ПОВЕЧЕ СИГУРНОСТ ЗА ДЕЦАТА В УЧИЛИЩЕ

Уважаема Черна станция, (хубав ник), точно затова сме тук - защото ни интересува как да стане. В Щатите (а и не само там) обикновеният данъкоплатец "не се интересува как ще стане" по две причини: 1. То вече е станало; 2. Държавата е институциализирала дейностите по осигуряване на безопасна училищна среда (училища, като онова от филма на Michelle Marie Pfeiffer са отдавнашно минало) - т.е., има хора, които са отговорни в училищата се спазват определени стандарти за сигурност.
Тук, обаче "нещата още не са станали" те даже още не са започнали да стават. Стотици чиновници на държавна ясла това ги устройва. Нас - не.
Разумни и изпълними идеи - точно затова е тази тема. Но, простете - идеи от рода на "да се съберем родителите и да "притискаме" дитректора да осече клоните на дърветата в училищния двор" или да "поправи пейките" или ...и т.н. - не вършат работа, защото 1. те засягат и решават (в някаква степен) проблема, но само на едно училище (или отделни училища) и 2. ние, родителите не сме експерти в тази толкова важна и специфична област (безопасна училищна среда) - могат ли във всички училища родителите да одитират средата в този аспект? Някой беше написал, че "ако прецени, че училищната лекарка е некомпетентна ... ще отиде и ще каже на директора..". Какво ще му каже?! Как ще оцени компетентността на лекарката да реагира в екстремна ситуация? Това са абсурдни идеи. Те не могат да бъдат полезни за всички училища.

И аз и цялото ми семейство плаща мнооого данъци.Какво от това като не мога да се доредя до личната лекарка,не мога да изисквам сигурност за детето ми  в училище и т.н Когато даваш трябва и да получаваш.

Хайде да не абсолютизираме нещата. Точно Щатите едва ли са най-удачният пример за безопасна училищна среда. Мине не мине време, току чуем в новините за масови разстрели на ученици и учители от ученици. В много европейски страни се търсят учители, защото там положението в училищата е станало непоносимо. И нека от един безусловно трагичен случай да не правим кардинални изводи. И няма нищо лошо в това, ако родителите помагат с каквото могат на училището. Та нали там са техните деца!

Въпреки, че спорим, усещам, че с теб имаме много допирни точки. Затова, (стараейки се да не те отегча), ще се опитам да ти отговоря:
В конкретния случай - директорът и една от заместничките му бяха уволнени.
Практиката "с подписването на декларации за щяло и нещяло от страна на родителите" я има (май само) тук - там такова нещо не може да се случи, защото има ясно разграничение на отговорностите. Подписването на декларациите, прилагано толкова масово в бъргарските училища е нескопосан опит за бягане от отговорност - те дори нямат юридическа и практическа стойност (дано някой им го разясни на директорите). Водещ е принципът, че "докато детето е на територията на училището, то, училището е отговорно за всичко, касаещо здравето и безопасността на това дете". Поради тази причина,  например,  в много щати училищата се заключват в момента на започването на учебните занятия, често това става автоматично. И родителите и децата знаят това. Няма достъп на външни лица в училището (спомням си как скоро в някакво , май софийско, училище 4-5 бабаити бяха влезли и училището и бяха пребили едно дете). Родителите знаят, че веднъж влезли в училището - децата ще бъдат там до края на учебните занятия и никой "външен" няма да ги безпокои. Когато приключат занятията, децата от съответния клас (всяко със своята магнитна карта) може да отвори вратата на училището и да излезе (тя "отключва" само след като са му свършили занятията. Ще кажете "високи технологии". Нищо подобно - такива системи има и у нас - в десетки предприятия и струват по няколко (но не много) хиляди лева. Сега, за да предпазя темата от поредна "забивка" в някаква посока (като онази за "акселерометрите") нека поясня - това, което описах е само част от една система и е по-скоро илюстрация как може да се постигне (в някаква посока) сигурност с невисок бюджет.

Щатите съвсем не са най-добрият пример (просто разговорът тръгна от един пример в Минеаполис). Съвсем не ги абсолютизирам.  Но към настоящия момент там (в САЩ) има 76,6 милиона ученици (в България - малко над 1 милион). Като процент, инцидентите в тамошните училища с в пъти по-малко от инцидентите в България. Ще добавя само, че тук далеч не всички инциденти в училищата се регистрират - по-точно, регистрират се предимно онези, които не могат да се потулят. И това е част (липсваща) от системата сигурност в училищата (и тя, като цяло- липсваща). Потулването на инцидент в щатско, немско, френско и т.н. училище е сериозно и безсмислено нарушение (има го, но предимно във филмите. На практика е трудно някой директор/администратор да си помисли за такова нещо).
Родителите да помагаме с каквото можем - О.К., ние помагаме. Но това не е достатъчно.  А вие защо не ни разкажете как помогнахте училището да стане по-малко опасна среда за вашите деца?

И какво? Пак опираме до адекватността и целесъобразността на мерките. Да, може да се постигне по-високо ниво на сигурност, като направим училището затвор - веднъж влезли децата не могат да излязат до края на занятията. А ако могат ( с магнитната карта) нещата пак се сгромолясват, защото децата могат пак да излязат на улицата, картата може да се даде на външен човек и пр. А и децата вътре пак ще си се бият. Няма начин да се направи и вълкът сит, и агнето цяло. Абсолютна сигурност е невъзможна с разумни мерки.
Що се отнася до декларациите - винаги има начин да се намери законна и обвързваща фирма. Нека не е декларация, нека е нещо друго, но начин има. Състезателите по бойни спортове как подписват, че организаторите не носят отговорност при травми и смърт? Аз по принцип не виждам разлика.
И накрая за инцидентите - били потулвани, а на Запад били съобщавани. Ама какво е инцидент? Някое дете праснало друго с ципа по носа? Най-вероятно във всяка страна от ЕС това ще бъде рапортувано на министъра, а? Дори дете да падне и да си счупи крак по време на час по физическо пак не е инцидент за съобщаване и разгласяване. А случаи някой да влезе (ученик или външен) и да изпозастреля половин дузина деца у нас, слава богу, не е имало.

И не чух какво е работещото решение с екскурзиите, ски ваканциите и пр. Единственото 100% сигурно е такива да няма

Черна станция, - примерите служат само, за да се илюстрират как работи една (работеща!) система. Това би трябвало да е лесно разбираемо за повечето участници/ки в този форум. Буквалистиката във вашите коментари е контрапродуктивна. Вие продължавате да пишете "как нещо не може да стане", а не "какво може да се направи". Вие сте свободен човек, в свободна държава - имате си правото на ваше мнение (уважавам ги, без да се съгласявам с тях), както и да правите (или не правите) нещо. Все пак, искрено се надявам, че тук ще се включат още хора, които наистина имат идеи как могат да станат нещата по-добре. Иначе, непрестанното подхвърляне на топката, елементарната буквалистика и коментарите от рода на "къде го чукаш-къде се пука" размиват фокуса на дискусията, биха могли само да забавляват аудиторията, но не и да подскажат ефективни решения на проблема. И на мен словесната еквилибристика би ми била забавна, ако темата не бе толкова сериозна.
Относно въпросите ви "за екскурзиите" - ако аз имах отговорите на всички въпроси, щях ли да търся мнения и идеи на други хора?
Иначе, да, фрактурите, получени по време на занятие в училище СА инцидент. Те се класифицират като "средна телесна повреда" и са сериозен инцидент.
А ако не чувствате достатъчно увереност, че можете да промените нещо (или да участвате в някаква значима промяна) - ето ви един "бонус" от мен (всъщност , от Margaret Mead) - надявам се, че езикът не ви е пречка:
Never doubt that a small group of thoughtful, committed citizens can change the world; indeed, it's the only thing that ever has.

В Америка било така, на Запад - иначе.Все системи работещи... Само у нас,  видите ли, поради липсващи изцяло или отслабени мерки за сигурност в училищата, инцидентите били в пъти повече. Но какви са инцидентите тук и тези там, дали са съизмерими по тежест. Не дай си Боже да имаме "щастието" да станем свидетели на тези, случващи се при изброените от Вас като работещи системи.
При тази затегната система за сигурност в някои определени училища в Америка (тъй като е мит това за равните условия  и там), как тези главорези, стрелящи  на воля по учениците, са  получили достъп до класните стаи..
Или  пък какво показва една статистика за случващото се в немските училища в рамките на само няколко месеца от изминалата учебна година?
- гимназист отива на училище необезпокояван с няколко самоделни бомби Молотов и нож, с които  сериозно наранява в учебно време девет свои съученика и учител в гимназията в Ансбах...
- 17 годишен ученик след приключване на учебните занятия в гимназията във Виненден убива цели 15 души..
-15 годишна девойка идва на училище с маска, въоръжена с нож, въздушна пушка и няколко бутилки със запалителна течност в раницата си.Прави, за щастие неуспешен опит, да отреже пръст на своя съученичка..
И могат да бъдат показани още ред примери за илюстрация на не толкова добре действащата на практика система за сигурност и в прехвалените училища отвъд океана , и в тези на  Запад.
Колкото до подобряване на сигурността в училищата на нашите деца с наличните за момента възможности, не съм съгласна, че вземането на мерки отстрана на родителите в тази посока е действие на парче. Има родителско настоятелство, което  може да излезе на събранията с нужните предложения.И не може, а на много места го прави. В училището на близначките ми през последните години неведнъж са подменяни счупени баскетболни кошове, застрашаващи децата.Поставени са здрави решетки по прозорците за да се предотвратят евентуални  инциденти.Режат се периодично  големи и изсъхнали  клони на стари дървета, които могат сериозно да наранят децата.Има охрана на входа, която не допуска току-така външни лица в училището. Има камера, следяща случващото се в двора. И явно не е само за украса поставена, тъй като именно с нейна помощ бързо откриха "красавеца", артистично нашарил новобоядисаната фасада с грозни графити и надписи. Има и лекарка, чиято заплата се плаща от събраната в началото на учебната година сума от всяко дете. И в случая говоря за едно обикновено основно училище в столицата. Тоест обединените усилия на родителското настоятелство и  инициативна директорка дават видими  резултати. Това, че някъде не се получават нещата, не е проблем единствено и само на държавата.Редица родители нехаят за това, допуска  ли училището на децата им сериозни пропуски по отношение спазването на най- елементарни мерки за сигурност. Излизат с вечното оправдание, че нямало смисъл да повдигат въпроса, тъй като било ясно, че ще получат дежурния отговор за липса на средства.При такова мислене нещата изначално са обречени.

Не, Mari Derm, не ми е проблем езикът. Проблем са ми писанията по форума с изисквания за абсолютна сигурност. Всичко абсолютно е утопия. В същото време, както казва already detective, нещата малко по малко се оправят. Преди 20 години нямаше камери в училищата, нямаше гардове, нямаше разпоредби и указания за организиране на екскурзии. Та нещата се движат към по-добро. Но въпросът е къде е разумната граница. Защото малка група от отдадени граждани може да направи и големи бели

Както виждаш, никъде не съм казала да няма гардове, да няма камери, да няма дисциплина, да не се преглеждат съоръженията и пр. Нали така? Ако тук или там съм се хващала за нещо, то е било за да призова за придържане към разумната достатъчност. Привидно самоцелните ми забележки за отделни писания са точно това - показване на изхвърлянията тук и там. Защото приемам за нормално някакъв процент деца всяка година да падат и да получават контузии. Приемам за нормално и децата да се сбиват от време на време. Нали за това са деца, да не мислят и разсъждават като възрастни. Да не говорим, че и възрастните правят глупости. И казвам, че няма смисъл от прекалени драконовски мерки. Защото дори и в най-строгите затвори затворниците пак се бият и внасят дрога. Значи с ограничения нещата не се решават.

Има и едно универсално правило, валидно за всичко - от очистването на изгорелите газове до безопасността в институциите. И това правило гласи, че ако за да намалиш нещо с 50% трябва да платиш Х (като пари, неудобства, ограничения и пр.), то за да го намалиш с още 50% след това трябва да платиш няколко пъти повече. После за да намалиш после с още 50% трябва да се вложи много пъти повече. И така за все по-малък ефект се плаща все по-голяма цена. И по някое време се казва "стига". Като пример мога да дам сигурността по летищата. В началото беше лесно. За да се намали рискът значително бяха нужни определени организационни мерки, които не струваха кой знае колко и като пари, и като неудобства за пътниците. Но след това вече за някой и друг процент сигурност в повече се плащат луди пари и се погазват всякакви права на пътниците (най-вече в САЩ), за което те вече сериозно протестират. Съвсем същото е и в училище - трябва да се намери моментът, в който да се каже "до тук". И да се приеме, че и Господ да слезе от небето, пак ще има ударени деца, разбити носове и изкълчени/счупени ръце и крака.Важното е просто процентът да е приемлив.

И накрая - едно основно, ама супер, хипер основно правило от науката за управение на риска гласи, че рискът не може да бъде нула. Нулев риск имаме само тогава, когато нищо не се върши. В останалите случаи рискът само се оптимизира до приемливи нива. Училището не е изключение.

. тук проблем ли се решава или си говорите?
. виждали ли сте аптечки в класните стаи? аз не.

Аз нямам нищо против да има аптечки в класната стая. Това е евтино и не пречи. Макар да предпочитам сестрата или лекарката да обработва рани и да третира деца в нужда.

Уважаема Черна станция,
Принципното ни различие с вас е в "момента, в който да се каже "до тук" - ако прочетете внимателно моите постове, ще откриете, че дори и примерите и практиките, които смятате за "екстремни" са привеждани само като илюстрация за онова, което се прави по проблема "някъде". Това не са предложения, за въвеждане в българските училища. Тук трябват нови, полезни и приложими идеи - нещо,  което се надявам да се появи и в този форум. Друга съществена разлика в позициите ни аз не откривам. Убедено твърдя, че инциативността на родителите, училищните настоятелства и администрациите на училищата са полезно нещо, но оставена главно на тях, сигурността за здравето и живота на децата в различните училища ще бъде различна. Тя е различна и в момента. Някъде е на ниво (има всички онези неща, които ти изброяваш), а някъде, в значителна част от училищата тя е силно подценена и занемарена. Затова трябва да има единни изисквания, които ефективно да се прилагат. В близка перспектива. Изобщо не мисля, че трябва да се чакат още двайсет години, за да се достигне някакво примеливо ниво.  
(Моля, Пипитата с дългите чорапчета да не четат по-надолу, за да не се отегчат!)
И понеже намесваш науката, нека поясня - онова, което ти посочвате като "универсално правило" (за 50-те % и т.н), всъщност се нарича "Закон за пределната полезност" (едно от неговите проявления), а именно, че с нарастването на инвестициите (в нещо), над определена ("критична") точка, ефектът от всяка следваща единица намалява, докато се достигне до точка, в която приходите се изравняват с разходите, т.е., "ефектът" (определен като приход-разход) е = 0. Не знам колко е "универсален" този закон, тъй като Кейнсианската школа, в чиято основа е той, от време на време се проваля.  Пропускате да отбележите, също така, че за да се постигне каквато и да е ефективност, трябва инвестициите да са достигнали определената "критична маса", или казано на по-прост език, "с трици маймуни не могат да се уловят". Моето мнение е, че "инвестициите" в обезопасяване на училищната среда у нас все още не са достигнали (далече са) своята "критична точка" и има още много какво да се направи. Дебело подчертавам, че под "инвестиции" в конкретния случай нямам предвид единствено разходи на парични средства, а предимно "инвестиции" в по-добра организация, целенасоченост и координираност на редица дъжавни и общински институции, родителски организации и училищни администрации, с фокус върху осигуряването на безопасна среда в училищата. Така  ще се намалят предпоставките за опасни инциденти с децата. Права сте, че абсолютна сигурност няма - никой не се стреми към нея - поне аз не прочетох такова мнение тук.

Най после нещо конкретно и конструктивно! Сигуно знаете, че има училища в села, в които (дори в самите села) няма медицинско лице.

Повечето от повдигнатите въпроси са от компетенциите и в правомощията на училищните настоятелства.

И на мен не ми харесва това, което ще напиша, но... май това остава...
Страхът за децата се появява от момента на раждането им. Ставала съм по няколко пъти да проверявам дали бебето диша. Мислех си, че с времето ще мине, но - не. Двадесет и две години след това пак постоянно ги мисля. Няма универсален начин да ги предпазим. Няма нищо сигурно на тоя свят. Така е с всички ни. Трябва да ги научим да се пазят, да направим това, което зависи от нас / кой може да каже кое е достатъчно и най- правилното??? /, и за съжаление, да се молим да са живи и здрави.