? към младите шофьори(КИ) - 8

Сериозно ли смяташ да ползваш ДЖИ-ПИ-ЕС или ме юркаш?Не се шегувай,щом имаш желание ще се донаучиш,дори и със децата в колата.Голяма грешка е да вземаш мъжът си със себе си,тогава съвсем нищо няма да стане.Според мене не ти трябва и да бръмчиш из квартала ами направо си избери дадена дестинация и си ти.Тъкмо ще се научиш сред движение да се престрояваш и тем подобни,докато това в квартала и мисия невъзможна.Сама си прецени.

И аз съм с такъв проблем. Дори на изпита направих ляв завой а се оказа, че изпитващата казала - дясно. Аз си се строих в ляво, с мигач и всичко както си му е реда. След като завих чух само едно ' това беше интереснооо" Пусна ме жената с изречението 'Можеш да шофираш ама къде се отнасяш от време на време не знам'.

Сега въобще не ми стои този въпрос защото никой не ме командва и дава указания. Знам къде отивам и ляво дясно няма как да сбъркам щом не си го казвам на глас.

 
Съвсем сериозно, аз наистина съм много зле с ориентацията, само за да добиеш бегла представа за какво иде реч ще кажа, че съм се губила 3 пъти в южния парк.  Смрачи ли се малко и съм тотално загубена, на светло съм една идея по-добре. Много сериозен проблем ми е и хич не се шегувам, не само за шофирането, по принцип.

Иначе, мерси за съветите, сега оправяме втората кола (счупиха ни стъклото) и моят ще ми остави субаруто (много го харесвам, нищо, че е доста голямо), та ще се пробвам из квартала сама, когато няма мн. движение.

А за лявото и дясното и аз си имам някакво обяснение (освен, че съм руса),ама в случая е без значение.

хаха.. нямаше да е хубаво, ако си го казваше на глас  

Пожелавам ти да не се отказваш,незнам какво друго да те посъветвам.За хапчета незнам кои могат да ти помогнат ама се вземи в ръце.

Четох скоро за едно изследване, в което се споменава че 1/2 от жените бъркат ляво и дясно когато трябва да посочат бързо едната посока. 1/3 пък от жените бъркат, дори ако им се остави малко време да помислят... На изпита бях с часовник на лявата ръка - по бързо ми се случваше ориентацията  
Не съм , аз имам също голям проблем с ориентацията. Ще говоря от личен опит. Надявам се да те успокоя, като ти кажа, че ако минеш веднъж (айде два пъти) с колата по непознат маршрут и вече си се взирала за табелки, пресечки, престроявания, го запомняш. Това не става при мен в случай ако 1) има някой до мен, който да ми съобщава накъде да карам или 2) не съм аз шофьора (дори 20 пъти да сме минавали и дори да съм си поставила за цел да внимавам). GPS -ът... противоречиво е дали ще ти помогне. По-скоро да, но може и да те разсейва, обърква, да ти каже в последния момент накъде да завиеш (например при два последователни завоя, често разбираш за втория малко късно) или да те вкара в насрещното (случва се с някои карти). Лошото при мен беше, че се престраших да пробвам нови маршрути след доооста каране  по познати (знаех си предимно една главна улица и само по нея стигах до дестинациите, дори доста да се налагаше да заобикалям). След като се престраших (може при теб веднага да стане, даже е желателно) - тръгвах нанякъде, като предварително гледах бгмапс откъде да мина, при повече старание запомнях горе-долу пътя. Като тръгвах, обаче, почти винаги обърквах преките/булевардите, та се научих да гледам табелки, поне в София горе-долу ги има, а за престрояванията: то като наближиш светофара се разбира кое накъде, ако не те пуснат като се помолиш - завиваш за където си се престроил и после търсиш алтернативи. Много важно при такива експерименти е да не решаваш в последния момент да завиеш и да набиеш спирачки или да засечеш някой, същото и при престрояванията, да не бързаш (тръгвай ако трябва един час по рано), да си се настроила за възможно заобикаляне/ лутане/изгубване и ако можеш да знаеш гоооре-долу къде се намира крайната цел в пространството спрямо твоето моментно положение (изток, запад, север, юг – не като имена разбира се, ами в стил „абе някъде трябва да завия наляво, за да се приближа до целта”). Като си на светофар в задръстване – възползвай се да попиташ шофьора от съседната лента накъде си. И където и да се намираш в София, ако караш все направо, общо взето винаги излизаш на Околовръстното или друг голям булевард, който ще познаеш.

Здравейте,момичета 
Аз рядко пиша в тази тема,но редовно ви чета откакто отново ви намерих.
Не съм,много точно са ти казали всички ,по-добре шофирай сама ,дори и да те е малко страх в началото.Сама ,без деца ,мъж.....по време ,когато няма много движение ,за да може да усетиш колата и да преодолееш притеснението.Иначе мъжете са големи са големи мърморковци.И аз се дразня ,вчера напр.спирам да дам предимство ,давам знак с ръка и той с мен дава знак с ръка .Много се дразня 
А за посоките -и аз ги бъркам ,ама като вкл.задна .Тогава просто задължително ги обърквам

Пак си е там, както вече са ти отговорили, но записването става предварително, на място и срещу заплащане (44 лв.). Курсът трае 6 часа и възможностите са от 8.00ч. до 14.00ч. и от 15.00ч. до 21.00ч.

Здрасти и от мен...)

Не съм, като гледам, имаш хъс да караш, но нагласата ти ми се струва погрешна.
За ориентацията - предполагам ще караш основно по няколко маршрута, примерно работа, прибиране на децата от училище, карането им на някакъв курс.
Хващаш се и минаваш въпросните маршрути сама, в част от денонощието, в което не е толкова натоварено (ако има такова в София) и е светло.
След като ги минеш 1-2пъти, няма как да се объркваш.
За ДжиПиЕса, не знам колко е надежден в градски условия в БГ, не съм го ползвала тук, само няколко пъти в Румъния, но и там не е съвсем точно и те прекарва през места, които би могъл иначе да избегнеш.
Не бих се осланяла особено на него, ако ще шофирам по едни и същи места.

За придружител, ако мъжа ти прекалено много вика, вземи някой друг познат, който е по-спокоен.
Но така или иначе трябва да свикнеш сама да се оправяш, да внимаваш в пътната обстановка, да не се отплесваш, да си даваш правилните мигачи където трябва.

Ние имаме гпс от Метро, не помня каква марка беше, но върши идеална работа в София

Не съм,и моя съвет е да караш сама или с някоя приятелка примерно,да ти пази страх.  Така сестра ми ме вземаше с нея като трябваше да ходи някъде по непознат маршрут.В шеги и закачки стигахме без проблеми.  Аз обичам да карам сама.Пускам си готина музичка и ми е готино много. За ориентацията-не мога да помогна.Аз бях объркана в началото на кормуването и инструктора ми казваше 1 минута по-рано на къде сме,за да мога да реагирам,да осъзная посоката,после до като сменя предавки,то си е сложно в началото. После след няколко часа вече бях по-добре. Само не се шашкай-повтаряй си,че ще се справиш и ще е така!Никой не се е родил научен,а мъжете-няма да ги коментирам! Успех! 

Аз се опитвам да си начертая някакъв маршрут още преди да запаля колата. Така ми е и по-лесно с престрояването. 

Аз се чувствам най-добре с баща ми, когато съм на волана. Макар той да не е шофьор. Ориентира ме без грешка, даже и при паркирането ми помага.

Здравейте, момичета,
Не съм млад шофьор, нито на години, нито като стаж, но ми е приятно да ви чета. Преди няколко страници обсъждате варианти за икономични коли и малки коли с по-големи двигатели.
Карам голяма кола, но вкъщи планираме да вземем и една малка. Ще се кара предимно в града. Усещам се, че напоследък често заглеждам Алфа Ромео 147. Някоя от вас има ли впечатление от тях? Четох достатъчно отзиви по форумите, но там много или малко са пристрастни, когато се отнася за марки, пък и ще ми е интересно да прочета чисто женско мнение за "италианката". 

Не съм, моят съвет също е в началото да покараш съвсем сама.

Аз като взех книжка мъжът ми се возеше с мен дори и в квартала. Отначало това ми действаше добре, но после осъзнах, че ми пречи повече отколкото помага. Виждам веднъж например една кола, която дава мигач, за да тръгне от мястото, на което е пакирала, и си правя сметка има ли място да го заобиколя дори и да тръгне рязко. В тоя момент мъжът ми пита "видя ли го този" и аз почвам да се чудя дали съм пропуснала да видя нещо. Е, оказа се че говори за същата кола. Подобни ситуации много ме шашкаха, затова почнах да карам сама. Най-интересното беше, че като возя детето, сякаш вниманието ми се изостряше още повече.
А за GPS-те, като цяло не съм им фен. Вчера пътувахме за Седемте престола и един такъв (в другата кола от компанията) се опита да ни прекара по някакви черни пътища, при положение, че му бяха изключили опцията да показва маршрут с черни пътища. Предпочитам да спра и да попитам някой, вместо да си говоря с машинката . Попадали сме на доста колоритни личности при такива питания.

За GPS - ите - твърдо за.  Аз съм доста неориентирана, а в началото, когато се учех да карам се притеснявах и съвсем не можех да се оправя и с най-лесните маршрути. GPS-a много добра работа ми свърши и в момента доста често ми е полезен, когато не знам къде се намира адресът,на който трябва да отида или когато някоя улица е затворена и трябва да мина от някъде другаде, а не познавам района и т.н. С две думи - чувствам се сигурна, че ще стигна там където съм тръгнала без много лутане.  Аз лично без GPS в колата не бих останала. И без парктроник де. 

За мъжете в колата - пречат и то много.  Аз добих увереност, когато започнах да шофирам сама. А и в момента, когато излизаме семейно, даже и с моята кола да сме предпочитам мъжа ми да шофира, за да си спестя мрънкането и забележките. Въпреки че признава, че шофирам почти перфектно все ще намери за нещо да не му хареса... хубаво е човек да си пази нервите.