Публикувана: 2 ноем. 2010, 22:11 ч.
Последно мнение: 14 март 2011, 14:26 ч.

Паническо разстройство - част 6

98 109
743
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е лечението с Флуанксол?
Какво е вегетативна дисфункция?
Може ли паническата атака да причини шизофрения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е лечението с Флуанксол?
  
  Флуанксолът е антидепресант, използван за лечение на депресия и тревожност. Въпреки че някои потребители във форума съобщават за липса на ефект или странични ефекти, важно е да се отбележи, че ефектът от лекарството може да варира от човек на човек. Винаги се консултирайте с лекар преди започване или спиране на приема на каквито и да било лекарства.
- Какво е вегетативна дисфункция?
  
  Вегетативната дисфункция е състояние, характеризиращо се с различни физически симптоми, като например сърцебиене, изтръпване на ръцете и краката, високо или ниско кръвно налягане, изпотяване и други. Това състояние често е свързано с тревожност и стрес. Важно е да се консултирате с медицински специалист за точна диагноза и лечение.
- Може ли паническата атака да причини шизофрения?
  
  Не, паническата атака не може да причини шизофрения. Това са различни психични състояния. Паническата атака е свързана със стрес и тревожност, докато шизофренията е сериозно психично разстройство, което включва нарушения в мисленето, възприятието и поведението. Важно е да се консултирате с психиатър или психолог за професионална оценка и лечение.
- Какво е дереализация?
- Какви са симптомите на паническо разстройство, панически атаки и как да се справим с тях?

# 360 11 ян. 2011, 00:45 ч.

Мнения: 5

Just Woman

Hug

всичко ще е наред с теб. Изобщо не се притеснявам, защото зная /идея нямам как от написаното мога да разбера/Просто си мисля, че ще се оправиш...че си силна и борбена bouquet

Успех !

# 361 11 ян. 2011, 10:52 ч.

Мнения: 52

Цитат на: Amira_BG в вт, 11 яну 2011, 00:13

lina ти с тази професия...Отдавна се канех да те питам, но не ми се пишеше... Ти се справяш с истински страшни неща...защо тези ПА ? Как ти се отключиха, защото при мен стана в момент на стрес...с твоята професия си го имаш постоянно. И факта, че се стягаш в работно време само показва, колко си силна. Обичаш ли работата си ? Мислила ли си за друга ?

Миличка,първо приеми приятелската ми прегръдка и си повтаряй това дето е под аватара ми.
Ще ти отговарям отзад напред.Ако сега трябва да избирам,определено ще се насоча към друга професия и то творческа например.Не е лесно всеки ден да се сблъскваш със страданието на хората.
Обичам работата си,защото е интересна,освен това съм състрадателна и помагайки на хората чувствам удовлетворение,колкото и клиширано да звучи.С времето придобих рутина и хладнокръвие.А и в малкия град няма никакъв избор за промяна в момента.Първата атака я получих преди 22г. бременна с големия ми син.Сега осъзнавам,че е било стрес-аз на 18г.,в чужда къща със свекъри с просташки манталитет,израснала съм в интелигентно семейство,всички решения сме вземали заедно,уважавали сме се.А се сблъсках с пълна противоположност.И то остави навиците,ами свекърва ми така манипулираше мъжа ми,че нейните идеи излизаха от него,като му казвах заемаше нейната страна и ме обвиняваше че си измислям.Освен това много се притеснявах да излизам с корема,защото ще се пресметне че съм забременяла преди бала.И така един ден връщайки се от работа/бях започнала за да взема майчинство/ме връхлетя това чудо и оттогава съм на периоди.Но отидох после да уча,атаките бяха редки.Чак като започнах работа установиха какво ми е всъщност.При мен има и друг момент-мъжа ми не ми вярваше-мислеше че като работя в болница не ми е проблем болничния и го вземам защото ме мързи да ходя на работа.А е много важно подкрепата на близките.При вас как е?

Последна редакция: вт, 11 яну 2011, 22:43 от lina

# 362 11 ян. 2011, 11:05 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Цитат на: Amira_BG в вт, 11 яну 2011, 00:29

С помощ от прятел вече кръстосвам софийските улици безцелно, защото ни в магазин , ни в кафене за момента не мога да вляза.

Е, това е голям напредък, Браво! Не бързай, за сега безцелно по улиците после и в кафенета и магазини ще влизаш. Не се пришпорвай само.

Лина, мен много ме подкрепяха близките и това много ми помогна. Не са гледали на мен като на лигла и с насмешка, не са ме карали да чувствам вина за състоянието си и за това, че на моменти не съм можела да върша ежедневните си задължения. Напротив, поемали са част от задълженията ми, изслушвали са ме, развличали са ме. Голяма опора са ми били.

# 363 11 ян. 2011, 11:18 ч.

Мнения: 87

Здравейте!

Искам да ви споделя от 4 дни съм без АД, но не защото ми ги спря лекар, а аз просто се отнесох в ангажименти и забравих да ги пия.
Това проблем ли е ще трябва ли пак да ги почна?

За тези дни се чувствам супер/да чукна на дърво/ енергична, върша си всичко домакинско...спортувам, даже по-добре когато ги пиех, но постоянно си мисля "Ами ако пак ги получа ПА".

Какво да правя с тез хапове? newsm78

# 364 11 ян. 2011, 11:20 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

djona, консултирай се с лекаря си.

# 365 11 ян. 2011, 11:39 ч.

Мнения: 52

Според мен ги продължи и изкарай целия курс,те са с натрупване,така че имаш в организма си и това че си пропуснала не е фатално.Аз преди години си поръчах билки от известен лечител,той ми каза след 2-та седмица постепенно да спра лекарствата,билките щели да си свършат работата.Да ,ама-не.Последва такъв рецидив,че си мислех,че този път няма да се справя.Смениха ми лекарствата,дозата,кошмар-не искам да те плаша,но при мен така се получи.После ми казаха,че в остър стадий при каквото и да е заболяване,билки не се приемат.После като започне да затихва.
ivapдо мен също неотлъчно беше майка ми,водила ме е и ме е взимала от работа,колежките също-ако ме разтресе са поемали по-натоварено работно място,а мен на по-леко.Но мъжа ми-не,и това ми е най-болно.А тогава работеше на смени,имаше по 2 дни в къщи,веднъж не каза да ме изведе,да ми даде кураж че няма нищо страшно.А самият той кръстосваше града безцелно.Чак преди 2-3 год.прояви малко разбиране,но пак не ми вдъхва сигурност,разбирането се състои в това да ме прибере с колата,ако е да тръгне пеш,няма да дойде.А когато през нощта го тресне мигрената ме буди да му донеса аналгин,кърпа с ракия да си върже главата,като преди това меря кръвно,за да видим от къде е главоболието.Е ,наистина е обидно Sad

Последна редакция: вт, 11 яну 2011, 11:57 от lina

# 366 11 ян. 2011, 12:05 ч.

Мнения: 1 288

подкрепата от близки е много важна. при мен мъжът ми ме подкрепяше всичките тези години, но усетих последните няколко как взе да му писва. да получавам упреци как не мога нищо сама, как само си измислям, как се затварям- не искам да пътуваме някъде, не искам това, не искам онова. и да ви кажа честно, това ме накара да се затворя, да си ги преживявам сама атаките, да не се оплаквам. а толкова имам нужда понякога, че просто ми става много мъчно Confused

но ако се опитвам да бъда положително настроена, това от друга страна ми даде или по-скоро ме подбутна да действам сама. за да не му се оплача, че не мога да взема детето, се стягам и тръгвам сама. и така лека полека взех да се справям. за да не ме кара тук и там, се научих да пътувам сама с таксита.
всяко зло за добро както казват... Hug

# 367 11 ян. 2011, 14:53 ч.

Мнения: 209

Здравейте Лина това с отвличането на вниманието го владея много добре Wink

а и мисля че е така с всички насКолкото до подкрепата от близките в началото мъжа ми ми казваше да не мисля за глупости да не мисля за това мърмореше че пия лекарства и хода на психотерапия и един ден му казах СЛЕД КАТО НЕ МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ ПОНЕ НЕ МИ ПРЕЧИ И така вече не ми се меси поплаквам си на работо му като ми дойде в повече и такаНяма как напълно да ни разбере човек който не е минал през това а и съгласете се че отстрани погледнат проблема ни наистина си е смешен Grinning

само да не ти идва до главата bouquet

# 368 11 ян. 2011, 16:52 ч.

Hisarya, Bulgaria
Мнения: 73

Moмичета някои от вас пил ли е сероксат?Вчера бях на психиатьр и ми го изписаха да го пия по схема,отначалп четвьртинка,после половинка и така.Но много ме е страх от приема му,но пьк и без лекарства маи не мога да се справя.Започнах да правя чести кризи,почти всекидневни-сьрцебиене,задушаване,става ми студено и ме побиват трьпки.

# 369 11 ян. 2011, 17:19 ч.

Мнения: 135

Лина и Юка, позната картинка. И с мен в семейството се отнасят по същия начин. Като че ли, не ми вярват. Така съм от 2008г.есента. Получих ПР след хроничен стрес, и продължително пиене на хормонален препарат за спиране на менструацията. Така, че искам да предупредя -внимавайте много, ако ви се наложи по някакъв повод да приемате такива лекарства. Личната ми лекарка беше много против да ги пия, но гинекологът настояваше да пия и така...
Разбиране имам само от синът ми. Учи психология и е много разбрано момче.Няма ден в който да не ми напомня да излязя сама-понякога излизам, понякога не-зависи как се чувствам. В началото бях много зле-не можех да изляза долу до входа-даже с придружител. Сега съм много по-добре, но все още не излизам сама надалеч. Дъщеря ми не може да приеме болестта ми. Не ми помага по никакъв начин, съпругът си гледа него си. Та така. Не ни е лесно момичета дето го имаме това страдание.
И аз като вас не споделям кризите си.
Чета ви от доста време. Днес малко излях душата си. Защото е тежко и тъжно да не намирам подкрепа от семейството. За което винаги съм се оставяла на заден план. Но сега пък си отворих широко очите и това, което виждам е, че я няма тая загриженост, която аз проявявам към съпруга и дъщерята. А подкрепата от близък човек е много важна.

# 370 11 ян. 2011, 18:06 ч.

Мнения: 5

Леле за това изобщо не се бях замисляла, може би защото срещам разбиране от цялото си семейство и приятелите. Замислих се за обратното и направо косата ми се изправи. Съчувствам и прегръщам всички, които са в това положение. Сигурно е много трудно. Аз, като зная в началото, когато се случи, колко бях уплашена и объркана. Ако нямаше с кого да споделя, сигурно сама нямаше да го преживея. Още повече се оказа, както ви бях писала преди, че страшно много хора от приятелите ми или пък техни близки са минавали през това. Четохме доста и в интернет. Само колегите не зная как ще реагират. Аз вече втори месец не съм на работа, пък те са малко надути, да ви кажа. Ако ме гледат, като психопат със сигурност ще трябва да си търся друга работа. Пък знам ли може и приятно да ме изненадат.

# 371 11 ян. 2011, 19:23 ч.

ride my bike...
Мнения: 1 149

Здравейте, нямам представа дали тук е мястото, но не намерих къде да попитам...
Баща ми има нужда от консултация с психиатър. Можете ли да ми препоръчате лекар - психиатър в Русе? И някакви идеи да мога да го убедя, че е добре да посети такъв специалист Rolling Eyes

Благодаря

# 372 11 ян. 2011, 19:40 ч.

Русе, у дома
Мнения: 788

Цитат на: Laluni в вт, 11 яну 2011, 19:23

Благодаря

Със психиатър или психолог? Психиатър - доктор Вачева, кабинета и е зад у-щето по Машиностроене по улица "Цар Калоян", сигурно ще излязат координати в нета. Много е мила и с голям опит. Мисля, че работи и със здравната каса. А психолог - аз ходех при Илияна Петрова, кабинета и е зад Общината. И за нея излиза инфо в нета.

# 373 11 ян. 2011, 19:48 ч.

Мнения: 135

Amira_BG, надявам се да нямаш проблеми с колегите. Хората са различни. Съседката по етаж, откакто разбра ме гледа странно. Не е както преди. Гледа ме сякаш съм луда. Пък аз съм си нормална, само дето ме е страх да ходя сама навън. Брат ми като разбра, след известно време ми каза:"Теб само като те погледне човек си личи че си луда." Оттогава не си говорим-много се обидих и засрамих, защото го каза пред моя близка приятелка. Та затова не казвам вече на никого за проблема си.
Amira, ще се справиш! Но трябва да мине време. Казвам го от опит. Аз и в къщи не можех да стоя сама-трябваше да има човек при мен. Абе, страшно беше. Ще видиш, като мине време ще ти е смешно. Само трябва да имаш човек който да те подкрепя по всяко време. Да е жив и здрав синът ми. Понякога и лекции пропускаше,и не излизаше, и от мач се връщаше. Винаги съм се старала да не го товаря излишно. Знам, че той е човекът на когото мога винаги да разчитам. Не злоупотребявам. Много пъти съм имала кризи, но не съм му звъняла-справях се сама-и така лека полека остана само агорафобията.
Не съм ходила на психолог. Само на психиатър. Пих 3м. Миансерин и после лексотан само при нужда по половинка. Всичко е в главите ни.
Успех на всички момичета. Hug

# 374 11 ян. 2011, 23:21 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Amira_BG в вт, 11 яну 2011, 00:45

Just Woman

Hug

Успех !

Благодаря много за подкрепата Hug

. Аз знам, че сега когато няма да го мислиш ще се получи, просто защото винаги така става bouquet

. Права си за това, че съм доста борбена личност, но всичко което преживях в един момент ме срина ooooh!

Имам усещането, че ако споделя от какво смятам, че се е стигнало до това ще ви натоваря повече допълнително, което не е нужно на никого с ПР, просто защото имаме нужда от повече положителни емоции. И в този ред на мисли смятам, че хора като нас /във нашето състояние/ имат нужда повече от разбиране, което да помага и насърчава в борбата с това положение.

Когато казах на майка ми, че имам нужда от психиатър, женицата се почуства доста виновно и започна да мисли от какво се е получило така...Съпругът ми знае повече неща и се опитва да ми помага, но като че ли имам чуството, че някакси го приема с насмешка, което ме дразни.

Препоръчани теми

моля за съвет!

Как да постъпя?

Съмнения

На 16 съм. Помощ!

Причина:

Причина: