от Петли /като ти се хвърли един такъв, може да ти изкълве очите/. Та, какво да правя в случая?

Не съм прочела цялата тема,но реших да се включа.
Както го изкарахте така,всички стопани на кучета сме някакви побъркани.Аз пък да ви кажа хич,не съм забелязала такова нещо.Е има и такива,но тези с който се познавам и който често срещам не са.Няма да говоря за дратхара на чичко ловец,който си го пуска да се разхожда из целия квартал самичък.Как ли не съм бягала от него,че моята има голяма омраза към големи кучета.Тя се пени в ръцете ми,той след мене.Омръзна ми.Разбира се има и други такива,но няма смисъл да ви ги  изброявам.
Но пък двете питбулки от съседния вход си се разхождат на повод.Пускат се само по тъмно да потичат и то стопаните винаги ги контролират.Хъскита,немски оварки,кокери всичко е на повод.Моята не я пускам много често вече,само по тъмно.Разхождаме се на повод,но без намордник.Така,че незнам как така само от тея побърканите стопани срещате,че взехте да ни изкарвате всички такива.

Като говорим за страхове.Такъв страх от петли имам.Щом ме доближи петел изтръпвам.Един ми скочи на сантиметри от лицето.

Откачалките с кучета наистина са единици, но тъкмо те оставят неизтриваемо впечатление у средния гражданин. На него няма да му направи впечатление, че днес е срещнал 50 кучета на повод, а ще запомни точно това, което е било пуснато, агресивно и е минало на сантиметри от детето му. Съответно ще експонира чувствата си върху всички кучета и кучкари. Това е положението.

Aз да попитам нещо малко не по темата.
В моя квартал има ужасно много бездомни кучета, но нито те ми обръщат внимание, нито аз на тях - супер. Но от известно време се е появило едно, средно голямо, което като ме види (и не само мен) тръгва след мен, тича и ми върви в краката. Не му обръщах внимание докато не си отвори устата около крака ми онзи ден. Не ме захапа, но аха аха, и аз не разбрах какво прави.  И сега умирам от страх като го видя - да се притеснявам ли, че може да ме ухапе някой път?

Ето това вече е лошо. Докато домашните кучета има някакъв шанс все пак да бъдат озаптени от стопаните, бездомните си остават опасни.
Мога да ти дам съвет как да процедираш с тях. Изправи се, върви си напред и в никакъв случай не го поглеждай в очите. Дори да те е страх, се опитай да излъчваш спокойствие и увереност от типа "това е моето пространство. аз не навлизам в твоето и не искам конфликти, но ще отстоявам моето". Веднъж като го уточните това, няма да се хвърля повече  
Инак - ако кучето е искало да захапе, е щяло да захапе. Просто се е опитвало да ти покаже мераци за място в йерархията и за територия 

Аз мислех, че понеже е малко, още не се е научило да хапе  
То не ми е смешно, де, въпросът е, че аз си вървя и то след мен, опитвам се да не му обръщам внимание, но като ме следва 1-2 метра си умирам от страх, никаква увереност не мога да излъчвам.
Засега ще заобикалям блока, но то отвсякъде се появява май...
А по принцип не ме е страх от кучета, ако не се занимават с мен..