Помага единствено поставянето на ясни граници- прекъсване на еднотипните поучителни разговори, докато другата страна не разбере, че няма кого да тормози, или намирането на общ език, търсене на някакъв компромис в поведението ви една към друга. Разбирам напълно раздразнението ти, дано стигнете до някакво положение, което да не е толкова изнервящо за теб! 
Мамо Цоци, не знам в какво се изразява алергията при теб и Рая, но Зорница от миналата есен е с атопичен дерматит, който се изразява в изсушаване на кожата, силен сърбеж и съответно разраняване от чесането, най-вече на свивките на ръцете и краката. Ходихме при една кожна лекарка, която ми бяха похвалили, че не изписва кортикостероиди, и наистина, жената даде рецепта за кремчета с безвредни съставки, но те не решиха проблема, само тушираха разраняванията. Освен това тя смяташе, че не може в момента нищо да се направи срещу самия сърбеж и че може да се провежда само поддържаща терапия, докато организмът го израсте, но това за мен не е приемливо, защото детето се мъчи много. Преди две седмици ходихме на преглед при хомеопат и започнахме хомеопатично лечение. Засега съм обнадеждена. Тестове не сме правили- според двете лекарки няма смисъл, а и аз подозирам от какво е, само дето нищо не може да се направи- от спадането на температурите+ покриването на тялото с дрехи+ напрежението от училището.
(Не че много ти помогнах по конкретното питане, но да споделя при нас как е.....
За РД-то на Сами- и аз така нямах търпение Галя да стане на годинка.
Емоцията е голяма! Галя все още има бебешка миризма- различна от тази като по- малко бебе, но пак много специфична. Понякога взимам дрехите й и ги мириша, докато тя е на ясла. 
Поздравления за коледното почистване, а секцията ще чакаме да я покажеш в истински вид!

Сузи, със закъснение- честита годишнина!
Нека в дома ви винаги има обич и хармония!
И аз не съм оставяла моите при мама. На пръстите на едната ми ръка се броят вечерите, в които големите са спали там, а те са вече на 18 и 14 години. Не си сама в тази борба
Инак поне веднъж седмично намира време да ми се обади, за да ми набие манерката, че съм безволева мръхла, дето като зяпне мъжа си и за друго не мисли и кво било тва слугуване и тва втеляване да се седи в кухнята. Истината е, че просто си върша задълженията, съпругът ми много, много ми помага за всичко, изключително мил и обичлив човек е....наистина не знам какво иска тая жена! Много ми дотежава понякога даже си поплаквам. Ето, откак съм казала че чакаме трето дете се е обадила два пъти да ме занимава със себе си. децата не ги е виждала от средата на септември и пак напомням че живеем на 5 спирки една от друга и тя до преди 10 дни не ходеше на работа.
кой знае и ние какви квачки ще сме.
Твоята мама ти казва, че не готвиш, а моята, че готвя прекалено много
, да не си ги изкарвам на нея! Сега ще следва една седмица затишие, тъй като ще ми е сърдите, после пак ще й притрябвам я като шофьор, я като нещо друго, и пак започваме отначало...
мии то : "Не луд оня дето изял баницата, ами тоя дето му я дал" Поддаваме се на общото настроение на тълпата и после се оплакваме ......