МНОГОДЕТНИ МАМИ

Анджък - взе ми думите от устата! Като малка си мислех - леле колко им е хубаво на тия! Искаш топла вода - пускаш крана, за топлото не се замисляш - просто го има! Сега мечтая, лелея и ... не се отказвам!

Между другото бях на Коледния благотворителен бал на БГ Мама в НДК - изкарахме страхотно, това едно на ръка. Но в коментарите виждам (в този където е за благодарностите) разни познати имена (гледайте 19-та позиция за помагачите) http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=540568.new#new и други позиции има....

Ванче, пожелавам ти вдъхновение и успех! И с нетърпение чакаме продукта, независимо от  резултата от конкурса!


И аз така мисля. Дори от време на време сама си завиждам.

Хей, Ванче, много се радвам за вас! Чесно казано на празника ми се видя малко замислена, една такава леко отвеяна, ама си викам то на творческите души сигурно това им е нормалното състояние, а пък то ето за какво си мислела. Желая ти много сили и само положителни емоции!
Цоци, на теб по писанията ти даже личи, че вече влизаш във форма!
[quote author=Кабо Алма link=topic=538108.msg17240114#msg17240114 date=1292390441]

[И аз така мисля. Дори от време на време сама си завиждам.

[/quote]
Ох, това много ми хареса! Страхотно е! Седя и сама се хиля!

Ние броим дните до идването на нашия тати, и се моля никое от децата да не се разболява, щото мислим да ги оставим на бабите и да забегнем за 2-3 дни до Истанбула. Така де, да се видим на спокойствие, пък и това го планираме вече има няма 6-7 години.

Мишела, пробвай да му слагаш не капки за нос, а от спрейчетата. Даже вчера четох в едно списание Здраве, че спрейовете са по-ефективни. А ако се ползват капки, след капването в първата ноздра трябва рязко главата да се наведе напред за 10-15 секунди, за да не отиват капките в гърлото, а да се разнесат по цялата повърхност на нослето. А аз пък на моите им прилагам клеева тинктура - върху клечка за уши капвам няколко капки, колкото да се напои нослето и мажа нослето отвътре. Миризмата е малко кофти, щото е с етанол, но пък е доста ефективно, и сополите бързо минават.

Ох,ДИП, изчетох темата,за да ги видя тези позиции,
страхотно сте си изкарали,
пусни и клипче ,където си пяла.....

Бургас е в сняг и продължава да вали.....,изгледът от терасата ми напомня на илюстрациите от "Емил от Льонеберя",някъде там в Швеция,Катхулт.....мрачно,схлупено,валящо,къщи със заснежени покриви....страхотно е.....

Ваня, поздравления за статията, така хубаво казано. За пореден път се убедих, че който го може, си го може  ! Успех в начинанията!
Пешеходке, завидях ви, в нашия малък град много ми липсва подобни развлечения и активен обществен живот!
Мама Цоци, и аз съм на този принцип, че децата е най- добре да растат около родителите си, не че някой ми е предлагал друга алтернатива  , де. Много ми е трудно понякога, ама сега се опитвам да делегирам по- често отговорности на по- големите, на таткото /макар че и досега след работа той си е изцяло отдаден на грижите около децата и домакинството/.
За да не се изгубя изцяло в еднообразието на ежедневието, гледам да излизам и сама  - тези дни например съм на три банкета, с колеги от работата, с приятели от училищното настоятелство от училището на сина и един служебен!

По повод снега, ви каня на гости при нас /в Самоков/ ! Всичко е чисто, снежно, слънчево, ясно, кристално... Много е красиво. Ние открихме ски сезона, макар и с шейни- две шейни, на всяка по една дребосъчка и кака, или бате. Пускахме се по една наклонена улица, която е затворена за коли до кооперацията ни. Голяма радост, голям смях падна. Не съм вярвала, че толкова малки ще успеят да се държат здраво отпред за шейничките да не паднат.
Е, направих няколко спускания и аз, разбира се, събрах погледите на минаващите , ама нека да ни завиждат, какво пък!
После трудно ги прибрах най-малките вкъщи, плакаха за шейните. Но аз си доставих истинско удоволствие, много обичам комбинацията- две в едно- всичко да е снежно наоколо и слънцето да грее силно!
Иначе голяма треска ме тресе  - в събота правим годеж на сестра ми, и аз съм поела по- голямата част от организацията, че майка ми е настинала, сестра ми не кара кола и ходи на работа, та така- тръгвам по задачи- пазарувам, поръчвам и т.н. Ако някоя от вас може да ми помогне как да украся стаята за гостите и масата, много ще съм благодарна /какви цветя ще са подходящи за масата, хем да е красиво, хем да не е натруфено, нещо за стените, че ми изглеждат голи.... /
Хубав ден на всички!!!

slavina_S рамечтах се за игри на снега
За годежа може да погледнеш в този форум: http://www.svatbata.org/forum/ , но всичко направено с любов ще е хубаво, така че ще справиш блестящо , сигурна съм.

.

Поздрав за всички мами 

За всички нас.....


Песен за майката
Марко Ганчев


Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
Човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

Допълвам и за мамите на момичета....

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!"
Тя ме събужда със мила усмивка,
в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква - тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща стената,
прикрива сълзите и аз я разбирам.
Тя е моето слънце и моята вечер,
моята прошка и моя награда.
Когато съм лоша, ме чувства далечна,
но после си вкопчва във мене ръката.
Тя ме придържа, когато пропадам,
до мене застава, рамо до рамо.
Струва си всичко, което изстрадах,
когато прошепва ми тихичко "мамо"...
Аз я обичам, но тя не разбира,
че майките често превръщат се в чужди.
Когато корим ги, нима не разбират,
че лесно се чупят красивите кукли?!
Аз съм до нея, но всъщност ме няма
и тя ме поглежда хладно, със злоба.
Но аз и прощавам, понятие няма,
за нея ще мисля дори и от гроба.
Понякога искам да плача, да чупя...
Когато съдбата със гръм ме взривява,
ще викам високо и нека ме чуят,
че моята сила е тя - дъщеря ми.
Тя е моята стъпка нагоре,
с нея забравям, че има обратно.
За нея земята, света ще преровя,
а другото всичко мимолетно е, кратко...

Цоци,хич да не се притесняваш,при вас разликата е такава,че със сигурност,когато на  Сами му дойде времето да излети от фамилното ви гнездо,НЯКОЕ/И внучета ще са влезли в него....

разчувсвах се...........,а ако го прочета на майка ми ще се разплаче .Тя и без това си плаче, че брат ми е далече .....

Ваня,поздравления за статията!Страхотна е,толкова добре са казани нещата,браво! 
Еластина,видях невероятна сладка,малка мадама на бял,снежен фон!  Прекрасна е
Антония,твоите сладурковци също са големи сладури,направо да ги изпапкаш

Ех, какви хубави работи сте споделили - бебета, поезии, красоти! 

Пък аз да споделя, че съм горд собственик на два отрицателни теста за бременност, пред които седях опулена  и невярваща на очите си, 'щото и цикъл няма от доста време, та...сещате се какви мисли ми минават през главата - какво ми има сега, като ми няма бебе?  Та, предстои да уточнявам тия въпроси, ама нека ми оздравее щерката, че пипнаха някакъв вирус мойте деца и се гледаме.
А мъжът ми, който ту се майтапеше с мене какво ще да е мъжко или женско и рита ли вече, ту кахърно въздишаше, че нямало да може да ни изхрани, днес окуражаващо ме погледна и каза:"Няма бебе, а? Ами давай да ти направим едно!"

Та, така...да ходя...да поработя. 
Лека!

Слушай мъжа си, мъдър човек е той!