Защо спряхте да кърмите/ започнахте да дохранвате?

  • 6 681
  • 76
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 802
Аз започнах да дохранвам, когато малката беше на 3 месеца. Имах ужасно много кърма, но в един момент започна да намалява, и аз започанх след кърмене да давам АМ 30мл, после започнах да замествам едно кърмене изцяло с АМ, после 2 и така, в момента я кърмя изцяло сутрин 2 пъти в 5 ч. и в 10 ч., през останалото време я кърмя за да стимулирам лактацията, просто няма достатъчно мляко за да се нахрани.
Пия чай за кърмачки, хапвам жито, ядки, слагам често на гърда, искам да кърмя поне докато стане на годинка. Heart Eyes

# 31
  • Мнения: 20
Започнах да дохранвам след навършени 6 месеца , но много плавно и по схема .
А иначе , кърменето ни беше наистина дълго и благодарение на този форум успешно  - до 4 години и 4 месеца  Flutter !
Не успяхме да стигнем до кърмене в тандем ,/а така ми се искаше  Confused.../ но пък беше най-вълнуващото нещо за мен след раждането  Blush .

# 32
  • София
  • Мнения: 1 735
Досега  неуспешното ми кърмене го смятам за най-големия провал в живота си.Толкова исках да я кърмя,не знам дали това не се дължеше и на форума,но имах страхотно желание.Лошото е,че давах и АМ в болницата и никой не ми каза,че така детето ще свикне с шишето.Имах и възпаление и кърменето стана ужасно болезнено в болницата и после нямах друг избор и започнах да се цедя до 5-я месец.Чувствах се много зле.Досега с много усилия винаги бях постигала резултат,а с кърменето стана драма и грешките от моя страна и инатчето от страна на детето.Кърмела се е няколко пъти,даже една нощ 40минути,но това си остана само прекрасен спомен.Имах и кърма,ама каквото било,било!Иначе дохранвах още от началото.Изцеденото не ми стигаше за едно хранене.

# 33
  • Мнения: 1 475
Имах огромното желание да кърмя,  но не се получи от самото начало до 4-ти месец,  кърмех и дохранвах с АМ, изпих маса лактогонни чайове,  сокове  и какво ли не, цедих се е, максимума ми от цедене на двете гърди беше 40мл и това за 4 м игра с помпата, и в 4м изведнъж спря!А дъщеря ми може би до към 9-10м все си търсеше гърдата да суче, т.е тя винаги имаше голямо желание,въпреки,че пиеше и от шише и все плачеше, че няма нищо , но аз си  нямах нищо от самото начало. Мацките около мен се оплакваха от тежест в търдите, препълнени гърди, аз нито веднъж не си почувствах гърдите пълни! Sad Гадно чувство, определено! Sad Нощно време обаче беше само на кърма, колкото толкова, издържаше ноща с 2 кърмения и както ми спря кърмата в 4-ти месец, тя престана да търси храна през ноща и да се буди и така до ден днешен!

Последна редакция: сб, 13 ное 2010, 00:08 от somebody

# 34
  • Мнения: 560
Сина ми до 1г.3мес.Сега още кърмя дъщеря ми.Тя е на 1г.1мес.
Не съм дохранвала никога и с двамата си имах достатъчно кърма.

# 35
  • Мнения: 2 562
Страшно много исках да кърмя бебето си.Понеже раждах секцио,за съжаление нямах нито коластра,нито кърма 3 дена.В родилния дом бебето беше на АМ и глюкоза от шишета с голяяяма бибка...Тя свикна така.Когато на 4я ден ми слезна коластрата,бебето не искаше гърдите ми,зърната бяха прекалено малки и не можеха да се конкурират с каучуковите биберони Sad Силиконовите протектори ми помогнаха на първо време,но бебето беше вяло,сучеше трудно и се налагаше да изцеждам през 3 часа с помпа...Обаче имах достатъчно само за първите дневни хранения,после дохранвах с АМ...Нищо не помагаше,нито чай,нито ядки,нито червени плодове и сокове,нито яко хранене...Поне искаше да суче в началото.От десетина дена се пъне и само сутрин едва успявам да я сложа на гърди като горкото се мята и реве,и нищо не изсуква.Така де...Цялата тази одисея доведе до хранене само с АМ вече...За мое съжаление.Поне малко ме успокоява мисълта че моята майка ме е кърмила само месец(после не съм искала) и все пак съм станала човек.А сега АМ са къде къде по-усъвършенствани отпреди десетки години Peace

# 36
  • Мнения: 925
Сега /след всичко изчетено по темата/ като се върна назад във времето, съм почти убедена, че не съм имала почти никаква кърма. Голяма мъка беше... Преди хранене с голяма мъка изцеждах максимум 20 мл. и от двете гърди /това го правех посъвет напедиатър, за проба, за да се види има ли, няма ли кърма/. Малкият беше едро бебе - постоянно гладен, още в болницата му даваха АМ ... Порева от глад седмица вкъщи и почнах да дохранвам. След 45 дни напразни опити и голяма мъка - зърната ми бяха станали на нищо, си казах - край. Не се е налагало да спирам по никакъв начин лактацията, ако въобще е имало такава...

# 37
  • Мнения: 155
Спрях да кърмя на 9 месеца и половина и това беше напълно осъзнат личен избор. Кърменето ми причиняваше голям дискомфорт - постоянни бучки и запушвания, хормонален дисбаланс и ред други проблеми. Така че реших, че 9 месеца и половина е добър компромис между моето нежелание да кърмя повече и ползите за бебето.

# 38
  • Мнения: 513
Поради неподходяща форма на зърната, така наречените "плоски" зърна, бебето не можеше да засуче. Засукваше за секунда, изпускаше гърдата и ревеше до посиняване. Опитах с изкуствени зърна, но нищо не стана. Около седмица се изцеждах и му давах кърма с шише, после кърмата ми спря, сигурно не ми е била хубава помпата.

# 39
  • Мнения: 363
Аз дохранвах от 1я ден-грешка!Синът ми обаче беше доста ящен!Кърмих до 3 м,като дохранвах съответно(синът ми),дъщеря ми до 4,но тя отказа да су4е,почнах да се изцеждам и кърмата намаля ,реших да спра тотално!
Искам да споделя моеот мнение-аз съм против постоянното висена на гърда,ревящо от глад бебе и цялата тая суматоха в името на кърменето,която лично  за мен е страшно изнервяща!Искам да попитам защо не може да се създаде режим с пауза поне 2 часа между храненето,защо не може да няма нощно такова .Не може ли и така се кърми по -дълго!Аз по едно време се бях шашнала-колко ли вода и хиляди неща не пих за тази кърма,ужасно трудно ми беше да я запазя и увелича-не се полу4и-бебето само се отказа!
Резултат от желанието ми да кърмя до 6 м нямаше!

# 40
  • Мнения: 9 471
Заради прием на лекарства и драстично намаляне на кърмата впоследствие.

# 41
  • Мнения: 445
Започнах да дохранвам още в болница, поради недостатъчно количество кърма и драстично спадане на тегло на бебето, което и баз това се роди малко 2400гр. После независимо от всичко, което изпих за увеличение на лактацията, кърмата ми не се увеличи. Имах и друг проблем, склонност към запушвания на канали, и без да има много мляко, пак се запушваха. Въпреки дохранването, успях да кърмя до 11,5 месеца, когато тя сама се отби. Това че успях и толкова време, го дължа на форума. Още ми е кофти обаче, защото исках повече.

# 42
  • София
  • Мнения: 357
Още от болницата бяхме на АМ, защото нямах изобщо кърма / всеки път, когато ни донасяха бебетата го слагах да суче, но той се ядосваше, че не пуска нищо , започваше да плаче и да се дърпа/. Когато се прибрахме опитах с помпата и успявах да изцедя едва 20-тина грама, започнах да го дохранвам и от втората седмица сме само на АМ.

# 43
  • Мнения: 149
Никола беше 5 месеца на изключително кърмене, след което плавно преминахме на АМ.
Спрях кърменето по медицински показатели, имам проблем с щитовидната жлеза (отключи се след раждането) и се наложи да приемам ударни дози медикаменти (след като приключих окончателно с кърменето естествено, не съм тровила бебо).
Много плаках и се тормозих, исках да го кърмя по-продължително време, но нямаше как Cry

# 44
  • Мнения: 623
защото на детето започна да не му стига кърмата

Общи условия

Активация на акаунт