Да се включа и аз по въпроса за майките. При нас е така, ако майка има нужда от нещо ми звъни и казва ела , че ми трябваш.Аз и отговарям , че не мога защото примерно ще кърмя бебето и ще отида след 15 минути.Обаче съм се забавила още 10тина и като се почне едно мусене и мрънкане.Ддруг път ми затваря телефона-нещо което много ме ядосва. Но най ми тежи когато започне да говори против децата ми.Сега си е нарочила най-мъничкото.Ей, не минава ден без да говори гадни неща.Понякога се държи като две годишната ми принцеска.Един път трябваше да я гледа, ни бебка се разплака , че иска " Мамааа" и не спира, което е нормално, все пак е по 24 часа с мен.Навсякъде я вземам. Та като почна майка ми-" ами да, тя е като аутист.В градината няма да я вземат.Кой ще я търпи такава и тн. Почна да и вика, -"ами твойта майка е мое детенце.И аз я искам и ще си я взема.
Лиска се разплака още повече, а майка ми продължава. Хванала ме и ме задърпала и и вика, че ме взимала с нея. Идеше ми да

За голямата ми дъщеря, постояно приказва колко гадно и нагло детенце е, надуто и тн. А пък като няма какво да прави и я кани да гледат сериали или да играят шах. Но не щото я обича, а за да не е сама. Когато се роди момиченце Монито, щото до последно не знаеха каква ще е, ние я кръстихме Симона-на свекър ми. Защото аз мислех че ще е момче и с моя мъж се бяхме разбрали, ако е момче-на майка ми, ако е момиче на свекър ми. Та майка ми една година не и казваше името.Вечерта след изписването не искаше да дойде да я види.Една седмица трябваше да я моля , за да я види и тн.Мога да се оплаквам много, много още. Така че всъщност си разнасям Лиска с мен навсякъде.И не си оставям децата при нея, а живеем на един етаж, апартаментите ни са един срещу друг. Което е лекинко гадничко
Но много ме е яд,когато се върне от работа и ми звъни да ме пита кой ще ходи до магазина да и купи примерно хляб, че нямала и щяла да стои гладна защото не и се слизало.А минава покрай 3 магазина, единия на 10 метра от нас. Та така, ние си знаем че се грижим не за три, а за 4 деца.Не ми тежи да купя хляб, но не стига , че не помагаш, а разчиташ някой да ходи след теб. Едва сега когато остана без работа и без никакви средства и разчита на нас за всичко, се чувства задължена и идва да мие чиниите , мете и тн. но пак не спира да се държи лошо с Лисанка. И ако не зависеше от нас, веднага бих и посочила вратата, но ако го направя ще се разсърди и от гордост няма да приеме нищо от нас. А няма избор в момента. Не искам да я поставям в такава ситуация, че все пак ми е майка. Лоша-хубава-Обичам си я
Мърморя, мърморя, плача и ми минава.Ех , ето това е дълъг пост
Да си направим една тема " Помощ, майка ми"

Хубав ден мили майчета
.
/, мама беше много рзстроена. Каза че се страхува да остава на село сама / а и се налага всяка седмица/ , за това и предложихме да вземе Лиза /кучето на дъщеричката ми/ временно, докато си намери другар. И какво стана мислите? ... Замина без Лиза, разбира се, и още същата вечер се обадида "помоли" ние да и я закараме, ако ни е "удобно".

Нямам търпение да ви видя пак!
Цяло чудо е, че оцеляват с такива родители като нас. Всеки ден ми се обажда да провери как сме и да поръча да ги облека по-добре и да не забравя да им сложа шапки
